С10% се вдигат заплатите и парите за ранг в съдебната

С10% се подвигат заплатите и парите за сан в правосъдната система от 1 януари 2022 година Това реши през днешния ден Висшият правосъден съвет (ВСС).

С днешната актуализация възнагражденията на магистратите на висшо равнище от 5465 лева стават 6012 лева, на апелативно – от 4522 лева нарастват до 4974 лева, магистратите от Софийски градски съд, АССГ, спецсъдиите и прокурорите от столицата към този момент ще получават 4448 лева вместо 4044 лева

Възнаграждението на административните и окръжните съдии, както и на прокурорите от това равнище към този момент са 4112 лева (до през днешния ден бяха 3738 лева.). Магистратите от Софийския областен съд и Софийската районна прокуратура ще получават 3612 лева, вместо 3284 лева, а сътрудниците им от районните съдилища и прокуратури в страната – 3244 лева, вместо сегашните 2949 лева

С растежа на парите за сан с 10% магистратите с сан „ арбитър в Оценка за съвместимост и прокурор в Оперативна програма “ ще получават 310 лева, с сан „ арбитър в Апелативен съд и прокурор в АП “ – 430 лева, а с сан „ Върховен касационен съд и Върховен административен съд “ – 490 лева

Заплатите на чиновниците също се усилват с 10 на 100.

По мотив днешната актуализация Даниела Марчева показа създадените взаимно в Българския институт на правни начинания (БИПИ) три модела за образуване на заплатите на магистратите (какви са те виж тук). Марчева предложи тези разновидности да бъдат изпратени на работната група към Висш съдебен съвет, образувана през февруари 2020 година, която трябваше да показа на Пленума метод на образуване на заплатите на магистратите по този начин, че да се понижи ножицата сред най-ниското и най-високото равнище в системата.

„ Тези модели нямат за цел да замразят заплатите на магистратите от висшите равнища, нито да прекрояват бюджета на правосъдната власт. Можем да предложим смяна на метода в оценката на труда на магистратите “, сподели Марчева. Тя добави, че намаляването на разликата сред равнищата ще коства не повече от 8-9 млн. лв..

Според нея би трябвало да се сложи въпросът и за унищожаване на ограничаването до 40% за спомагателните хонорари за прослужено време в член 219 от Закон за съдебната власт. Разпоредбата гласи: „ На съдиите, прокурорите и следователите върху главното месечно заплащане се изплаща в допълнение заплащане за продължителна работа като арбитър, прокурор и следовател в размер 2 на 100 за всяка година трудов стаж, само че не повече от 40 на 100 “.

Марчева съобщи, че това „ дискриминационно ограничаване “ би трябвало да отпадне, а бюджетът може да се усъвършенства, с цел да се покрият разноските за прослужено време.

Тя сложи и различен въпрос, който съгласно нея е добре да бъде разискван – магистратите, които се освобождават от системата заради навършване на 65 години, да получават пенсия, която да е в размер сред 50-70% от възнаграждението си, в случай че не са станали юристи. Такава била практиката в Румъния.

Даниела Марчева изясни, че при ангажиран щат от 4140 магистрати, приблизително на година се пенсионират 67 съдии, прокурори и следователи, което също е пренебрежимо дребна численост, че да сътвори проблеми на осигурителната система.

„ Необходим е повсеместен и обединен метод за оценка на труда на магистратите и да се държи сметка и на правилото на несъответственост, който няма аналог в другите сфери. Магистратите са лимитирани през целия си трудов стаж да получават други приходи, с изключение на възнаграждения за лекции. Голяма част от тях не могат да стигнат до висшите равнища, даже и до окръжно равнище. Някои от сътрудниците остават цялостен живот районни съдии, а сега единственият метод да им се усилят заплатите е да бъдат нараснали в служба. При тези ограничавания и обективната неспособност да бъдат нараснали, те престават да получават съответно възнаграждение “, сподели Марчева. Тя добави, че най-съществената антикорупционна мярка е положителното заплащане.

Атанаска Дишева я поддържа като добави, че при идните промени в Закона за правосъдната власт, може да се дефинират прагове за заплатите на магистратите от съответните равнища. Примерът, който тя даде, е в Закон за съдебната власт да бъде регламентирано процентното съответствие на възнагражденията на обособените равнищата в правосъдната система – т. е. в проценти да се уточни каква е разликата в заплатите на младшите съдии по отношение на районните, на районните с окръжните и т. н.

„ Така, при всяко последващо нарастване това съответствие ще се резервира и ножицата ще престане да се усилва “, сподели Дишева. По думите ѝ по този метод ще се отговори на редица рекомендации на европейски организации, съгласно които едно от условията за самостоятелност на съдиите е законоустановеност на възнагражденията им.

Тя също поддържа премахването на ограничаването в заплащането на прослуженото време и уточни, че в случай че това се случи, може да отпадне възнаграждението за рангове. Така част от средствата за стаж ще бъдат обезщетени, сподели Дишева.

Представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев също поддържа отпадането на 40-те %, само че не се съгласи в закона да залегне процентното съответствие на заплатите на магистратите от другите равнища. По думите му „ по-голямо ограничаване на независимостта няма, като се даде на друга власт “ да регламентира възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите.

„ По Конституцията правосъдната власт е самостоятелна и има независим бюджет. Израз на това е и наредбата в Закон за съдебната власт, в която е закрепен методът на установяване на заплатите на най-ниското и най-високото равнище. Ще видите, че със Закона за държавния бюджет ще вземат да се дефинират заплатите. Това няма да е самостоятелност и сигурност “, сподели Магдалинчев.

„ Идеята не е в Закона за държавния бюджет да се дефинират възнагражденията, а в член 218, алинея 3 от Закон за съдебната власт да се уточни процентната разлика на заплатите на другите равнища “, отвърна Дишева.

След този спор, Висш съдебен съвет реши да изпрати създадените модели на работната група, която да ги разиска. lexnews