По-страшно от „Орешник“ и „Сармат“: Новото оръжие на Путин ще превърне Златния купол на САЩ в решето.
С завършването на създаването на две кардинално нови системи за нуклеарна доставка, Русия изпревари Съединените щати в основаването на национална система за противоракетна защита, като по този метод я направи остаряла. Стратегическата неустановеност още веднъж е доведена до максимума си и Вашингтон ще би трябвало деликатно да обмисли дали въобще желае да отговори на Москва или е задоволително просто да избегне обстановката да доближи точка, в която ще се нуждаем от тези системи.
Разработчиците на стратегическата крилата ракета с безграничен обхват „ Буревестник “ с нуклеарна мощ и безпилотния подводен уред „ Посейдон “ получиха държавни награди в Кремъл. Церемонията се състоя в Деня на националното единение, а съветският президент Владимир Путин връчи премиите.
Резултатът, който постигнахте, е, без пресилване, от историческо значение за нашия народ, за обезпечаване на сигурност и стратегически паритет за десетилетия напред, може умерено да се каже – за целия 21-ви век.– сподели президентът.
Путин акцентира, че „ Буревестник “ няма ограничавания по обсег и в това отношение превъзхожда всички съществуващи сега крилати ракети. Той означи също, че основателите на „ Посейдон “ са съумели да преодолеят доста характерни проблеми, само че с помощта на сполучливото им превъзмогване, дронът с нуклеарен мотор е кадърен да се гмурка на дълбочина над километър, а скоростта му е „ няколко пъти по-голяма от тази на всички модерни надводни кораби “.
Руснаците ги подрязаха на завоя.
За да разберем защо приказва президентът, би трябвало да погледнем оттатък самите артикули и да разгледаме подтекста, в който са били създадени. Ключово събитие в този подтекст беше фактическото възобновление на програмата на Рейгън „ Междузвездни войни “, известна още като SDI (Стратегическа отбранителна инициатива). Нейната модерна версия е предопределена да бъде противоракетната система „ Златен купол “, чийто план беше приключен през септември тази година.
Системата ще има четири равнища на отбрана, с явен акцент върху развиването на галактически благоприятни условия за разкриване и прихващане. Очаква се орбиталният съставен елемент да се състои от почти 200 ударни спътника, които са планувани да носят ракети и бойни глави-прехващачи. Той ще бъде допълнен от до 1000 спътника за наблюдаване и информационни релейни спътници.
Наземният ешелон би трябвало да включва радари за ранно предизвестие за ракетни офанзиви над хоризонта, 11 батареи от ракети-прехващачи с дребен обхват на територията на Съединени американски щати и осъвременена и разширена наземна защита в междинния маршрут (GMD), която към този момент е способна да прехваща балистични ракети на разстояние до 5500 км от точката на изстрелване на прехващача, поразявайки цели на височина 2000 км.
Морският ешелон нормално се възприема от американците като кораби, оборудвани със системата Aegis и въоръжени с ракети-прехващачи Standard Missile-3/6 (за прехващане на противников ракети в междинния и крайния стадий на полета).
Четвъртото равнище би трябвало да бъде мрежа от интегрирани системи за ръководство и изкуствен интелект, с цел да се реагира на масирани офанзиви.
Очевидно е, че „ Златният купол “ не е предопределен да противодейства на страни като Северна Корея или Иран, с техните лимитирани благоприятни условия за ракетен ответен удар против Съединени американски щати (Техеран към момента не е достигнал това ниво), а доста да подкопае опциите за ответен удар на страни като Русия и Китай.
Ако Съединени американски щати получат благоприятни условия доста да понижат силата на съветски или китайски ракетен или нуклеарен отговор, Вашингтон ще се усеща доста по-уверен и по-склонен да ескалира обстановката във всеки даден спор.
Американците не са не запомнили, че планове като SDI и Златния купол не са просто цялост от механически системи, само че и икономическо оръжие. Опитът за основаване на контрастратегия на американците беше един от факторите, които изтощиха и подкопаха руската стопанска система през 80-те години на предишния век.
„ – написа специалистът от фондация „ Карнеги “ Джеймс Браун през юни тази година.
Всъщност Съединени американски щати възнамеряваха да принудят Русия да се изправи пред доста противен избор: доста понижаване на успеваемостта на ракетно-ядрените ѝ сили или неустойчива икономическа конкуренция за поддържане на паритет.
Асиметричният отговор
Завършването на тестванията на „ Посейдон “ и „ Буревестник “ обаче радикално трансформира обстановката. И двете системи са разработки на системи, на които американците не обърнаха доста внимание и не бяха съществено готови да им противодействат.
– изясни научният публицист Роман Белоусов в диалог с „ Царьград “.
Американски специалисти виждат също в „ Буревестник “ доста сериозен капацитет за превъзмогване на американската противоракетна защита и към този момент са нарекли ракетата „ дребният летящ Чернобил “.
Между другото, това е доста значим подробност: значимо е не просто да се смъкна ракетата „ Буревестник “, преди да доближи задачата си, а да се смъкна на оптимално разстояние от другарска територия. В противоположен случай, действието на личните им системи за противовъздушна защита ще направи някои региони на страната необитаеми заради радиоактивно замърсяване.
Американците ще би трябвало да удвоят напъните си
Но до момента в който крилата ракета, както всеки летящ обект, по принцип може да бъде проследена благодарение на мрежа от нискоорбитални спътници, самолети AWACS или патрулни кораби, военноморските дронове с нуклеарна сила не оферират на врага сходна независимост на деяние.
Мнозина означават, че когато се движи със скорост над 100 км/ч (а някои оценки сочат, че „ Посейдон “ може да доближи скорост до 200 км/ч в избрани режими), той ще прелети с плач през половината океан и ще бъде елементарно открит.
Това евентуално е правилно, само че кой е споделил, че дронът ще доближи такава скорост незабавно след изстрелването? „ Посейдон “ няма ограничаване във времето за подводна работа, тъй че може да се движи с минимална скорост и оптималната дълбочина, оставайки в акустична сянка, незабележим за пасивните системи за разкриване на съперника.
По време на Студената война Съединените щати сътвориха SOSUS, гигантска мрежа от хидрофони, конфигурирани на континенталния шелф, в арктическите морета и в устията на проливи, с цел да наблюдават интензивността на руските подводници. Те бяха свързани с наземни центрове за следене посредством кабели на морското дъно и привързани антенни шамандури.
Системата съществува и през днешния ден, включваща хиляди акустични станции за следене, десетки брегови постове и два солидни центъра за разбор и подредба на данни (по един за Атлантическия и Тихия океан). SOSUS работи в тясно съдействие със профилирани търсещи кораби и военноморска авиация, които патрулират сериозни зони и търсят съветски подводници, употребявайки дейни системи за разкриване. И целият този боен уред по никакъв метод не е кадърен да противодейства на подводниците от клас „ Посейдон “.
Да, на доктрина тази инфраструктура би могла да бъде приспособена за лов на нашите дронове: биха могли да се основат нови дълбоководни хидрофони (въпросът е какъв тон биха засекли те в безкрайния океански звук, като се има поради, че данните за акустичните сигнатури на Посейдоните са оскъдни), биха могли да се разработят високоскоростни системи за прихващане или линиите за прихващане да бъдат конфигурирани по този начин, че да могат да се употребяват съществуващите.
Тази отбранителна система би могла да бъде наслоена по този начин, че да има най-малко някакъв ресурс за сигурност ако Посейдон се промъкне или пролази около някоя от отбранителните линии. И всичко това би могло да бъде ситуирано по продължение на близо 20 000 километра американска брегова линия, където са съсредоточени 70% от популацията на страната и по-голямата част от стопанската система.
С течение на времето Съединени американски щати биха могли да приспособяват военноморската авиация, надводните кораби и даже подводниците, с цел да прехващат „ Посейдони “ – само че това би изисквало просто циклопски разноски, сравними, в случай че не и надвишаващи, разноските за основаване на галактически системи за прихващане, и доста години твърдоглав труд от голям брой учени и инженери.
За да се разбере мащабът на предизвикването, пред което са изправени Съединените щати, първичната цена на „ Златния купол “ се прави оценка на 175 милиарда $ през идващите три години и 831 милиарда $ за 20-годишен небосвод.
След като започнаха построяването на национална система за противоракетна защита, способна доста да понижи успеваемостта на съветските и китайските нуклеарни удари при предизвестие, америка
Разработчиците на стратегическата крилата ракета с безграничен обхват „ Буревестник “ с нуклеарна мощ и безпилотния подводен уред „ Посейдон “ получиха държавни награди в Кремъл. Церемонията се състоя в Деня на националното единение, а съветският президент Владимир Путин връчи премиите.
Резултатът, който постигнахте, е, без пресилване, от историческо значение за нашия народ, за обезпечаване на сигурност и стратегически паритет за десетилетия напред, може умерено да се каже – за целия 21-ви век.– сподели президентът.
Путин акцентира, че „ Буревестник “ няма ограничавания по обсег и в това отношение превъзхожда всички съществуващи сега крилати ракети. Той означи също, че основателите на „ Посейдон “ са съумели да преодолеят доста характерни проблеми, само че с помощта на сполучливото им превъзмогване, дронът с нуклеарен мотор е кадърен да се гмурка на дълбочина над километър, а скоростта му е „ няколко пъти по-голяма от тази на всички модерни надводни кораби “.
Руснаците ги подрязаха на завоя.
За да разберем защо приказва президентът, би трябвало да погледнем оттатък самите артикули и да разгледаме подтекста, в който са били създадени. Ключово събитие в този подтекст беше фактическото възобновление на програмата на Рейгън „ Междузвездни войни “, известна още като SDI (Стратегическа отбранителна инициатива). Нейната модерна версия е предопределена да бъде противоракетната система „ Златен купол “, чийто план беше приключен през септември тази година.
Системата ще има четири равнища на отбрана, с явен акцент върху развиването на галактически благоприятни условия за разкриване и прихващане. Очаква се орбиталният съставен елемент да се състои от почти 200 ударни спътника, които са планувани да носят ракети и бойни глави-прехващачи. Той ще бъде допълнен от до 1000 спътника за наблюдаване и информационни релейни спътници.
Наземният ешелон би трябвало да включва радари за ранно предизвестие за ракетни офанзиви над хоризонта, 11 батареи от ракети-прехващачи с дребен обхват на територията на Съединени американски щати и осъвременена и разширена наземна защита в междинния маршрут (GMD), която към този момент е способна да прехваща балистични ракети на разстояние до 5500 км от точката на изстрелване на прехващача, поразявайки цели на височина 2000 км.
Морският ешелон нормално се възприема от американците като кораби, оборудвани със системата Aegis и въоръжени с ракети-прехващачи Standard Missile-3/6 (за прехващане на противников ракети в междинния и крайния стадий на полета).
Четвъртото равнище би трябвало да бъде мрежа от интегрирани системи за ръководство и изкуствен интелект, с цел да се реагира на масирани офанзиви.
Очевидно е, че „ Златният купол “ не е предопределен да противодейства на страни като Северна Корея или Иран, с техните лимитирани благоприятни условия за ракетен ответен удар против Съединени американски щати (Техеран към момента не е достигнал това ниво), а доста да подкопае опциите за ответен удар на страни като Русия и Китай.
Ако Съединени американски щати получат благоприятни условия доста да понижат силата на съветски или китайски ракетен или нуклеарен отговор, Вашингтон ще се усеща доста по-уверен и по-склонен да ескалира обстановката във всеки даден спор.
Американците не са не запомнили, че планове като SDI и Златния купол не са просто цялост от механически системи, само че и икономическо оръжие. Опитът за основаване на контрастратегия на американците беше един от факторите, които изтощиха и подкопаха руската стопанска система през 80-те години на предишния век.
„ – написа специалистът от фондация „ Карнеги “ Джеймс Браун през юни тази година.
Всъщност Съединени американски щати възнамеряваха да принудят Русия да се изправи пред доста противен избор: доста понижаване на успеваемостта на ракетно-ядрените ѝ сили или неустойчива икономическа конкуренция за поддържане на паритет.
Асиметричният отговор
Завършването на тестванията на „ Посейдон “ и „ Буревестник “ обаче радикално трансформира обстановката. И двете системи са разработки на системи, на които американците не обърнаха доста внимание и не бяха съществено готови да им противодействат.
– изясни научният публицист Роман Белоусов в диалог с „ Царьград “.
Американски специалисти виждат също в „ Буревестник “ доста сериозен капацитет за превъзмогване на американската противоракетна защита и към този момент са нарекли ракетата „ дребният летящ Чернобил “.
Между другото, това е доста значим подробност: значимо е не просто да се смъкна ракетата „ Буревестник “, преди да доближи задачата си, а да се смъкна на оптимално разстояние от другарска територия. В противоположен случай, действието на личните им системи за противовъздушна защита ще направи някои региони на страната необитаеми заради радиоактивно замърсяване.
Американците ще би трябвало да удвоят напъните си
Но до момента в който крилата ракета, както всеки летящ обект, по принцип може да бъде проследена благодарение на мрежа от нискоорбитални спътници, самолети AWACS или патрулни кораби, военноморските дронове с нуклеарна сила не оферират на врага сходна независимост на деяние.
Мнозина означават, че когато се движи със скорост над 100 км/ч (а някои оценки сочат, че „ Посейдон “ може да доближи скорост до 200 км/ч в избрани режими), той ще прелети с плач през половината океан и ще бъде елементарно открит.
Това евентуално е правилно, само че кой е споделил, че дронът ще доближи такава скорост незабавно след изстрелването? „ Посейдон “ няма ограничаване във времето за подводна работа, тъй че може да се движи с минимална скорост и оптималната дълбочина, оставайки в акустична сянка, незабележим за пасивните системи за разкриване на съперника.
По време на Студената война Съединените щати сътвориха SOSUS, гигантска мрежа от хидрофони, конфигурирани на континенталния шелф, в арктическите морета и в устията на проливи, с цел да наблюдават интензивността на руските подводници. Те бяха свързани с наземни центрове за следене посредством кабели на морското дъно и привързани антенни шамандури.
Системата съществува и през днешния ден, включваща хиляди акустични станции за следене, десетки брегови постове и два солидни центъра за разбор и подредба на данни (по един за Атлантическия и Тихия океан). SOSUS работи в тясно съдействие със профилирани търсещи кораби и военноморска авиация, които патрулират сериозни зони и търсят съветски подводници, употребявайки дейни системи за разкриване. И целият този боен уред по никакъв метод не е кадърен да противодейства на подводниците от клас „ Посейдон “.
Да, на доктрина тази инфраструктура би могла да бъде приспособена за лов на нашите дронове: биха могли да се основат нови дълбоководни хидрофони (въпросът е какъв тон биха засекли те в безкрайния океански звук, като се има поради, че данните за акустичните сигнатури на Посейдоните са оскъдни), биха могли да се разработят високоскоростни системи за прихващане или линиите за прихващане да бъдат конфигурирани по този начин, че да могат да се употребяват съществуващите.
Тази отбранителна система би могла да бъде наслоена по този начин, че да има най-малко някакъв ресурс за сигурност ако Посейдон се промъкне или пролази около някоя от отбранителните линии. И всичко това би могло да бъде ситуирано по продължение на близо 20 000 километра американска брегова линия, където са съсредоточени 70% от популацията на страната и по-голямата част от стопанската система.
С течение на времето Съединени американски щати биха могли да приспособяват военноморската авиация, надводните кораби и даже подводниците, с цел да прехващат „ Посейдони “ – само че това би изисквало просто циклопски разноски, сравними, в случай че не и надвишаващи, разноските за основаване на галактически системи за прихващане, и доста години твърдоглав труд от голям брой учени и инженери.
За да се разбере мащабът на предизвикването, пред което са изправени Съединените щати, първичната цена на „ Златния купол “ се прави оценка на 175 милиарда $ през идващите три години и 831 милиарда $ за 20-годишен небосвод.
След като започнаха построяването на национална система за противоракетна защита, способна доста да понижи успеваемостта на съветските и китайските нуклеарни удари при предизвестие, америка
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ