Дядо Гавриил: Бог може всичко да премахне
С религия и смирение ще преминем през тестванията на пандемията. Затова и идните Великденски празници би трябвало да посрещнем с молитва, примирение, самообладание, обич към Бога и съчувствие към хората, сподели Ловчанският митрополит Гавриил в изявление за Българска телеграфна агенция. Той приканва да отпразнуваме Възкресение Христово - този популярен празник на божията обич към хората, с наслада, с доста признателност към Господа и с откровена молитва, с цел да ни помогне да се оправим с днешните компликации.
"Великден е най-големият християнски празник. Докато стигнем до него, има и доста други събития, които ни приготвят, като Великия пост. Казано е, че не можеш да видиш Възкресението, в случай че не се качиш на Голгота. Това е трънен път - носене на кръст, на самоограничения, по-усърдна молитва, с цел да изпиташ същинската наслада на Възкресението ", уточни дядо Владика.
Цветница е един от празниците, които предшестват Възкресение Христово. Исторически знаем, че Господ на Лазарова събота е възкресил Свети Лазар, който четири дни е бил към този момент в гроба. След това велико знамение Господ е придобил огромна популярност и в неделния ден, влизайки в град Йерусалим, тълпи от народ са го посрещали с наслада, вяра. Тъй като Юдея е била поробена от Рим, те са мечтаели да имат независимост и популярен цар. Много от хората, които са го посрещали, са вярвали, че той идва да направи Юдея мощна, богата страна, да ги избави от униженията да бъдат поробени. Приемали са го като същински Господ. Най-вече децата със своите чисти души, са чувствали, че това не е елементарен цар, а Бог, като Спасител. Това е било най-тържественото посрещане на Господ в неговия земен живот, тъй като великото знамение, което е направил предния ден, тежкото положение на народа и упованието на това, че би трябвало да се яви спасителят на света, са дарявали вяра и наслада на хората. Този щастлив празник предшества Страстната седмица, която църковният човек претърпява като че ли тя в този момент се случва, описа Ловчанският митрополит.
Символ за това по какъв начин е бил посрещнат Христос преди повече от 2000 години за нас са върбовите клончета. Хората са го дарявали с палмови клончета и цветя. Тъй като ние нямаме палми, при нас в храмовете на този ден се раздава осветена върба. Това е едно благословение за вярващите хора, все едно духовно сме участвали на посрещането на Христос, добави дядо Владика.
Той посочи, че тази година, поради пандемията от ковид и ограниченията против разпространяването му, по решение на Светия синод, в храмовете няма да се раздават върбови клончета. Причината е, че тогава се струпват най-вече хора. "Ние взехме решение, че това е позволен компромис ", сподели митрополитът и добави, че всеки може след празника да си донесе в църквата върбова клонка и свещеникът ще я благослови.
Църквата ще направи взаимни отстъпки поради ковид, само че няма да затвори храмовете
По думите му на Лазаровден и Цветница най-важна е Светата литургия. Утренята и вечернята са наличието, същността на празника, четат се догми, които описват за празника - исторически и духовно, а литургията е центърът на богослужението, венецът.
Дядо Гавриил: Всеки е свободен да има вяра или да не има вяра в Бог
"Който няма опция или го е боязън, може да гледа работа по малкия екран. Въпросът е там, че не е същото дали ще я гледаш по малкия екран или ще присъстваш. Благодатта на службата е в храма, там е молитвата, там става тайнството. За един набожен човек е голяма разликата, само че хората, които не дойдат, могат да се молят и у дома ", съобщи духовникът и добави, че има задоволително литература и, който желае, може да прочете за всеки един ден от Страстната седмица.
По думите на митрополита за Великден не може да се приказва, би трябвало да се преживее, да се подготвиш за него и тогава да усетиш тази велика наслада Христовото Възкресение. "Когато ходихме за Благодатния огън, чувствахме, че все едно присъстваме на Възкресението. Усещаш в душата си голяма наслада. Няма по-голям празник за нас, християните. Силата на Благодатния огън е чудотворна, хора са оздравявали от заболявания ", добави Владиката.
Тази година Свитият синод реши да не се върви за Благодатния огън на Божи гроб, а да се вземе от църквите и манастирите в страната, които го пазят от предходната година. Средствата, които е трябвало да се дадат за отиване за огъня, ще се употребяват за битката против пандемията, за лечение на заболели. Правителството ще реши по какъв начин тези средства ще бъдат разпределени и изхарчени.
"Ще бъдат изпълнени всички ограничения на Светия синод и в Ловчанска епархия. На Великден службата ще стартира на открито, ще се призоват хората да стоят на отдалеченост. Ако някой се усеща болен, да не идва ", сподели Ловчанският митрополит.
Той уточни, че всяко едно плодородно деяние въздейства против неприятното и заболяванията. Тамянът е едно от нещата, които работят благотворно върху душата и тялото на индивида, както и камбаненият звън. Вкъщи всеки може да прекади, да поръси или пие заран на гладно светена вода, да се помоли, да прочете молитва. Може цялото семейство да прочете една глава от Евангелието. С молитва, с религия да отпразнуват празниците, прикани митрополитът.
Според него сега изпитваме доста ограничавания, които би трябвало да понасяме с самообладание, да се молим и надяваме, че скоро това ще свърши. "Дано това, което се случва, повлияе да станем по-добри. Ако си останем същите, или още по-лоши, то никаква изгода не сме извлекли от тези компликации. Посланието ми е от всичко, което се случва, да се стараем да извлечем оптималната изгода. Тогава и по-лесно ще понасяме всичко, тъй като човек, в случай че търси духовна изгода, му е елементарно да претърпи огромни компликации, не изпада в отчаяние и обезсърчение, постоянно е духовно жизнен, има сили. Важно е с такова въодушевление да посрещаме компликациите и те ще отминат, по-късно благодарността и насладата ще е по-голяма ", уточни митрополит Гавриил.
По думите му във време на пандемия виждаме, че не сме всемогъщи, че Господ е над нас и без негова помощ не можем да преодолеем тестванията. "Учи човек на примирение, ускорява неговата религия и му дава самообладание, без което не може. Ропотът мъчи човек, разрушава човешката нервна система. Няма никаква изгода - нито за телесното здраве, нито за душата на индивида. Търпението и смирението са еликсир в такива сложни моменти. Затова приканвам с самообладание, молебствия и религия да преминем тези ограничавания и тествания и да се надяваме, че след Христовото Възкресение ще пристигна и отминаване на пандемията ", сподели митрополит Гавриил и добави, че доста българи ще станат по-вярващи и по-смирени.
Според него точно покаянието и вярата ще ни спасят. "Бог е всесилен и всичко може да отстрани, само че той желае от нас религия и смирение. Господ е позволил това. Ние живеем този земен живот, само че би трябвало да се подготвим за безконечния. Господ желае ние да се подготвим почтено, да идем на място, където има наслада, човек е благословен и благополучен ", сподели Владиката.
По думите му ще има съществени последици от пандемията - стопански, духовни, само че вярата ще ни даде сили да ги преодолеем. В Евангелието за хората, които са имали религия, Господ е правил чудеса. Той желае от хората религия, с цел да извърши знамение. Вярата е подарък Божий, с цел да го получиш, би трябвало да имаш достолепие в себе си, да благодариш. Много пъти Господ първо е прощавал греховете на хората и по-късно ги е изцелявал от заболявания. Вярата е голяма мощ, тъй като Господ оказва помощ, уточни Владиката.
Да сме здрави, да изминем тези тествания с повече религия и примирение, с повече обич към Бога и съчувствие към хората, пожела за празниците Ловчанският митрополит Гавриил.
"Великден е най-големият християнски празник. Докато стигнем до него, има и доста други събития, които ни приготвят, като Великия пост. Казано е, че не можеш да видиш Възкресението, в случай че не се качиш на Голгота. Това е трънен път - носене на кръст, на самоограничения, по-усърдна молитва, с цел да изпиташ същинската наслада на Възкресението ", уточни дядо Владика.
Цветница е един от празниците, които предшестват Възкресение Христово. Исторически знаем, че Господ на Лазарова събота е възкресил Свети Лазар, който четири дни е бил към този момент в гроба. След това велико знамение Господ е придобил огромна популярност и в неделния ден, влизайки в град Йерусалим, тълпи от народ са го посрещали с наслада, вяра. Тъй като Юдея е била поробена от Рим, те са мечтаели да имат независимост и популярен цар. Много от хората, които са го посрещали, са вярвали, че той идва да направи Юдея мощна, богата страна, да ги избави от униженията да бъдат поробени. Приемали са го като същински Господ. Най-вече децата със своите чисти души, са чувствали, че това не е елементарен цар, а Бог, като Спасител. Това е било най-тържественото посрещане на Господ в неговия земен живот, тъй като великото знамение, което е направил предния ден, тежкото положение на народа и упованието на това, че би трябвало да се яви спасителят на света, са дарявали вяра и наслада на хората. Този щастлив празник предшества Страстната седмица, която църковният човек претърпява като че ли тя в този момент се случва, описа Ловчанският митрополит.
Символ за това по какъв начин е бил посрещнат Христос преди повече от 2000 години за нас са върбовите клончета. Хората са го дарявали с палмови клончета и цветя. Тъй като ние нямаме палми, при нас в храмовете на този ден се раздава осветена върба. Това е едно благословение за вярващите хора, все едно духовно сме участвали на посрещането на Христос, добави дядо Владика.
Той посочи, че тази година, поради пандемията от ковид и ограниченията против разпространяването му, по решение на Светия синод, в храмовете няма да се раздават върбови клончета. Причината е, че тогава се струпват най-вече хора. "Ние взехме решение, че това е позволен компромис ", сподели митрополитът и добави, че всеки може след празника да си донесе в църквата върбова клонка и свещеникът ще я благослови.
По думите му на Лазаровден и Цветница най-важна е Светата литургия. Утренята и вечернята са наличието, същността на празника, четат се догми, които описват за празника - исторически и духовно, а литургията е центърът на богослужението, венецът.
"Който няма опция или го е боязън, може да гледа работа по малкия екран. Въпросът е там, че не е същото дали ще я гледаш по малкия екран или ще присъстваш. Благодатта на службата е в храма, там е молитвата, там става тайнството. За един набожен човек е голяма разликата, само че хората, които не дойдат, могат да се молят и у дома ", съобщи духовникът и добави, че има задоволително литература и, който желае, може да прочете за всеки един ден от Страстната седмица.
По думите на митрополита за Великден не може да се приказва, би трябвало да се преживее, да се подготвиш за него и тогава да усетиш тази велика наслада Христовото Възкресение. "Когато ходихме за Благодатния огън, чувствахме, че все едно присъстваме на Възкресението. Усещаш в душата си голяма наслада. Няма по-голям празник за нас, християните. Силата на Благодатния огън е чудотворна, хора са оздравявали от заболявания ", добави Владиката.
Тази година Свитият синод реши да не се върви за Благодатния огън на Божи гроб, а да се вземе от църквите и манастирите в страната, които го пазят от предходната година. Средствата, които е трябвало да се дадат за отиване за огъня, ще се употребяват за битката против пандемията, за лечение на заболели. Правителството ще реши по какъв начин тези средства ще бъдат разпределени и изхарчени.
"Ще бъдат изпълнени всички ограничения на Светия синод и в Ловчанска епархия. На Великден службата ще стартира на открито, ще се призоват хората да стоят на отдалеченост. Ако някой се усеща болен, да не идва ", сподели Ловчанският митрополит.
Той уточни, че всяко едно плодородно деяние въздейства против неприятното и заболяванията. Тамянът е едно от нещата, които работят благотворно върху душата и тялото на индивида, както и камбаненият звън. Вкъщи всеки може да прекади, да поръси или пие заран на гладно светена вода, да се помоли, да прочете молитва. Може цялото семейство да прочете една глава от Евангелието. С молитва, с религия да отпразнуват празниците, прикани митрополитът.
Според него сега изпитваме доста ограничавания, които би трябвало да понасяме с самообладание, да се молим и надяваме, че скоро това ще свърши. "Дано това, което се случва, повлияе да станем по-добри. Ако си останем същите, или още по-лоши, то никаква изгода не сме извлекли от тези компликации. Посланието ми е от всичко, което се случва, да се стараем да извлечем оптималната изгода. Тогава и по-лесно ще понасяме всичко, тъй като човек, в случай че търси духовна изгода, му е елементарно да претърпи огромни компликации, не изпада в отчаяние и обезсърчение, постоянно е духовно жизнен, има сили. Важно е с такова въодушевление да посрещаме компликациите и те ще отминат, по-късно благодарността и насладата ще е по-голяма ", уточни митрополит Гавриил.
По думите му във време на пандемия виждаме, че не сме всемогъщи, че Господ е над нас и без негова помощ не можем да преодолеем тестванията. "Учи човек на примирение, ускорява неговата религия и му дава самообладание, без което не може. Ропотът мъчи човек, разрушава човешката нервна система. Няма никаква изгода - нито за телесното здраве, нито за душата на индивида. Търпението и смирението са еликсир в такива сложни моменти. Затова приканвам с самообладание, молебствия и религия да преминем тези ограничавания и тествания и да се надяваме, че след Христовото Възкресение ще пристигна и отминаване на пандемията ", сподели митрополит Гавриил и добави, че доста българи ще станат по-вярващи и по-смирени.
Според него точно покаянието и вярата ще ни спасят. "Бог е всесилен и всичко може да отстрани, само че той желае от нас религия и смирение. Господ е позволил това. Ние живеем този земен живот, само че би трябвало да се подготвим за безконечния. Господ желае ние да се подготвим почтено, да идем на място, където има наслада, човек е благословен и благополучен ", сподели Владиката.
По думите му ще има съществени последици от пандемията - стопански, духовни, само че вярата ще ни даде сили да ги преодолеем. В Евангелието за хората, които са имали религия, Господ е правил чудеса. Той желае от хората религия, с цел да извърши знамение. Вярата е подарък Божий, с цел да го получиш, би трябвало да имаш достолепие в себе си, да благодариш. Много пъти Господ първо е прощавал греховете на хората и по-късно ги е изцелявал от заболявания. Вярата е голяма мощ, тъй като Господ оказва помощ, уточни Владиката.
Да сме здрави, да изминем тези тествания с повече религия и примирение, с повече обич към Бога и съчувствие към хората, пожела за празниците Ловчанският митрополит Гавриил.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ