Възрастта, на която достигаме върха на емоционалната си интелигенстност
С всяка минала възраст, хората се оправят все по-добре със своите емоции, написа Psy Blog.
Според откриватели обаче, пикът на прочувствената ни зрялост настава през 60-те години от живота ни. Това е възрастта, в която хората нормално са способни да виждат по-добре позитивната страна на стресови обстановки и да са съпричастни към по-малко щастливите.
" Все по-ясно се вижда, че по-възрастните се концентрират върху обществените взаимоотношения и грижата за другите ", казва професор Робърт Левенсън, съавтор на проучването и добавя: " Изглежда, че еволюцията е настроила нервната ни система по метод, които с възрастта усъвършенстват точно тези междуличностни и състрадателни действия. "
В едно изследване хора от разнообразни възрасти са били поканени да изгледат видеоклипове с друго прочувствено наличие. 60 годишните са приели по-добре тъжните или жестоките подиуми, за разлика от 40 и 20 годишните, като са се фокусирали върху позитивните аспекти в клиповете. Те са се справили по-добре в потреблението на това, което психолозите назовават " позитивно преоценяване ". Младите хора обаче са били по-способни да се разсейват от видяното.
Друго проучване обаче демонстрира, че възрастните хора са по-чувствителни към тъгата. " В края на живота хората постоянно одобряват разнообразни гледни точки и цели, които се концентрират повече върху близки междуличностни връзки. По този метод те стават по-чувствителни към тъгата, тъй като споделеното прекарване на горест води до по-голяма фамилиарност в междуличностните връзки ", установи доктор Бенджамин Сийдер, един от създателите на проучването.
" Да бъдеш сензитивен към тъгата е в действителност положително нещо ", твърди професор Левенсън. " Тъгата може да бъде изключително значима и потребна страст в края на живота, защото ние неизбежно сме изправени и би трябвало да се оправяме със загубите, които претърпяваме в личния си живот и с нуждата да дадем разтуха на другите ".
В умозаключение, създателите на проучването декларират, че за възрастните би било по-полезно, в случай че те останат социално ангажирани, за да използват насъбрания си опит за позитивната преоценка на стресиращи ситуации, вместо да се стремим да подобряваме само качеството им на живот.
Според откриватели обаче, пикът на прочувствената ни зрялост настава през 60-те години от живота ни. Това е възрастта, в която хората нормално са способни да виждат по-добре позитивната страна на стресови обстановки и да са съпричастни към по-малко щастливите.
" Все по-ясно се вижда, че по-възрастните се концентрират върху обществените взаимоотношения и грижата за другите ", казва професор Робърт Левенсън, съавтор на проучването и добавя: " Изглежда, че еволюцията е настроила нервната ни система по метод, които с възрастта усъвършенстват точно тези междуличностни и състрадателни действия. "
В едно изследване хора от разнообразни възрасти са били поканени да изгледат видеоклипове с друго прочувствено наличие. 60 годишните са приели по-добре тъжните или жестоките подиуми, за разлика от 40 и 20 годишните, като са се фокусирали върху позитивните аспекти в клиповете. Те са се справили по-добре в потреблението на това, което психолозите назовават " позитивно преоценяване ". Младите хора обаче са били по-способни да се разсейват от видяното.
Друго проучване обаче демонстрира, че възрастните хора са по-чувствителни към тъгата. " В края на живота хората постоянно одобряват разнообразни гледни точки и цели, които се концентрират повече върху близки междуличностни връзки. По този метод те стават по-чувствителни към тъгата, тъй като споделеното прекарване на горест води до по-голяма фамилиарност в междуличностните връзки ", установи доктор Бенджамин Сийдер, един от създателите на проучването.
" Да бъдеш сензитивен към тъгата е в действителност положително нещо ", твърди професор Левенсън. " Тъгата може да бъде изключително значима и потребна страст в края на живота, защото ние неизбежно сме изправени и би трябвало да се оправяме със загубите, които претърпяваме в личния си живот и с нуждата да дадем разтуха на другите ".
В умозаключение, създателите на проучването декларират, че за възрастните би било по-полезно, в случай че те останат социално ангажирани, за да използват насъбрания си опит за позитивната преоценка на стресиращи ситуации, вместо да се стремим да подобряваме само качеството им на живот.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ