Какво се случва с милионите от Синя и Зелена зона?
С всяка минала година зоните за платено паркиране (синя и зелена зона) в София се уголемяват, като с изключение на центъра, стартират да обгръщат и по-периферни жилищни квартали. От 1 ноември, общият брой платени места скочи с ⅓ и доближи над 28 000.
Платеното паркиране е инструмент за въдворяване на ред и част от транспортната политика на доста европейски градове, съществуваща от десетки години. В този публичен контракт няма нищо противоречиво – плащаш и в подмяна получаваш уредено паркиране и добра инфраструктура.
За разлика от другите градове обаче ръководството и резултатите от зоните за платено паркиране в София пораждат голям брой съществени въпроси. Какви са задачите на зоната и какво желае Столичната община да реализира след три, пет или 10 години? В какво се влагат събраните пари и какви усъвършенствания можем да чакаме от тях? Какви са задачите на транспортната и благоустройствена политика, които Столичната община си е сложила? За страдание, 10 години след въвеждането на синята зона в столицата, те не получиха явен отговор. Затова, дано си отговорим сами. Това написаха във Facebook от организацията " Спаси София " .
Огромни доходи – съвсем 50 млн. лева на година
Приходите от синя и зелена зона нарастват всяка година. Не единствено поради механичното разширение на зоните, само че и заради възходящия брой коли в столицата, които търсят места. През 2016 година (преди зоната да бъде разширена в кварталите Лозенец и Оборище) приходите бяха 23,5 млн. лева, а след разширението се усилиха с спомагателни 12 млн. лева Плануваното през 2018 година уголемение с Горен Лозенец, Оборище и Красно село пък ще донесе още минимум 12 млн. лева годишни доходи за ЦГМ. А като към всичко това прибавим и неотдавна трансферираните за ръководство към ЦГМ буферни паркинги при метростанциите, стигаме до колосалната сума от близо 50 млн. лева годишни доходи от платено паркиране.
За съпоставяне, общите разноски на Столичната община за обучение (големият приоритет на кмета) и опазване на здравето се равняват на годишните доходи на ЦГМ от зоните за платено паркиране.
Къде отиват 50-те милиона?
ЦГМ е сдружение натоварено със задачата да ръководи, развива и усъвършенства подвижността на жителите и гостите на София. Затова е разумно точно тази общинска конструкция да влага събраните доходи в няколко сфери: възстановяване на градския превоз, подобряването на изискванията за паркиране и възстановяване на инфраструктурата в града. Акцизите работят по подобен метод – таксите от алкохол и цигари се влагат в по-добро опазване на здравето, а тези от горивата сякаш отиват за пътищата. Затова при паркирането – събраните средства би трябвало да се влагат в устойчиви политики, които да създадат живота в София по-комфортен и проведен – намаляването на зависимостта от персоналните коли, по-бърз и постоянен градски превоз и усъвършенствана инфраструктура за пешеходци и велосипедисти.
Повече градски превоз? Да, но не!
Човек би помислил, че парите от паркиране отиват най-вече за субсидиране на градския превоз, само че това просто не дава отговор на истината. Транспортната задача на градския превоз беше намалявана доста следващи години, отливът на пасажери не стопира, а одитният отчет на
Сметната палата откри съществени и необясними разминавания в активността на сдружението.
“През 2014 година ЦГМ е употребявал едвам 12.8% от плануваните средства от платено паркиране за финансиране на градския превоз, а през 2015 година – 22.7%, без да уточни причина за разминаването”.
Въпреки че ЦГМ разполага със сериозен личен финансов запас, дупките се покриват непосредствено от данъкоплатците. От една страна, ЦГМ продължава да получава големи дотации от Столичната община, макар че цената на билета беше увеличена фрапантно с 60%. От друга, Столичната община годишно получава от републиканския бюджет, т.е. страната, дотация от над 100 млн. лева за градския си превоз. Доколко е заслужено хората от Силистра или Петрич да заплащат за градския превоз на София, в случай, че ЦГМ се разпорежда с колосални суми, оставяме на всеки да реши.
Защо с тези пари не бе издигнат нито един под земята паркинг?
Парите явно не отиват и за строителство на нови паркинги. Със сигурност щяхме да разберем, в случай че със средствата от синя и зелена зона беше издигнат даже един под земята или многоетажен паркинг през последните 10 години. Наслушахме се на гръмки обещания за подземни паркинги из цяла София. Под учебни дворове, площади и под дърво и камък щяха да бъдат обезпечени хиляди паркоместа, които да отстранен колите от улиците и да обезпечат удобно паркиране на живущите. Само че в унисон с към този момент станалия присъщ за Столичната община метод на работа, нито едно от тези обещания не се осъществя. Това несъмнено не пречи на ЦГМ да продължава да събира десетки милиони годишно за отдаване на обществените пространства, т.е. нашите улици, като заплатен паркинг, без да има задължението да строи същинска инфраструктура, която доста да облекчи казуса с паркирането.
Разчитайки единствено на държавни и общински дотации, ЦГМ се трансформира в паразит и дупка, в която потъват милиони левове годишно.
Това е сдружение, което е некомпетентно да извършва политики и вложения.
Тази жалка констатация, уви, не се промени и с идването на новия шеф – Християн Петров преди две години. Доказателство е фактът, че в Капиталовата стратегия на Столичната община за четвърта поредна година се залагат средства за дотъкмяване на към този момент издигнатите подземни паркинги при метростанциите Стадион Васил Левски, Централна ж.п. гара и Сливница. Щом ЦГМ не може дори да се оправи с довършването на към този момент издигнати паркинги, освен това с обезпечен бюджет, какво остава за строителство на нови (подземни) такива в центъра и кварталите?
Инфраструктурата нито се поддържа, нито се ремонтира…
Разширяването на платените зони ясно сподели и че ЦГМ няма желание да влага в облагородяване на кварталите. “Инвестицията” се изчерпва със забиването на колчета по постоянно разрушените и несъществуващи тротоари на цена от 15 лева броя, без цената за монтиране, по публична информация на ЦГМ.
Въпреки дългогодишните обещания по какъв начин “от тази година влизаме масирано в кварталите”, към този момент не сме станали очевидци на някаква сериозна акция за ремонт и рационализация на софийската инфраструктура – тротоари, пътно платно и осветяване. Не е работа на ЦГМ да провежда и ръководи ремонтите на улиците (не на последно място тъй като съществува сериозен риск парите безследно да се “усвоят”), само че Столичната община би трябвало да понижи дотацията си към сдружението и да употребява тези средства за същинско и сензитивно усъвършенстване на изискванията за напредване на пешеходците.
Къде действително отиват парите?
Основен проблем е, че никой ръководещ не дава отговор на този значим въпрос. Въпреки огромното публично съмнение към Центъра за градска подвижност и многото кавги за корупция, никой от Общината не намира за належащо да изясни защо тъкмо се изразходват нашите пари. Годините минават, а жителите не усещат усъвършенстване в метода, по който паркирането и градският превоз са проведени. Нито кметът Йорданка Фандъкова, нито отрасловият зам.-кмет Евгени Крусев дават пояснение и точни планове къде са изхарчени парите на софиянци. Новото управление на сдружението също не намира за належащо да отговори на публичните упования за бистрота.
Предвид разширението на Зоната със 7 000 нови платени паркоместа, или към една трета, от Спаси София настояваме виновните лица в ЦГМ и Столичната община да показват капиталов проект с съответни планове и периоди, най-малко за идващите три години.
Практиката безусловно би трябвало да стартира с бюджета за 2019 година, в който да бъде образно показано по какъв начин сдружението счита да похарчи тези над 50 млн. лева Не е морално да се постанова събирането на още пари от софиянци, без да е ясно кой и защо ги харчи. Гражданите, с изключение на правото да живеят в спретнат и работещ град, на първо място имат правото да бъдат осведомени какво се случва с техните пари. А политиците имат задача да отговорят на тези упования!
Междувременно ние ще подготвим и ще представим наши оферти за това по какъв начин тези средства могат да бъдат вложени отговорно, тъй че да решат проблемите с паркирането, градския превоз и инфраструктурата.
Платеното паркиране е инструмент за въдворяване на ред и част от транспортната политика на доста европейски градове, съществуваща от десетки години. В този публичен контракт няма нищо противоречиво – плащаш и в подмяна получаваш уредено паркиране и добра инфраструктура.
За разлика от другите градове обаче ръководството и резултатите от зоните за платено паркиране в София пораждат голям брой съществени въпроси. Какви са задачите на зоната и какво желае Столичната община да реализира след три, пет или 10 години? В какво се влагат събраните пари и какви усъвършенствания можем да чакаме от тях? Какви са задачите на транспортната и благоустройствена политика, които Столичната община си е сложила? За страдание, 10 години след въвеждането на синята зона в столицата, те не получиха явен отговор. Затова, дано си отговорим сами. Това написаха във Facebook от организацията " Спаси София " .
Огромни доходи – съвсем 50 млн. лева на година
Приходите от синя и зелена зона нарастват всяка година. Не единствено поради механичното разширение на зоните, само че и заради възходящия брой коли в столицата, които търсят места. През 2016 година (преди зоната да бъде разширена в кварталите Лозенец и Оборище) приходите бяха 23,5 млн. лева, а след разширението се усилиха с спомагателни 12 млн. лева Плануваното през 2018 година уголемение с Горен Лозенец, Оборище и Красно село пък ще донесе още минимум 12 млн. лева годишни доходи за ЦГМ. А като към всичко това прибавим и неотдавна трансферираните за ръководство към ЦГМ буферни паркинги при метростанциите, стигаме до колосалната сума от близо 50 млн. лева годишни доходи от платено паркиране.
За съпоставяне, общите разноски на Столичната община за обучение (големият приоритет на кмета) и опазване на здравето се равняват на годишните доходи на ЦГМ от зоните за платено паркиране.
Къде отиват 50-те милиона?
ЦГМ е сдружение натоварено със задачата да ръководи, развива и усъвършенства подвижността на жителите и гостите на София. Затова е разумно точно тази общинска конструкция да влага събраните доходи в няколко сфери: възстановяване на градския превоз, подобряването на изискванията за паркиране и възстановяване на инфраструктурата в града. Акцизите работят по подобен метод – таксите от алкохол и цигари се влагат в по-добро опазване на здравето, а тези от горивата сякаш отиват за пътищата. Затова при паркирането – събраните средства би трябвало да се влагат в устойчиви политики, които да създадат живота в София по-комфортен и проведен – намаляването на зависимостта от персоналните коли, по-бърз и постоянен градски превоз и усъвършенствана инфраструктура за пешеходци и велосипедисти.
Повече градски превоз? Да, но не!
Човек би помислил, че парите от паркиране отиват най-вече за субсидиране на градския превоз, само че това просто не дава отговор на истината. Транспортната задача на градския превоз беше намалявана доста следващи години, отливът на пасажери не стопира, а одитният отчет на
Сметната палата откри съществени и необясними разминавания в активността на сдружението.
“През 2014 година ЦГМ е употребявал едвам 12.8% от плануваните средства от платено паркиране за финансиране на градския превоз, а през 2015 година – 22.7%, без да уточни причина за разминаването”.
Въпреки че ЦГМ разполага със сериозен личен финансов запас, дупките се покриват непосредствено от данъкоплатците. От една страна, ЦГМ продължава да получава големи дотации от Столичната община, макар че цената на билета беше увеличена фрапантно с 60%. От друга, Столичната община годишно получава от републиканския бюджет, т.е. страната, дотация от над 100 млн. лева за градския си превоз. Доколко е заслужено хората от Силистра или Петрич да заплащат за градския превоз на София, в случай, че ЦГМ се разпорежда с колосални суми, оставяме на всеки да реши.
Защо с тези пари не бе издигнат нито един под земята паркинг?
Парите явно не отиват и за строителство на нови паркинги. Със сигурност щяхме да разберем, в случай че със средствата от синя и зелена зона беше издигнат даже един под земята или многоетажен паркинг през последните 10 години. Наслушахме се на гръмки обещания за подземни паркинги из цяла София. Под учебни дворове, площади и под дърво и камък щяха да бъдат обезпечени хиляди паркоместа, които да отстранен колите от улиците и да обезпечат удобно паркиране на живущите. Само че в унисон с към този момент станалия присъщ за Столичната община метод на работа, нито едно от тези обещания не се осъществя. Това несъмнено не пречи на ЦГМ да продължава да събира десетки милиони годишно за отдаване на обществените пространства, т.е. нашите улици, като заплатен паркинг, без да има задължението да строи същинска инфраструктура, която доста да облекчи казуса с паркирането.
Разчитайки единствено на държавни и общински дотации, ЦГМ се трансформира в паразит и дупка, в която потъват милиони левове годишно.
Това е сдружение, което е некомпетентно да извършва политики и вложения.
Тази жалка констатация, уви, не се промени и с идването на новия шеф – Християн Петров преди две години. Доказателство е фактът, че в Капиталовата стратегия на Столичната община за четвърта поредна година се залагат средства за дотъкмяване на към този момент издигнатите подземни паркинги при метростанциите Стадион Васил Левски, Централна ж.п. гара и Сливница. Щом ЦГМ не може дори да се оправи с довършването на към този момент издигнати паркинги, освен това с обезпечен бюджет, какво остава за строителство на нови (подземни) такива в центъра и кварталите?
Инфраструктурата нито се поддържа, нито се ремонтира…
Разширяването на платените зони ясно сподели и че ЦГМ няма желание да влага в облагородяване на кварталите. “Инвестицията” се изчерпва със забиването на колчета по постоянно разрушените и несъществуващи тротоари на цена от 15 лева броя, без цената за монтиране, по публична информация на ЦГМ.
Въпреки дългогодишните обещания по какъв начин “от тази година влизаме масирано в кварталите”, към този момент не сме станали очевидци на някаква сериозна акция за ремонт и рационализация на софийската инфраструктура – тротоари, пътно платно и осветяване. Не е работа на ЦГМ да провежда и ръководи ремонтите на улиците (не на последно място тъй като съществува сериозен риск парите безследно да се “усвоят”), само че Столичната община би трябвало да понижи дотацията си към сдружението и да употребява тези средства за същинско и сензитивно усъвършенстване на изискванията за напредване на пешеходците.
Къде действително отиват парите?
Основен проблем е, че никой ръководещ не дава отговор на този значим въпрос. Въпреки огромното публично съмнение към Центъра за градска подвижност и многото кавги за корупция, никой от Общината не намира за належащо да изясни защо тъкмо се изразходват нашите пари. Годините минават, а жителите не усещат усъвършенстване в метода, по който паркирането и градският превоз са проведени. Нито кметът Йорданка Фандъкова, нито отрасловият зам.-кмет Евгени Крусев дават пояснение и точни планове къде са изхарчени парите на софиянци. Новото управление на сдружението също не намира за належащо да отговори на публичните упования за бистрота.
Предвид разширението на Зоната със 7 000 нови платени паркоместа, или към една трета, от Спаси София настояваме виновните лица в ЦГМ и Столичната община да показват капиталов проект с съответни планове и периоди, най-малко за идващите три години.
Практиката безусловно би трябвало да стартира с бюджета за 2019 година, в който да бъде образно показано по какъв начин сдружението счита да похарчи тези над 50 млн. лева Не е морално да се постанова събирането на още пари от софиянци, без да е ясно кой и защо ги харчи. Гражданите, с изключение на правото да живеят в спретнат и работещ град, на първо място имат правото да бъдат осведомени какво се случва с техните пари. А политиците имат задача да отговорят на тези упования!
Междувременно ние ще подготвим и ще представим наши оферти за това по какъв начин тези средства могат да бъдат вложени отговорно, тъй че да решат проблемите с паркирането, градския превоз и инфраструктурата.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ