ИПИ: „Претоварените“ ученици нямат нужда от спасяване
С встъпването в служба на постоянно държавно управление, което наподобява има късмет да работи повече от няколко месеца, закономерно потеглиха оферти за рестарт – или пък начало – на занемарени в годините на висока политическа неустановеност промени. Сред по-бързо деклариралите се е екипът на новия министър на образованието, който в границите на седмици съумя да разпознава основни проблеми на системата на учебно обучение и да предложи серия от ограничения, които да ги адресират. На този стадий обаче тези решения наподобяват по-скоро несъответствуващи и ориентирани в неверна посока – към повече концентрация на бранша вместо нараснала автономност на учителите и учебните заведения.
Най-конкретните оферти могат да бъдат открити в плана за промени в Наредбата за оценяване на резултатите от образованието на учениците. Те са предизвикани от сигнали и тъжби на родители, че децата им са претрупани, изключително по линия на възлаганите им домашни работи. По тази причина
просветителното ведомство се е заело с въвеждането на тавани на домашните, с които да се ограничи тежестта на напъните за учене и подготовка отвън клас.
Нека първо разгледаме самото допускане, върху което се основава смяната – а точно че българските възпитаници са претрупани. Сравнителни данни по този въпрос могат да бъдат открити в оповестен преди две години разбор на Eurydice, съгласно който България е измежду страните в Европейски Съюз (сравнима само с Полша и Хърватия), в която учениците прекарват минимум време в учебно заведение. Непропорционално невисок е размерът – към 2 хиляди часа – на началното обучение, изключително спрямо водещите страни, където броят им доближава 5-7 хиляди часа. Въпреки че този индикатор не е съответно обвързван с тежестта на домашните и работата отвън клас, остава задоволително показателен за ролята и мястото на учебното заведение и образованието в живота на учениците в другите просветителни системи. Накратко – българските възпитаници в относителен проект прекарват малко, а не доста време в учене.
За мястото на независимата работа можем да съдим по данните на OECD за разпределението на общото натоварване на учениците. От тях ясно проличава, че в страните, които реализират високи резултати в интернационалните проучвания (в това число PISA)
учениците прекарват време в извънкласни действия, сравнимо с това в клас.
Анализи на ИПИ с фокус върху данни за България също удостоверяват позитивното въздействие на времето, прекарано в учене отвън учебно заведение върху достиженията на учениците.
На този декор министерството на образованието желае да наложи съответно и общовалидно за всички ограничаване в броя на дилемите за работа у дома за всеки от стадиите на учебно обучение. Взема се поради и значимостта на „ фундаменталните “ предмети, а точно българския език и математиката, като за тях важи по-висок предел.
Предложеният метод има редица явни недостатъци. Най-сериозната е, че пробва да вкарва повсеместен, безчувствен – one-size-fits-all – модел за извънкласната работа.
Тук прозира схващане, че всички възпитаници, паралелки и учебни заведения имат идентични потребности и благоприятни условия.
Не се регистрират и разликите в метода на всеки обособен преподавател. На пръв взор най-губещи са елитните учебни заведения, чиято опция да основават в допълнение натоварване и изключителна работа на най-хубавите възпитаници, които се явяват на олимпиади и печелят интернационалните надпревари става мощно лимитирана. Също толкоз губещи са обаче и най-слабите възпитаници, за които повече работа отвън клас е в действителност най-логичният механизъм за настигане.
На процедура това „ решение “ е следващата мярка, която връзва ръцете на учителите. Вместо просветителната промяна да се движи в посока максимизиране на тяхната автономност и опция да нагаждат просветителния метод и развой към потребностите на съответните възпитаници и паралелки, тук виждаме за следващ път тъкмо противоположното – опит за въвеждане на от ден на ден и повече централизирани стандарти, условия и ограничавания.
Освен това по този начин препоръчаната мярка няма по какъв начин да работи на процедура.
Ограничава се броят на дилемите да домашна работа, дадени седмично, само че не и тяхното наличие. Така по всичко проличава, че една такава „ задача “, да речем по математика, може да съдържа пет уравнения за решение, или пък двеста, което обезсмисля опита за надзор на „ претоварването “ на учениците. Остава отворен и въпросът за контрола на спазването на рестриктивните мерки, защото едва ли просветителните инспекторати ще се занимават да броят всяко едно домашно в десетки учебни заведения и стотици класове.
В същата разпоредба, прочее, четем и промяна в противоположната посока, а точно понижаване на минималния брой настоящи изпитвания, нужни за образуване на срочните оценки. Това свива задължението на преподавателите да организират непотребни изпитвания единствено и единствено да покриват нормата, само че им оставя опция да изпитат в допълнение, в случай че това е належащо за придобиване на съответна визия.
Мерките в помощ на „ претрупаните “ възпитаници са единствено част от поръчката на новия учебен министър
– измежду сферите, в които се възнамеряват промени са външните оценения, квалификациите на учителите, учебният календар, като ще се спрем на тях по-подробно в близко бъдеще. Едно обаче е несъмнено – в случай че новият екип в просветителното министерство желае да реализира действителни усъвършенствания в качеството на обучение и достиженията на учениците, в реда на нещата е да изключи от речника си думите „ наложително “, „ условие “ и „ централизирано “. Основаният на тях метод, прилаган до момента очевидно не реализира мечтаните резултати.
Най-конкретните оферти могат да бъдат открити в плана за промени в Наредбата за оценяване на резултатите от образованието на учениците. Те са предизвикани от сигнали и тъжби на родители, че децата им са претрупани, изключително по линия на възлаганите им домашни работи. По тази причина
просветителното ведомство се е заело с въвеждането на тавани на домашните, с които да се ограничи тежестта на напъните за учене и подготовка отвън клас.
Нека първо разгледаме самото допускане, върху което се основава смяната – а точно че българските възпитаници са претрупани. Сравнителни данни по този въпрос могат да бъдат открити в оповестен преди две години разбор на Eurydice, съгласно който България е измежду страните в Европейски Съюз (сравнима само с Полша и Хърватия), в която учениците прекарват минимум време в учебно заведение. Непропорционално невисок е размерът – към 2 хиляди часа – на началното обучение, изключително спрямо водещите страни, където броят им доближава 5-7 хиляди часа. Въпреки че този индикатор не е съответно обвързван с тежестта на домашните и работата отвън клас, остава задоволително показателен за ролята и мястото на учебното заведение и образованието в живота на учениците в другите просветителни системи. Накратко – българските възпитаници в относителен проект прекарват малко, а не доста време в учене.
За мястото на независимата работа можем да съдим по данните на OECD за разпределението на общото натоварване на учениците. От тях ясно проличава, че в страните, които реализират високи резултати в интернационалните проучвания (в това число PISA)
учениците прекарват време в извънкласни действия, сравнимо с това в клас.
Анализи на ИПИ с фокус върху данни за България също удостоверяват позитивното въздействие на времето, прекарано в учене отвън учебно заведение върху достиженията на учениците.
На този декор министерството на образованието желае да наложи съответно и общовалидно за всички ограничаване в броя на дилемите за работа у дома за всеки от стадиите на учебно обучение. Взема се поради и значимостта на „ фундаменталните “ предмети, а точно българския език и математиката, като за тях важи по-висок предел.
Предложеният метод има редица явни недостатъци. Най-сериозната е, че пробва да вкарва повсеместен, безчувствен – one-size-fits-all – модел за извънкласната работа.
Тук прозира схващане, че всички възпитаници, паралелки и учебни заведения имат идентични потребности и благоприятни условия.
Не се регистрират и разликите в метода на всеки обособен преподавател. На пръв взор най-губещи са елитните учебни заведения, чиято опция да основават в допълнение натоварване и изключителна работа на най-хубавите възпитаници, които се явяват на олимпиади и печелят интернационалните надпревари става мощно лимитирана. Също толкоз губещи са обаче и най-слабите възпитаници, за които повече работа отвън клас е в действителност най-логичният механизъм за настигане.
На процедура това „ решение “ е следващата мярка, която връзва ръцете на учителите. Вместо просветителната промяна да се движи в посока максимизиране на тяхната автономност и опция да нагаждат просветителния метод и развой към потребностите на съответните възпитаници и паралелки, тук виждаме за следващ път тъкмо противоположното – опит за въвеждане на от ден на ден и повече централизирани стандарти, условия и ограничавания.
Освен това по този начин препоръчаната мярка няма по какъв начин да работи на процедура.
Ограничава се броят на дилемите да домашна работа, дадени седмично, само че не и тяхното наличие. Така по всичко проличава, че една такава „ задача “, да речем по математика, може да съдържа пет уравнения за решение, или пък двеста, което обезсмисля опита за надзор на „ претоварването “ на учениците. Остава отворен и въпросът за контрола на спазването на рестриктивните мерки, защото едва ли просветителните инспекторати ще се занимават да броят всяко едно домашно в десетки учебни заведения и стотици класове.
В същата разпоредба, прочее, четем и промяна в противоположната посока, а точно понижаване на минималния брой настоящи изпитвания, нужни за образуване на срочните оценки. Това свива задължението на преподавателите да организират непотребни изпитвания единствено и единствено да покриват нормата, само че им оставя опция да изпитат в допълнение, в случай че това е належащо за придобиване на съответна визия.
Мерките в помощ на „ претрупаните “ възпитаници са единствено част от поръчката на новия учебен министър
– измежду сферите, в които се възнамеряват промени са външните оценения, квалификациите на учителите, учебният календар, като ще се спрем на тях по-подробно в близко бъдеще. Едно обаче е несъмнено – в случай че новият екип в просветителното министерство желае да реализира действителни усъвършенствания в качеството на обучение и достиженията на учениците, в реда на нещата е да изключи от речника си думите „ наложително “, „ условие “ и „ централизирано “. Основаният на тях метод, прилаган до момента очевидно не реализира мечтаните резултати.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ