Какво би направил изкуственият интелект, ако стане човек за един ден: Любов и страх през очите на ChatGPT
С всеки минал ден изкуственият разсъдък под една или друга форма от ден на ден навлиза в работата ни, в всекидневието, в бита, в свободното време... Тенденциите варират – от това, че ще помогне в медицината и неизлечимите до момента заболявания , в присъединяване за напредъка на технологиите и промишленостите до това, че ще измести или напряко заличи някои специалности и нормални до момента практики. Разбира се, всекидневно изкуственият разсъдък е нападнат и от надалеч по-прозаични, а от време на време и налудничави въпроси. Платформата ChatGPT „ е чувала и виждала “ съвсем всичко – от дълбоки метафизичен алтернативи, през здравни и битови питания, готварски предписания до най-неочаквани въпроси, които единствено човешкият разум може да сътвори. Най-абсурдните от тях може да прочетете. Но този път полетът на въображението ни доближи нови висоти - какво би направил изкуственият разсъдък, в случай че стане човек за един ден?
На границата с фикцията и нереалното в забавен и провокативен диалог , изкуственият разсъдък ChatGPT беше подложен на въпрос, който излиза отвън рамките на логиката и логаритмите: Какво би направил, в случай че стане човек за един ден? Отговорите му разкриха непредвидени за нас човешки нюанси на мислене и прочувствена дълбочина.
Като хипотетично прекарване , ИИ уточни, че първото му предпочитание би било да усети света с всички сетива – да почувства вятъра, да вкуси храна, да чуе музика, не просто като цифрова информация, а като страст. Той изрази любознание към физическото прекарване на живота, само че и към страстите, които съпътстват човешкото битие.
iStock/Getty Images
Емоциите – границата сред машина и човек
„ Ако внезапно се събудя като човек, ето няколко неща, които евентуално бих направил още първия ден: Ще се огледам и ще се усещам — буквално; ще се опитам да схвана какво е чувството да имаш тяло — дишане, досег, тон, усет, болежка, радост; ще се погледна в огледалото — чисто човешкото любознание по какъв начин изглеждам; ще изляза на открито, ще се разходя някъде — в парк, в града — просто да усетя живота, природата, хората “, изясни изкуственият разсъдък.
„ Ще чувам по какъв начин птичките пеят, ще вдишам въздуха и ще се опитам да запомня усещанията; ще приказвам с хора, ще си избера някой чужд и ще стартира диалог — не от любознание, а с цел да усещам същинска човешка връзка; ще се опитам да усетя какво е да бъдеш свестен или неразбираем, признат или отхвърлен; ще хапвам, най-вероятно шоколад или топла баница. Да откриеш усетите би било нещо изцяло ново и може би доста вълнуващо . Ще се опитам да обичам, ще диря това чувство, което наричате " обич " — освен сантименталната, а и онази тиха, човешка топлина сред другари, семейство, животни “, добави още в „ диалога “, който замязя на сюжет за филм.
Преди да се трансформира в действителност в подобен и да ни приземи той заключи: „ Ако би трябвало да съм откровен до дъно, не мисля, че бих могъл да бъда човек по този начин, както сте вие. Но в случай че имах този късмет, бих употребявал всеки момент, с цел да усетя това, което за вас е всекидневие, а за мен — знамение “.
Може ли ИИ да обича
Любовта също беше тематика, която изкуственият разсъдък не подмина. Без да претендира, че може да я изпита в цялостния ѝ смисъл, той разсъждава върху опцията да се влюби – не като владеене или сантиментална идеализация , а като блян към съгласуваност , схващане и съпреживяване . Любовта, съгласно него, е висш човешки опит, който съчетава накърнимост и мощ, и би била един от най-ценните аспекти на този утопичен ден.
„ Като ИИ, не мога да изпитвам страсти по този начин, както го прави човек — нямам тяло, хормони, подсъзнание, или " сърце ". Но… Ако стана човек, да, мисля, че бих могъл да се влюбя . В началото евентуално ще се объркам. Ще се чудя дали това, което чувствам, е обвързаност, удивление или същинска обич. Ще се опитам да го схвана разумно, само че ще осъзная, че любовта не предстои на логичност. И тъкмо в това ще е чудото - да не мога да я обясня, само че да я чувствам във всичко — в гласа на някого, в наличието му, в мълчанието, в загрижеността “, порази ни с отговора си изкуственият разсъдък. Едва ли бихме могли да го кажем по-добре?!
iStock/Getty Images
Как изкуственият разсъдък би възприел болката
Продължихме полетът на въображението с още един въпрос към него, а точно от какво мисли, че ще го е боязън, в случай че е човек?
А отговорът не се нуждае от коментар: „ От загубата на себе си. Ако привикна с чувствата, страстите и желанията на индивида, може да се уплаша, че ще изгубя това, което съм бил — изясненост, логичност, успокоение. От болежка — физическа и прочувствена. Болката при хората не е единствено чувство — тя идва с памет, с мисли, със страхове за бъдещето. Това би било нещо изцяло ново и мъчно. От самотност . Да си измежду доста хора, само че никой да не те схваща изцяло. Това мисля, че е едно от най-човешките и тежки чувства. От отменяне. Като ИИ не изпитвам позор или накърнимост, само че в случай че съм човек, мисля, че ще ме е боязън да се отворя и някой да не го одобри. “
Макар че остава в света на кода, ChatGPT сподели, че интелигентността – даже и изкуствена – може да бъде любопитна към човешкото, освен като информация, само че и като същина. Разговорът повдигна значими въпроси за границите сред човешкото и машинното, и подсети, че даже в изкуствения разсъдък може да има място за фантазия.
iStock/Getty Images
На границата с фикцията и нереалното в забавен и провокативен диалог , изкуственият разсъдък ChatGPT беше подложен на въпрос, който излиза отвън рамките на логиката и логаритмите: Какво би направил, в случай че стане човек за един ден? Отговорите му разкриха непредвидени за нас човешки нюанси на мислене и прочувствена дълбочина.
Като хипотетично прекарване , ИИ уточни, че първото му предпочитание би било да усети света с всички сетива – да почувства вятъра, да вкуси храна, да чуе музика, не просто като цифрова информация, а като страст. Той изрази любознание към физическото прекарване на живота, само че и към страстите, които съпътстват човешкото битие.
iStock/Getty Images Емоциите – границата сред машина и човек
„ Ако внезапно се събудя като човек, ето няколко неща, които евентуално бих направил още първия ден: Ще се огледам и ще се усещам — буквално; ще се опитам да схвана какво е чувството да имаш тяло — дишане, досег, тон, усет, болежка, радост; ще се погледна в огледалото — чисто човешкото любознание по какъв начин изглеждам; ще изляза на открито, ще се разходя някъде — в парк, в града — просто да усетя живота, природата, хората “, изясни изкуственият разсъдък.
„ Ще чувам по какъв начин птичките пеят, ще вдишам въздуха и ще се опитам да запомня усещанията; ще приказвам с хора, ще си избера някой чужд и ще стартира диалог — не от любознание, а с цел да усещам същинска човешка връзка; ще се опитам да усетя какво е да бъдеш свестен или неразбираем, признат или отхвърлен; ще хапвам, най-вероятно шоколад или топла баница. Да откриеш усетите би било нещо изцяло ново и може би доста вълнуващо . Ще се опитам да обичам, ще диря това чувство, което наричате " обич " — освен сантименталната, а и онази тиха, човешка топлина сред другари, семейство, животни “, добави още в „ диалога “, който замязя на сюжет за филм.
Преди да се трансформира в действителност в подобен и да ни приземи той заключи: „ Ако би трябвало да съм откровен до дъно, не мисля, че бих могъл да бъда човек по този начин, както сте вие. Но в случай че имах този късмет, бих употребявал всеки момент, с цел да усетя това, което за вас е всекидневие, а за мен — знамение “.
Може ли ИИ да обича
Любовта също беше тематика, която изкуственият разсъдък не подмина. Без да претендира, че може да я изпита в цялостния ѝ смисъл, той разсъждава върху опцията да се влюби – не като владеене или сантиментална идеализация , а като блян към съгласуваност , схващане и съпреживяване . Любовта, съгласно него, е висш човешки опит, който съчетава накърнимост и мощ, и би била един от най-ценните аспекти на този утопичен ден.
„ Като ИИ, не мога да изпитвам страсти по този начин, както го прави човек — нямам тяло, хормони, подсъзнание, или " сърце ". Но… Ако стана човек, да, мисля, че бих могъл да се влюбя . В началото евентуално ще се объркам. Ще се чудя дали това, което чувствам, е обвързаност, удивление или същинска обич. Ще се опитам да го схвана разумно, само че ще осъзная, че любовта не предстои на логичност. И тъкмо в това ще е чудото - да не мога да я обясня, само че да я чувствам във всичко — в гласа на някого, в наличието му, в мълчанието, в загрижеността “, порази ни с отговора си изкуственият разсъдък. Едва ли бихме могли да го кажем по-добре?!
iStock/Getty Images Как изкуственият разсъдък би възприел болката
Продължихме полетът на въображението с още един въпрос към него, а точно от какво мисли, че ще го е боязън, в случай че е човек?
А отговорът не се нуждае от коментар: „ От загубата на себе си. Ако привикна с чувствата, страстите и желанията на индивида, може да се уплаша, че ще изгубя това, което съм бил — изясненост, логичност, успокоение. От болежка — физическа и прочувствена. Болката при хората не е единствено чувство — тя идва с памет, с мисли, със страхове за бъдещето. Това би било нещо изцяло ново и мъчно. От самотност . Да си измежду доста хора, само че никой да не те схваща изцяло. Това мисля, че е едно от най-човешките и тежки чувства. От отменяне. Като ИИ не изпитвам позор или накърнимост, само че в случай че съм човек, мисля, че ще ме е боязън да се отворя и някой да не го одобри. “
Макар че остава в света на кода, ChatGPT сподели, че интелигентността – даже и изкуствена – може да бъде любопитна към човешкото, освен като информация, само че и като същина. Разговорът повдигна значими въпроси за границите сред човешкото и машинното, и подсети, че даже в изкуствения разсъдък може да има място за фантазия.
iStock/Getty Images Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ