Как песента Bohemian Rhapsody стигна до ефира
С времетраене 5 минути и 55 секунди, сплотяваща детайли от хард рок, опера и поп, Bohemian Rhapsody сигурно е една от най-еклектичните песни, пускали се по радиото, само че никога не е най-дългата. Hey Jude на Битълс (7:11), I’d Do Anything for Love (But I Won’t Do That) на Meatloaf (7:58) и All Around the World на Oasis (9:38) са все песни, които съумяха да пробият в класациите, макар че са към два пъти по-дълги от множеството общоприети поп части. Самият факт обаче, че има толкоз малко песни с дължина над 5 минути, които са си извоювали толкоз доста ефирно време, е удостоверение за това какъв брой рядко се случва това.
Въпреки че през днешния ден Bohemian Rhapsody е считана за шедьовър, когато записът й завършва, EMI (лейбълът на Queen по това време) не я прави оценка високо, а генералният управител по интернационалните продажби, когато я чува, споделя: „ Какво по дяволите е това? “ И индивидът не самичък във възмущението си – съвсем всички споделят същото, когато чуват песента, в това число и Елтън Джон, който възкликва „ Вие луди ли сте? “, когато схваща, че бандата желае тя да бъде първия сингъл в албума A Night in the Opera.
Излиза, че от EMI чакат You’s My Best Friend да бъде най-големият шлагер в албума и надлежно карат групата да го бутне преди всичко. Queen обаче са непоколебими в решението си и сподели на EMI, че първият сингъл би трябвало да бъде Bohemian Rhapsody. В отговор EMI се опита да откри компромисно решение и да предлага да съкратят малко песента – предложение, което групата бързо отхвърля.
Единственият човек, който вижда гениалността на песента (и който не е от групата, схваща се) е фамозният диджей и непосредствен другар на Меркюри, Кени Еверет, който декларира, че „ ще бъде номер едно епохи наред “.
Точно по какъв начин Еверет изначално се снабдява с копие на сингъла при започване на октомври 1975 година не е ясно. В взаимозависимост от това, на кого вярвате, Еверет или желае от Рой Бейкър копие, откакто го чува на частна презентация, или получава копие от самия Меркюри, малко откакто я записва. Знаем обаче, че Еверет е помолен да резервира записа единствено за себе си и в никакъв, но никакъв, случай да не го пуска по радиото или да приказва за това по какъв начин го е получил онлайн в ефир. Според Бейкър, Еверет се съгласява с тези условия като споделя „ Няма да го пущам “ и намигва.
Въпреки „ строгите “ указания да не го пуска по радиото, незабавно след приемането копие на сингъла, Еверет стартира да пуска елементи от песента в утринното си предаване по Capital FM, известна радиостанция в Лондон. Всеки път, когато Еверет пуска фрагмент от песента, той го прави да наподобява като случай, казвайки на слушателите, че „ пръстът му очевидно се e изплъзнал “ и че не е трябвало да чуят нищо. Така ползата към песента стартира да пораства.
Едно доста значимо нещо, което Еверет изпуска в обстановката, е да каже къде слушателите могат да си купят песента, вследствие на което станцията е посетена от стотици любопитни музикални почитатели, надяващи се да получат копие. Музикалните магазините в цялата страна също са сюрпризирани, когато на идващия понеделник сутринта, откакто Еверет изсвири цялата ария, се появяват запитвания за сингъла. Проблемът е, че към този миг песента към момента не е пусната на пазара.
Сингълът на плоча
Подобно нещо се случваше и от другата страна на Атлантика, където Пол Дрю от RKO съумява да се снабди отнякъде с копие на песента и стартира да я върти в мрежата на всички станции на компанията. Както по-късно Бейкър споделя „ Получи се много странна и неловка обстановка, при която радиата и от двете страни на Атлантическия океан въртяха ария, за които звукозаписните компании тогава споделяха, че в никакъв случай няма да види ефир! “
Като в последна сметка вижда, че песента става шлагер по радиото още преди да бъде издадена, лейбълът отстъпва и на 31 октомври 1975 година Bohemian Rhapsody публично е пусната като сингъл във Англия, където седи 9 седмици под номер 1 в класацията. Както предсказва Кени, през днешния ден песента се смята за една от най-хубавите в историята на музиката, като получава и своето място в Залата на славата на Грами през 2004 година.
