С връщането на децата в класните стаи в цялата страна, стресът при връщане в училище със сигурност е в съзнанието на много ученици и родители.
И докато всяка възраст носи своя уникален набор от предизвикателства, има два стресови фактора от връщането в училище, които според експертите засягат редица ученици.
„Всичко това е нормално“, казва Дженифър Келман, лицензиран клиничен социален работник и експерт по психично здраве с JustAnswer. „Много родители и деца, независимо от възрастта, смятат, че те са единствените, които се чувстват така, сякаш са нервни, притеснени, тревожни, неохотни – но мисля, че ако отидете при повечето деца и повечето родители, всеки чувства нещо с връщането на училище."
засегнати от пандемията от COVID.„Дайте им възможно най-много възможности да практикуват да бъдат добри приятели, защото това са научени умения", казва Гомес. „Колкото повече практика имат децата, толкова по-добре могат да се ориентират в социалните умения, приятелствата и как да се справят с тормоза.“
Ако са тормозени, това е цял допълнителен фактор на стрес, който може да е бил избегнат през лятото, добавя тя.
Според годишно проучване на Клубовете за момчета и момичета в Америка тормозът в училище се е увеличил през последните пет години – 40% от младежите съобщават, че са били тормозени в училище през изминалата година и 18% казват, че са преживели кибертормоз.
От тези групи съответно 38% и 55% не са казали на възрастен.
Добрите отношения с детето ви могат да помогнат в подобна ситуация.
„Бъдете любопитни“, предлага Гомес. „Задавайте повече въпроси, отколкото да изнасяте лекции, за да разберете какъв е опитът им в училище.“
Ако тормозът е проблем, Гомес казва, че също е важно родителите да образоват детето си как да настроят граници и кога да издигнат притесненията си пред доверен възрастен.
2 неща, от които тийнейджърите се нуждаят за здравословно развитиеБез значение с какво се бори детето ви в началото на учебната година, Келман казва да се уверите, че децата ви знаят те се чуват. Въпреки че позитивността идва от мястото на добрите намерения, изтласкването на емоциите им настрана, без да ги признаем, може да се почувства невалидно за техните чувства или страхове.
„Особено за по-младите възрасти ние като родители сме склонни да прибързваме. .. за да стане автоматично и незабавно по-добро“, казва тя. Това включва уверения като „Ще се оправиш“, „Няма да е толкова зле“ или „Ще имаш много приятели.“
„Не съдя (този подход) като грешно или лошо, (но това) не помага много за загубата на безпокойство“, обяснява Келман. „Предпочитам да кажа, нека да водим с малко съпричастност и разбиране.“
Например, това звучи по-скоро като: „Знам, че може да се почувства страшно... но също така знам, че си силен и издръжлив. Ще видим как ще е утре или вдругиден и ще поговорим за всичко и ще работим по всичко."
Очният преглед включен ли е в контролния списък на детето ви за училище? Ето защо лекарите го препоръчват.
