12 г. затвор за българин, продавал кокаин в Русия
С влезнала в действие присъда на Петроградски областен съд на Санкт Петербург е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за период от дванадесет години на българския жител К. Т. за опит за разпространяване на опиати в изключително огромни размери в Руската федерация (престъпление по член 228. 1, вр. член 30, т. 3 от Наказателен кодекс на Руската федерация). Това оповестиха от пресцентъра на Софийската градска прокуратура.
От претекстовете на правосъдния акт се открива, че на 31.08.2018 година К. Т., дружно с още две лица са арестувани от правораздавателните органи с 39,840 кг кокаин, предопределен за разпространяване на територията на Руската федерация. Намереното количество опиати е в изключително огромни размери според съветското законодателство.
На 15.03.2023 година на К. Т. е предаден на българските управляващи и настанен в Затвора – София.
На съображение член 457, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс основният прокурор на Република България е сезирал Софийски градски съд (СГС) с предложение за пригаждане на присъдата във връзка с трансферирания български жител.
В хода на правосъдните прения Софийска градска прокуратура (СГП) поддържа предлагането и сочи, че са налице всички предпоставки на член 3 от Конвенцията за трансфер на наказани лица, по която Република България е страна. Престъплението по член 228. 1, вр. член 30, т. 3 от Наказателен кодекс на РФ, подхожда като такова по член 354а, алинея 2, изр. 2, вр. алинея 1, изр. 1, вр. член 20, алинея 2, вр. член 18 от Наказателен кодекс на Република България. За това закононарушение българският закон е планувал наказване „ отнемане от независимост “ за период от 5 до 15 години и санкция от 20 000 до 100 000 лева
СГП намира, че няма съображение за изменение размера на наложеното от съветския съд наказване, че по този начин наложеното наказване безспорно подхожда на нашето законодателство и не се постанова неговото пригаждане, както и че по реда на член 457, алинея 5 от Наказателно-процесуален кодекс следва да се зачете времето, през което К. Т. е бил търпял наказването в чужбина, задържането под стража в Руската федерация и времето, през което трансферираният се е намирал в Затвора – София. Двете страни са се споразумели за предаване на наказаното лице, вследствие на което на 15.03.2023 година К. Т. е наведен на територията на Република България. СГП смята още, че Софийски градски съд би трябвало да одобри за осъществяване наказването „ отнемане от независимост “ в размер на 12 години във връзка с К. Т. и да дефинира „ непоколебим режим “ на изтърпяване.
С определение Софийски градски съд е приел за осъществяване присъдата на Петроградски областен съд на Санк Петербург, Руска федерация, с която българският жител К. Т. е приет за отговорен и е наказан на „ Лишаване от независимост “ за период от 12 години.
Определил е първичен непоколебим режим на изтърпяване на наказването.
Приспаднал е времето, през което К. Т. е бил арестуван, търпял наказването си в Руската федерация, както и времето, през което е арестуван в Република България.
Определението на Софийски градски съд е влезнало в действие.
От претекстовете на правосъдния акт се открива, че на 31.08.2018 година К. Т., дружно с още две лица са арестувани от правораздавателните органи с 39,840 кг кокаин, предопределен за разпространяване на територията на Руската федерация. Намереното количество опиати е в изключително огромни размери според съветското законодателство.
На 15.03.2023 година на К. Т. е предаден на българските управляващи и настанен в Затвора – София.
На съображение член 457, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс основният прокурор на Република България е сезирал Софийски градски съд (СГС) с предложение за пригаждане на присъдата във връзка с трансферирания български жител.
В хода на правосъдните прения Софийска градска прокуратура (СГП) поддържа предлагането и сочи, че са налице всички предпоставки на член 3 от Конвенцията за трансфер на наказани лица, по която Република България е страна. Престъплението по член 228. 1, вр. член 30, т. 3 от Наказателен кодекс на РФ, подхожда като такова по член 354а, алинея 2, изр. 2, вр. алинея 1, изр. 1, вр. член 20, алинея 2, вр. член 18 от Наказателен кодекс на Република България. За това закононарушение българският закон е планувал наказване „ отнемане от независимост “ за период от 5 до 15 години и санкция от 20 000 до 100 000 лева
СГП намира, че няма съображение за изменение размера на наложеното от съветския съд наказване, че по този начин наложеното наказване безспорно подхожда на нашето законодателство и не се постанова неговото пригаждане, както и че по реда на член 457, алинея 5 от Наказателно-процесуален кодекс следва да се зачете времето, през което К. Т. е бил търпял наказването в чужбина, задържането под стража в Руската федерация и времето, през което трансферираният се е намирал в Затвора – София. Двете страни са се споразумели за предаване на наказаното лице, вследствие на което на 15.03.2023 година К. Т. е наведен на територията на Република България. СГП смята още, че Софийски градски съд би трябвало да одобри за осъществяване наказването „ отнемане от независимост “ в размер на 12 години във връзка с К. Т. и да дефинира „ непоколебим режим “ на изтърпяване.
С определение Софийски градски съд е приел за осъществяване присъдата на Петроградски областен съд на Санк Петербург, Руска федерация, с която българският жител К. Т. е приет за отговорен и е наказан на „ Лишаване от независимост “ за период от 12 години.
Определил е първичен непоколебим режим на изтърпяване на наказването.
Приспаднал е времето, през което К. Т. е бил арестуван, търпял наказването си в Руската федерация, както и времето, през което е арестуван в Република България.
Определението на Софийски градски съд е влезнало в действие.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ