Д-р Пламен Димитров пред Фрог: Националната независимост невинаги зависи от формалния юридически статут на България
С влизането в НАТО и изключително в Европейския съюз България непринудено е пожертвала част от своя народен суверенитет като го е делегирала на наднационални институции в Брюксел.
Шеговита, само че вярна е максимата, че в днешно време самостоятелна е единствено тази страна, от която не зависи нищо. Водачите на България в интервала 1879-1989 година не са доста по-различни от тези, които ни ръководят след 1989. Народът, който ги излъчва, е еднакъв. Това споделя за Фрог Д-р Пламен Димитров от Българското геополитическо сдружение преди утрешните празнувания на 113 годишнина на Деня на независимостта.
- 113 години след оповестяването на независимостта датата 22 септември 1908 година продължава да бъде подценявана спрямо Деня на Съединението – 6 септември 1885 година Защо е по този начин?
- Защото Съединението през 1885 година води до доста по-значителна смяна в ориста на нашата страна. Тогава територията и популацията на Княжество България се усилват с към 50%, до момента в който през 1908 година не настъпват никакви териториални промени. Аз бих отбелязал и още един значим щрих върху значимостта на Съединението – то дефинитивно утвърждава София като основен български град за сметка на Пловдив и това поставя отпечатък върху по-сетнешната тактика на битката за национално обединяване като я концентрира върху Македония. Освен това Съединението има ореола на една национална гражданска война, осъществена от българите независимо без единодушието на Великите сили. Тя е обвързвана със основаването на революционен комитет и чети и с решителни дейности на българските офицери от източнорумелийската войска отпред с Данаил Николаев. И най-после – Съединението е предпазено по изключително безапелационен и храбър метод в Сръбско-българската война, до момента в който независимостта от 1908 година е одобрена в хода на подмолни дипломатически договаряния. Но въпреки всичко през днешния ден и двете дати са в празничния ни календар и не трябва да ги противопоставяме една на друга.
- Подкрепя ли Русия оповестяването на българската независимостта?
- Когато през лятото на 1908 година излиза наяве, че назрява проверка на Берлинския кротичък контракт от страна на Австро-Унгария и България, Русия вижда в това късмет за по-сериозна смяна на геополитическото статукво, която да разреши свободно прекосяване на съветския флот през Босфора и Дарданелите. На 18 август 1908 година обаче при среща с български посланик в Карлсбад съветският външен министър предлага на България „ търпеливо очакване “. Причината е, че Петербург не желае Берлинският контракт да бъде нарушен първо от българите, те би трябвало да го създадат едвам откакто Австро-Унгария анексира ръководената от нея Босна и Херцеговина. България обаче няма време да чака, тъй като в края на август и началото на септември София получава два комфортни мотива да форсира събитията. Първо българският дипломатически сътрудник в Цариград е демонстративно подценен и не е поканен на една вечеря по случай рождения ден на султана, а по-късно избухва стачка в така наречен Източни железници, които официално са благосъстоятелност на Османската империя, само че са концесионирани от австрийски и немски капитал. Българската страна е помолена да поеме обслужването на Източните железници (Свиленград-Белово и Симеоновград-Ямбол) до момента в който трае стачката, само че откакто един път го е направила, тя повече не счита да ги връща назад на концесионера. В последна сметка България прокламира Независимостта един ден преди Австро-Унгария да разгласи анексията на Босна и Херцеговина. Следват комплицирани дипломатически договаряния, в хода на които излиза наяве, че връщане обратно не може да има. Въпросът е единствено един – каква отплата би трябвало да заплати България на Османската империя. И когато договарянията сред София и Цариград по финансовия въпрос зациклят, се намесва Русия с предложение за триъгълна интервенция. Тя се състои в това, че България би трябвало да заплати на Османската империя 125 млн. франка, само че действително ще ги дължи на Русия, която пък от своя страна опростява 125 млн. франка от контрибуциите, които османците имат да й заплащат поради изгубената от тях война от 1877-1878 година На пръв взор Русия печели, тъй като заменя един съвсем несъбираем дълг с различен, който също не е стопроцентово обезпечен, само че въпреки всичко България е по-надежден дебитор от Османската империя. Но в последна сметка и нашата страна не заплаща съвсем нищо от тези 125 милиона (структурирани като 82 млн. главница и останалото да 125 млн. – лихви за период от 75 години), тъй като скоро стартират войните – Балканска и Първа международна, а през 1917 година властта в Петербург вземат болшевиките, които нулират всички задължения и вземания на царска Русия.
- Само поради манифеста на Фердинанд ли не се празнува този ден по време на социализма?
- Да, в действителност една от аргументите за неглижирането на Независимостта преди 1989 година е фактът, че в началото (до 1918 г.) тя е била отбелязвана дружно с възкачването на Фердинанд на престола. А комунистическата власт в България беше нападателно антимонархическа. Пък и в дипломатическите битки за отстояване на Независимостта на никое място я няма „ ролята на националните маси “, на която тогавашният режим доста държеше. Освен това преди 1989 година си имахме задоволително празнични дни – и 9 и 10 септември, и 7 ноември… Много щяха да станат почивните дни, в случай че бяха добавили и 6-ти и 22-и септември. Честванията на Деня на независимостта бяха възобновени през 1998 година
- Доколко България е била самостоятелна и подвластна в другите интервали от своята нова и съвременна история?
- Тук се сблъскваме с един абсурд – след 1878 година България е самостоятелно княжество, официално подвластно от Османската империя. Но в реалност думата на султана никак не се чува в София, а до 1885 година страната ни е мощно подвластна от Русия. Военният министър е съветски военачалник, армията се командва от руснаци, на два пъти и министър-председателите са били военни от Русия. След 1885 година съветските офицери се връщат в родината си, България се измъква от опеката на Петербург и въпреки че официално към момента е васално княжество, външната й политика е много независима. По време на Първата международна война България има статут на самостоятелна страна, само че в реалност нейната външна политика, военна тактика и външноикономически връзки зависят доста мощно от старшия съдружник Германия. Същата обстановка се повтаря и по време на Втората международна война. А преди този момент, през 20-те и първата половина на 30-те години на ХХ век свободният избор на страната ни е спъван от оковите на Ньойския кротичък контракт. В интервала 1944-1989 година официално самостоятелната България е спътник на Съветския съюз, българската държавност е обезличена, неслучайно се подмята концепцията страната да стане 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики. След измененията от края на 1989 година България за малко време има опция да избира своята геополитическа ориентировка. Разпадат се Съвет за икономическа взаимопомощ, Организацията на Варшавския контракт и самия Съветски съюз. В същото време процесът на интеграция в западната и централна част на Европа напредва с бързи крачки. От края на 90-те години България взема решение да се впише в него и през 2007 година е призната в Европейския съюз. Като прибавим и присъединението към НАТО през 2004 година, излиза наяве, че през XXI век страната ни към този момент влиза в зависимости от нов вид – политически, военни и най-много стопански.
- Можем ли да си позволим да бъде самостоятелни през днешния ден? Малка страна сме, националният ни запас е колкото благосъстоянието на няколко футболни клуба на Запад.
- Днешният свят е много по-различен от този през 1908 година Международната търговия и мигновената обмяна на капитали, хрумвания и облици, както и подвижността на хората на самостоятелно ниво усилват взаимната взаимозависимост сред другите страни и елементи на света. В този смисъл аз имам вяра в правотата на шеговитата максима, че в днешно време самостоятелна е единствено тази страна, от която не зависи нищо. Трябва да е ясно, че с влизането в НАТО и изключително в Европейския съюз България непринудено е пожертвала част от своя народен суверенитет като го е делегирала на наднационални институции в Брюксел. Това се прави за спестовност от мащаба – в случай че търгуваш в една огромна икономическа зона ще имаш по-добра облага, в сравнение с в случай че би трябвало да преодоляваш безчет граници и мита, с цел да изнасяш стоките и услугите си.
Същият е случая и с участието в НАТО – груповата защита е по-евтина и по-надеждна от самостоятелната. Така че през днешния ден въпросът с българската държавна самостоятелност стои по различен метод – дали нашата страна ще бъде задоволително авторитетна и безапелационна, с цел да се чува нейния глас при вземането на груповите решения в Европейския съюз и НАТО.
- Какво би трябвало да стане, с цел да се почувстваме най-малко малко самостоятелни в близко бъдеще? Има ли връзка сред свободата и независимостта на българина?
- Свободата и независимостта на национално и на самостоятелно ниво са разнообразни неща. Като страна България няма да става по-независима в близко бъдеще. Никой не мисли съществено, че страната ни може да напусне Европейски Съюз или НАТО. Нито пък, че тези две обединявания внезапно ще престанат да съществуват. Но участието в Европейски Съюз дава доста по-голяма персонална независимост на българина. Ако можеш да живееш и да работиш легално в 27 богати европейски страни шансът да печелиш по-добре е по-голям, в сравнение с, в случай че си затворен единствено в една от тях. Ако погледнем в исторически проект, ясно е, че българинът не е могъл да бъде свободен в интервали на непознато ръководство (османския период) или пък във времена на тирания, каквато бе открита след 1944 година, само че в по-мека форма е налагана на българското общество и преди този момент.
- Докога куражът и самочувствието ни ще идват от предишното? Май в този момент нямаме водачи като тези, чиито портрети висят по стените в институции и учебни заведения?
- Миналото е повсеместен източник на горделивост и самочувствие за всички нации по света. А България фактически има епизоди и персони от своето минало, с които може да се гордее, като почнем от средновековното българско царство и свършим с блестящите победи в Балканската и Първата международна война. Образите на част от политическите водачи от интервала на Третото българско царство обаче са мощно идеализирани. Повечето ни управници от това време са забъркани в корупция, диктаторски способи на ръководство и образуване на нечестни избори. Затова портретите в учебните заведения нормално са на Левски и Ботев – революционери, които не са доживели Освобождението на България и надлежно не са забъркани в такива нелицеприятни управнически практики. Така че може да ви отчайвам, само че съгласно мен водачите на България в интервала 1879-1989 година не са доста по-различни от тези, които ни ръководят след 1989. Народът, който ги излъчва, е еднакъв.
- Носят ли днешните политици отговорност, че България продължава да е една подвластна, бедна и обречена страна. Може би последните събития приказват в тази тенденция – пропадане на втория парламент, неспособност да бъде формирано постоянно държавно управление и поредност от избори?
- Да, днешните политици носят отговорност за положението на страна, само че аз не бих се съгласил, че България е бедна и обречена. По отношение на благосъстоянието страната ни е малко над междинното ниво в света, въпреки че в случай че се съпоставяме с другите страни от Европейски Съюз сме твърдо на последно място. В близко бъдеще не ни чакат някакви катаклизми като война или стопански срив. България, както и всички по-напреднали страни по света, е обречена на демографска рецесия, само че това е справедлив развой, към който политиците нямат отношение. Невъзможността да се сформира държавно управление в два следващи Народното събрание се дължи на фрагментирането на политическото пространство, неналичието на преобладаваща партия и възбраните за коалиране, които са сложени от или към избрани обединения. Едното табу е към ГЕРБ, с тази партия никой не желае да влиза в коалиция, а другото е наложено от Слави Трифонов – той пък искаше да ръководи без коалиция, въпреки че имаше единствено 27% от депутатите в Народното събрание. Но не бих желал да питая илюзията за „ мъдрия народ и некадърните политици “. Помислете да вземем за пример за какво процентът на имунизираните против ковид в България е три-четири пъти по-малък от междинния за Европейския съюз. Това на политиците ли се дължи или на „ мъдрия народ “?
Въпросите зададе: Красен Бучков
Шеговита, само че вярна е максимата, че в днешно време самостоятелна е единствено тази страна, от която не зависи нищо. Водачите на България в интервала 1879-1989 година не са доста по-различни от тези, които ни ръководят след 1989. Народът, който ги излъчва, е еднакъв. Това споделя за Фрог Д-р Пламен Димитров от Българското геополитическо сдружение преди утрешните празнувания на 113 годишнина на Деня на независимостта.
- 113 години след оповестяването на независимостта датата 22 септември 1908 година продължава да бъде подценявана спрямо Деня на Съединението – 6 септември 1885 година Защо е по този начин?
- Защото Съединението през 1885 година води до доста по-значителна смяна в ориста на нашата страна. Тогава територията и популацията на Княжество България се усилват с към 50%, до момента в който през 1908 година не настъпват никакви териториални промени. Аз бих отбелязал и още един значим щрих върху значимостта на Съединението – то дефинитивно утвърждава София като основен български град за сметка на Пловдив и това поставя отпечатък върху по-сетнешната тактика на битката за национално обединяване като я концентрира върху Македония. Освен това Съединението има ореола на една национална гражданска война, осъществена от българите независимо без единодушието на Великите сили. Тя е обвързвана със основаването на революционен комитет и чети и с решителни дейности на българските офицери от източнорумелийската войска отпред с Данаил Николаев. И най-после – Съединението е предпазено по изключително безапелационен и храбър метод в Сръбско-българската война, до момента в който независимостта от 1908 година е одобрена в хода на подмолни дипломатически договаряния. Но въпреки всичко през днешния ден и двете дати са в празничния ни календар и не трябва да ги противопоставяме една на друга.
- Подкрепя ли Русия оповестяването на българската независимостта?
- Когато през лятото на 1908 година излиза наяве, че назрява проверка на Берлинския кротичък контракт от страна на Австро-Унгария и България, Русия вижда в това късмет за по-сериозна смяна на геополитическото статукво, която да разреши свободно прекосяване на съветския флот през Босфора и Дарданелите. На 18 август 1908 година обаче при среща с български посланик в Карлсбад съветският външен министър предлага на България „ търпеливо очакване “. Причината е, че Петербург не желае Берлинският контракт да бъде нарушен първо от българите, те би трябвало да го създадат едвам откакто Австро-Унгария анексира ръководената от нея Босна и Херцеговина. България обаче няма време да чака, тъй като в края на август и началото на септември София получава два комфортни мотива да форсира събитията. Първо българският дипломатически сътрудник в Цариград е демонстративно подценен и не е поканен на една вечеря по случай рождения ден на султана, а по-късно избухва стачка в така наречен Източни железници, които официално са благосъстоятелност на Османската империя, само че са концесионирани от австрийски и немски капитал. Българската страна е помолена да поеме обслужването на Източните железници (Свиленград-Белово и Симеоновград-Ямбол) до момента в който трае стачката, само че откакто един път го е направила, тя повече не счита да ги връща назад на концесионера. В последна сметка България прокламира Независимостта един ден преди Австро-Унгария да разгласи анексията на Босна и Херцеговина. Следват комплицирани дипломатически договаряния, в хода на които излиза наяве, че връщане обратно не може да има. Въпросът е единствено един – каква отплата би трябвало да заплати България на Османската империя. И когато договарянията сред София и Цариград по финансовия въпрос зациклят, се намесва Русия с предложение за триъгълна интервенция. Тя се състои в това, че България би трябвало да заплати на Османската империя 125 млн. франка, само че действително ще ги дължи на Русия, която пък от своя страна опростява 125 млн. франка от контрибуциите, които османците имат да й заплащат поради изгубената от тях война от 1877-1878 година На пръв взор Русия печели, тъй като заменя един съвсем несъбираем дълг с различен, който също не е стопроцентово обезпечен, само че въпреки всичко България е по-надежден дебитор от Османската империя. Но в последна сметка и нашата страна не заплаща съвсем нищо от тези 125 милиона (структурирани като 82 млн. главница и останалото да 125 млн. – лихви за период от 75 години), тъй като скоро стартират войните – Балканска и Първа международна, а през 1917 година властта в Петербург вземат болшевиките, които нулират всички задължения и вземания на царска Русия.
- Само поради манифеста на Фердинанд ли не се празнува този ден по време на социализма?
- Да, в действителност една от аргументите за неглижирането на Независимостта преди 1989 година е фактът, че в началото (до 1918 г.) тя е била отбелязвана дружно с възкачването на Фердинанд на престола. А комунистическата власт в България беше нападателно антимонархическа. Пък и в дипломатическите битки за отстояване на Независимостта на никое място я няма „ ролята на националните маси “, на която тогавашният режим доста държеше. Освен това преди 1989 година си имахме задоволително празнични дни – и 9 и 10 септември, и 7 ноември… Много щяха да станат почивните дни, в случай че бяха добавили и 6-ти и 22-и септември. Честванията на Деня на независимостта бяха възобновени през 1998 година
- Доколко България е била самостоятелна и подвластна в другите интервали от своята нова и съвременна история?
- Тук се сблъскваме с един абсурд – след 1878 година България е самостоятелно княжество, официално подвластно от Османската империя. Но в реалност думата на султана никак не се чува в София, а до 1885 година страната ни е мощно подвластна от Русия. Военният министър е съветски военачалник, армията се командва от руснаци, на два пъти и министър-председателите са били военни от Русия. След 1885 година съветските офицери се връщат в родината си, България се измъква от опеката на Петербург и въпреки че официално към момента е васално княжество, външната й политика е много независима. По време на Първата международна война България има статут на самостоятелна страна, само че в реалност нейната външна политика, военна тактика и външноикономически връзки зависят доста мощно от старшия съдружник Германия. Същата обстановка се повтаря и по време на Втората международна война. А преди този момент, през 20-те и първата половина на 30-те години на ХХ век свободният избор на страната ни е спъван от оковите на Ньойския кротичък контракт. В интервала 1944-1989 година официално самостоятелната България е спътник на Съветския съюз, българската държавност е обезличена, неслучайно се подмята концепцията страната да стане 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики. След измененията от края на 1989 година България за малко време има опция да избира своята геополитическа ориентировка. Разпадат се Съвет за икономическа взаимопомощ, Организацията на Варшавския контракт и самия Съветски съюз. В същото време процесът на интеграция в западната и централна част на Европа напредва с бързи крачки. От края на 90-те години България взема решение да се впише в него и през 2007 година е призната в Европейския съюз. Като прибавим и присъединението към НАТО през 2004 година, излиза наяве, че през XXI век страната ни към този момент влиза в зависимости от нов вид – политически, военни и най-много стопански.
- Можем ли да си позволим да бъде самостоятелни през днешния ден? Малка страна сме, националният ни запас е колкото благосъстоянието на няколко футболни клуба на Запад.
- Днешният свят е много по-различен от този през 1908 година Международната търговия и мигновената обмяна на капитали, хрумвания и облици, както и подвижността на хората на самостоятелно ниво усилват взаимната взаимозависимост сред другите страни и елементи на света. В този смисъл аз имам вяра в правотата на шеговитата максима, че в днешно време самостоятелна е единствено тази страна, от която не зависи нищо. Трябва да е ясно, че с влизането в НАТО и изключително в Европейския съюз България непринудено е пожертвала част от своя народен суверенитет като го е делегирала на наднационални институции в Брюксел. Това се прави за спестовност от мащаба – в случай че търгуваш в една огромна икономическа зона ще имаш по-добра облага, в сравнение с в случай че би трябвало да преодоляваш безчет граници и мита, с цел да изнасяш стоките и услугите си.
Същият е случая и с участието в НАТО – груповата защита е по-евтина и по-надеждна от самостоятелната. Така че през днешния ден въпросът с българската държавна самостоятелност стои по различен метод – дали нашата страна ще бъде задоволително авторитетна и безапелационна, с цел да се чува нейния глас при вземането на груповите решения в Европейския съюз и НАТО.
- Какво би трябвало да стане, с цел да се почувстваме най-малко малко самостоятелни в близко бъдеще? Има ли връзка сред свободата и независимостта на българина?
- Свободата и независимостта на национално и на самостоятелно ниво са разнообразни неща. Като страна България няма да става по-независима в близко бъдеще. Никой не мисли съществено, че страната ни може да напусне Европейски Съюз или НАТО. Нито пък, че тези две обединявания внезапно ще престанат да съществуват. Но участието в Европейски Съюз дава доста по-голяма персонална независимост на българина. Ако можеш да живееш и да работиш легално в 27 богати европейски страни шансът да печелиш по-добре е по-голям, в сравнение с, в случай че си затворен единствено в една от тях. Ако погледнем в исторически проект, ясно е, че българинът не е могъл да бъде свободен в интервали на непознато ръководство (османския период) или пък във времена на тирания, каквато бе открита след 1944 година, само че в по-мека форма е налагана на българското общество и преди този момент.
- Докога куражът и самочувствието ни ще идват от предишното? Май в този момент нямаме водачи като тези, чиито портрети висят по стените в институции и учебни заведения?
- Миналото е повсеместен източник на горделивост и самочувствие за всички нации по света. А България фактически има епизоди и персони от своето минало, с които може да се гордее, като почнем от средновековното българско царство и свършим с блестящите победи в Балканската и Първата международна война. Образите на част от политическите водачи от интервала на Третото българско царство обаче са мощно идеализирани. Повечето ни управници от това време са забъркани в корупция, диктаторски способи на ръководство и образуване на нечестни избори. Затова портретите в учебните заведения нормално са на Левски и Ботев – революционери, които не са доживели Освобождението на България и надлежно не са забъркани в такива нелицеприятни управнически практики. Така че може да ви отчайвам, само че съгласно мен водачите на България в интервала 1879-1989 година не са доста по-различни от тези, които ни ръководят след 1989. Народът, който ги излъчва, е еднакъв.
- Носят ли днешните политици отговорност, че България продължава да е една подвластна, бедна и обречена страна. Може би последните събития приказват в тази тенденция – пропадане на втория парламент, неспособност да бъде формирано постоянно държавно управление и поредност от избори?
- Да, днешните политици носят отговорност за положението на страна, само че аз не бих се съгласил, че България е бедна и обречена. По отношение на благосъстоянието страната ни е малко над междинното ниво в света, въпреки че в случай че се съпоставяме с другите страни от Европейски Съюз сме твърдо на последно място. В близко бъдеще не ни чакат някакви катаклизми като война или стопански срив. България, както и всички по-напреднали страни по света, е обречена на демографска рецесия, само че това е справедлив развой, към който политиците нямат отношение. Невъзможността да се сформира държавно управление в два следващи Народното събрание се дължи на фрагментирането на политическото пространство, неналичието на преобладаваща партия и възбраните за коалиране, които са сложени от или към избрани обединения. Едното табу е към ГЕРБ, с тази партия никой не желае да влиза в коалиция, а другото е наложено от Слави Трифонов – той пък искаше да ръководи без коалиция, въпреки че имаше единствено 27% от депутатите в Народното събрание. Но не бих желал да питая илюзията за „ мъдрия народ и некадърните политици “. Помислете да вземем за пример за какво процентът на имунизираните против ковид в България е три-четири пъти по-малък от междинния за Европейския съюз. Това на политиците ли се дължи или на „ мъдрия народ “?
Въпросите зададе: Красен Бучков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ