Русия не може да се измъкне от блатото на войната в Сирия
С включването на Русия в сирийския спор през 2015 година тя промени хода на гражданската война в страната, написа в разбор на „ Стратфор” (Stratfor).
Но в този момент Москва търси метод да излезе и да не затъне в блатото на сирийския спор, лишавайки се от блясъка на триумфите, които реализира там.
Руски изтребител се разруши край Сирия
След свален аероплан: Русия приключва съдействието с Пентагона
Последните събития в Сирия демонстрират, че войната е надалеч от своя край
Благодарение на намесата си в Сирия, Русия още веднъж се утвърди като водещ състезател на световната сцена, влизайки в директна конкуренция със Съединени американски щати в една обичайната зона на въздействие за американските ползи, каквато е Близкият изток.
Участието на съветските въоръжени сили в спора на страната на режима на Башар Асад накара всички други забъркани страни да работят по-активно и в последна сметка докара до провалянето на терористичната формация „ Ислямска държава”.
Сега обаче Русия желае да напусне спора като победител. С тази цел тя интензивно поддържа потреблението на тактиката „ разделя и владей “ във връзка с своите ирански и сирийски съдружници.
Със зоните за деескалация Москва в действителност цели да поддържа разноските ниски и да освободи запас за оправянето с екстремистките групировки, настроени да водят непримирима битка.
Русия обаче стартира да схваща, че постигането на нейните цели в Сирия ще бъде много по-сложно, в сравнение с очакваше.
Независимо от очевидните прерогативи на съветската войска, стартират да се демонстрират минусите на нейния „ проект за евакуиране “.
Зоните за деескалация, които бяха основани в сходство със споразуменията, реализирани в хода на първите кръгове от договаряния в Казахстан, на практика престанаха да извършват своята функционалност – там прекратяването на огъня към този момент не се съблюдава.
Отчасти казусът се дължи на това, че самостоятелните въстанически групировки в тези региони не желаят да се подчиняват на външния напън.
Но даже и съдружниците на Русия пречат на реализирането на нейните проекти . Макар иранските и сирийските управляващи да схващат логиката на съветската тактика, те не желаят да се отхвърлят от своите искания към територии, следени от силите на съперниците им и не бързат изключително да преустановяват бойните дейности. За Техеран и Дамаск, за разлика от Москва, тази война е до цялостна победа.
Освен с неуспеха на зоните на деескалация Русия също по този начин се сблъсква с проблеми, зараждащи заради метода, по който лоялните на Асад войски се придвижват с нейна поддръжка на изток към иракската граница.
Москва се нервира, да вземем за пример, от това, че настъплението на лоялните на Дамаск сили в посока Дейр-ес-Зор може да бъде блокирано от войските на поддържаната от Съединени американски щати Сирийска арабска коалиция (САК), подхванали интервенции по река Хабур.
Докато отредите на САК настъпват съвсем безпроблемно, сирийските елементи отразяват контраатаки на „ Ислямска държава”, което докара до загуби в цялата обширна източна зона на бойни дейности. Русия заплати за това висока цена - вследствие на ударите на терористите починаха високопоставени съветски офицери, в това число един генерал-лейтенант.
За Москва обстановката се усложнява още повече от това, че известността на „ намесата в Сирия “ измежду руснаците спада. Една от главните цели на войната беше затвърждаване на рейтинга на президента Владимир Путин преди идните през 2018 година президентски избори.
По данни от допитване до публичното мнение от началото на септември на „ Левада център”, сирийската революция към този момент се поддържа от по-малко от една трета от руснаците, до момента в който през 2015 година тя беше подкрепяна от над 2/3 от тях.
Русия обаче има прекомерно лимитирани варианти за излизане от спора, с изключение на употребяваната сега тактика. Дори в случай че по този метод бъде невероятно прекратяването на войната в Сирия, Москва би могла да се опита да сведе обстановката до такова ниво, при което на съветската войска да не ѝ се постанова да извършва огромни военни задания.
NEW #map of Russia's Med. Sea Task Force: Moscow Presses in the Mediterranean https://t.co/n2iviG8s0v #Russia #Syria #NATO #Mediterranean pic.twitter.com/9n6vwOfHiO
— ISW (@TheStudyofWar) 10 октомври 2017 година
Но в този момент Москва търси метод да излезе и да не затъне в блатото на сирийския спор, лишавайки се от блясъка на триумфите, които реализира там.
Руски изтребител се разруши край Сирия
След свален аероплан: Русия приключва съдействието с Пентагона
Последните събития в Сирия демонстрират, че войната е надалеч от своя край
Благодарение на намесата си в Сирия, Русия още веднъж се утвърди като водещ състезател на световната сцена, влизайки в директна конкуренция със Съединени американски щати в една обичайната зона на въздействие за американските ползи, каквато е Близкият изток.
Участието на съветските въоръжени сили в спора на страната на режима на Башар Асад накара всички други забъркани страни да работят по-активно и в последна сметка докара до провалянето на терористичната формация „ Ислямска държава”.
Сега обаче Русия желае да напусне спора като победител. С тази цел тя интензивно поддържа потреблението на тактиката „ разделя и владей “ във връзка с своите ирански и сирийски съдружници.
Със зоните за деескалация Москва в действителност цели да поддържа разноските ниски и да освободи запас за оправянето с екстремистките групировки, настроени да водят непримирима битка.
Русия обаче стартира да схваща, че постигането на нейните цели в Сирия ще бъде много по-сложно, в сравнение с очакваше.
Независимо от очевидните прерогативи на съветската войска, стартират да се демонстрират минусите на нейния „ проект за евакуиране “.
Зоните за деескалация, които бяха основани в сходство със споразуменията, реализирани в хода на първите кръгове от договаряния в Казахстан, на практика престанаха да извършват своята функционалност – там прекратяването на огъня към този момент не се съблюдава.
Отчасти казусът се дължи на това, че самостоятелните въстанически групировки в тези региони не желаят да се подчиняват на външния напън.
Но даже и съдружниците на Русия пречат на реализирането на нейните проекти . Макар иранските и сирийските управляващи да схващат логиката на съветската тактика, те не желаят да се отхвърлят от своите искания към територии, следени от силите на съперниците им и не бързат изключително да преустановяват бойните дейности. За Техеран и Дамаск, за разлика от Москва, тази война е до цялостна победа.
Освен с неуспеха на зоните на деескалация Русия също по този начин се сблъсква с проблеми, зараждащи заради метода, по който лоялните на Асад войски се придвижват с нейна поддръжка на изток към иракската граница.
Москва се нервира, да вземем за пример, от това, че настъплението на лоялните на Дамаск сили в посока Дейр-ес-Зор може да бъде блокирано от войските на поддържаната от Съединени американски щати Сирийска арабска коалиция (САК), подхванали интервенции по река Хабур.
Докато отредите на САК настъпват съвсем безпроблемно, сирийските елементи отразяват контраатаки на „ Ислямска държава”, което докара до загуби в цялата обширна източна зона на бойни дейности. Русия заплати за това висока цена - вследствие на ударите на терористите починаха високопоставени съветски офицери, в това число един генерал-лейтенант.
За Москва обстановката се усложнява още повече от това, че известността на „ намесата в Сирия “ измежду руснаците спада. Една от главните цели на войната беше затвърждаване на рейтинга на президента Владимир Путин преди идните през 2018 година президентски избори.
По данни от допитване до публичното мнение от началото на септември на „ Левада център”, сирийската революция към този момент се поддържа от по-малко от една трета от руснаците, до момента в който през 2015 година тя беше подкрепяна от над 2/3 от тях.
Русия обаче има прекомерно лимитирани варианти за излизане от спора, с изключение на употребяваната сега тактика. Дори в случай че по този метод бъде невероятно прекратяването на войната в Сирия, Москва би могла да се опита да сведе обстановката до такова ниво, при което на съветската войска да не ѝ се постанова да извършва огромни военни задания.
NEW #map of Russia's Med. Sea Task Force: Moscow Presses in the Mediterranean https://t.co/n2iviG8s0v #Russia #Syria #NATO #Mediterranean pic.twitter.com/9n6vwOfHiO
— ISW (@TheStudyofWar) 10 октомври 2017 година
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ