Ответен удар: Македония, Украйна и българският политически елит
С вчерашното си послание на срещата на върха на Съвета на Европа в Рейкявик министър-председателят на районен съд Македония Димитър Ковачевски се опита да повтори " именитото " показване на своя политически гуру Бранко Цървенковски пред Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк при започване на март 2010 година д. Вчера Ковачевски сподели, че „ дискурсът, употребен от България към Северна Македония, за жалост е доста сходен на дискурса, употребен от Руската федерация към Украйна “, до момента в който Цървенковски уточни преди 13 години, че „ името на моята страна е и ще бъде Република Македония “.
Всичко по тематиката: Отношенията България - районен съд Македония 1009
Коментар на Атанас Величков, притежател на македонския уебсайт tribuna.mk.
Тези " патриотични бисери " на премиера на Република Македония и политическата му среда не би трябвало да ни учудват. Лъжата и популизмът постоянно са намирали подобаваща почва в изявите на висши държавни чиновници на Балканите.
Реакциите на българските политици обаче би трябвало да се чуят освен в София, само че и в Брюксел. Битката би трябвало да се води там, тъй като в случай че за София въпросите със Скопие са единствено един от многото проблеми, които би трябвало да се решат, то за Скопие казусът със София е въпрос на оцеляване. Именно заради тази причина всички политически артисти в районен съд Македония или оглушително мълчат, или се надпреварват да крещят против България и нейния ангажимент за решение на казуса с човешките права на българите в страната, историята, българското културно-историческо завещание и откриването на досиетата на македонската държавна сигурност.
Всички са политически артисти! Този образец би трябвало да бъде последван от политическия хайлайф в България. Всички, без изключение. Всеки, без значение от политическата си идеология, тъй като проблемите на българите в районен съд Македония, Западните околности и на всички места, не могат да бъдат тематика единствено на избрани партии и избрани политици. В районен съд Македония няма разделяне в това отношение. Всички дружно работят против българите и всички дружно се грижат " положителните " антибългарски дружини да бъдат възнаградени за своята преданост.
Това е действителността.
Всички знаем какво се случва с българите, които не си мълчат, които си търсят правата и даже имат дързостта да са българи, родени на територията на Република Македония. Трябва единствено да си напомним побоя над Драги Каров в мазе на полицейско управление след убийството на тогавашния президент на Република Македония Киро Глигоров, мъченията и мъченията, на които са подложени Йове Стояновски-Рибаро и членовете на фамилията му, тъжната история със Спаска Митрова... Спомняте ли си Спаска? Тя се разболя от рак и умря.
Примерите от последните месеци са ясни. Християн Пендиков бе пребит, а двамата водачи на българските клубове " Иван Михайлов " от Битоля и " Цар Борис Трети " от Охрид - Любчо Георгиевски и Томе Блажевски са изправени пред съда. Медийното отразяване на тези хора е като подарък и като предизвестие към останалите жители на РСМ - а това ще ви се случи, в случай че обществено кажете, че сте българин или се явите на помена за Мара Бунева, т.к. Такъв беше казусът с група млади мъже, които станаха обект на смъртни закани в обществените мрежи и никой не понесе отговорност за това.
Тъй като никой не понесе отговорност за офанзивите над българските клубове...
Да се върнем на изявлението на Ковачевски. Той просто употребява войната в Украйна, с цел да показа районен съд Македония като жертва на България. За страдание и България има известна виновност за това. Ако България стоеше твърдо зад Украйна и в българското общество не спореше дали да се даде оръжие на Украйна или не, изказванията на Ковачевски щяха да провокират смях и нищо повече. Тези изказвания въобще нямаше да ги има, тъй като не трябва да подценяваме опциите на държавната машина тук, изключително що се отнася до България. Това е ясно дефинирана политика, която е на повече от 100 години.
Какъв би трябвало да бъде отговорът на България?
Заставайки твърдо зад Украйна в битката й против „ империята на злото “ на Путин, тъй като го изисква освен актуалният интерес, само че и моралът. Трябва дейна политика в Брюксел на българските чиновници и най-важното - обединяване на всички политически заинтригувани страни по проблемите с районен съд Македония. Без изявления от вида " това не е наш проблем, с това се занимава този или оня ". Правата и животът на българите в прилежащите на България страни не би трябвало и не могат да бъдат тематика единствено на избрани политици. Показва уязвимост.
Да си напомним единствено какво се случи в районен съд Македония, откакто цялото държавно управление се появи на формалното разкриване на пространствата на Централен комитет " Иван Михайлов " в Битоля. Тук политическият хайлайф изпадна в суматоха и тази суматоха сътвори едно от доказателствата, че има институционална дискриминация на българите в районен съд Македония. 84 народни представители в РСМ се откриха да одобряват закон със задна дата, ориентиран против българите, само че към момента не се намират 80 народни представители, които да одобряват конституционните промени. Точно това изискване, което е наложително.
Всичко по тематиката: Отношенията България - районен съд Македония 1009
Коментар на Атанас Величков, притежател на македонския уебсайт tribuna.mk.
Тези " патриотични бисери " на премиера на Република Македония и политическата му среда не би трябвало да ни учудват. Лъжата и популизмът постоянно са намирали подобаваща почва в изявите на висши държавни чиновници на Балканите.
Реакциите на българските политици обаче би трябвало да се чуят освен в София, само че и в Брюксел. Битката би трябвало да се води там, тъй като в случай че за София въпросите със Скопие са единствено един от многото проблеми, които би трябвало да се решат, то за Скопие казусът със София е въпрос на оцеляване. Именно заради тази причина всички политически артисти в районен съд Македония или оглушително мълчат, или се надпреварват да крещят против България и нейния ангажимент за решение на казуса с човешките права на българите в страната, историята, българското културно-историческо завещание и откриването на досиетата на македонската държавна сигурност.
Всички са политически артисти! Този образец би трябвало да бъде последван от политическия хайлайф в България. Всички, без изключение. Всеки, без значение от политическата си идеология, тъй като проблемите на българите в районен съд Македония, Западните околности и на всички места, не могат да бъдат тематика единствено на избрани партии и избрани политици. В районен съд Македония няма разделяне в това отношение. Всички дружно работят против българите и всички дружно се грижат " положителните " антибългарски дружини да бъдат възнаградени за своята преданост.
Това е действителността.
Всички знаем какво се случва с българите, които не си мълчат, които си търсят правата и даже имат дързостта да са българи, родени на територията на Република Македония. Трябва единствено да си напомним побоя над Драги Каров в мазе на полицейско управление след убийството на тогавашния президент на Република Македония Киро Глигоров, мъченията и мъченията, на които са подложени Йове Стояновски-Рибаро и членовете на фамилията му, тъжната история със Спаска Митрова... Спомняте ли си Спаска? Тя се разболя от рак и умря.
Примерите от последните месеци са ясни. Християн Пендиков бе пребит, а двамата водачи на българските клубове " Иван Михайлов " от Битоля и " Цар Борис Трети " от Охрид - Любчо Георгиевски и Томе Блажевски са изправени пред съда. Медийното отразяване на тези хора е като подарък и като предизвестие към останалите жители на РСМ - а това ще ви се случи, в случай че обществено кажете, че сте българин или се явите на помена за Мара Бунева, т.к. Такъв беше казусът с група млади мъже, които станаха обект на смъртни закани в обществените мрежи и никой не понесе отговорност за това.
Тъй като никой не понесе отговорност за офанзивите над българските клубове...
Да се върнем на изявлението на Ковачевски. Той просто употребява войната в Украйна, с цел да показа районен съд Македония като жертва на България. За страдание и България има известна виновност за това. Ако България стоеше твърдо зад Украйна и в българското общество не спореше дали да се даде оръжие на Украйна или не, изказванията на Ковачевски щяха да провокират смях и нищо повече. Тези изказвания въобще нямаше да ги има, тъй като не трябва да подценяваме опциите на държавната машина тук, изключително що се отнася до България. Това е ясно дефинирана политика, която е на повече от 100 години.
Какъв би трябвало да бъде отговорът на България?
Заставайки твърдо зад Украйна в битката й против „ империята на злото “ на Путин, тъй като го изисква освен актуалният интерес, само че и моралът. Трябва дейна политика в Брюксел на българските чиновници и най-важното - обединяване на всички политически заинтригувани страни по проблемите с районен съд Македония. Без изявления от вида " това не е наш проблем, с това се занимава този или оня ". Правата и животът на българите в прилежащите на България страни не би трябвало и не могат да бъдат тематика единствено на избрани политици. Показва уязвимост.
Да си напомним единствено какво се случи в районен съд Македония, откакто цялото държавно управление се появи на формалното разкриване на пространствата на Централен комитет " Иван Михайлов " в Битоля. Тук политическият хайлайф изпадна в суматоха и тази суматоха сътвори едно от доказателствата, че има институционална дискриминация на българите в районен съд Македония. 84 народни представители в РСМ се откриха да одобряват закон със задна дата, ориентиран против българите, само че към момента не се намират 80 народни представители, които да одобряват конституционните промени. Точно това изискване, което е наложително.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ