4 неща, които зависят само от гените
С образование родителите дефинират моралните устои на детето, ненапълно неговите умствени качества, житейски настройки, усети, телосложение, интелект… Но да не забравяме думите на Уилям Шекспир, че „ природата постоянно взема своето “. Защото има неща, които не можем да възпитаме, те са ни, както се споделя, „ дадени “, а методът на живот и възпитанието могат да им повлияят, само че, единствено ненапълно:
Теглото
Когато разтревожената майка се пробва да нахрани своето злоядо дете, когато цялостни родители се пробват да накарат детето си да хапне нещо, което не харесва, или детето на слаби майка и татко е пълничко, значи сте очевидци на битката сред образование и генетика. И слабата фигура, и склонността към напълняване са наследствени, без значение дали това ни харесва, или не – от питателните привички в фамилията малко зависи какъв брой кг ще бъде детето, когато навлезе в независимия си живот.
Преди време проучвания с мишки разкриват ген, виновен за повишение на тежестта. Гризачи употребяват еднообразно количество калории, само че пълнеят единствено някои от тях – тези с избрана генетична смяна. Учените са уверени, че това дали човек страда от наднормено тегло в детството или в зрелост се предопределя генетично. Така че, в случай че завиждате на тези, които ядат колкото си желаят и не напълняват, знайте - диетата и спорта оказват помощ, само че битката за събаряне на килограмите си остава вечно.
Способността да се радваме от живота и да изпитваме благополучие
50% от позитивното отношение към живота наследяваме от родителите си – в това убеждава американско проучване. И социологът Артър Брукс удостоверява, че съвсем 50% от жизнерадостта и умеенето да се радваме на това, което имаме, получаваме на генетично равнище.
В книгата си „ Егоистичните аргументи да имаме повече деца “ икономистът Браян Каплан декларира, че родителите мощно надценяват смисъла си за образуване на жизнеспособен мироглед у децата. Специалистът се основава на данни, съгласно които идентични близнаци (които имат идентична ДНК) са със сходни равнища на задоволеност от живота, за разлика от разнояйчните близнаци. Но има положителни вести и за родителите на постоянно недоволни хлапета: изследванията демонстрират, че мърморенето е по-скоро генетично присъщо качество, а не резултат от липса на родителска обич, а и в детството постоянно има доза възмущение.
Способността да изпитваме благополучие също се предава от родителите, свидетелстват резултати от епигенетично (наука за въздействието на средата върху гените) проучване, извършено от доктор Алберто Букей. Тази дарба съгласно него е програмирана генетично, а не се развива в процеса на израстването след раждането. Силните позитивни страсти, положението на благополучие задейства избрани химични реакции в организма на мъжете и дамите, които могат да влияят на генетичния код, съдържащ се в сперматозоидите и яйцеклетките. Известно е, че държанието на родителите и тяхното усещане за света въздействат на характера на детето и на неговите лични усещания за близките хора и събития. Способността да се усещаме и да се държим като благополучен човек, твърди Букей, не е разследване на възпитанието, а е по рождение.
Характер
Никой не споделя: „ Надявам се детето ми да порасне неприятен човек “, само че въпреки всичко има неприятни хора – чия е виновността? Само на неприятното образование? Научно е потвърдено, че гените въздействат на характера, само че по какъв начин тъкмо към момента не е известно. Има много образци по какъв начин осиновеното дете пораства напълно друго по темперамент от осиновителите си. Ето, Хари Потър, отгледан от противни чичовци и лели, стана положително момче. Явно, че характерът е заложен на генетично равнище, само че и милиардите долари, изхарчени за проучване на ДНК, не откриват отговор на въпроса по какъв начин гените дават отговор за любовта към реда?
Може ли биологията да изясни незаконното държание? Над 100 проучвания на тази тематика приказват, че генетичната предразположеност играе немалка роля. Но самият факт, че наследяваме такива черти, към момента не удостоверява, че ще станем убийци или крадци. Тук обаче възпитанието има значително значение – когато родителите виждат рискови настройки у детето, могат да го възпрат в точния момент, като го насочат към спортове и предизвикат ползите му към положителни практики.
Образование
Гените засягат на първо място способността на детето да учи и запомня, неговата просветеност и достижения като цяло. През 2013 година английски учени изследват университетските резултати на повече от 11 хиляди близнаци и обясняват, че гените въздействат на оценките повече, в сравнение с квалифицираните педагози, положителните учебни заведения и строгите родители.
Анализ на един от американските центрове за осиновяване демонстрира, че децата, чиито приемни майки имат висше обучение, има възможност да завършат университет със 7% по-често, в сравнение с връстниците им, чиито приемни родители са със приблизително обучение. Висшето обучение на биологичната майка усилва тази възможност до 26%, без значение какво е образованието на приемната майка.
Инфо: www.noviteroditeli.bg
