„Два уикенда не стигат за бащинство“: Пловдивски татковци излязоха на протест за родителските права
С възгласи „ Не сме гости, а родители “ и транспаранти, издигнати пред Съдебната палата, пловдивски татковци желаеха смяна в метода, по който съдът разпределя родителските права след разлъка.
Протестиращите упорстват за по-справедливо систематизиране на времето с децата, което сега – по думите им – е официално, незадоволително и надалеч от понятието „ родителство “.
„ Съдът ми признава, че съм добър татко, само че ми дава 2 уикенда месечно. Това не е родителство, това е посещение “, споделя Владимир Ненов, един от уредниците, който към този момент четири години води борба за равностойно присъединяване в живота на децата си.
По публична правосъдна процедура в над 90% от случаите родителските права се присъждат на майките. Бащите получават право на „ режим на персонални връзки “ – термин, зад който постоянно се крият едвам 4 дни месечно, без празници, без действителна опция за взаимно образование или основаване на устойчиви привички.
„ Как се води дете на тренировки, на учебно заведение, на ортодонт единствено за 2 дни в месеца? Това не е контакт, това е неявяване “, споделя един от протестиращите татковци, който твърди, че макар подредена детска стая в дома му, синът му спи на разтегателен диван при майка си и баба си в двустаен апартамент.
Няма публична статистика за броя на бащите, които са ощетени при наставнически разногласия, само че историите, споделени на митинга, демонстрират подобен модел – липса на самостоятелен метод, приравняване на положителни и безотговорни родители, липса на еластичност при режима на виждане с децата.
Протестиращите упорстват за:
Равнопоставено родителство – и двамата родители да вземат участие пълноценно в развъждането на децата след разлъка.
Промяна в правосъдната процедура, която да регистрира действителната ангажираност, а освен пола на родителя.
Въвеждане на най-малък стандарт – да вземем за пример най-малко 10 дни месечно за неупражняващия родител.
Оценка на домашната среда – освен официално, само че и по отношение на потребностите на детето.
Протестиращите упорстват за по-справедливо систематизиране на времето с децата, което сега – по думите им – е официално, незадоволително и надалеч от понятието „ родителство “.
„ Съдът ми признава, че съм добър татко, само че ми дава 2 уикенда месечно. Това не е родителство, това е посещение “, споделя Владимир Ненов, един от уредниците, който към този момент четири години води борба за равностойно присъединяване в живота на децата си.
По публична правосъдна процедура в над 90% от случаите родителските права се присъждат на майките. Бащите получават право на „ режим на персонални връзки “ – термин, зад който постоянно се крият едвам 4 дни месечно, без празници, без действителна опция за взаимно образование или основаване на устойчиви привички.
„ Как се води дете на тренировки, на учебно заведение, на ортодонт единствено за 2 дни в месеца? Това не е контакт, това е неявяване “, споделя един от протестиращите татковци, който твърди, че макар подредена детска стая в дома му, синът му спи на разтегателен диван при майка си и баба си в двустаен апартамент.
Няма публична статистика за броя на бащите, които са ощетени при наставнически разногласия, само че историите, споделени на митинга, демонстрират подобен модел – липса на самостоятелен метод, приравняване на положителни и безотговорни родители, липса на еластичност при режима на виждане с децата.
Протестиращите упорстват за:
Равнопоставено родителство – и двамата родители да вземат участие пълноценно в развъждането на децата след разлъка.
Промяна в правосъдната процедура, която да регистрира действителната ангажираност, а освен пола на родителя.
Въвеждане на най-малък стандарт – да вземем за пример най-малко 10 дни месечно за неупражняващия родител.
Оценка на домашната среда – освен официално, само че и по отношение на потребностите на детето.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ