Цветлин Йовчев за конфликта в Близкия изток: Всички сценарии за развитие са лоши!
С въздушните удари по три нуклеарни обекта Съединени американски щати влезе във войната сред Израел и Иран. Това е тематиката на деня и това е водещата вест за всички международни организации. Иран отвърна със залп от ракети против Израел, а ислямската република предизвести за Трета международна война. Историята ни учи, че международните войни постоянно са започвали първо с районни войни или спорове. В Близкия изток към този момент се вижда, че разнообразни страни стартират да показват ясна поддръжка или към Иран, или към Израел. Това може да докара до интервенция от тяхна страна и една война сред две страни да прерасне в нещо по-голямо. Заради Израел и Иран светът като че ли не помни за Украйна, а от там ни дебне не по-малка заплаха. Какви са рисковете за Балканите и за България? Наш посетител е някогашният вицепремиер и министър на вътрешните работи и някогашен ръководител на ДАНС Цветлин Йовчев. Добър ден, господин Йовчев.
Добър ден.
Съединени американски щати удариха Иран. Какво следва?
Има няколко вероятни сюжета, само че първо би трябвало да кажем, че предвид на развиването на събитията това беше може би разумното решение, защото всяка една от другите други възможности, свързани с това Иран да придобие нуклеарно оръжие, щеше да докара до доста по-голяма ескалация на напрежението в Близки изток и доста по-голяма опасност за световната сигурност като цяло. Защо се стигна до там, че да се допусне да стигнем в тази обстановка, това е дълъг диалог и би трябвало да се върнем доста обратно във времето, само че на този стадий сякаш това беше най-логичното решение, с цел да се предотврати по-голяма опасност, която дебнеше в близко бъдеще. А другояче оттук насетне сюжетите за развиване – би трябвало да кажем, че всички сюжети за развиване са неприятни, без значение от това дали ще остане сегашният режим в Иран. Ако той остане, то можем да чакаме разнообразни развития. Но дали ще е една продължителна война на безсилие с Израел, сходна на тази, която Иран води против Ирак – близо 8 години продължи тази война, и да продължи да пробва да сътвори нуклеарно оръжие, защото даже да са унищожени оборудванията, би трябвало да кажем, че знанията за това какво и по какъв начин би трябвало да се направи, с цел да се стигне до нуклеарно оръжие, не са унищожени в Иран и режимът ще продължи да прави това. Смяната на режима също крие редица опасности. Ние не знаем дали идващият режим няма да е още по-агресивен и още по-радикален. А пък трети вид – в случай че се стане един конфликт на разнообразни групировки за властта и една революция в Иран, това също носи извънредно доста опасности, като стартираме от това, че не се знае в чии ръце ще попаднат оръжията и по какъв начин ще бъдат употребявани, до това, че в края на краищата всички околни страни могат да бъдат въвлечени в един подобен спор, бежански талази могат да се получат, опасности, свързани с енергийните доставки и така нататък Така че за жал, нищо положително не следва оттук насетне от Близкия изток.
Какво ще се случи, господин Йовчев, в случай че в това време Иран се снабди с нуклеарно оръжие? Страната разполага със ресурси от уран – правилно, не огромни, само че задоволителни, с цел да свършат пакост. Има и станциите, които са доста долу подземен и към момента не са ударени.
Вижте, ние не знаем по какъв начин ще го употребява този режим. Защото даже когато имаме случай, в който един жител се пробва да се снабди с огнестрелно оръжие, страната преценя дали този човек желае да го употребява, с цел да се отбрани, или желае да го употребява да нарани някой различен или да убие някой различен, от една страна. И второ, дали задоволително добре е в положение да преценя, да управлява страстите си, да управлява дейностите си по този начин, че да подсигуряваме, че той рационално ще борави с това оръжие. И в двата случая, в случай че преминем на държавно равнище, ние виждаме, че това не е по този начин. Първо, Иран потвърди, че се стреми към война. Всъщност Иран води война против Израел от доста години посредством прокситата си – посредством " Хизбула “, посредством " Хамас “, посредством иракските шиитски милиции, които бяха, също проирански проксита, които имаше в Сирия, и така нататък Войната не е серпантина. Проблемът тук е, че Иран е декларирал своите планове да унищожи страната Израел, в смисъл, няма искания към държанието, дейностите на страната Израел – той желае да ги унищожи, единствено тъй като съществуват. И от тук разбираме, че доста е мъчно да се търси някакво друго решение, с изключение на силово. Много хора приказват сега за това, че би трябвало да се потърси дипломатическо, спокойно разрешаване. Но при тази изходна позиция какво може да се предложи на Иран в подмяна на това да спре нападателната си политика и нападателните си дейности? Още повече един тоталитарен режим, който виждаме, че в някои случаи работи нелогично, непрагматично, основава още по-голяма опасност, не се знае накъде ще се обърне и по какъв метод ще употребява това режим.
Какъв е непосредственият риск за Европа и в частност за България от Близкия изток?
Към момента аз не мисля, че има непосреден риск, който съществува за България и за Европа като цяло. Но едно развиване на обстановката може да породи доста опасности. Вероятностите, вероятните сюжети за развиване са доста. Ние все още надали можем да обхванем всички вероятни развития, само че извънредно безпокоително освен за България, за Европа, само че и за света е това, което се случва в Близкия изток. Много деликатно сега би трябвало да следим дейностите и реакцията на страните в района. Също по този начин може би позицията на Китай ще е извънредно значима в този спор, тъй като дано не забравяме, че Китай, въпреки и импровизирано, подкрепя Иран, както подкрепя и Русия. Всъщност в световната сигурност от десетки години имат три огромни язви отпреди може би 2000 година – това са Иран, Русия и Северна Корея. И към последните години и двете се възпалиха извънредно доста – Иран и Русия. Това води до една световна неустойчивост и повишаване на рисковете от развиване и ескалиране както на районен, по този начин и на световен спор.
Иран може ли да отговори на Съединени американски щати посредством проксита в Европа, спящи кафези на терористични организации да вземем за пример?
Възможно е. Това е една от реакциите. По-скоро опасността е по-голяма в Близкия изток, защото знаем, че има много американски бази в Близкия изток и те са много по-уязвими от тази позиция, в сравнение с в Европа, защото в Европа въпреки всичко наличието и опциите от позиция на страните, в които може да се развие един подобен сюжет, са много по-ограничени. Неслучайно Съединени американски щати изтеглиха своето дипломатическо посланичество от Израел, те ги изтеглиха. Това значи, че те правят оценка, че равнището на риск за техните жители е повишено неведнъж. Това е една последна мярка, която демонстрира, че в действителност подобен риск съществува.
Г-н Йовчев, какви са геополитическите измерения от протичащото се в този момент в Близкия изток? Все още не сме чули реакциите на Русия и Китай.
Всъщност ние чухме реакцията на Русия преди да бъдат направени тези удари, когато Русия застана на страната на Иран и упрекна Израел за тези удари, и то имаше много остра реакция. Топлите връзки сред Москва и Техеран са от много време и както към този момент се откри, Русия е подпомагала много интензивно построяването на иранската нуклеарна стратегия. Русия ще бъде безусловно против това, което се случва – ударите, тъй като ще бъде отслабен един неин съдружник, който въпреки всичко освен даваше някакво районно въздействие в района на Близкия изток, а също по този начин използваше в това число и за помощ във войната, която води против Украйна. За Китай сега е доста мъчно да се предвижда. Китай също има много положителни връзки с Иран. Фактически главният клиент на Иран, който купува ирански нефт, е Китай. Сега също имаше информация, че е доставил военно съоръжение, военна помощ със самолети до Иран, когато стартира израелската интервенция. От тази позиция е извънредно значимо да се наблюдават тези неща. Сега, нещо, което има доста отрицателен нюанс в цялата обстановка, е, че в действителност Китай, която е една извънредно мощна суперсила, сега поддържа две от страните, които носят неустойчивост и в действителност разрушават мира в света – Иран поддържа и Русия. Така че от тази позиция, в действителност тази реакция и дейностите на Китай може би ще бъдат основни за това в каква посока ще се развие спорът.
Дали след Сирия Русия ще допусне да загуби позиции в Иран, както и най-значимото районно партньорство от войната в Украйна насам, и каква би могла да бъде нейната интервенция? Тя дали ще се намеси в този спор?
Мисля, че това е съвсем невероятно, толкоз едва евентуално е. Русия сега няма запас да подкрепи която и да е страна, камо ли Иран, която се намира на толкоз километри. Самата Русия изпитва дефицит на муниции, на военна продукция. Самата тя сега е вложила извънредно огромен боен запас във войната с Украйна, тъй че това за мен е доста малко евентуално, невероятно. По-скоро вербална ще бъде поддръжката все още и оттук насетне в действителност значимият фактор и погледът ни би трябвало да бъдат извърнат към Китай.
А по какъв начин се наслагват резултатите от двата фронта – украинския и израело-иранския?
Ами, наслагват се отрицателно като цяло, тъй като това покачва като цяло два районни спора, които са с капацитет да прераснат в световни. Фактически съответстват по време. Това нещо може да докара до резонансен резултат и да се случи в действителност най-лошото – да се отиде към един световен спор. Лошото е, че бяха позволени съгласно мен от страна на Съединени американски щати доста неточности по повод отношението към Русия и това нещо докара до продължение на войната, която Русия води, и до слагане на Украйна в извънредно неизгодно състояние. Все още на този стадий за Путин алтернативата да води война е по-приемлива, в сравнение с алтернативата да има мир. И до момента в който това нещо продължи, ние не можем да чакаме, че войната в Украйна ще спре.
И взор към още един, въпреки и към момента евентуален районен спор. Сръбският президент Александър Вучич съобщи, че армията на страната му се превъоръжава скрито за отбрана от България, Косово, Хърватия и Албания. От години Иран продава бойни дронове на Белград. И в този момент, в случай че спорът сред Иран и Израел се придвижи на Балканите, по какъв начин ще му се противопоставим?
Аз мисля, че директна такава опасност на този стадий не съществува, само че по принцип не би трябвало по никакъв метод да се омаловажава или да не се обърне внимание на това изявление на сръбския президент. Всички изявления на сръбския президент са добре премерени. Той не прави инцидентни изявления. В края на краищата, той е бил и министър на информацията в държавното управление на Милошевич. В това изявление има послания както във вътрешен аспект, по този начин и във външен аспект. Това, което е притеснително, е, че риториката на Вучич включва няколко неща, които би трябвало да будят терзания в нас. Едното е, че той афишира както Хърватска, Босна и Херцеговина, по този начин също и България като враждебни страни един тип, не директно, само че от изявлението му той смята, че би трябвало да пази Сърбия от тези страни и от НАТО. Кое е тук притеснителното в това изявление? Риториката стартира доста да съответствува с това, което говореше Владимир Путин преди на нападне Украйна. Той също обявяваше, че НАТО е опасност за Русия, че НАТО желае да нападне Русия. Имаше доста такава агитация, която се водеше, и по същия метод говореше и по отношение на Украйна. Сега, би трябвало да кажем, че Сърбия не може да си разреши или това е доста малко евентуално – да бъде агресор по отношение на някоя от прилежащите си страни. Това няма по какъв начин да се случи, това държание е невероятно. Но при някой от сюжетите, в който Русия желае да ескалира спора и да въвлече натовска страна в него, това нещо може да се случи, да стане факт на Балканите, когато се употребява помощта и с поддръжката на Сърбия. Именно един подобен сюжет би бил рисков за България. И в тази посока точно би трябвало да погледнем сега. Иначе във връзка с въоръжението, то не е по никакъв начин скрито. Ясно е какво почти е набавила Сърбия. Основно това до неотдавна бяха бойни машини за пехотата, хеликоптери, дронове, както казахте, само че също по този начин и системи за противовъздушна защита. Общо взето, нарастват разноските за въоръжение на Сърбия от последните години, от 2016 година насам, като през 2024 година те доближават мисля, че 2,4 милиарда, които малко надвишават тези, които са разноските на България. Не можем да кажем, че това е една толкоз заплашителна военна мощност, която да бъде опасност за целия район, само че в един подобен сюжет това държание и тази позиция, която заема сръбският президент, мисля, че би трябвало да бъдат признати съществено.
А подготвени ли са българските служби да обезвреждат дейности на терористи, както и да посрещнат талази от бежанци и всякаква друга външна опасност?
В момента аз не мисля, че България директно ще бъде застрашена от терористична офанзива. България е малко по-встрани от този спор, не е директно въвлечена и мъчно би могло някой да насочи и да цели офанзива в страна като България, непряко. Иначе рисковете от бежански талази постоянно съществуват. Надявам се в този момент, не съм доста осведомен с опциите сега да се спрат такива бежански талази на границата, само че се надявам, че качествата са усилени, изключително след влизането ни в Шенген. И мисля, че в случай че се направи нужната готовност, службите – както контраразузнавателните служби, по този начин и тези за противопоставяне на тероризма, както и тези, които са за защита на границата, ще работят съответно и ще са в положение да понижат вероятните опасности от едни такива процеси.
И на финала въпрос, ще ви помоля за къс отговор, безусловно в границите на минутка – би трябвало ли да бъдат свикани Съветът за сигурност към премиера и Консултативният съвет по национална сигурност към президента?
Да, би трябвало да бъдат свикани и може би, в случай че не в понеделник-вторник – въпреки всичко е належащо малко време, с цел да се обясни обстановката и да се получи повече изясненост за картината и за вероятните сюжети за развиване, само че в най-кратко време. И точно от тази позиция, тези връзки сред президентската институция и изпълнителната власт сега са нездравословни и би трябвало да се откри метод да се преодолеят тези бих споделил даже в някои случаи дребни заяждания и ритване под масата, с цел да се види огромният проблем и да се работи в полза на България.
Благодаря ви, че бяхте наш посетител, и за времето, което ни отделихте.
Благодаря и аз.
Добър ден.
Съединени американски щати удариха Иран. Какво следва?
Има няколко вероятни сюжета, само че първо би трябвало да кажем, че предвид на развиването на събитията това беше може би разумното решение, защото всяка една от другите други възможности, свързани с това Иран да придобие нуклеарно оръжие, щеше да докара до доста по-голяма ескалация на напрежението в Близки изток и доста по-голяма опасност за световната сигурност като цяло. Защо се стигна до там, че да се допусне да стигнем в тази обстановка, това е дълъг диалог и би трябвало да се върнем доста обратно във времето, само че на този стадий сякаш това беше най-логичното решение, с цел да се предотврати по-голяма опасност, която дебнеше в близко бъдеще. А другояче оттук насетне сюжетите за развиване – би трябвало да кажем, че всички сюжети за развиване са неприятни, без значение от това дали ще остане сегашният режим в Иран. Ако той остане, то можем да чакаме разнообразни развития. Но дали ще е една продължителна война на безсилие с Израел, сходна на тази, която Иран води против Ирак – близо 8 години продължи тази война, и да продължи да пробва да сътвори нуклеарно оръжие, защото даже да са унищожени оборудванията, би трябвало да кажем, че знанията за това какво и по какъв начин би трябвало да се направи, с цел да се стигне до нуклеарно оръжие, не са унищожени в Иран и режимът ще продължи да прави това. Смяната на режима също крие редица опасности. Ние не знаем дали идващият режим няма да е още по-агресивен и още по-радикален. А пък трети вид – в случай че се стане един конфликт на разнообразни групировки за властта и една революция в Иран, това също носи извънредно доста опасности, като стартираме от това, че не се знае в чии ръце ще попаднат оръжията и по какъв начин ще бъдат употребявани, до това, че в края на краищата всички околни страни могат да бъдат въвлечени в един подобен спор, бежански талази могат да се получат, опасности, свързани с енергийните доставки и така нататък Така че за жал, нищо положително не следва оттук насетне от Близкия изток.
Какво ще се случи, господин Йовчев, в случай че в това време Иран се снабди с нуклеарно оръжие? Страната разполага със ресурси от уран – правилно, не огромни, само че задоволителни, с цел да свършат пакост. Има и станциите, които са доста долу подземен и към момента не са ударени.
Вижте, ние не знаем по какъв начин ще го употребява този режим. Защото даже когато имаме случай, в който един жител се пробва да се снабди с огнестрелно оръжие, страната преценя дали този човек желае да го употребява, с цел да се отбрани, или желае да го употребява да нарани някой различен или да убие някой различен, от една страна. И второ, дали задоволително добре е в положение да преценя, да управлява страстите си, да управлява дейностите си по този начин, че да подсигуряваме, че той рационално ще борави с това оръжие. И в двата случая, в случай че преминем на държавно равнище, ние виждаме, че това не е по този начин. Първо, Иран потвърди, че се стреми към война. Всъщност Иран води война против Израел от доста години посредством прокситата си – посредством " Хизбула “, посредством " Хамас “, посредством иракските шиитски милиции, които бяха, също проирански проксита, които имаше в Сирия, и така нататък Войната не е серпантина. Проблемът тук е, че Иран е декларирал своите планове да унищожи страната Израел, в смисъл, няма искания към държанието, дейностите на страната Израел – той желае да ги унищожи, единствено тъй като съществуват. И от тук разбираме, че доста е мъчно да се търси някакво друго решение, с изключение на силово. Много хора приказват сега за това, че би трябвало да се потърси дипломатическо, спокойно разрешаване. Но при тази изходна позиция какво може да се предложи на Иран в подмяна на това да спре нападателната си политика и нападателните си дейности? Още повече един тоталитарен режим, който виждаме, че в някои случаи работи нелогично, непрагматично, основава още по-голяма опасност, не се знае накъде ще се обърне и по какъв метод ще употребява това режим.
Какъв е непосредственият риск за Европа и в частност за България от Близкия изток?
Към момента аз не мисля, че има непосреден риск, който съществува за България и за Европа като цяло. Но едно развиване на обстановката може да породи доста опасности. Вероятностите, вероятните сюжети за развиване са доста. Ние все още надали можем да обхванем всички вероятни развития, само че извънредно безпокоително освен за България, за Европа, само че и за света е това, което се случва в Близкия изток. Много деликатно сега би трябвало да следим дейностите и реакцията на страните в района. Също по този начин може би позицията на Китай ще е извънредно значима в този спор, тъй като дано не забравяме, че Китай, въпреки и импровизирано, подкрепя Иран, както подкрепя и Русия. Всъщност в световната сигурност от десетки години имат три огромни язви отпреди може би 2000 година – това са Иран, Русия и Северна Корея. И към последните години и двете се възпалиха извънредно доста – Иран и Русия. Това води до една световна неустойчивост и повишаване на рисковете от развиване и ескалиране както на районен, по този начин и на световен спор.
Иран може ли да отговори на Съединени американски щати посредством проксита в Европа, спящи кафези на терористични организации да вземем за пример?
Възможно е. Това е една от реакциите. По-скоро опасността е по-голяма в Близкия изток, защото знаем, че има много американски бази в Близкия изток и те са много по-уязвими от тази позиция, в сравнение с в Европа, защото в Европа въпреки всичко наличието и опциите от позиция на страните, в които може да се развие един подобен сюжет, са много по-ограничени. Неслучайно Съединени американски щати изтеглиха своето дипломатическо посланичество от Израел, те ги изтеглиха. Това значи, че те правят оценка, че равнището на риск за техните жители е повишено неведнъж. Това е една последна мярка, която демонстрира, че в действителност подобен риск съществува.
Г-н Йовчев, какви са геополитическите измерения от протичащото се в този момент в Близкия изток? Все още не сме чули реакциите на Русия и Китай.
Всъщност ние чухме реакцията на Русия преди да бъдат направени тези удари, когато Русия застана на страната на Иран и упрекна Израел за тези удари, и то имаше много остра реакция. Топлите връзки сред Москва и Техеран са от много време и както към този момент се откри, Русия е подпомагала много интензивно построяването на иранската нуклеарна стратегия. Русия ще бъде безусловно против това, което се случва – ударите, тъй като ще бъде отслабен един неин съдружник, който въпреки всичко освен даваше някакво районно въздействие в района на Близкия изток, а също по този начин използваше в това число и за помощ във войната, която води против Украйна. За Китай сега е доста мъчно да се предвижда. Китай също има много положителни връзки с Иран. Фактически главният клиент на Иран, който купува ирански нефт, е Китай. Сега също имаше информация, че е доставил военно съоръжение, военна помощ със самолети до Иран, когато стартира израелската интервенция. От тази позиция е извънредно значимо да се наблюдават тези неща. Сега, нещо, което има доста отрицателен нюанс в цялата обстановка, е, че в действителност Китай, която е една извънредно мощна суперсила, сега поддържа две от страните, които носят неустойчивост и в действителност разрушават мира в света – Иран поддържа и Русия. Така че от тази позиция, в действителност тази реакция и дейностите на Китай може би ще бъдат основни за това в каква посока ще се развие спорът.
Дали след Сирия Русия ще допусне да загуби позиции в Иран, както и най-значимото районно партньорство от войната в Украйна насам, и каква би могла да бъде нейната интервенция? Тя дали ще се намеси в този спор?
Мисля, че това е съвсем невероятно, толкоз едва евентуално е. Русия сега няма запас да подкрепи която и да е страна, камо ли Иран, която се намира на толкоз километри. Самата Русия изпитва дефицит на муниции, на военна продукция. Самата тя сега е вложила извънредно огромен боен запас във войната с Украйна, тъй че това за мен е доста малко евентуално, невероятно. По-скоро вербална ще бъде поддръжката все още и оттук насетне в действителност значимият фактор и погледът ни би трябвало да бъдат извърнат към Китай.
А по какъв начин се наслагват резултатите от двата фронта – украинския и израело-иранския?
Ами, наслагват се отрицателно като цяло, тъй като това покачва като цяло два районни спора, които са с капацитет да прераснат в световни. Фактически съответстват по време. Това нещо може да докара до резонансен резултат и да се случи в действителност най-лошото – да се отиде към един световен спор. Лошото е, че бяха позволени съгласно мен от страна на Съединени американски щати доста неточности по повод отношението към Русия и това нещо докара до продължение на войната, която Русия води, и до слагане на Украйна в извънредно неизгодно състояние. Все още на този стадий за Путин алтернативата да води война е по-приемлива, в сравнение с алтернативата да има мир. И до момента в който това нещо продължи, ние не можем да чакаме, че войната в Украйна ще спре.
И взор към още един, въпреки и към момента евентуален районен спор. Сръбският президент Александър Вучич съобщи, че армията на страната му се превъоръжава скрито за отбрана от България, Косово, Хърватия и Албания. От години Иран продава бойни дронове на Белград. И в този момент, в случай че спорът сред Иран и Израел се придвижи на Балканите, по какъв начин ще му се противопоставим?
Аз мисля, че директна такава опасност на този стадий не съществува, само че по принцип не би трябвало по никакъв метод да се омаловажава или да не се обърне внимание на това изявление на сръбския президент. Всички изявления на сръбския президент са добре премерени. Той не прави инцидентни изявления. В края на краищата, той е бил и министър на информацията в държавното управление на Милошевич. В това изявление има послания както във вътрешен аспект, по този начин и във външен аспект. Това, което е притеснително, е, че риториката на Вучич включва няколко неща, които би трябвало да будят терзания в нас. Едното е, че той афишира както Хърватска, Босна и Херцеговина, по този начин също и България като враждебни страни един тип, не директно, само че от изявлението му той смята, че би трябвало да пази Сърбия от тези страни и от НАТО. Кое е тук притеснителното в това изявление? Риториката стартира доста да съответствува с това, което говореше Владимир Путин преди на нападне Украйна. Той също обявяваше, че НАТО е опасност за Русия, че НАТО желае да нападне Русия. Имаше доста такава агитация, която се водеше, и по същия метод говореше и по отношение на Украйна. Сега, би трябвало да кажем, че Сърбия не може да си разреши или това е доста малко евентуално – да бъде агресор по отношение на някоя от прилежащите си страни. Това няма по какъв начин да се случи, това държание е невероятно. Но при някой от сюжетите, в който Русия желае да ескалира спора и да въвлече натовска страна в него, това нещо може да се случи, да стане факт на Балканите, когато се употребява помощта и с поддръжката на Сърбия. Именно един подобен сюжет би бил рисков за България. И в тази посока точно би трябвало да погледнем сега. Иначе във връзка с въоръжението, то не е по никакъв начин скрито. Ясно е какво почти е набавила Сърбия. Основно това до неотдавна бяха бойни машини за пехотата, хеликоптери, дронове, както казахте, само че също по този начин и системи за противовъздушна защита. Общо взето, нарастват разноските за въоръжение на Сърбия от последните години, от 2016 година насам, като през 2024 година те доближават мисля, че 2,4 милиарда, които малко надвишават тези, които са разноските на България. Не можем да кажем, че това е една толкоз заплашителна военна мощност, която да бъде опасност за целия район, само че в един подобен сюжет това държание и тази позиция, която заема сръбският президент, мисля, че би трябвало да бъдат признати съществено.
А подготвени ли са българските служби да обезвреждат дейности на терористи, както и да посрещнат талази от бежанци и всякаква друга външна опасност?
В момента аз не мисля, че България директно ще бъде застрашена от терористична офанзива. България е малко по-встрани от този спор, не е директно въвлечена и мъчно би могло някой да насочи и да цели офанзива в страна като България, непряко. Иначе рисковете от бежански талази постоянно съществуват. Надявам се в този момент, не съм доста осведомен с опциите сега да се спрат такива бежански талази на границата, само че се надявам, че качествата са усилени, изключително след влизането ни в Шенген. И мисля, че в случай че се направи нужната готовност, службите – както контраразузнавателните служби, по този начин и тези за противопоставяне на тероризма, както и тези, които са за защита на границата, ще работят съответно и ще са в положение да понижат вероятните опасности от едни такива процеси.
И на финала въпрос, ще ви помоля за къс отговор, безусловно в границите на минутка – би трябвало ли да бъдат свикани Съветът за сигурност към премиера и Консултативният съвет по национална сигурност към президента?
Да, би трябвало да бъдат свикани и може би, в случай че не в понеделник-вторник – въпреки всичко е належащо малко време, с цел да се обясни обстановката и да се получи повече изясненост за картината и за вероятните сюжети за развиване, само че в най-кратко време. И точно от тази позиция, тези връзки сред президентската институция и изпълнителната власт сега са нездравословни и би трябвало да се откри метод да се преодолеят тези бих споделил даже в някои случаи дребни заяждания и ритване под масата, с цел да се види огромният проблем и да се работи в полза на България.
Благодаря ви, че бяхте наш посетител, и за времето, което ни отделихте.
Благодаря и аз.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ