С въвеждането на еврото в България един на пръв поглед

С въвеждането на еврото в България един на пръв взор езиков подробност провокира сериозен публичен интерес: за какво върху българските евромонети написа „ стотинки “, а в други страни дребната единица се назовава „ цент “. Оказва се, че България не е изключение сама за себе си – само че е единствената страна, в която е непокътнато точно наименованието „ стотинка “, до момента в който в Гърция, да вземем за пример, центът се назовава „ лепто “ (λεπτό) и „ милостиня “ (λεπτά).
Това решение не е нито инцидентно, нито в несъгласие с разпоредбите на Европейския съюз, а е резултат от дълъг развой на езикови, културни и институционални съгласувания, написа OFFNеws.
На ниво Европейски съюз съществува ясно предписание: името на валутата е „ евро “ във всички публични езици на Съюза. За разлика от него, наименованието на стотната част – „ cent “ или „ eurocent “ – предстои на езикова акомодация. Европейската централна банка позволява страните членки да употребяват национални форми, когато това е съобразено с езиковите им правила и обичаи.
Точно тук се отваря пространството за национални решения.
В България още преди формалното въвеждане на еврото Българската национална банка и Институтът за български език към Българска академия на науките създадоха насоки за изписване и приложимост на валутните наименования. В тях категорично се показва, че в български езиков подтекст могат да се употребяват редом наименованията „ цент “, „ евроцент “ и „ стотинка “.
Причината е елементарна и прагматична: думата „ стотинка “ е надълбоко вкоренена в българския език и схващане като означение на най-малката парична единица. Тя съществува надалеч преди актуалния лев и е част от ежедневния речник на генерации българи. Запазването ѝ при еврото има за цел да улесни разбирането на цените и да понижи объркването в преходния интервал.
Затова и на националната страна на българските евромонети с номинал под 1 евро е планувано да бъде изписано „ стотинка “ и „ стотинки “. Това е публично позволено и нормативно уредено решение, което не нарушава европейските правила.
Гърция също не употребява думата „ cent “ в ежедневната си процедура. Там стотната част на еврото се назовава „ лепто “ в само число и „ милостиня “ в множествено. Това название има дълга история и е употребявано още при драхмата и даже в по-стари исторически интервали.
Разликата сред България и Гърция е, че гръцкото „ милостиня “ не е превод на „ cent “, а обичайната локална дума за дребна парична единица. Българската „ стотинка “ обаче е семантичен еквивалент на „ cent “, произлизащ от същата логичност – една стотна част от главната единица.
И в двата случая става дума за опазване на езикова традиция, а не за оттегляне от европейските правила.
Фактът, че българският език употребява кирилица, а не латиница, е една от аргументите България да получи по-голяма независимост при езиковото адаптиране на еврото и неговите подединици. Европейските институции позволяват фонетични и графични акомодации за езици с нелатинска книжовност, което изяснява за какво в българския публично се употребява „ евро “, а не „ euro “. Същият принцип важи и за стотната част на валутата – директното заемане на „ cent “ е по-неестествено за кирилицата, заради което се търси роден еквивалент.
Подобна логичност следва и Гърция, чийто език също не употребява латиница: там центът е наименуван „ лепто/лепта “ – обичайно локално название с дълбоки исторически корени. И в двата случая решаващо е освен писмото, а съчетанието сред нелатинска писменост, езикова традиция и блян към последователност, които разрешават на националните езици да внесат своя специфичност в общата европейска валута.
Фактът, че България ще употребява „ стотинки “, не е куриоз, а образец за това по какъв начин общата европейска рамка позволява национална специфичност. Европейският съюз изисква единение на валутата, само че не унификация на езика.
Изборът на „ стотинка “ има и алегорично измерение. Той демонстрира блян към последователност, а не към внезапно разкъсване с познатото. В миг, в който въвеждането на еврото поражда страхове и неустановеност, запазването на одобрени езикови форми работи успокояващо и улеснява акомодацията.
В последна сметка, без значение дали ще кажем „ 50 стотинки “, „ 50 цента “ или „ 50 милостиня “, цената е една и съща. Разликата е в езика, а езикът постоянно носи памет, просвета и еднаквост. Именно по тази причина България и Гърция избраха да внесат в общата европейска валута по нещо свое.