16 млрд. лева безплатно влизат в банките от 1 януари и кредитите остават с ниски лихви
С въвеждането на еврото от 1 януари 2026 година банките в България ще бъдат освободени от задължението да поддържат високи минимални запаси в Българска народна банка. Това следва от решението на Управителния съвет на централната банка, с което се анулира настояща разпоредба и се минава към условията на ЕЦБ.
В момента банките са задължени да поддържат 12% от привлечените средства като запаси в Българска народна банка - едно от най-високите нива в Европейския съюз. След присъединението на страната ни към еврозоната тази ставка ще бъде понижена до 1%, колкото е условието в останалите страни. Освен това ще бъде изменена и базата, върху която се пресмятат запасите - от нея ще отпаднат привлечените средства от банки майки в еврозоната, както и редица дълготрайни депозити и принадлежности.
Според оценките на Българска народна банка базата, върху която се начислява ставката на наложителните минимални запаси, ще се намали с към 8,1 милиарда лева, а общият размер на запасите с почти 16,3 милиарда лева
Наредбата планува и временен интервал - сред 1 януари и 10 февруари 2026 година, през който банките ще поддържат запаси според краткотрайно избраните правила на Европейската централна банка. До края на декември 2025 година обаче ще останат в действие настоящите условия на Българска народна банка.
От първия ден след приемането на еврото отговорностите на Българска народна банка към банките ще бъдат преобразувани от левове в евро по формалния закрепен курс. Така банките ще продължат да се разпореждат със средствата си при новите условия.
Освобождаването на този забележителен запас, който за банките на процедура е безвъзмезден, тъй като няма да дават лихви за тези пари, ще усили ликвидността в банковата система и може да сътвори условия за по-активно кредитиране и вложения. Част от средствата евентуално ще бъдат ориентирани към държавни скъпи бумаги, корпоративно финансиране или нови артикули за семействата и бизнеса.
Последните данни на Българска народна банка, които са към края на септември, демонстрират, че в действителност заемите остават евтини. Средният лихвен % по заемите за ползване в левове е 9,05% - същото равнище като през август. Годишният % на разноските (ГПР) леко се намалява до 9,4%.
При жилищните заеми в левове междинният лихвен % се подвига минимално до 2,47%, а ГПР стига до 2,82 на 100. За съпоставяне към края на първото тримесечие на 2025 година междинното оскъпяване по потребителски заеми е било 8,93%, което значи, че промените са несъществени. При жилищните междинната рента е била 2,46% и на процедура остава без смяна през септември. Това демонстрира, че пазарът се движи без разтърсвания, а евтините ипотеки не престават да подтикват покупките на парцели.
Все отново има леко изстудяване на кредитирането. Потребителските заеми да вземем за пример понижават през септември с 3,3% (31,2 млн. лева.). При жилищните размерът се намалява със 7,5% (85,6 млн. лева.).
Спадът е сигнал, че въпреки лихвите да са релативно ниски, търсенето на заеми леко се свива поради упованията за въвеждането на еврото.
Въпреки това тази година се чака да счупи върховете по отпущането на заеми. Последните данни на централната банка регистрират, че заемите за семействата в края на септември са 53,6 милиарда лева Само месец преди този момент сумата беше 52,8 милиарда лева, т.е. за 30 дни са раздадени нови 800 млн. лева
От началото на годината до края на септември ипотеките са нарастнали с над 4 милиарда лв. и доближават 30,2 милиарда лева Силен напредък има и при потребителските заеми - те са 20,7 милиарда лв. в края на юли, което е с 1,8 милиарда повече спрямо края на предходната година. Така за двата съществени финансови потока на кредитиране на физическите лица общото повишаване от началото на годината е с близо 7 милиарда лв..
Парите в оборот не престават да понижават и да мигрират към еврото, като статистиката на Българска народна банка регистрира, че комерсиалните банки са купили евро за близо 7 милиарда лева.
В момента банките са задължени да поддържат 12% от привлечените средства като запаси в Българска народна банка - едно от най-високите нива в Европейския съюз. След присъединението на страната ни към еврозоната тази ставка ще бъде понижена до 1%, колкото е условието в останалите страни. Освен това ще бъде изменена и базата, върху която се пресмятат запасите - от нея ще отпаднат привлечените средства от банки майки в еврозоната, както и редица дълготрайни депозити и принадлежности.
Според оценките на Българска народна банка базата, върху която се начислява ставката на наложителните минимални запаси, ще се намали с към 8,1 милиарда лева, а общият размер на запасите с почти 16,3 милиарда лева
Наредбата планува и временен интервал - сред 1 януари и 10 февруари 2026 година, през който банките ще поддържат запаси според краткотрайно избраните правила на Европейската централна банка. До края на декември 2025 година обаче ще останат в действие настоящите условия на Българска народна банка.
От първия ден след приемането на еврото отговорностите на Българска народна банка към банките ще бъдат преобразувани от левове в евро по формалния закрепен курс. Така банките ще продължат да се разпореждат със средствата си при новите условия.
Освобождаването на този забележителен запас, който за банките на процедура е безвъзмезден, тъй като няма да дават лихви за тези пари, ще усили ликвидността в банковата система и може да сътвори условия за по-активно кредитиране и вложения. Част от средствата евентуално ще бъдат ориентирани към държавни скъпи бумаги, корпоративно финансиране или нови артикули за семействата и бизнеса.
Последните данни на Българска народна банка, които са към края на септември, демонстрират, че в действителност заемите остават евтини. Средният лихвен % по заемите за ползване в левове е 9,05% - същото равнище като през август. Годишният % на разноските (ГПР) леко се намалява до 9,4%.
При жилищните заеми в левове междинният лихвен % се подвига минимално до 2,47%, а ГПР стига до 2,82 на 100. За съпоставяне към края на първото тримесечие на 2025 година междинното оскъпяване по потребителски заеми е било 8,93%, което значи, че промените са несъществени. При жилищните междинната рента е била 2,46% и на процедура остава без смяна през септември. Това демонстрира, че пазарът се движи без разтърсвания, а евтините ипотеки не престават да подтикват покупките на парцели.
Все отново има леко изстудяване на кредитирането. Потребителските заеми да вземем за пример понижават през септември с 3,3% (31,2 млн. лева.). При жилищните размерът се намалява със 7,5% (85,6 млн. лева.).
Спадът е сигнал, че въпреки лихвите да са релативно ниски, търсенето на заеми леко се свива поради упованията за въвеждането на еврото.
Въпреки това тази година се чака да счупи върховете по отпущането на заеми. Последните данни на централната банка регистрират, че заемите за семействата в края на септември са 53,6 милиарда лева Само месец преди този момент сумата беше 52,8 милиарда лева, т.е. за 30 дни са раздадени нови 800 млн. лева
От началото на годината до края на септември ипотеките са нарастнали с над 4 милиарда лв. и доближават 30,2 милиарда лева Силен напредък има и при потребителските заеми - те са 20,7 милиарда лв. в края на юли, което е с 1,8 милиарда повече спрямо края на предходната година. Така за двата съществени финансови потока на кредитиране на физическите лица общото повишаване от началото на годината е с близо 7 милиарда лв..
Парите в оборот не престават да понижават и да мигрират към еврото, като статистиката на Българска народна банка регистрира, че комерсиалните банки са купили евро за близо 7 милиарда лева.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ