С увеличената пенсионна възраст в България нивото на ангажираност на

С увеличената пенсионна възраст в България равнището на ангажираност на хората над 60 години на трудовия пазар е по-високо от междинното за Европейския съюз. През 2023 година над 60% от хората на възраст сред 60 и 64 години у нас не престават да работят, което ни подрежда на 11-то място от 27-те страни членки. Това се показва в настоящия отчет на компанията за обезпечаване на търговски заеми Allianz Trade.

В тази възрастова група най-високо е равнището на ангажираност на трудовия пазар в Швеция – над 73% при приблизително 53% за Европейски Съюз. Най-ниско е в Люксембург – едвам 23%.

В България е относително високо равнището на работещите на възраст сред 64 и 69 години, като близо една пета от тях не престават да се трудят. За съпоставяне, в Румъния техният дял е едвам 5%. В Естония той обаче към този момент доближава 38%.

Според отчета хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в изискванията на задълбочаваща се демографска рецесия. При развиването на сполучливи политики за отсрочено пенсиониране техният дял в общата работна мощ може да се усили от 9% през 2023 година до 14,2% през 2040 година По този метод фирмите в Европейски Съюз имат късмет да наваксат до 75% от прогнозния недостиг на работна ръка, написа в отчета.

Освен задържането на хората на трудовия пазар до по-напреднала възраст решение може да се търси и в привличането на мигранти. По този индикатор България продължава да е на последно място в класацията за Европейски Съюз, като едвам 0,2% от всички работещи у нас са чужденци при междинни равнища от над 9% за съюза и достигащи до над 53% в страната, която е първа по този индикатор – Люксембург. България е и измежду главните донори на работна ръка за Западна Европа, което прави вероятностите за пазара на труда у нас още по-тежки, регистрират специалистите. 

В отчета се показват и редица провокации за задържането на хората на трудовия пазар до по-късна възраст. Европа може да разчита на този избавителен за стопанската система си вид единствено в случай че фирмите удвоят напъните си и ревизират съществено политиките си в тази посока. Това включва метаморфоза на работните процеси, работното време и промените, както и вложенията в уместно за възрастните хора съоръжение на работното място. Работата на ненапълно работно време, работата от у дома, ученето през целия живот и битката с предразсъдъците към възрастта също са значими стъпки. Развитието на опазването на здравето е основен детайл в цялостната тактика. Това може да подкрепи отлагането или избягването на появяването на свързани с възрастта болести и по този начин работната мощ да се резервира по-здрава за по-дълго време.

Трансферът на познания сред поколенията би трябвало да бъде приоритет за бизнеса, стиловете на ръководство също би трябвало да станат по-приобщаващи към възрастта. Служителите би трябвало да имат мотивация да учат и да се трансформират непрестанно, показват още специалистите.

Предвид бързо развиващия се софтуерен пейзаж, условията за образование обаче ще се усилят фрапантно през идващите няколко години, предизвестяват те. Очакваните обрати, свързани с потреблението на генеративен изкуствен интелект, също ще изискват огромна еластичност, в това число от по-възрастните чиновници.

Компаниите ще би трябвало да преразгледат стила си на ръководство, тъй че да задържат младите гении, само че да могат да интегрират и мъдростта и ресурса на хората в по-напреднала възраст на работното място, написа в отчета на Allianz Trade. Експертите обаче са безапелационни, че когато поколенческите връзки не са антагонистични, а кооперативни, компании със смесени екипи покачват продуктивността както на по-възрастните, по този начин на и по-младите чиновници.