С усмивката си не просто изразяваме любезност – тя е

С усмивката си не просто показваме вежливост – тя е нашият обществен капитал и даже ключът ни към увереността и триумфа. Зад съвършената усмивка обаче, която съгласно доктор Бранимир Кирилов е елементарна математика, стои освен технология и опит, само че и нравственос. Имплантологът и създател на клиника приказва с откровеност за заплахите на комерсиалния метод, за „ златното сечение “ в усмивката и за моралните граници, които не би трябвало да бъдат прекрачвани – даже когато пациентът упорства. А аз за следващ път се убедих, че положителният експерт е подобен освен тъй като лекува добре, само че е виновен и отстоява правила.  Д-р Кирилов, съгласно вас по кое време естетичната стоматология се трансформира от каприз в нужда? Неточно е понятието „ естетична стоматология “, тъй като неестетична няма. Никога едно лекуване не се стартира с упованието, че финалният резултат ще бъде неестетичен. Независимо от пациента. Като цяло стоматологията е обвързвана с естетиката. Ако можем да прикрием белег на корема да вземем за пример или някакъв различен проблем на други елементи от тялото, много по-трудно ще го създадем на венеца или на зъбите, изключително когато се усмихваме. С ангажимента, че резултатът наложително би трябвало да бъде изящен, давам отговор на въпроса – границата сред каприза и това да промениш усмивката на някого е биология. Ако клиничният метод е от позиция на биологията на човешкото тяло и не нанася щета, резултатът ще е добър. Често пациентът желае да има бърз резултат, вместо той да бъде реализиран за година и половина с брекети или алайнери, и избира да посети клиника в Румъния или в Турция, където да му изпилят зъбите. В резултат – да, има 12 бели равни зъба, само че изпод същинските му зъби са по този начин изпилени, че към този момент не разполага с тях. Това е каприз. Границата сред професионалното и комерсиалното е доста тънка. Надявам се, че от ден на ден сътрудници ще я правят оценка. Но е добре самите пациенти да се научават да я правят оценка, в това число бързащите, които са привикнали всичко да се случва в този момент и незабавно. 

Има ли „ съвършена “ усмивка? Перфектната усмивка не е някакво знамение, а е елементарна математика. Всичко, което влиза в границите на разпоредбите за златното сечение, нашето око приема за красиво. Тоест, в случай че бях математик, щях да кажа, че хубостта е математика. Що се отнася до зъбите, там има в действителност доста математика и пропорции, ширина по отношение на дължина на зъб, по отношение на дължина на разположение – това са изчисленията в така наречен план „ Красива усмивка “. Когато тя се възнамерява, се преценяват всички пропорции, размерът на обособените зъби по отношение на размера на лицето. Извън математиката нещата, които вършат усещане на невъоръженото око, с цел да дефинира дали една усмивка е красива или не, са няколко.Аз постоянно (за да възпитавам пациентите си) съм разделял усмивката на две – бяла хармония и розова хармония. Бялата е зъбът, а розовата е венецът. Хармонията сред двете е това, което ни кара още като забележим една усмивка, да си кажем, че е красива, или пък, че нещо не ни подхожда. В бялата хармония това, което прави усещане на окото, е позицията на зъба, формата му, размерът му, цветът му и каква част от него се вижда при усмивката.При някои съвсем не се виждат зъби в усмивката, а при други се виждат всички зъби, в това число и венецът. При розовата хармония прави усещане каква част от венеца се вижда. И тук има решения, които може да бъдат препоръчани. Значение има също формата на венеца. Третият фактор е цветът на венеца. Съчетанието от тези пет съставния елемент в бялата и розовата хармония прави усмивката красива или не толкоз красива.