Колю Фичето спасява Нотр Дам – истина или легенда?
С унищожителния пожар в катедралата „ Нотр Дам “ в медийното пространство още веднъж се завъртя историята по какъв начин преди повече от 150 години персонално Колю Фичето избавил фамозната постройка. Легендата, разказана от игумена на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги пред арх. Николай Тулешков, от време на време се появява из обществените мрежи и събира стотици реакции и споделяния. По всичко проличава, че в началото материалът е оповестен в блога на Илия Пехливанов – дълготраен публицист, родом от дряновското село Горни Върпища.
Според описа на архимандрит Георги, събитията се разиграват през 1866-та година по времето, когато занаятчия Колю Фичето градял моста над река Янтра. Тогава се схванало, че известната катедрала „ Света Богородица “ в Париж била застрашена от сриване. Забелязали, че тя почнала да се разрушава и даже една от стените се пропукала. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението, само че без никакъв триумф. Опасността ставала все по-сериозна и парижките управляващи трябвало да вземат ограничения.
Новината достигнала и до българските земи. Управителят на Русенската област Мидхат паша научил първи и като френски ученик валията поддържал близки връзки с френското държавно управление. Без да се поколебае, той откликнал на отправения зов за помощ към него и изпратил най-хубавия проектант, който познавал – небезизвестния Колю Фичето, в чиито умения към този момент се бил убедил персонално. Българинът дошъл с трен във френската столица, като на гарата французите не могли да повярват, че непретенциозно облеченият човек е фамозен строител. Майстор Колю Фичето незабавно се заел с изследванията и единствено за няколко дни разкрил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала ерозията. Извел водата на открито, каптирал я и даже построил една дребна чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, а стената била възобновена.
Французите изпитали голяма признателност към опитния български проектант и доста упорствали той да остане в Париж. Нямало по какъв начин да го склонят за това – чакали го на градежа на Беленския мост, поради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал още веднъж деликатно катедралата и откакто се убедил, че заплахата е отминала, поел назад за родината си. Според легендата, за спомен Фичето оставил до катедралата дребната чешмичка. Някои настояват, че от нея и до през днешния ден струи вода.
Според формалните източници, градежът на „ Парижката Света Богородица “ стартира през 1160-та година и продължава близо два века. Тя е построена на остров Сите на река Сена, върху основите на античен римски храм. Нотр Дам безусловно значи „ Нашата дама “ и е известно римокатолическо название, което носят доста християнски храмове в чест на Света Богородица. В годините на Френската гражданска война след 1790 претърпява съществени провали, като доста скъпи реликви са унищожени. Десетина година по-късно – през 1804-та, Наполеон Бонапарт е коронясан точно тук за император на Франция. В международен мащаб се разгаря голям интерес към катедралата след излизането от щемпел през 1831-ва година на книгата „ Гърбушкото от Нотр Дам “ на Виктор Юго. Именно поради това стартира голям ремонт на емблематичната постройка, който обгръща интервала от 1844-та до 1864-та година. Тук някъде съгласно легендата се намесва Колю Фичето, който избавя „ Парижката Света Богородица “ от подпочвените води.
Категорично може да се каже, че все още тази легенда е тъкмо това – легенда, защото няма нито едно доказателство за намесата на огромния български занаятчия в ориста на катедралата. Нито в български публични източници, нито във френски такива досега има сходна версия. Подтикнати от концепцията да потвърдят тази доктрина българи също оповестяват, че при многократните си визити в Нотр Дам не са виждали нито чешмичката, за която написа, нито каквото и да е документално удостоверение в архивите на фамозната постройка или в изнесената публична история. Както отбелязва самият арх. Николай Тулешков, биографията и ранните години на майстора са обгърнати в тайнственост. Приема се, че Колю Фичето е роден в Дряново, само че в региона и до през днешния ден има разногласия къде тъкмо е роден бележитият българин. „ Както за отечество на Омир спорели седем града, по този начин се оказа, че за същата чест във връзка с Никола Фичев търсят самопризнание надали не всички дряновски села и колиби “, написа огромният проектант. Като един от най-последователните откриватели на живота и творчеството на Колю Фичето, проектант Тулешков разсейва и един различен мит, битуващ у доста българи - че майсторът е един самообразован и необразован създател. „ Архитект Никола Фичев не е бил нищо от това. Той е професионално образования, образован, високо надарен създател, потвърдил на съвременниците си своя градивен талант с не една постройка и оборудване. При всичко това е бил и публично ангажирана персона, болееща за свободата и просперитета на своя народ. Бил е надълбоко набожен в християнските добродетели човек. С други думи, с право Никола Фичев се смята за една от най-ярките ренесансови фигури на българското Възраждане “, твърди огромният проектант.
И макар че няма никакви съответни доказателства за присъединяване на Колю Фичето в спасяването на „ Парижката Света Богородица “, никой не може да твърди сигурно, че това не се е случило. Факт е, че по това време Мидхат паша е шеф на Дунавския вилает, като развива голяма строителна активност. Именно по негова самодейност Колю Фичето построява Беленския мост над река Янтра при град Бяла. За моста били нужни 3 милиона гроша, само че такава сума пашата не желал да даде. Затова повикал известния строител Кольо Фичето. В период от две седмици майсторът показал восъчния макет, а Мидхат Паша се възхитил с думите: „ Ашколсун, уста Кольо! Златни ръце имаш! “ И в действителност – за времето си оборудването имало внушителни размери – 276 метра дължина и 9,5 метра широчина. Така в последна сметка мостът бил издигнат за две години и коствал 700 000 гроша, а майсторът си спечелил голямото почитание на Мидхат паша. Освен това е историческа истина, че турският властник е в доста близки връзки със западните страни, изключително с Англия и Франция. Именно англичаните го избавят от гибел, откакто през 1879-та година той е наказан на гибел поради присъединяване му в убийството на султан Абдул Азис.
Доказана или не, доста българи одобряват историята за великият занаятчия Колю Фичето и спасението на „ Парижката Света Богородица “ за истина. За всеки, осведомен с издигнатото от него, легендата звучи правдоподобно. И както при всеки талантлив създател, в живота на занаятчия Колю Фичето истина и легенда се преплитат. Един от най-великите българи ни е оставил голямо културно-историческо завещание и неслучайно откривателите споделят за него: „ Той не е живял, той е строил”.
Според описа на архимандрит Георги, събитията се разиграват през 1866-та година по времето, когато занаятчия Колю Фичето градял моста над река Янтра. Тогава се схванало, че известната катедрала „ Света Богородица “ в Париж била застрашена от сриване. Забелязали, че тя почнала да се разрушава и даже една от стените се пропукала. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението, само че без никакъв триумф. Опасността ставала все по-сериозна и парижките управляващи трябвало да вземат ограничения.
Новината достигнала и до българските земи. Управителят на Русенската област Мидхат паша научил първи и като френски ученик валията поддържал близки връзки с френското държавно управление. Без да се поколебае, той откликнал на отправения зов за помощ към него и изпратил най-хубавия проектант, който познавал – небезизвестния Колю Фичето, в чиито умения към този момент се бил убедил персонално. Българинът дошъл с трен във френската столица, като на гарата французите не могли да повярват, че непретенциозно облеченият човек е фамозен строител. Майстор Колю Фичето незабавно се заел с изследванията и единствено за няколко дни разкрил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала ерозията. Извел водата на открито, каптирал я и даже построил една дребна чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, а стената била възобновена.
Французите изпитали голяма признателност към опитния български проектант и доста упорствали той да остане в Париж. Нямало по какъв начин да го склонят за това – чакали го на градежа на Беленския мост, поради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал още веднъж деликатно катедралата и откакто се убедил, че заплахата е отминала, поел назад за родината си. Според легендата, за спомен Фичето оставил до катедралата дребната чешмичка. Някои настояват, че от нея и до през днешния ден струи вода.
Според формалните източници, градежът на „ Парижката Света Богородица “ стартира през 1160-та година и продължава близо два века. Тя е построена на остров Сите на река Сена, върху основите на античен римски храм. Нотр Дам безусловно значи „ Нашата дама “ и е известно римокатолическо название, което носят доста християнски храмове в чест на Света Богородица. В годините на Френската гражданска война след 1790 претърпява съществени провали, като доста скъпи реликви са унищожени. Десетина година по-късно – през 1804-та, Наполеон Бонапарт е коронясан точно тук за император на Франция. В международен мащаб се разгаря голям интерес към катедралата след излизането от щемпел през 1831-ва година на книгата „ Гърбушкото от Нотр Дам “ на Виктор Юго. Именно поради това стартира голям ремонт на емблематичната постройка, който обгръща интервала от 1844-та до 1864-та година. Тук някъде съгласно легендата се намесва Колю Фичето, който избавя „ Парижката Света Богородица “ от подпочвените води.
Категорично може да се каже, че все още тази легенда е тъкмо това – легенда, защото няма нито едно доказателство за намесата на огромния български занаятчия в ориста на катедралата. Нито в български публични източници, нито във френски такива досега има сходна версия. Подтикнати от концепцията да потвърдят тази доктрина българи също оповестяват, че при многократните си визити в Нотр Дам не са виждали нито чешмичката, за която написа, нито каквото и да е документално удостоверение в архивите на фамозната постройка или в изнесената публична история. Както отбелязва самият арх. Николай Тулешков, биографията и ранните години на майстора са обгърнати в тайнственост. Приема се, че Колю Фичето е роден в Дряново, само че в региона и до през днешния ден има разногласия къде тъкмо е роден бележитият българин. „ Както за отечество на Омир спорели седем града, по този начин се оказа, че за същата чест във връзка с Никола Фичев търсят самопризнание надали не всички дряновски села и колиби “, написа огромният проектант. Като един от най-последователните откриватели на живота и творчеството на Колю Фичето, проектант Тулешков разсейва и един различен мит, битуващ у доста българи - че майсторът е един самообразован и необразован създател. „ Архитект Никола Фичев не е бил нищо от това. Той е професионално образования, образован, високо надарен създател, потвърдил на съвременниците си своя градивен талант с не една постройка и оборудване. При всичко това е бил и публично ангажирана персона, болееща за свободата и просперитета на своя народ. Бил е надълбоко набожен в християнските добродетели човек. С други думи, с право Никола Фичев се смята за една от най-ярките ренесансови фигури на българското Възраждане “, твърди огромният проектант.
И макар че няма никакви съответни доказателства за присъединяване на Колю Фичето в спасяването на „ Парижката Света Богородица “, никой не може да твърди сигурно, че това не се е случило. Факт е, че по това време Мидхат паша е шеф на Дунавския вилает, като развива голяма строителна активност. Именно по негова самодейност Колю Фичето построява Беленския мост над река Янтра при град Бяла. За моста били нужни 3 милиона гроша, само че такава сума пашата не желал да даде. Затова повикал известния строител Кольо Фичето. В период от две седмици майсторът показал восъчния макет, а Мидхат Паша се възхитил с думите: „ Ашколсун, уста Кольо! Златни ръце имаш! “ И в действителност – за времето си оборудването имало внушителни размери – 276 метра дължина и 9,5 метра широчина. Така в последна сметка мостът бил издигнат за две години и коствал 700 000 гроша, а майсторът си спечелил голямото почитание на Мидхат паша. Освен това е историческа истина, че турският властник е в доста близки връзки със западните страни, изключително с Англия и Франция. Именно англичаните го избавят от гибел, откакто през 1879-та година той е наказан на гибел поради присъединяване му в убийството на султан Абдул Азис.
Доказана или не, доста българи одобряват историята за великият занаятчия Колю Фичето и спасението на „ Парижката Света Богородица “ за истина. За всеки, осведомен с издигнатото от него, легендата звучи правдоподобно. И както при всеки талантлив създател, в живота на занаятчия Колю Фичето истина и легенда се преплитат. Един от най-великите българи ни е оставил голямо културно-историческо завещание и неслучайно откривателите споделят за него: „ Той не е живял, той е строил”.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ