Може ли луните да имат луни?
С този елементарен въпрос, заложен от четиригодишния наследник на Джуна Коллмайер от института Карнеги, стартира всичко. Скоро по-късно в началото питане преди лягане, Коллмайер координира стратегия в Института за теоретична физика на Млечния Път, в Кавли (KITP), до момента в който нейният сътрудник Шон Раймонд от Университета на Бордо участва на паралелна стратегия на KITP за динамичността на сходни на Земята планети.
След като разискват този доста елементарен въпрос на семинар, двамата се сплотяват за решаването му. Техните констатации са в основата на публикация, оповестена в Месечни вести на Кралското астрономическо общество.
В края на предходната година дуото провокира интернет-буря, когато разгласява план на публикацията си, в който се преглежда опцията за луни, които обикалят към други луни.
Двамата създатели вършат опит да дефинират физическите параметри за луните, които биха могли да бъдат устойчиво обикаляни от други, по-малки луни.
„ Планетите обикалят към звездите, а луните обикалят към планетите, тъй че е естествено да попитаме дали по-малките луни могат да се движат в орбита към по-големите “, изяснява Реймънд.
Техните калкулации демонстрират, че единствено огромни луни на необятни орбити от техните планети-приемници могат да бъдат домакини на по-малки луни. Гравитационните сили, както от планетата, по този начин и от луната работят, с цел да дестабилизират орбитите на по-малките луни, движещи се в орбита към луните, които са покрай тях.
Авторите разкрили, че четири луни в нашата Слънчева система са теоретично способни да имат лични сателитни луни. Луната на Юпитер Калисто, луните на Сатурн Титан и Япет, както и личната Луна на Земята, се вписват в вида луни, които може да имат личен сателит, макар че до момента не е открит нито един подобен. Те обаче прибавят, че са нужни по-нататъшни калкулации, с цел да се прегледат вероятните източници на неустойчивост на дребните „ под луни “, като да вземем за пример неравномерната централизация на маса в кората на нашата Луна.
„ Липсата на известни „ под луни “ в Слънчевата система, даже в орбита към луните, които теоретично биха могли да поддържат такива обекти, може да ни предложи данни за това, по какъв начин се образуват планетите, за които към момента има доста нерешени въпроси “, изяснява Коллмайер.
Смята се, че луните, които обикалят към Сатурн и Юпитер, са родени от дисковете газ и прахуляк, които обкръжават планетите газови колоси в по-късните стадии на тяхното образуване. Нашата Луна, въпреки това, се счита, че е зародила вследствие на голямо влияние сред младата Земя и тяло с размера на Марс. Липсата на постоянни „ под луни “ може да помогне на учените да схванат по-добре другите сили, които оформят спътниците, които виждаме.
Коллмайер прибавя: „ И, несъмнено, това би могло да докара до настоящи старания да се разбере по какъв начин планетарните системи се развиват другаде и по какъв начин нашата Слънчева система се вписва в хиляди други, открити от задачи за лов на екзопланети “.
Например, неотдавна намерено тяло, допустима екзолуна, в орбита към Кеплер 1625b имащо размера на Юпитер, е с подобаващата маса и на подобаващото разстояние от неговата планета, с цел да поддържа „ под луна “, декларират Коллмайер и Реймънд. Въпреки че изведеният надолнище на орбитата му може да затрудни този обект да остане постоянен. Разбира се, откриването на „ под луна “ обикаляща към екзолуната ще бъде доста мъчно.
Като се има поради вълнението към търсенето на евентуално обитаеми екзопланети, Коллмайер и Реймънд пресмятат, че най-хубавият сюжет за живот на огромни „ суб луни “ е при тези, обикалящи към солидни звезди. Макар и извънредно постоянно срещани, дребните червени джуджета са толкоз бледи и обитаемите им зони са толкоз близки, че гравитационните им сили са доста мощни и „ под луните “ (и постоянно самите луни) са нестабилни.
И най-после, създателите показват, че една изкуствена „ под луна “ може да бъде направена постоянна и по този метод да служи като челен пост за проучване на дълбокия космос. На постоянна орбита към Луната – като тази на препоръчаната от НАСА Лунна станция, една „ под луна “ може да резервира в сигурност съкровищата на човечеството за потомствата, дълго откакто Земята стане несъответствуваща за живот.
Коллмайер и Реймънд са съгласни, че има доста повече работа, която би трябвало да се свърши, с цел да се разбере историята на системите планета-луна.
