Икономистът Петър Ганев: Еврозоната предпазва да нямаме макроикон...
С този образец стартира коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система (ИПИ), като посочи:
" Еврозоната дава по-голяма възможност да нямаме огромен макроикономически неуспех, какъвто имахме през 1997 година, когато се наложи да въведем валутния ръб и да вържем лв. за немската марка и след това за единната европейска валута. "
" Не е правилно, че ще загубим суверенитет, ще имаме повече принадлежности за паричната политика, която организираме, в сравнение с имаме при валутен ръб ", разясни още той.
Специалистът разяснява необятно публикувания образец, че при заплащане с карта в страна, употребяваща евро, автоматизирано левовете се обръщат в общата европейска валута и по тази причина няма проблем:
" Транзакционните разноски обаче ги има, а при приемането на еврото те ще изчезнат. Тъй като представях един отчет в Брюксел и бях там преди седмици, си направих инспекция - отворих си транзакциите, с които съм си купувал кафе, счетох си курса - ами, друг е. Малка е разликата - 0,16%, само че има транзакционен разход, който с влизането в еврозоната ще изчезне. Това е един плюс. "
Като друг огромен плюс икономистът уточни валутния риск:
" Той постоянно е незабележим, само че външните наблюдаващи преглеждат страната като друга от тези от еврозоната и калкулират валутен риск в своето разбиране за нашата страна. Което води до другия резултат (трети плюс) - повдигане на кредитния рейтинг. Това сме го виждали във всички страни, които влязоха в еврозоната. Пише го в отчетите на кредитните организации. Те споделят: " Вашия кредитен рейтинг го поддържаме с позитивна вероятност, тъй като желаете да влезете в еврозоната, и сега, в който влезете, ще ви го вдигнем минимум с две стъпки и ще получите най-високия си кредитен рейтинг в историята, който стартира с " А ", а не с " Б ". И към този момент капиталов е съпоставим с този в западни страни ". Това са три неща, които са безспорни, тъй като са факт и пропагандата не ги допира ".
Няма подобен мотив, че ние сме една провалена страна и като влезем в еврозоната - ще станем сполучлива страна, безапелационен е специалистът и изясни:
" Можем да бъдем провалена или сполучлива и в двата разновидността. Държавите могат да се развиват сполучливо, без значение от своята валута. Еврото би улеснило това ние да бъдем сполучлива страна, тъй като ще има повече доверие в нас, ще ни вдигнат кредитния рейтинг и ще отпадне валутният риск. Всичко това дава известна поддръжка, че можеш да бъдеш сполучлив ".
" Много се спекулира по какъв начин ние ще спасяваме други страни, само че не би трябвало да забравяме друго, че може да се наложи те нас да избавят - както стана с Гърция. Ако ние влезем в проблеми, тогава нежеланието ни да влезем в еврозоната дали няма да ни изиграе неприятна смешка и да няма кой да ни избавя.... Големият мащаб на всичко, което се случва в България, ще продължи до се взема решение в нашия парламент и да се заплаща с нашите пари. Моментът, в който някой извън може да ти каже какви политики да провеждаш, е когато си закъсал ", сподели още анализаторът.
По думите на Ганев е действително действителен рискът страната да задлъжнее по-бързо след влизането в еврозоната.
" Виждаме консенсус сред специалистите и сред политиците, че този проблем е действителен, само че той съществува и отвън еврозоната. Трябва да се борим за постоянни финанси. В момента еврозоната е цел, която ни дисциплинира. Когато влезем, ще би трябвало мощен напън от вътрешната страна, с цел да бъдем постоянни, а има и по-различни фискални правила. Има процедура по свръхдефицит и не е толкоз елементарно да бъдеш неблагоразумен ".
" Еврозоната дава по-голяма възможност да нямаме огромен макроикономически неуспех, какъвто имахме през 1997 година, когато се наложи да въведем валутния ръб и да вържем лв. за немската марка и след това за единната европейска валута. "
" Не е правилно, че ще загубим суверенитет, ще имаме повече принадлежности за паричната политика, която организираме, в сравнение с имаме при валутен ръб ", разясни още той.
Специалистът разяснява необятно публикувания образец, че при заплащане с карта в страна, употребяваща евро, автоматизирано левовете се обръщат в общата европейска валута и по тази причина няма проблем:
" Транзакционните разноски обаче ги има, а при приемането на еврото те ще изчезнат. Тъй като представях един отчет в Брюксел и бях там преди седмици, си направих инспекция - отворих си транзакциите, с които съм си купувал кафе, счетох си курса - ами, друг е. Малка е разликата - 0,16%, само че има транзакционен разход, който с влизането в еврозоната ще изчезне. Това е един плюс. "
Като друг огромен плюс икономистът уточни валутния риск:
" Той постоянно е незабележим, само че външните наблюдаващи преглеждат страната като друга от тези от еврозоната и калкулират валутен риск в своето разбиране за нашата страна. Което води до другия резултат (трети плюс) - повдигане на кредитния рейтинг. Това сме го виждали във всички страни, които влязоха в еврозоната. Пише го в отчетите на кредитните организации. Те споделят: " Вашия кредитен рейтинг го поддържаме с позитивна вероятност, тъй като желаете да влезете в еврозоната, и сега, в който влезете, ще ви го вдигнем минимум с две стъпки и ще получите най-високия си кредитен рейтинг в историята, който стартира с " А ", а не с " Б ". И към този момент капиталов е съпоставим с този в западни страни ". Това са три неща, които са безспорни, тъй като са факт и пропагандата не ги допира ".
Няма подобен мотив, че ние сме една провалена страна и като влезем в еврозоната - ще станем сполучлива страна, безапелационен е специалистът и изясни:
" Можем да бъдем провалена или сполучлива и в двата разновидността. Държавите могат да се развиват сполучливо, без значение от своята валута. Еврото би улеснило това ние да бъдем сполучлива страна, тъй като ще има повече доверие в нас, ще ни вдигнат кредитния рейтинг и ще отпадне валутният риск. Всичко това дава известна поддръжка, че можеш да бъдеш сполучлив ".
" Много се спекулира по какъв начин ние ще спасяваме други страни, само че не би трябвало да забравяме друго, че може да се наложи те нас да избавят - както стана с Гърция. Ако ние влезем в проблеми, тогава нежеланието ни да влезем в еврозоната дали няма да ни изиграе неприятна смешка и да няма кой да ни избавя.... Големият мащаб на всичко, което се случва в България, ще продължи до се взема решение в нашия парламент и да се заплаща с нашите пари. Моментът, в който някой извън може да ти каже какви политики да провеждаш, е когато си закъсал ", сподели още анализаторът.
По думите на Ганев е действително действителен рискът страната да задлъжнее по-бързо след влизането в еврозоната.
" Виждаме консенсус сред специалистите и сред политиците, че този проблем е действителен, само че той съществува и отвън еврозоната. Трябва да се борим за постоянни финанси. В момента еврозоната е цел, която ни дисциплинира. Когато влезем, ще би трябвало мощен напън от вътрешната страна, с цел да бъдем постоянни, а има и по-различни фискални правила. Има процедура по свръхдефицит и не е толкоз елементарно да бъдеш неблагоразумен ".
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ