С това, че в нашата страна понякога изчезват хора, сме

С това, че в нашата страна от време на време изчезват хора, сме привикнали. Но у нас внезапно изчезна цяло потомство. И се вършим като че нищо не се случило. Изчезват дами. Изчезват дами над 50…
Те изчезнаха от екраните, те не вървят на кино, не ги виждаме в театъра. Не пътуват в чужбина. Не се къпят в морето. Къде са те?
Тях ги държат в лечебните заведения, в дребните гаражни магазинчета, по щандовете на базарите и по жилищата.
Те са беззащитни. Те не излизат съвсем от вкъщи си. Те изчезнаха. Те са ненужни. Като инвалидите.
Цяло едно потомство си потегли от живота и никой не пита къде е то. Ние крещим: „ Децата са нашето бъдеще “!
Не. Не децата. Те са нашето бъдеще. Ето какво ще се случи с нас.

Цялата си кариера и реклама градим върху млади женски тела и устремени в това сме изгубили милиони светли побелели глави.
Защо?! Защо актуалните млади сами не се опасяват? Нали тъкмо тяхното бъдеще се крие от очите на минувачите?
Много тежки тествания поеха на плещите си тези нежни дами, които в този момент са 50+. Страшни опашки, безхаберни аборти, тесни ботуши, износени ръкавици.
И в този момент още веднъж ги притискат барабанени дупета, порцеланови лица и цветни стъклени очи.
Младото тяло шепти: „ Наистина ли съм недостойна за това? “ Ти си почтена. Ние не сме. Ние сме почтени за нещо по-добро.
Светът на фантазиите е изпълнен с дами за еднократна приложимост, които богатите мъже сменят като употребена спринцовка…
Гърди, които ще се разпилян всеки момент, напомпани до грозотия устни, фабрични очи като по шаблон. И цялата тази тривиално-виртуална полова възбуденост, от която се ражда единствено посещаване при лекаря.
Вие представяте ли си стихове за тази обич?
Изгонихме от света си тези, които задаваха стила и модата, създаваха усета към хубостта и изящната книжовност, те правеха политиците, те бдяха над живота на мъжете си.
На тях им крещят по лечебните заведения: „ Коя сте вие, да не сте доктор?! “
„ Не, не съм доктор – дава отговор тя безшумно. Но се боря за живота на мъжа си, тъй като в тази страна няма кой да го направи. “.

Тези дами пазят гениите ни. Ако ги загубим, ще си идат и мъжете им – хората на съответния резултат.
Ще останат помпозните, празноглави и безсмислени политици и няколко олигарси, от чийто персонален живот никой не се интересува.
Те връчват персоналния си живот в изцяло непознати ръце. Въпросът е единствено този – ще стане ли здравната сестра от чужбина против доста пари и любяща жена.
На 30 ще са останали единствено краката, на 40 – очите, на 45 талията отплува, на 50 изплуват няколко авторки на женски криминалета, на 55 – боркини за наличие на дамите в политиката, а на 60 ще изчезнат всички.
Макар че тъкмо тези изчезнали дами основават царе и пълководци. Те са втората редица в политиката. А втората редица в политиката е най-важната.
Те ценят възприятието за комизъм, живописта, архитектурата и всички съкровища на света, а значи и ги заплащат посредством мъжете си.

Това лято бях на един благотворителен концерт и ги видях. Тях, изчезналото в Русия племе, племето на възрастните дами – стройни, красиви, в леки шуби и фини обувки и техните мъже – малко по-възрастни.
Това беше напряко навалица от 60, 65, 70, 80, 85-годишни. Те се смееха и ръкопляскаха, танцуваха и играеха карти. Изпълваха цялата голяма зала с преносим таван.
Това не бяха олигарси, нито министри, нито крале. Това бяха дами, чиито лица построяват герба на Франция.
Да определиш гения е доста елементарно – гледате каква жена е до него. До Пушкин, до Висоцки, до Есенин. После си спомнете какви дами стояха до Брежнев, до Хрушчов, до Сталин. Не са ги имали просто. Всичко са имали, само че са нямали такива хора до себе си!
Затова ви споделям: ти си подобен, каквато жена има до теб!
От дамите избирай радостните.
От радостните – умните.
От умните – нежните.
От нежните – правилните.
И търпеливите.
Михаил Жванецки е съветски писател-сатирик и реализатор на личните си литературни творби. Народен актьор на Украйна от 1999 година, национален актьор на Руската Федерация от 2012 година