С тиховете на един от първите хитове на Тони Димитрова

С тиховете на един от първите шлагери на Тони Димитрова от дебютния й албум „ Ах, морето “ – „ Понякога “, са били откраднати от заместник-председателя на Общинския съвет в Стрелча.

Това разкри авторката им Гергина Дворецка. „ Преди няколко дни във Facebook за премиерата на стихосбирката „ Губя се в мемоари, разположен съм в тишина “ от Мария Илиева (редактор Боян Ангелов, издание на „ Български публицист “), прочетох като илюстрация за творчеството на авторката едно стихотворение, което беше дословен „ преразказ “ на моето „ Понякога е любов да си тръгнеш “, показа Дворецка. 
Съд
Тя напомни, че е написала стихотворението си през далечната 1976 година и тогава то е оповестено в литературния щемпел с моминската й фамилия Иванова. Две години по-късно тя издава стихосбирка със заглавие „ Понякога е любов “ и от този момент творбата се възприема като нейна поетична визитна картичка. Стихотворението е включено в още няколко книги – „ Човекът, който си чакал “, 1990 година, издание на „ Хр. Г. Данов “, „ Сняг и деликатност “, 2007 година, издателство Ателие Аб, и „ Лирични сезони “, 2024 година, издание на фондация „ Европа и светът “.

„ През 1996 година по това стихотворение композиторът Стефан Маринов направи песента „ Понякога “, която певицата с магичен глас Тони Димитрова и до момента се случва да извършва на огромните си концерти, а най-новият й видеоклип е безусловно отпреди дни “, добави Дворецка. С тези обстоятелства тя се пробвала да притегли вниманието на ръководителя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, само че той до момента резервира безмълвие по случая.

„ Ако Гергина Дворецка има искания, да ги предяви по правосъден ред към Мария Илиева “, съобщи прессекретарят на Съюз на българските писатели Анжела Димчева. 
Бездарие
„ Мария Илиева няма никакви учредения да се показва за авторка на творбата единствено тъй като не е преписала оригинала буквално, а е вложила някоя и друга дума от себе си, като действително го е осакатила “, ожали се още Гергина. Тя споделя, че може да каже и какъв е съответният мотив да напише тези стихове през есента на 1976 година и на нея й е забавно дали колежката й може да изясни по какъв начин й е хрумнало „ нейното “.

„ Една нашумяла стихоплетчица беше окрала и мен, и Камелия Кондова, обяснявайки, че въобще в никакъв случай не е и чувала имената ни. Досега само Валери Станков съумя да осъди Рита Генадиева за свое стихотворение в нейна книга. Имаме ЗЗАПСП, но кой да се занимава, на плагиатството, което е закононарушение, нормално се маха с ръка, в смисъл какво пък толкоз, някакви стихчета, има по-важни неща в този живот. Ние тук се възмущаваме и с право, тъй като това е нашият труд, само че, почтено казано, керванът на крякащото бездарие си върви ли, върви. Защото единствено бездарникът краде непознати думи “, разяснява кралицата на любовната лирика Маргарита Петкова.
Оригиналът
Понякога е любов да си тръгнеш
от хората, които са ти близки.
Оставяш настрани венеца трънен
и заминаваш безшумно, без въздишки.

И знаеш, че след теб не ще затичат,
въпреки за момент да ги е заболяло.
Излишна е подправената трагичност
в една от дълго време търсена разлъка.

А има нещо тъжно – да съзнаваш,
когато непринудено си отиваш,
че хората, които тук остават,
без теб ще бъдат малко по-щастливи…
Копието
Да си тръгнеш
от време на време е любов –
безшумно, добродушно,
без въздишка!
Без непотребни думи
и елегантност,
без обиди и трагичност!
Да си тръгнеш –
от време на време е болка…
Изгаря, унищожава, довършва!
Да си тръгнеш,
само че да осъзнаеш,
че без теб ще бъдат
по-щастливи
Прегледи: 2