Операта Танхойзер от Вагнер отново ще властва в Софийската опера
С течение на годините Софийската опера стана един център в Югоизточна Европа за осъществяване на Вагнеровото творчество. На 28 и 30 ноември операта „ Тахойзер “ още веднъж ще господства на сцената, сподели диригентът Велизар Генчев, който ще дирижира спектаклите.
" Ние смогнахме да превърнем Софийската опера в един център на вагнеровата интерпретация в цяла Югоизточна Европа ", сподели Велизар Генчев пред Българска национална телевизия.
По думите му режисьорът на постановката - акад. Пламен Карталов, съумява да показа историята, драматургиите в един зрителноразбираем тип, като кино. Въпреки модерни прочит на сценографията, той се придържа строго към партитурата, сподели Велизар Генчев.
„ Тайхойзер “ е мелодична любовна история, която припомня оперите на Верди като включва арии и дуети. „ По-лесно разбираема е, сюжетът е доста забавен. Той е исторически и не изисква предварителна подготовка на публиката, за разлика от „ Пръстена на Нибелунгите “. Там не можеш да отидеш като на кино или на мач “, разяснява Велизар Генчев.
Танхойзер е немски рицар и пътуващ поет-минезингер от XIII век. Най-разпространената легенда го дефинира като потомък на семейство Танхузен от имперските министериали и това е документирано. Илюстрираният ръкопис Codex Manesse (около 1300–1340 г.) го изобразява облечен в расото на Тевтонския медал, което допуска, че може да се е сражавал в Шестия кръстоносен поход, воден от император Фридрих II през 1228/29 година
Въз основа на неговата „ Песен за изкуплението “, Танхойзер става обект на именит роман, в който той е рицар и стихотворец, разкрил Пещерата на Венера и прекарал там една година в поклонение на богинята. След като напуща пещерата, Танхойзер е изпълнен с разкайване и пътува до Рим, с цел да измоли папа Урбан IV (управлявал 1261–1264) да опрости греховете му. Урбан дава отговор, че прошката е толкоз допустима, колкото папският му скиптър да разцъфне. Три дни след заминаването на Танхойзер, жезълът на Урбан IV разцъфтява и пратеници потеглят да търсят рицаря, само че той в никакъв случай повече не е забелязан.
Рихард Вагнер замисля основаването на опера върху легендата за Танхойзер още през 1841 година В основата на сюжета са преданието за Танхойзер и действителното съревнование на артистите в замъка Вартбург край Айзенах. Освен това Вагнер употребява и модерни литературни източници като произведения на Хофман и Лудвиг Тик.
Премиерата на операта „ Танхойзер “ от Вагнер е на 19 октомври 1845 година в Дрезден. Творбата има още две редакции - Парижка от 1861 година и Виенска от 1875 година Първото осъществяване на операта в България е през 1931 година, а в ролята на Танхойзер е Стефан Македонски.
Това е четвъртата режисура на „ Танхойзер “ в Софийската опера след дълга пауза от 42 години.
През лятото с нея беше открит обичайния Вагнеров фестивал и изправи на крайници публиката. Истински занаятчия, вагнеров разбирач, визионер и режисьор на международно равнище, бяха част от мненията на феновете по адрес на акад. Пламен Карталов, режисьор и на деветото заглавие от Рихард Вагнер в репертоара на ръководената от него натрупа, съобщи тогава Българска телеграфна агенция.
В петък представлението ще дирижира Велизар Генчев. Сценографията е дело на Свен Йонке, костюмите – на Християна Михалева-Зорбалиева, художествено осветяване - на Андрей Хайдиняк, а пластиката - на Маша Илиева.
Ролята на рицаря и артист Тайнхойзер се извършва от Мартин Илиев, а Петър Бучков ще играе
Херман, ландграф на Тюрингия. Сопраното Алма-Лиза Бандаловска ще влезе в ролята на Елизабет, племенница на рубрика.
" Ние смогнахме да превърнем Софийската опера в един център на вагнеровата интерпретация в цяла Югоизточна Европа ", сподели Велизар Генчев пред Българска национална телевизия.
По думите му режисьорът на постановката - акад. Пламен Карталов, съумява да показа историята, драматургиите в един зрителноразбираем тип, като кино. Въпреки модерни прочит на сценографията, той се придържа строго към партитурата, сподели Велизар Генчев.
„ Тайхойзер “ е мелодична любовна история, която припомня оперите на Верди като включва арии и дуети. „ По-лесно разбираема е, сюжетът е доста забавен. Той е исторически и не изисква предварителна подготовка на публиката, за разлика от „ Пръстена на Нибелунгите “. Там не можеш да отидеш като на кино или на мач “, разяснява Велизар Генчев.
Танхойзер е немски рицар и пътуващ поет-минезингер от XIII век. Най-разпространената легенда го дефинира като потомък на семейство Танхузен от имперските министериали и това е документирано. Илюстрираният ръкопис Codex Manesse (около 1300–1340 г.) го изобразява облечен в расото на Тевтонския медал, което допуска, че може да се е сражавал в Шестия кръстоносен поход, воден от император Фридрих II през 1228/29 година
Въз основа на неговата „ Песен за изкуплението “, Танхойзер става обект на именит роман, в който той е рицар и стихотворец, разкрил Пещерата на Венера и прекарал там една година в поклонение на богинята. След като напуща пещерата, Танхойзер е изпълнен с разкайване и пътува до Рим, с цел да измоли папа Урбан IV (управлявал 1261–1264) да опрости греховете му. Урбан дава отговор, че прошката е толкоз допустима, колкото папският му скиптър да разцъфне. Три дни след заминаването на Танхойзер, жезълът на Урбан IV разцъфтява и пратеници потеглят да търсят рицаря, само че той в никакъв случай повече не е забелязан.
Рихард Вагнер замисля основаването на опера върху легендата за Танхойзер още през 1841 година В основата на сюжета са преданието за Танхойзер и действителното съревнование на артистите в замъка Вартбург край Айзенах. Освен това Вагнер употребява и модерни литературни източници като произведения на Хофман и Лудвиг Тик.
Премиерата на операта „ Танхойзер “ от Вагнер е на 19 октомври 1845 година в Дрезден. Творбата има още две редакции - Парижка от 1861 година и Виенска от 1875 година Първото осъществяване на операта в България е през 1931 година, а в ролята на Танхойзер е Стефан Македонски.
Това е четвъртата режисура на „ Танхойзер “ в Софийската опера след дълга пауза от 42 години.
През лятото с нея беше открит обичайния Вагнеров фестивал и изправи на крайници публиката. Истински занаятчия, вагнеров разбирач, визионер и режисьор на международно равнище, бяха част от мненията на феновете по адрес на акад. Пламен Карталов, режисьор и на деветото заглавие от Рихард Вагнер в репертоара на ръководената от него натрупа, съобщи тогава Българска телеграфна агенция.
В петък представлението ще дирижира Велизар Генчев. Сценографията е дело на Свен Йонке, костюмите – на Християна Михалева-Зорбалиева, художествено осветяване - на Андрей Хайдиняк, а пластиката - на Маша Илиева.
Ролята на рицаря и артист Тайнхойзер се извършва от Мартин Илиев, а Петър Бучков ще играе
Херман, ландграф на Тюрингия. Сопраното Алма-Лиза Бандаловска ще влезе в ролята на Елизабет, племенница на рубрика.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ