На Левски не му трябват врагове
С такива другари не ти трябват врагове. Всеки един е чувал тези думи и всеки един в даден миг от живота си ги е изричал. С тях малко, тъкмо и ясно може да се опише обстановката в Левски и около Левски. " Сините " са хулени под път и над път. Лошото е, че са хулени от свои. От легендите, от огромна част от почитателите и от публицисти, които в годините са се водили така наречен " сини пера ".
Преди месеци беше хулен притежателят Спас Русев поради пасивността му и неналичието на заинтригуваност по отношение на протичащото се в клуба. На " всенародна обич " се радваха и някогашният изпълнителен шеф Диана Иванова, някогашният състезателен шеф Станислав Ангелов, някогашните треньори Елин Топузаков и Николай Митов. Сега пристигна ред и на Делио Роси. Всъщност неговият ред пристигна към края на септември, когато Левски с кански страдания в профил Ботев (Гълъбово) от Купата на България (1:0 след продължения с гол на Антонио Вутов). Тогава за първи път се надигна вълна от неодобрение против експерта, който, видите ли, решил да учи тима си първо да играе в отбрана и не обръщал внимание на нападението. А пък девиза на Левски бил - " Сините в офанзива ". Никой не оспорва това изказване. Само, че все още то е несъпоставимо със обстановката на " Герена ". Несъпоставимо е, тъй като в клуба от години не се работи вярно. Защото се сменят треньори и играчи на всеки шест месеца, а от време на време и на по-малко.
Но да се върнем на Делио Роси. Италианецът пристигна в България с визитката на треньор, врял и кипял в занаята. На експерт, който е бил отпред на тимове като Лацио, Палермо и Фиорентина. С " орлите " даже печели Купата на Италия. Та, пристигна Делио Роси в Левски през август 2017 година, записа в Първа лига 10 победи, 5 равни и 2 загуби отпред на отбора и 5 месеца по-късно " синя " България въстана против него. Въстана, тъй като тимът:
1. Ако побеждава, го прави (в множеството случаи) с минимална разлика - 1:0/2:0
2. Не играе атрактивно, а се залага на прагматизъм и сигурност в защита.
3. Загуби от Ботев и Лудогорец, не победи ЦСКА и е трети във краткотрайното класиране.
4. Няма огромни шансове да се пребори за купа (не че някой я е обещавал)
5. Изпитва компликации, когато би трябвало да води играта.
Това са на пръв взор главните аргументи, поради които Делио Роси е нежелателен. Никой не отхвърля, че има какво доста да се желае от Левски - и като игра, и като държание на терена. Но е безумно да се скача на треньор, който не е водил подготовка, не е правил селекция и даже още не се е аклиматизирал към футбола и живота в България. Още по-безумно, неуместно и неприемливо е, че против него скачат хора, които постоянно са се биели в гърдите, че са левскари. Разбира се, огромна част от тях замаскирват плюенето с по този начин публикуваното факсимиле в света на спорта - градивна рецензия. На такава " градивна рецензия " през последните години " се радваха " Илиан Илиев, Славиша Йоканович, Хосе Мурсия, Стойчо Стоев и доста други. Как пък нито един от тях не беше заслужен за треньор на Левски? Всъщност знаете ли, че от последния шампионски сезон 2008/09 Левски е бил воден от 15 треньори, като някои от тях са заставали отпред на отбора на няколко пъти. 15 треньори и нито една купа или купа! 15 треньори, които заради една или друга причина са били мачкани, нежелани, плюти, атакувани и подложени на критика. И какъв беше резултатът? Никакъв.
Всичко това са обстоятелства и статистика. Те обаче би трябвало да са сигнална лампа за всички в Левски и отвън клуба. Време е за здрава работа. Време е за обединяване. С него ще се даде спокойствието на Делио Роси, щабът му и играчите да покажат капацитета си. За да го сторят обаче е нужно време. Ще им го дадете ли, драги левскари? Ще се опитате ли да помогнете на Левски и на всички, които сега са в клуба? Или ще пригласяте на " червени ", " зелени ", " оранжеви ", " бели " и пембени, които чакат комфортна опция да уязвят " сините "? Изборът е ваш. Дано след него Левски да има против себе си единствено врагове, а не... другари.
Светлин ТОНЕВ / БЛИЦ СПОРТ
Преди месеци беше хулен притежателят Спас Русев поради пасивността му и неналичието на заинтригуваност по отношение на протичащото се в клуба. На " всенародна обич " се радваха и някогашният изпълнителен шеф Диана Иванова, някогашният състезателен шеф Станислав Ангелов, някогашните треньори Елин Топузаков и Николай Митов. Сега пристигна ред и на Делио Роси. Всъщност неговият ред пристигна към края на септември, когато Левски с кански страдания в профил Ботев (Гълъбово) от Купата на България (1:0 след продължения с гол на Антонио Вутов). Тогава за първи път се надигна вълна от неодобрение против експерта, който, видите ли, решил да учи тима си първо да играе в отбрана и не обръщал внимание на нападението. А пък девиза на Левски бил - " Сините в офанзива ". Никой не оспорва това изказване. Само, че все още то е несъпоставимо със обстановката на " Герена ". Несъпоставимо е, тъй като в клуба от години не се работи вярно. Защото се сменят треньори и играчи на всеки шест месеца, а от време на време и на по-малко.
Но да се върнем на Делио Роси. Италианецът пристигна в България с визитката на треньор, врял и кипял в занаята. На експерт, който е бил отпред на тимове като Лацио, Палермо и Фиорентина. С " орлите " даже печели Купата на Италия. Та, пристигна Делио Роси в Левски през август 2017 година, записа в Първа лига 10 победи, 5 равни и 2 загуби отпред на отбора и 5 месеца по-късно " синя " България въстана против него. Въстана, тъй като тимът:
1. Ако побеждава, го прави (в множеството случаи) с минимална разлика - 1:0/2:0
2. Не играе атрактивно, а се залага на прагматизъм и сигурност в защита.
3. Загуби от Ботев и Лудогорец, не победи ЦСКА и е трети във краткотрайното класиране.
4. Няма огромни шансове да се пребори за купа (не че някой я е обещавал)
5. Изпитва компликации, когато би трябвало да води играта.
Това са на пръв взор главните аргументи, поради които Делио Роси е нежелателен. Никой не отхвърля, че има какво доста да се желае от Левски - и като игра, и като държание на терена. Но е безумно да се скача на треньор, който не е водил подготовка, не е правил селекция и даже още не се е аклиматизирал към футбола и живота в България. Още по-безумно, неуместно и неприемливо е, че против него скачат хора, които постоянно са се биели в гърдите, че са левскари. Разбира се, огромна част от тях замаскирват плюенето с по този начин публикуваното факсимиле в света на спорта - градивна рецензия. На такава " градивна рецензия " през последните години " се радваха " Илиан Илиев, Славиша Йоканович, Хосе Мурсия, Стойчо Стоев и доста други. Как пък нито един от тях не беше заслужен за треньор на Левски? Всъщност знаете ли, че от последния шампионски сезон 2008/09 Левски е бил воден от 15 треньори, като някои от тях са заставали отпред на отбора на няколко пъти. 15 треньори и нито една купа или купа! 15 треньори, които заради една или друга причина са били мачкани, нежелани, плюти, атакувани и подложени на критика. И какъв беше резултатът? Никакъв.
Всичко това са обстоятелства и статистика. Те обаче би трябвало да са сигнална лампа за всички в Левски и отвън клуба. Време е за здрава работа. Време е за обединяване. С него ще се даде спокойствието на Делио Роси, щабът му и играчите да покажат капацитета си. За да го сторят обаче е нужно време. Ще им го дадете ли, драги левскари? Ще се опитате ли да помогнете на Левски и на всички, които сега са в клуба? Или ще пригласяте на " червени ", " зелени ", " оранжеви ", " бели " и пембени, които чакат комфортна опция да уязвят " сините "? Изборът е ваш. Дано след него Левски да има против себе си единствено врагове, а не... другари.
Светлин ТОНЕВ / БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ