С родопските пещери са свързани много интересни легенди и предания,

С родопските пещери са свързани доста забавни митове и предания, които от своя страна притеглят доста откриватели. При детайлните спелеоложки проучвания някои от легендите оживяват и се оказват действителни събития, станали през историческото ни минало, а други имат митологическа стойност. От станалите исторически събития най-често се свързват и имената на пещерите. Науката занимаваща се с произхода на имената на пещерите е етимологията. През своята 50 годишна история на спелеоклуб „ Студенец “, наред с детайлното изследване на карстовите региони и по особено пещерите, от другите откриватели са записани забавни митове и предания, или както по- горе беше изтъкнато, някои от легендите удостоверяват станали исторически събития, а други си остават единствено митове. Част от тях са разказани в клубните бюлетини „ Родопски пещерняк “, а други просто са записани, само че по една или друга причина не са намерили място в печата. Тръгвайки по следите на родопските митове първи сведения намираме в сп. „ Родопски прогрес “ през 30г., разказани от Никола Хвойненски.

 Това е легендата обвързвана с „ Чиляшката пещера “, край с. Орехово. По късно с проучването на родопските пещери наред със профилираните спелеоложки изследвания се търсеха данни и сведения за съществуващи митове или предания, било с произхода на името на пещерата или местността, в която тя се намира.

По следите на една легенда на Каракудската дупка

 В малко чепеларско кафене един мъж на име Димитър Райчев, навъртайки се към сладкодумните старци, седнали да изпият по едно татлъ кафе любопитно ги оглеждаше и подаваше ухо. Разнищваха се тъмни истории от македоно-одринското придвижване, което с особена мощ е било развито в Родопите по простата причина, че една част от българското население е останало в рамките на Османската империя. Тук в Родопите са се образували чети едни с идеалната цел освобождението на българските територии от Османската империя и приобщаването им към целокупна България, а други за грабежи. Говорейки шушукайки, тук таме се долавяше по някоя дума: " В дупката има отровни газове и не може да се диша около нея “, „ Есента на 1901 година бай Колю Сбирков от с. Долно Дерекьой (днешното с. Соколовци), както връзвал снопи бил заловен от българските бойци по причина, че доносничел на турците. Той е бил откаран в махалата Караманица и бил предаден на комитите. Изтезаван известно време, както се научил Георги Карамански отишъл да го търси, само че комитите го „ пущамили “ (хвърлили го в Каракуската дупка. Другата версия е, че бай Колю Сбирков имал магазин и е давал на „ бележник “ (вересия) на комитите. Когато си затърсил парите след известно време, комитите му скроили „ кюляфя “, хванали го и го затрили... Това е разказано от бай Атанас (Кара Атанас). Същият факт удостоверява и дъщерята на Колю Сбирков - Велика Сариева. " Била съм на 7 години, когато татко ми не се върна от Рожен. Наклеветили са го, че доносничел на турците “. Останал е единствено загатна и преданието за тази тъжна покруса, както и песента, която дълги години се е пяла:

Колю си са е изгубил
В Турция тросиш, нема гу,
В България питаш, нема гу.
Колюва майка ходеше,
Пу тяхни равни дворове,
Морна си коса мокнеше
И за Коля си думаше:
„ Сину Никола, Никола,
в случай че си сину върх земя,
провди ми бела книжчица
пу едно постро славейче.
аку си сину под земя,
провди ми чорна книжчица
по едно чорно гарванче.
Булче ти плаче в сарае
Малко дете в люлчица
Конче ти цвили в подника,
Стадо ти блее в кошара... "

 През същата година са били хванати и хвърлени още двама души и една жена, които шетали по границата и доносничели на турците. За тези тримата има поверие, че са били хвърлени в друга бездна в Каракус, която е била затлачена и се намира в Карачарската авлия. През 1901 г в Каракуската дупка е бил хвърлен чепеларецът Сали Мехмед, който се прибирал от Пашмаклъ (Смолян) през Пампорово за Чепеларе. Същият е бил заловен в Пампорово и хвърлен в Каракуската дупка. Причинатите за неговото залавяне е, че същият и бил турски разузнавач. Друга причина, която е и по евентуална, Сали Мехмед ходил до Смолян да урежда документи за вероятно изселване в Турция и същият е бил заловен за пари от комитите. За неговото изгубване е останала откъс от песента: „ Ворна ли са Сали Мехмед от тьовната дупка “. През 1903 година четничеството стартира да се разпада и в покрайнините на Чепеларе шетат няколко по-малки чети с войводи Никола Пачемана, Вълчо Антонов (Сеченката), Пожарлията, Хвойню челник с Даракчията и Лакудата. Тези чети се заели да събират независимо средства било за подготвящото се избавление на Средните Родопи, а може би за и грабежи. Тяхната активност е белязана с омраза. Преданието гласи, че Колю Пачамана, хванат от Пожарлията е бил заловен и съвсем жив хвърлен в Каракуската дупка.

 Според друго поверие в пропастта е била хвърлена една жена от Павелско упрекната в шпионаж в интерес на турците. Според Георги Кефилев, който е наследник на Райчо Кефилев, разказваше, че в кафенето на татко му Райчо Кефилев, което е известно още като „ комитското кафене “ е бил погубен Вълчо Антонов-Сеченката. Убийството е осъществено от Георги Мавров, кафеджия в кафенето. Престъплението е било разкрито от Павел Генадиев, пристигнал особено от София да проверява убийството. Мотивът е евентуално обир за пари и същият Георги Мавров, качен на едно муле през нощта бил закаран в Караманица и хвърлен пропастта (последните събития са станали през 1904-1905 г.). След описаните нагоре събития към Каракуската дупка са почнали да витаят разнообразни поверия: Хората, които пасели стадата от овце към пропастта не смеели да замръкнат или да пренощуват наоколо до нея. Всяка вечер от дупката излизало нещо, което виело, викало и пищяло. Това са били духовете на хората, намерили гибелта си в нея и същите мъртъвци са джинясали, тъй като духът им е бил разтревожен и витаел в цялата околност Каракус.

По следите на легендите

 На 12 май 1963 година 10 пещерняци от локалният клуб в Чепеларе дойде в местността Каракус. Натоварени с раници, в които има храна за 10 индивида, стълби, въжета, компаси, метри и ролетки поехме на северозапад от Караколевата барака и след към 300-400 м дойдоха пред дребна полянка. В основата на малко скално венче се вижда отвора на пропастта. Стойчо, който дава отговор за безаварийното навлизане в пропастта спуска алпийската стълба, след което без да губи доста време татко ми потъва в черният отвор. Въжето следваше хода на крачките по алпийската стълба и след известно време се чу - „ дъно “. След това въжето беше изтеглено и втори прониква Димитър Събев, който е геолог. Третият прониквач е Славейко, който също слезе безаварийно.

  " Тук аз, (Георги Райчев) пишещият тези редове бях подложен на първото тестване от моя татко Димитър Райчев. Беше им зародила концепцията да ми създадат „ първото бойно кръщение “ в тази бездна. Аз едвам 9 годишен се опъвах и въобще не желаех да слизам - беше ме боязън. Отдолу ме примамиха, че има „ пушки, ножове и саби “ и при мен естествено детското любознание надви. Вързаха ме с алпийското въже и постепенно почнах да слизам. След първите няколко метра подземен надолу взех да скърбя за решението подлъгано от детското любознание. Алпийската стълба се въртеше в кръг и аз едвам се сдържах да не повърна. Естествено долу ме чакаха „ старите пещерни кучета “, където под тяхното крило се чувствувах несъмнено. Щурайки се в залата на пропастта, която след това нарекохме „ гробницата “ съумях под светлината на карбитките да зърна човешките черепи с безизразно гледащите ме очни дъна. Това беше и първата ми среща с „ умрелите “, от която и до през днешния ден имам трайни мемоари. " Общо при осъществените изследвания от Димитър Райчев, Димитър Събев, Славейко Джубров се допуска, че откритите кости принадлежат на 7 индивида. Някои от тях са били екзекутирани пред входа на пропастта, а други са били хвърлени живи, което демонстрира местоположението на човешките кости. На единият от черепите личеше 20 см цепнатина. От тук може да се твърди, че останалите в съзнанието на хората предания са правилни и затова разказите за родопските комити и Каракуската дупка, обвързваните с нея трагични събития са достоверни.

Легенди свързани с пещерите и пропастите в Пампоровския и Роженския карст

 Името на пропастта Топчето е вследствие на легендата. След разделянето на България от несправедливия Берлински контракт, огромна част от Родопите остава в рамките на Османската империя. Организира се бунт на британският офицер на турска работа Сенклер в Родопският район за да дестабилизира интернационалното състояние. Единствено в този миг бранител на родопчани се явил капитан Петко челник, който със своята тайфа е водил редица боеве. При един от тези боеве воден на Рожен, той е използувал черешово топче, което след това е било хвърлено в тази бездна. Тази бездна представлявакладенец с дълбочина 26 м. В нея обаче нищо не беше намерено, тъй като имаголямо количество хвърлени боклуци от ставащите в тази околност среднородопски събори Рожен. Останала е единствено песента:

Пейни ми пейни Петкано
нис сая гора зелена,
тука е Петко челник
не дава пиле да форкне,
кайно ли турчин да мине...

Село Забърдо - пещери

 През 1962 година в региона към с. Забърдо се организира българо-полска експедиция. Обект на изследвания беше пропастта Челевещницата. В експедицията взеха присъединяване проф. Ковалски от Полша, Димитър Райчев, Ясен Антов и доста наши спелеолози. Според преданието, името на пещерата Челевещницата произлиза от думата „ челевек “ (чиляк) и там са хвърлени хора. След рухването на България под турско иго, Родопите е последната твърдина на българщината. По долината на р. Чая последователно падат родопските замъци " Зареница " при с. Нареченски бани и " Калето " при с. Забърдо. Обсадена, крепостта Калето до последно се отбранява. След многократните оферти от страна на турците да се предадат бранителите, обезверено една нощ те вършат опит за пробив в обсадата. Една част от бранителите, съумели да пробият обсадата се изтеглят от Забърдо в посока крепостите Беден и Девин. Друга част от бранителите, пленени са били хвърляни от турците в пропастта. При проникването на спелеоложкият екип в пропастта са открити човешки кости. Тук са открити още два меча, които след това откривателите ги предават на предпазване в Пловдивският археологичен музей. Първоначално те се датират като славянски оръжия.

 По късно - през 1964 година по време на IV интернационална пещерна експедиция бяха извършени повторни изследвания. В пропастта бяха открити върхове от пики и копия, такъми от конски амуниции, които също експертите ги отнесоха към късното средновековие. Находките сега се съхраняват в Музея по спелеология в гр. Чепеларе. През 1989 година Георги Райчев също посещава пропастта, където открива човешки челюсти, които сега се намират в музея в гр. Чепеларе. Според проучванията на оръжията през 2002 година находките се отнасят към епохата на траките. Това определение е от шефа на Пловдивският археологичен музей - ст. н.с. Костадин Кисьов, който от дълги години е правил археологически изследвания в покрайнините на гр. Чепеларе. Единият от мечовете е от трако - илирийски вид (т. нар. Ромфея), а другият е кръстат вид меч. Причината за попадането на хората, както и от конете би могло да се допуска, че локалните тракийски племена са били в непрекъсната омраза и при някоя от тези междуособици, хората, дружно с въоръжението са били хвърлени там - акт на възмездие. При по-детайлното проучване на находките от експерти биха хвърлили нова светлина към разигралата се покруса в пропастта „ Челевещницата “ при с. Забърдо.

Пещера " Голямата кауна " - с. Забърдо

 Според преданието, при навлизането на турците и завземането на крепостта Калето, част от популацията търси леговище в познатите им Родопски пещери - каквито са " Голямата Кауна ", " Тьовната дупка " и " Сливова дупка ". По знайни и незнайни аргументи, намерилите леговище хора в тези пещери се трансформират в техни гробници. Днес в тях ниенамираме човешки кости и фрагменти от керамични съдове. От пещерата " Голямата Кауна " е открита човешка челюст, фрагменти от череп и керамика. Според едни експерти, част от откритата керамика се отнася към ранният енеолит, само че съгласно ст.н.с. Костадин Кисьов керамиката е тракийска. Това може би е по този начин, което се удостоверява и от по-късно извършените наши проучвания върху крепостите в Средните Родопи. Крепостта Зареница край Нареченски бани е средновековна, до момента в който крепостта при с. Забърдо е доста по - ранна (тракийска). Това се потвърждава както от съществуването на тракийска керамика, по този начин и върху характера на градежа на крепостното оборудване - суха зидария. Начина на градеж чудесно кореспондира и върху изследваните тракийски замъци от прилежащи на с. Забърдо родопски селища. Като второ доказателство може да се одобри и разположените наоколо до крепостите и пещерите могилни некрополи. Тук може също като факт може да се одобри, че локалното население/траки и по-късно пристигналите славяни и прабългари, или каквито и да е било поселения, са използували част от родопските пещери като краткотрайни убежища и жилища, по време на непознати нашествия, междуплеменни войни или болестни епидемии. Между прочее, в интерес на това изказване приказват и редица находки, открити от родопските пещери.

" Чиляшката пещера " (Челевешницата) - с. Орехово

 Първи сведения за тази пещера срещаме в сп. „ Родопски прогрес “, където, Никола Хвойненски спирайки се върху историята на с. Орехово и Хвойна е описал тази легенда. Той свързва легендата с кържалийските набези върху родопските села през време на османското господство.

 Било смутно време. Кържалийски банди вилнеели и подлагали на огън и сеч доста селища. Идвайки в покрайнините на с. Орехово една част от популацията се разбягва по околните гори, а друга част се скрива в пещерата. Виждайки опразненото село, кърджалиите почнали да ги търсят. Един от кържалиите „ хайтите “ се престорил на жена и почнал да вика: „ Излизайте мари, хайтите са си отишли. " Започнали хората да излизат от пещерата, хайтите ги притиснали и те били принудени още веднъж да се скрият вътре. Тогава пред входа на пещерата кържалиите струпали плява и дърва и ги запалили. Гъстият пушек прониквал в пещерата и хората са се задушили.

 Втората легенда за пещерата Челевещницата е, че при насилственото налагане на исляма часто от популацията на Орехово се скрило в пещерата. Турците ги търсили дълго и безрезултатно. Никой не смеел да се покаже на открито от пещерата. Привършила храната и почнал нечовечен апетит. Едно след друго умирали децата. Накрая една майка обезумяла от обстоятелството, че невръстната и рожба умира излязла от пещерата да търси гъби и диви плодове. Турците я забелязали и разкрили скритите в пещерата хора. Ореховци отказали да се предадат и потурчат. Турците затрупали входа на пещерата с дърва и плява и ги запалили. Навлизащият в пещерната изложба дим решил ориста на хората, които починали страдалчески.

 Достоверни данни през погледа на откривателите - през 1978 година през април месец в покрайнините на с. Орехово, Павелско и Хвойна се организира републиканска пещерна експедиция, ръководена от Петър Трантеев и Димитър Райчев. Един от обектите на изследване е пещерата „ Челевещницата “. При осъществяването на изследванията се открива огромно количество човешки кости (бедрени кости, подбедрици, фрагменти от черепи, ребра и пр.) Освен това тавана и стените на пещерите са мощно опушени. Този факт недвусмислено демонстрира, за разигралата се покруса от историческото минало на с. Орехово и за достоверността на легендата.

Пропастта " Челевещницата " - с. Павелско

 Легендата приказва, че една жена от Павелско прибирайки се от Хвойна е била хваната и изнасилена от един ром. Не могла да понесе безчестието, тя се хвърлила в пропастта. През погледа на откривателите беше установено съществуването на един скелет на жена, хвърлен в пропастта. Черепа е открит от Димитър Райчев, Виктор Дублянски и Георги Райчев, които направили спелеоложки изследвания през 1966 година по време на VI интернационална пещерна експедиция извършена в Родопите.

Пропастта " Циганска дупка " - с. Павелско, околност " Пашалиица "

 Легендата споделя, че в тази бездна е хвърлен един ром, който се прочул със своя разбойнически манталитет в покрайнината. Вероятно това може би е имало връзка с легендата от Челевещницата, и този ром е хвърлен в пропастта в символ на възмездие. При няколкократните прониквания човешки кости не са открити.

" Кутелска яма " - с. Дряново

 Двама другари разкрили заровено имане и решили на другият ден да си го поделят. Но те не знаели че очакващата ги заран ще ги направи врагове. На сутринта единият при подялбата на имането довел своя брат. Опекли чеверме, седнали да хапнат и да пийнат. Дошло време да разделят парите, само че двамата братя заклали приятеля си и го хвърлили в Кутелска яма, а парите си разделили. Така по този метод е умрял Салих Анкин от с. Дряново - жертва на алчността, а до през днешния ден е останала единствено легендата за бездънната и страховита Кутелска яма. Пропастта е проучвана от Димитър Райчев през 1963 година по време на клубна пещерна експедиция в региона на Лъки и Дряново, а по късно от Георги Райчев, Мартин Трантеев. Човешки кости не са открити. И да е имало такива, те са останали под пещерните наслаги и скални блокове, чието дъно е изпълнено на пропастта.

" Гунгалова яма " - с. Джурково

 Пропастта Гунгалова яма се намира близо до с. Джурково. Преданието, което е достигнало до нас е обвързвано с името на Гунгала - локален бандит, който грабил и убивал наред. Веднъж, хора от локалното население, които вдигнали ръце от грабежите му, устроили засада на Гунгала. Хванали го и го хвърлили в пропастта. Преданието гласи, че към пропастта никой не смеел да замръкне, защото в късна доба от пропастта се чували писъци и рев. Това се е дължало на „ джинясването “ на Гунгала.

" Рада дупка " - с. Борово

 В подножието на „ Кръстов връх “ се намира с. Борово. В неговите покрайнини се намират доста пещери, които през 1968 година са обект на спелеоложки изследвания от спелеоклуб „ Студенец “ гр. Чепеларе. Недалеч от селото се намира местността „ Посту “ - име видоизменено от Апостол. Той е бил свещенник и е първият преселник в с. Борово. Живял е с жена му Рада и наследник на възраст към 16 години. При едно от нахлуванията на турците, една част от популацията е избито, а друга част съумява да избяга. Поп Апостол бил погубен, а жена му Рада и синът му останали в Борово. Турците вземат сина на Рада и го закарват в Инстанбул да учи за ходжа. Годините минавали и от Инстанбул всяка година изпращали ходжи да постановат исляма. Попитан сина на Рада, къде желае да отиде, той без съмнение дал отговор, че желае да се върне в Борово. Връщайки се в с. Борово, майка му била още жива. Ходела на работа денем със своите страдания и ядове.

 Използвайки отсъствието на майка си синът ходел денем в бащината къща и ядял от яденето оставено в долапите. Майката недоумявала от всичко това. Един ден той се разкрил на майка си. Рада познала сина си по белега на главата и заживяла с него. Обаче насладата и не била за дълго. Синът почнал да упорства майка му да одобри исляма - да се потурчи. Рада настойчиво отказвала, а той ставал все по настойчив и застрашителен. Един ден Рада напуснала къщата и се скрила в тази дребна пещера и живяла известно време, само че синът тръгнал да я търси. Усетила заплахата, тя била принудена да бяга. Според легендата тя се скрила в Бачковският манастир, а през днешния ден е останала легендата и името на пещерата.

" Вела дупка " - с. Борово

 Легендата за тази пещера също е обвързвана с размирните времена и нахлуването на турците. В местността към пещерата живял Велко кехая, който е имал стадо от 400 овце. При нахлуването на турците, той се скрил в тази пещера със стадото си, само че след това бил открит и погубен, а стадото отвлечено.

" Чухал дупка " - с. Борово

 Легендата е обвързвана с античен манастир, намиращ се на Кръстов връх над с. Борово. Там живеели 300 монаси. При рухването на Родопите под османско господство, монасите били избити, обаче църковната утвар - кръстът, чашата за причастието и евангелието били скрити в тази пещера.

" Караджова дупка " - с. Борово

 Малка пещера развита в риолити, намираща се под Караджов камък. Преданието приказва, че в тая пещера е била леговище на Караджа челник от Яворово, откъдето отмъщавал на турците за сторените золуми.

" Пирковска пещера " - с. Добростан

 Преданието гласи, че в тази пещера са живеели зли духове, вампири. По цели нощи чакали да мине някой просрочен пасажер, с цел да го яхнат и да го яздят цяла нощ по чукарите, до момента в който почине. Ако инцидентно оживеел, изпивали му кръвта с цел да имат сили да се върнат назад. Ето за какво никой не смеел по мръкнало да мине около нея.

" Ахметьова дупка " - с. Добростан

 Живеел в Станимака Ахмед ага, който събирал беглика и джезието в покрайнините. Обикалял той с тайфа главорези из околните села. Хората били известявани от мухтарина на селото да подготвят дължимите налози, отсядал в най- хубавите къщи, гощавали го с ракия и му пекли чевермета. Веднъж в с. Селище, при отсъствието на кмета опозорил братовото му момиче. Събрали се мъже от Добростан, Сливово и Селище, устроили засада в местността „ Гогова котловина “ и го бастисали. Труповете на убитите заптиета и на Ахмед ага били хвърлени в пропастта. Ахмед ага липсващ безследно. Говори се че душата му „ джинясала “. Един от участниците в убийството на Ахмед ага в пияно положение разкрил истината за изгубването на Ахмед ага. Турците нападнали селата Сливово и Селище и ги опожарили. Говори се, че Добростан не е потърпевшо, тъй като никой от селото не участвувал в засадата.

Пещера " Хралупата " - с. Добростан

 Било време размирно. По пътя дебнели разбойници с цел да грабят. Тръгнал един терзия от с. Борово за Добростан. По пътя го хванали разбойници. Подложили го на изтезание с цел да каже къде му са парите. Ограбили са го и по-късно са го умъртвили и са го скрили в пещерата “.

 През погледа на изследователите-спелеолози - Легендата фактически е доказана, защото при една от експедициите сред ребрата на един огромен сталактон беше открит човешки череп, а сред тях огниво с кремък и остатъци от джобен нож.

" Гоговата пещера " - с. Добростан

 Пещерата е била употребена за кошара. Преданието гласи, че тук е умрял трагично притежателя на кошарата, заради неуважението към таласъмите.

" Хайдушката пещера " - с. Добростан

 Легендата се свързва, че пещерата е била леговище на хайдушка чета, която шетала из този край.

Легенди свързани с пещерите и пропастите в Триградския карстов регион

Пещера " Ледницата " - с. Гела

 Красива и ненагледна била Алтън Маруда, птичките притихвали, когато запеела, а зверовете се укротявали от нейната хубост. Веднъж от гората слезнал турчин юрук. Виждайки красивата Маруда, той я метнал на коня и запрепускал към Мугла. Но когато минавайки около пещерата, Маруда изкусно измъкнала ножа и го забила в косматите му гърди. Турчинът рухнал на земята, а Маруда потънала тъмните коридори на ледената пещера под Карлък... Годеникът й Калин не останал спокоен по земята и доста време търсил своята избраница. Викал я по гори и долове, само че на вятъра. Дочул ехтене от пещерата. Потънал и той в тъмните коридори, викал я, вървял все по във вътрешността след ехото на Маруда, само че на вятъра... Минало време. Хората станали по - смели и ги намерили - Калин под „ огромният предел “, а Маруда на прага на езерото... “

" Ягодинска пещера " (Имамова дупка) - с. Ягодина

 Една след друга падали крепостите в Родопите под ятагана на османският подтисник. Последен защитавал горящата планина Гордьо челник, който след рухването на Беденската цитадела се укрепил в крепостта Бабин град край Девин. След дълга и продължителна блокада на крепостта той съумял да пробие обсадата и да се изтегли към непристъпните канари на Триградското ждрело. Ордите на Ибрахим паша го преследвали. При водослива на р. Триградска с р. Мугленска станало последното стълкновение сред поробителите и планинците. Турският лидер Ибрахим паша бил погубен, а Гордьо челник бил ранен. Турският пълководец бил заровен в една пещера, а жена му Султание Айше построила джамия. Според преданието Гордьо челник намерил заслон в Орловата пещера под вр. Св. Илия, където умрял от раните. Съдбата на планинците била решена. Планината потънала в кръв и огън. Местното население се разбягало. Едни намерили подслон във вековните родопски гори, а други потърсили заслон в многочислените пещери. Орисията не подминала популацията на с. Ягодина. Една част потърсили избавление в Имамова дупка (Ягодинската пещера). Преданието гласи: Едно момиче, което се е скрило дружно с останалите поданици в пещерата тръгнало до селото за храна. По пътя срещнала една старица, която през сълзи занареждала: „ Връщай се чадо, селото е изгорено, доста хора са избити. Върнало се момичето в пещерата. Турците обаче разкрили скривалището, зазидали галерията и ги погребали живи.

Легендата през погледа на откривателите

 При извършените няколко годишни археологически изследвания от членовете на пещерният клуб от Чепеларе, взаимно с Историческият музей - гр. Смолян се откриха находки датиращи от медно-каменната ера, късният бронз и средновековието. В първият етаж от пещерата в най-тясната част бяха открити следи от дувар. При обхождането на галерията, която е с дължина 1500 м, в дъното на пещерата бяха открити човешки кости. Открити бяха също славянско заравяне вътре в пещерата на жена с дете, като гривните са типични за славяните. Освен това на 1300 м във вътрешността в пещерата бяха открити две сребърни халки, оставени в една ниша. Какво ли са правили тези нещастници на такава дълбочина? Как ли са се придвижвали? Изглежда вярата да оцелеят ги е карала да търсят излаз от безизходицата. Действително, следите и находките приказват за разигралата се драма и покруса. По всяка възможност, тук може да са намерили заслон и финален дом планинците, които са имали средновековно населено място в местноста " Попини лъки ", за които приказват и откритите стоманени кръстове по време на археологическите сондажни изследвания извършени през 1965-1967 година За Дяволското гърло при с. Триград преданието приказва, че траките са хвърляли в пропастта умрелите вождове, дружно с обичаните дами и доста блага с цел да умилостивят боговете.

По следите на легендите по горното течение на р. Арда

 Тръгне ли човек по горното поречие на р. Арда ще мине през с. Смилян, Кошница, Могилица. При с. Кошница на десният бряг на р. Арда тъмнее отвора на проходната пещера „ Калето “. Над свода на пещерата от запад и на юг се виждат основите на крепостните стени. Тази цитадела е строена от византийците и съставлява една от многото замъци строени по долината на р. Арда за да се лимитират набезите на пристигналите по това време славяни и българи. В последващите епохи крепостта е включена в рамките на българското царство и била употребена като защитно оборудване от локалното население.

 След рухването на България под османско господство, крепостта е паднала в ръцете на турските завоеватели. Интересна е легендата за рухването на крепостта. Турците след няколко месечна блокада не могли да я завладяват. Тогава си послужили с ловкост. Напоили едно магаре със солена вода, след което го пуснали. По този метод магарето разкрило водопровода на крепостта, след което турците отрязали водата. По този метод, бранителите били принудени да се предадат, след което една част били избити, а друга откарани в иго. Продължавайки нагоре по течението на р. Арда се минава водослива на Есенска река (Гарга дере). Високо в скалният венец е пещерата Ухловица, един същински родопски бисер. Днес пещерата е благоустроена за туристи. Интересна е легендата обвързвана с тази пещера. В пещерата живеел дяволът със своето семейство. Жената на дявола била бременна и пристигнало време да се ражда дребното дяволче. Отишъл дяволът в близката махала и повикал една старица да акушира. Родило се дребното дяволче. Дяволът рекъл на бабата. " Виж какво в този момент, нямам пари да ти платя, ами вземи тези въглени и ще ги занесеш в къщи. Дал дяволът въглените на бабата, която ги поставила в престилката. Престилката обаче била скъсана, и въглените един по един изпопадали по пътя. Останал един въглен, който бабата занесла в къщи. Като паднал въглена на земята, той на часа се трансформирал в злато. Върнала се бабата по противоположният път да събира изпопадалите въглени, обаче дяволът я изпреварил и си ги е събрал. По този метод дяволът надхитрил бабата. Интересна е и другата легенда за пещерата „ Голобоица “. Преданието гласи, че тук в пещерата поп Мартин и Вълчан челник са скрили 7 товара със злато. На входа на пещерата имало една голяма змия, която е пазела съкровището. Който се опитвал да проникне и вземе съкровището, змията го убивала. Никой не смеел да влезе в пещерата.

 Безпорно, проучването на легендите и обвързваните с тях пещери съставлява интерес за всеки откривател. Освен легендите, от значимо значение е проучването както имената на пещерите, по този начин и обвързваните с тях местности, а това хвърля светлина както на фактически станали исторически събития, по този начин и върху културно историческото завещание на обещано населено място или район.

Автор: Георги Райчев, Спелеоклуб „ Студенец “ - гр. Чепеларе

Инфо: www.bulgarian-folklore.com