400 статисти от Розовата долина в хитовете Възвишение и...
С револвер и 400 статисти Розовата котловина влезе в шлагерите летни " Възвишение " и " Дамасцена ". Оръжието, с което Гичо от хитовата лента „ Възвишение” гърми, е дело на сопотския занаятчия на украсено оръжие Евгени Димов. Той създаде колта на Гичо в ателието си преди 2 година, когато фотосите по романа на Милен Русков още се проведоха.
Задачата ми бе да направя ръкохватката, дърворезбата по нея и гравюрата по самото оръжие, споделя занаятчия Евгени. Револверът на Гичо е главен атрибут във кино лентата „ Възвишение”, той е имитация на Колт от 1850 година, а дърворезбата е идентична със фотографията на оригинала. Това е типично оръжие от епохата, която показва филмът, показа пред кореспондента на „ Марица” занаятчия Евгени Димов.
Преди време ми се обади Виктор Божинов, режисьорът на „ Възвишение”. Каза ми, че желае да приказваме, и пристигна в ателието ми в Сопот. Беше ме разкрил самичък. Говорихме, уточнихме задачата, споделя Димов. За занаятчия като него задачата се оказала не толкоз сложна.
Изработването на този револвер е най-важният, само че не е единственият принос на Подбалкана към лентата на Милен Русков и Виктор Божинов. Екипът снимал епизод на сцената на сопотското читалище „ Иван Вазов”. Режисьорът, актьорите, операторите останали цялостен месец в града на Вазов, споделя секретарят на читалището Диана Недкова.
Оказах цялостно подпомагане на екипа, от този момент ми останаха доста скъпи другарства с 4-5 души. Отношенията ми с тези хора са доста скъпи и знам, че постоянно и във всяка обстановка мога да разгадавам на тях, показа Диана.
На косъм от славата да даде рамо на кино лентата, който превзема България, било и карловското читалище. Виктор Божинов се бил насочил първо към града на Левски. За жал обаче карловската сцена била в ремонт и не ставала за снимане на филм. Затова пък комплекс „ Старинно Карлово” осигурило кон, каруца, както и хора, които да оказват помощ за тяхното извеждане на подобаващ терен. Снимките бяха в Балкана край село Васил Левски, спомня си ръководителката на комплекса Деспа Ненова.
Розовата котловина и Подбалканът поддържаха мощно и другата паметна лента, която преди броени дни потегли по кината - „ Дамасцена”. Близо 1600 души от селата сред Казанлък и Карлово направиха всеобщите подиуми във кино лентата, отдаден на маслодайната роза, 400 от тях са от Карлово, Климент, Каравелово. Десетки статисти към този момент съумяха да зърнат лицата си на премиерата на кино лентата.
Преди няколко години режисьорът на „ Дамасцена” Тодор Анастасов снимал рекламата на фамозната карловска луканка. Тогава събрал първата група статисти от Карлово, някои от тях попаднали в неговата „ банка сътрудници и статисти”.
Възложиха ми да събера за „ Дамасцена” 300 души от Карлово, споделя Иванка Балтова, уредник в читалище „ Васил Левски” в Карлово. Повечето епизоди се снимаха в казанлъшките села. Дотам ни превозваха с рейсове от Карлово, постоянно бяха минимум два. В другите подиуми участвахме друг брой хора, споделя читалищната организаторка. Иванка зърнала лицето си в сцена, представяща заседание, отдадено на възродителния развой.
Аз също се видях за момент в това заседание, както и в другата сцена, снимана в Павел баня, споделя уредничката на музей „ Васил Левски” Надежда Петрова. Там се снимаше банкрутът на банките, хиперинфлацията, опашките пред валутните бюра. Участниците бяхме главно от Карлово. В една от сцените в Павел баня ние бяхме навалица, която недоволстваше от това, че парите ни се стопяват.
Бях облечена със лични облекла от това време, спомня си Надежда. А за най-масовата сцена - влизането на стотици розоберачи в градините, Надежда облякла остаряла синя манта от времето, когато за малко работила във ВМЗ.
Началникът на Превозна работа на жп гара Карлово Вълко Станев също взел участие в масовката на събранието пред банката и обмен бюрото. За кино лентата се сблъскал с основния воин Петьо (Веселин Плачков), който желал да пререди опашката пред обмен бюрото. Вълко завел 14 свои чиновници за статисти в „ Дамасцена”.
Незабравимо прекарване остава за Вълко, Надежда и кмета на Климент Мано Манов снимането на празника Сирни заговезни, когато основният воин Петьо краде Гюла. Снимките били през февруари, почнали към 20.00 часа и траяли съвсем до разсъмване. В тях десетки карловци, групата на Вълко Станев и самодейците на Мано, трябвало да показват забава по Сирница. Беше доста студено, описват участниците. Организаторите на кино лентата бяха подсигурили палатки, в които понякога влизахме, имаше и топли питиета, храна, описват карловци.
Киното в действителност е магия, споделя Вълко Станев - снимаха се доста подиуми, само че във кино лентата влязоха единствено една част. Ако се мери по количество, несъмнено има фрагменти за още една „ Дамасцена”. Запечатал съм спомените от тези дни като на кино лента. Участвах в 6-7 масовки, само че за мен има две изключителни подиуми, които по своята повсеместност, сигурен съм, ще впечатлят и феновете.
Едната е снимана по черни пътища над Габарево, когато потегля керванът от български турци, отказали да сменят имената си. Мъже и дами, дребни деца, старци, нарамили цялата си мебелировка - печки, кюнци, тв приемници, облекла. В снимането на една сцена имаше най-малко 300 автомобила от това време - москвичи, жигулита, лади, камиони ГАЗ-ки. Неописуемо.
И тогава, и в този момент се чудя по какъв начин ги събраха тези коли. При снимането на това велико преселение организацията бе съвършена - без безпорядък, без кавги, споделя Вълко Станев.
Другата, най-масова сцена е, когато розоберачите навлизат в градините край Скобелево. Снимките бяха от отдалечен проект, работеха няколко машини, които правеха мъглата, стелеща се над розовите градини. Там никой не може да се разпознае поради размера на картината, снимана отдалече. Но вълнението на нас, статистите, по време на тези фотоси, бе голямо.
Ние нямахме визия къде ще попаднат в сюжета фрагментите, в които участвахме, просто изпълнявахме тъкмо инструкциите. Но даже и по време на фотосите нашето неспокойствие съответстваше на внушението на картината, споделя Надежда Петрова. /Марица.бг
тагове 400 статисти розовата котловина нагорнище
Задачата ми бе да направя ръкохватката, дърворезбата по нея и гравюрата по самото оръжие, споделя занаятчия Евгени. Револверът на Гичо е главен атрибут във кино лентата „ Възвишение”, той е имитация на Колт от 1850 година, а дърворезбата е идентична със фотографията на оригинала. Това е типично оръжие от епохата, която показва филмът, показа пред кореспондента на „ Марица” занаятчия Евгени Димов.
Преди време ми се обади Виктор Божинов, режисьорът на „ Възвишение”. Каза ми, че желае да приказваме, и пристигна в ателието ми в Сопот. Беше ме разкрил самичък. Говорихме, уточнихме задачата, споделя Димов. За занаятчия като него задачата се оказала не толкоз сложна.
Изработването на този револвер е най-важният, само че не е единственият принос на Подбалкана към лентата на Милен Русков и Виктор Божинов. Екипът снимал епизод на сцената на сопотското читалище „ Иван Вазов”. Режисьорът, актьорите, операторите останали цялостен месец в града на Вазов, споделя секретарят на читалището Диана Недкова.
Оказах цялостно подпомагане на екипа, от този момент ми останаха доста скъпи другарства с 4-5 души. Отношенията ми с тези хора са доста скъпи и знам, че постоянно и във всяка обстановка мога да разгадавам на тях, показа Диана.
На косъм от славата да даде рамо на кино лентата, който превзема България, било и карловското читалище. Виктор Божинов се бил насочил първо към града на Левски. За жал обаче карловската сцена била в ремонт и не ставала за снимане на филм. Затова пък комплекс „ Старинно Карлово” осигурило кон, каруца, както и хора, които да оказват помощ за тяхното извеждане на подобаващ терен. Снимките бяха в Балкана край село Васил Левски, спомня си ръководителката на комплекса Деспа Ненова.
Розовата котловина и Подбалканът поддържаха мощно и другата паметна лента, която преди броени дни потегли по кината - „ Дамасцена”. Близо 1600 души от селата сред Казанлък и Карлово направиха всеобщите подиуми във кино лентата, отдаден на маслодайната роза, 400 от тях са от Карлово, Климент, Каравелово. Десетки статисти към този момент съумяха да зърнат лицата си на премиерата на кино лентата.
Преди няколко години режисьорът на „ Дамасцена” Тодор Анастасов снимал рекламата на фамозната карловска луканка. Тогава събрал първата група статисти от Карлово, някои от тях попаднали в неговата „ банка сътрудници и статисти”.
Възложиха ми да събера за „ Дамасцена” 300 души от Карлово, споделя Иванка Балтова, уредник в читалище „ Васил Левски” в Карлово. Повечето епизоди се снимаха в казанлъшките села. Дотам ни превозваха с рейсове от Карлово, постоянно бяха минимум два. В другите подиуми участвахме друг брой хора, споделя читалищната организаторка. Иванка зърнала лицето си в сцена, представяща заседание, отдадено на възродителния развой.
Аз също се видях за момент в това заседание, както и в другата сцена, снимана в Павел баня, споделя уредничката на музей „ Васил Левски” Надежда Петрова. Там се снимаше банкрутът на банките, хиперинфлацията, опашките пред валутните бюра. Участниците бяхме главно от Карлово. В една от сцените в Павел баня ние бяхме навалица, която недоволстваше от това, че парите ни се стопяват.
Бях облечена със лични облекла от това време, спомня си Надежда. А за най-масовата сцена - влизането на стотици розоберачи в градините, Надежда облякла остаряла синя манта от времето, когато за малко работила във ВМЗ.
Началникът на Превозна работа на жп гара Карлово Вълко Станев също взел участие в масовката на събранието пред банката и обмен бюрото. За кино лентата се сблъскал с основния воин Петьо (Веселин Плачков), който желал да пререди опашката пред обмен бюрото. Вълко завел 14 свои чиновници за статисти в „ Дамасцена”.
Незабравимо прекарване остава за Вълко, Надежда и кмета на Климент Мано Манов снимането на празника Сирни заговезни, когато основният воин Петьо краде Гюла. Снимките били през февруари, почнали към 20.00 часа и траяли съвсем до разсъмване. В тях десетки карловци, групата на Вълко Станев и самодейците на Мано, трябвало да показват забава по Сирница. Беше доста студено, описват участниците. Организаторите на кино лентата бяха подсигурили палатки, в които понякога влизахме, имаше и топли питиета, храна, описват карловци.
Киното в действителност е магия, споделя Вълко Станев - снимаха се доста подиуми, само че във кино лентата влязоха единствено една част. Ако се мери по количество, несъмнено има фрагменти за още една „ Дамасцена”. Запечатал съм спомените от тези дни като на кино лента. Участвах в 6-7 масовки, само че за мен има две изключителни подиуми, които по своята повсеместност, сигурен съм, ще впечатлят и феновете.
Едната е снимана по черни пътища над Габарево, когато потегля керванът от български турци, отказали да сменят имената си. Мъже и дами, дребни деца, старци, нарамили цялата си мебелировка - печки, кюнци, тв приемници, облекла. В снимането на една сцена имаше най-малко 300 автомобила от това време - москвичи, жигулита, лади, камиони ГАЗ-ки. Неописуемо.
И тогава, и в този момент се чудя по какъв начин ги събраха тези коли. При снимането на това велико преселение организацията бе съвършена - без безпорядък, без кавги, споделя Вълко Станев.
Другата, най-масова сцена е, когато розоберачите навлизат в градините край Скобелево. Снимките бяха от отдалечен проект, работеха няколко машини, които правеха мъглата, стелеща се над розовите градини. Там никой не може да се разпознае поради размера на картината, снимана отдалече. Но вълнението на нас, статистите, по време на тези фотоси, бе голямо.
Ние нямахме визия къде ще попаднат в сюжета фрагментите, в които участвахме, просто изпълнявахме тъкмо инструкциите. Но даже и по време на фотосите нашето неспокойствие съответстваше на внушението на картината, споделя Надежда Петрова. /Марица.бг
тагове 400 статисти розовата котловина нагорнище
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ