Доживотен затвор за Мартин, убил Кристин в Сотиря
С Решение № 62 от 09.08.2021 година по н.д. № 25/2021 година, ІІ н.о., Върховният касационен съд (ВКС) промени решение № 117 от 14.09.2020 година по ВНОХД № 134/20г. на Бургаския апелативен съд, като размени наказването „ пожизнен затвор без подмяна “, несъмнено на Мартин Трифонов с „ пожизнен затвор “, оповестиха в прессъобщение от Върховен касационен съд.
Делото е формирано по тъжба от бранителя на подсъдимия.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Мартин Трифонов е приет за отговорен за това, че на 15.08.2019 година в с. Сотиря, общ. Сливен, съзнателно е умъртвил по изключително непосилен за жертвата метод и с особена свирепост малолетната К.Г., заради което му е наложено наказване „ пожизнен затвор без подмяна “. Със същата присъда Мартин Трифонов е приет за отговорен за това, че на 15.08.2019 година в с. Сотиря, общ. Сливен, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – ненавършилата 14 години К. Г. (на 6 години), като я принудил към това със мощ и я привел в безпомощно положение, заради което му е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за период от 20 години. Подсъдимият е приет за отговорен и за това, че направил дейности за да удовлетвори полово предпочитание без съвкупление във връзка с К. Г., като я принудил към това със мощ и я привел в безпомощно положение и действието е осъществено наново, заради което му е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за период от 10 години. На съображение член 23, алинея 1 от Наказателен кодекс на Мартин Трифонов е несъмнено едно общо наказване, а точно най-тежкото от наложените санкции – „ пожизнен затвор без подмяна “. Присъдата е доказана с решение на Бургаския апелативен съд.
Върховните съдии одобряват, че касационната тъжба е основателна досежно недоволството за очевидна неправда на наложеното наказване. Въззивният съд е определил типа на глобата след попълване на доказателствения материал с задоволително данни за действието и дееца, само че съвкупната им преценка не дава съображение за извод, че наложеното на Трифонов най-строго и извънредно наказване е съответно.
Правилно е установена особена тежест на незаконното посягане. Негов обект са необятен кръг публични връзки от първостепенна значителност. Утежняващите признаци са многочислени, а събитията, които ги обуславят надвишават качествено нормалните в правосъдната процедура. Възрастта на потърпевшата е доста по-ниска от изискуемата за съставомерност на действията. Насилието и бруталността са самоцелни, изцяло непотребни за сломяване на съпротивата на 6-годишно дете. С разнообразни средства и по друг метод са повредени всички елементи на тялото и вътрешни органи. Страданията на жертвата са били изключителни и продължителни до изпадането й в безсъзнателно положение. Негативна оценка следва да получи и личността на дееца. Трифонов е осъждан двукратно в предишното, макар младата си възраст. Извършил е закононарушения ориентирани към половата цялост и собствеността на жителите, незаконната му предприемчивост ескалира. Фактът, че е изтърпял дейно наказване отнемане от независимост, и единствено година по-късно е осъществил инкриминираните действия значи, че не е преодолял неналичието на задръжки, не е построил морални полезности, продължава да не зачита откритите правила на държание.
Многобройните и фрапантни отегчаващи условия, както и рискът от рецидив обуславят извод, че подсъдимият следва да бъде непрекъснато изолиран от обществото посредством налагане на наказване пожизнен затвор. Липсват обаче предпоставките за установяване на изключителната глоба „ пожизнен затвор без подмяна “, написа в правосъдното решение. Приложението на изключителната мярка е според от оценката на вероятностите за личността. В съответния случай не може да бъде направена безапелационна прогноза за неспособност за позитивно развиване след повече от двадесет години. Част от изложените по този мотив съображения на въззивния съд са неточни. Фактът, че подсъдимият е работил умишлено, т.е. бил е вменяем, е относим към опцията да носи наказателна отговорност, а не към типа и размера на глобата. В тежест на Трифонов погрешно са ценени подхванатите дейности по укриване и изтриване на следите от закононарушението, както и установените грешки в обясненията му. Подсъдимото лице няма процесуално обвързване да се самоуличава или спомага за осъждането си, като дава пояснения, дава материални доказателства, или по какъвто и да било метод. Желанието му да избегне наказателно гонене не може да се третира като отегчаващо събитие.
Според състава на Върховен касационен съд съдбоносен мотив в поддръжка на настояването за налагане на по-лекото наказване е двадесет и една годишната възраст на подсъдимия, която е напълно близка до минималната по член 38, алинея 2 от Наказателен кодекс. Процесът на деградация на личността не е траял задоволително дълго, заради което съществува възможност да е обратим. Неприемливите възгледи и антиобществени настройки са образувани у подсъдимия под въздействие на неналичието на задоволително възпитателни грижи в ранната му възраст и отсъствието на обществена среда, по-късно. Начинът на живот е предизвикал развиването на личностово разстройство. Възможно е трайното неявяване на криминогенни фактори в далечно бъдеще да провокира позитивна смяна. Вече съществено е променено здравословното положение на Трифонов вследствие на получените при залавянето му пострадвания. Направените признания, въпреки и непълни, могат да послужат за база за връзка.
Делото е формирано по тъжба от бранителя на подсъдимия.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Мартин Трифонов е приет за отговорен за това, че на 15.08.2019 година в с. Сотиря, общ. Сливен, съзнателно е умъртвил по изключително непосилен за жертвата метод и с особена свирепост малолетната К.Г., заради което му е наложено наказване „ пожизнен затвор без подмяна “. Със същата присъда Мартин Трифонов е приет за отговорен за това, че на 15.08.2019 година в с. Сотиря, общ. Сливен, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – ненавършилата 14 години К. Г. (на 6 години), като я принудил към това със мощ и я привел в безпомощно положение, заради което му е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за период от 20 години. Подсъдимият е приет за отговорен и за това, че направил дейности за да удовлетвори полово предпочитание без съвкупление във връзка с К. Г., като я принудил към това със мощ и я привел в безпомощно положение и действието е осъществено наново, заради което му е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за период от 10 години. На съображение член 23, алинея 1 от Наказателен кодекс на Мартин Трифонов е несъмнено едно общо наказване, а точно най-тежкото от наложените санкции – „ пожизнен затвор без подмяна “. Присъдата е доказана с решение на Бургаския апелативен съд.
Върховните съдии одобряват, че касационната тъжба е основателна досежно недоволството за очевидна неправда на наложеното наказване. Въззивният съд е определил типа на глобата след попълване на доказателствения материал с задоволително данни за действието и дееца, само че съвкупната им преценка не дава съображение за извод, че наложеното на Трифонов най-строго и извънредно наказване е съответно.
Правилно е установена особена тежест на незаконното посягане. Негов обект са необятен кръг публични връзки от първостепенна значителност. Утежняващите признаци са многочислени, а събитията, които ги обуславят надвишават качествено нормалните в правосъдната процедура. Възрастта на потърпевшата е доста по-ниска от изискуемата за съставомерност на действията. Насилието и бруталността са самоцелни, изцяло непотребни за сломяване на съпротивата на 6-годишно дете. С разнообразни средства и по друг метод са повредени всички елементи на тялото и вътрешни органи. Страданията на жертвата са били изключителни и продължителни до изпадането й в безсъзнателно положение. Негативна оценка следва да получи и личността на дееца. Трифонов е осъждан двукратно в предишното, макар младата си възраст. Извършил е закононарушения ориентирани към половата цялост и собствеността на жителите, незаконната му предприемчивост ескалира. Фактът, че е изтърпял дейно наказване отнемане от независимост, и единствено година по-късно е осъществил инкриминираните действия значи, че не е преодолял неналичието на задръжки, не е построил морални полезности, продължава да не зачита откритите правила на държание.
Многобройните и фрапантни отегчаващи условия, както и рискът от рецидив обуславят извод, че подсъдимият следва да бъде непрекъснато изолиран от обществото посредством налагане на наказване пожизнен затвор. Липсват обаче предпоставките за установяване на изключителната глоба „ пожизнен затвор без подмяна “, написа в правосъдното решение. Приложението на изключителната мярка е според от оценката на вероятностите за личността. В съответния случай не може да бъде направена безапелационна прогноза за неспособност за позитивно развиване след повече от двадесет години. Част от изложените по този мотив съображения на въззивния съд са неточни. Фактът, че подсъдимият е работил умишлено, т.е. бил е вменяем, е относим към опцията да носи наказателна отговорност, а не към типа и размера на глобата. В тежест на Трифонов погрешно са ценени подхванатите дейности по укриване и изтриване на следите от закононарушението, както и установените грешки в обясненията му. Подсъдимото лице няма процесуално обвързване да се самоуличава или спомага за осъждането си, като дава пояснения, дава материални доказателства, или по какъвто и да било метод. Желанието му да избегне наказателно гонене не може да се третира като отегчаващо събитие.
Според състава на Върховен касационен съд съдбоносен мотив в поддръжка на настояването за налагане на по-лекото наказване е двадесет и една годишната възраст на подсъдимия, която е напълно близка до минималната по член 38, алинея 2 от Наказателен кодекс. Процесът на деградация на личността не е траял задоволително дълго, заради което съществува възможност да е обратим. Неприемливите възгледи и антиобществени настройки са образувани у подсъдимия под въздействие на неналичието на задоволително възпитателни грижи в ранната му възраст и отсъствието на обществена среда, по-късно. Начинът на живот е предизвикал развиването на личностово разстройство. Възможно е трайното неявяване на криминогенни фактори в далечно бъдеще да провокира позитивна смяна. Вече съществено е променено здравословното положение на Трифонов вследствие на получените при залавянето му пострадвания. Направените признания, въпреки и непълни, могат да послужат за база за връзка.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ