ВКС потвърди присъдата по делото за отвличане и убийство на управителя на дружеството Гранити“
С Решение № 252/06.07.2023 година по наказателно дело № 843/2022 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие второинстанционната присъда № 5 от 11.04.2022 година на Апелативен съд - Велико Търново по в.н.о.х.д. № 20214000600175/2021 година по разказа на Апелативен съд - Велико Търново.
Делото е формирано по касационни митинг и тъжби на подсъдимите Стоян Колев, Станислав Михайлов и Стоян Петров, както и на частните обвинители и цивилен ищци против присъдата по в.н.о.х.д. № 175/2021 година на Апелативен съд – Велико Търново.
Делото е за трети следващ път пред касационната инстанция след постановените решения по к.н.д. № 241/2019 година и к.н.д. № 662/2020 година на Върховен касационен съд.
С присъдата по н.о.х.д. № 189/2015 година на Окръжен съд – Бургас са приети за отговорни Стоян Петров, Станислав Михайлов, Стоян Колев и Нено Стоянов по обвиняванията за осъществени закононарушения по член 142, алинея 2, т. 1, 2 и 7 вр. член 20 от Наказателен кодекс (отвличане, като деецът е въоръжен и действието е осъществено от две или повече лица и е с користна цел) и по член 116, алинея 1, т. 7 и т. 9 вр. член 20, алинея 3 и 4 от Наказателен кодекс (предумишлено ликвидиране, осъществено с користна цел). На Стоян Петров и Станислав Михайлов са им наложени общи най-тежки санкции от по 20 година „ отнемане от независимост “, на Стоян Колев – 18 година „ отнемане от независимост “, а на Нено Стоянов – 17 година „ отнемане от независимост “. Галин Костов е приет за невиновен и оневинен по същите обвинявания.
С атакуваната в този момент нова въззивна присъда е анулирана отчасти първоинстанционната, като Нено Стоянов е приет за невиновен и е оневинен по обвиняването за отвличането и убийството на Стоян С. – шеф на сдружението „ Гранити “, както и Станислав Михайлов, Стоян Петров и Стоян Колев да са направили действието в съучастничество с Нено Стоянов. Присъдата е анулирана и в гражданско-осъдителната ѝ част във връзка с оправдания Нено Стоянов. Първоинстанционният акт е доказан в останалата част, с която Стоян Петров, Станислав Михайлов и Стоян Колев са приети за отговорни в осъществяването в съучастничество на похищение, осъществено от две или повече въоръжени лица с користна цел и преднамерено ликвидиране с користна цел, а Галин Костов е приет за невиновен и е оневинен напълно.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване, след което решението е оповестено.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд не са позволени твърдените основни нарушавания на процесуалните правила в процеса като цяло и във връзка с който и да било от подсъдимите.
Направените заключения за виновността на наказаните подсъдими и противоположното – за невиновността на оправданите, са съобразени с доказателствата по делото и в този смисъл не са позволени претендираните нарушавания на материалния закон.
Доказателствената цялост удостоверява в преобладаващата си част обстоятелствената част на обвиняването, с изключение присъединяване на подсъдимия Галин Костов и подсъдимия Нено Стоянов. Установено е по безспорен метод подбуждането от подсъдимия Станислав Михайлов посредством посредническото подбуждане и подкрепяне на подсъдимия Стоян Колев на директните причинители, подс. Стоян Петров и Манол Х. да извършат отвличането на потърпевшия Стоян С. и директно последвалото негово ликвидиране.
Касационните съдии одобряват, че двете действия са поредно свързани, като отвличането е било подчинено на задачата потърпевшия да бъде погубен, а за угаждане на користните подбуди паричното заплащане на причинителите е било обезпечено авансово от подсъдимия Станислав Михайлов. Правната подготовка на действието е съобразена точно с тази поредност. В претекстовете на постановеното от Върховен касационен съд решение се сочи, че, в случай че отвличането беше осъществено от други лица, за потърпевшия да бъде предаден на убийците, би могло да се разисква съществуването на идеална цялост, само че въпросът не е подобен.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд претенциите за по-тежка или за по-лека наказуемост не могат да бъдат задоволени, миналият дълъг интервал на наказателното гонене несъмнено би трябвало да бъде регистриран, само че в тази ситуация има двояко значение. Наложените санкции за осъществените закононарушения са поначало снизходителни, поради тежестта на осъщественото и неговите общественоопасни последствия, както и личността на подсъдимия Стоян Колев и подсъдимия Стоян Петров поради техния отрицателен юридически статус, а за подсъдимия Станислав Михайлов качеството му на държавен чиновник и уронващ престижа на държавната работа като цяло – като изцяло се споделят доводите на прокурора в касационния митинг, само че точно проявената благосклонност съответствува с нуждата от това да бъде регистриран безразсъдно дългия период на наказателното гонене.
Върховните съдии означават, че е налично признание на подсъдимия Колев, което значително е асъдействало за откриване на обективната истина по делото. Според касационният състав това признание единствено по себе си е значимо смекчаващо отговорността събитие, което не може да бъде подценявано, без значение от последващото отказване на самопризнанието. Именно това признание лежи в основата на откриване на убийството и следва да бъде надлежно ценено. Ако то бъде отхвърлено, което касационният състав не прави, то тогава подсъдимият Стоян Колев не би следвало да се употребява от това смекчаващо отговорността събитие и би следвало да получи доста по-тежко закононарушение – такова, каквото се желае от държавното обвиняване.
Затова касационният състав приема, че наложените санкции в размера си удовлетворяват в цялостна мяра условията за пропорционалност и съответност и се явяват обективни.
Според висшите съдии гражданските искове са почетени по правдивост и не се претендира тяхното увеличение, ищците желаят единствено солидарното наказание на оправданите подсъдими, което искане съдът приема, че не може да бъде задоволено. Няма съображение за понижаване на претенцията, тя е избрана по правдивост, в сходство с правосъдната процедура и изцяло регистрира болките и страданията, претърпени от загубата на убития потърпевша. Дългия интервал, минал от осъществяването на деликта, се компенсира от законната рента, която се дължи.
По тези аргументи касационната инстанция намира, че не е допустимо да удовлетвори касационните искания и че атакуваната въззивна присъда следва да бъде напълно доказана.
Делото е формирано по касационни митинг и тъжби на подсъдимите Стоян Колев, Станислав Михайлов и Стоян Петров, както и на частните обвинители и цивилен ищци против присъдата по в.н.о.х.д. № 175/2021 година на Апелативен съд – Велико Търново.
Делото е за трети следващ път пред касационната инстанция след постановените решения по к.н.д. № 241/2019 година и к.н.д. № 662/2020 година на Върховен касационен съд.
С присъдата по н.о.х.д. № 189/2015 година на Окръжен съд – Бургас са приети за отговорни Стоян Петров, Станислав Михайлов, Стоян Колев и Нено Стоянов по обвиняванията за осъществени закононарушения по член 142, алинея 2, т. 1, 2 и 7 вр. член 20 от Наказателен кодекс (отвличане, като деецът е въоръжен и действието е осъществено от две или повече лица и е с користна цел) и по член 116, алинея 1, т. 7 и т. 9 вр. член 20, алинея 3 и 4 от Наказателен кодекс (предумишлено ликвидиране, осъществено с користна цел). На Стоян Петров и Станислав Михайлов са им наложени общи най-тежки санкции от по 20 година „ отнемане от независимост “, на Стоян Колев – 18 година „ отнемане от независимост “, а на Нено Стоянов – 17 година „ отнемане от независимост “. Галин Костов е приет за невиновен и оневинен по същите обвинявания.
С атакуваната в този момент нова въззивна присъда е анулирана отчасти първоинстанционната, като Нено Стоянов е приет за невиновен и е оневинен по обвиняването за отвличането и убийството на Стоян С. – шеф на сдружението „ Гранити “, както и Станислав Михайлов, Стоян Петров и Стоян Колев да са направили действието в съучастничество с Нено Стоянов. Присъдата е анулирана и в гражданско-осъдителната ѝ част във връзка с оправдания Нено Стоянов. Първоинстанционният акт е доказан в останалата част, с която Стоян Петров, Станислав Михайлов и Стоян Колев са приети за отговорни в осъществяването в съучастничество на похищение, осъществено от две или повече въоръжени лица с користна цел и преднамерено ликвидиране с користна цел, а Галин Костов е приет за невиновен и е оневинен напълно.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване, след което решението е оповестено.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд не са позволени твърдените основни нарушавания на процесуалните правила в процеса като цяло и във връзка с който и да било от подсъдимите.
Направените заключения за виновността на наказаните подсъдими и противоположното – за невиновността на оправданите, са съобразени с доказателствата по делото и в този смисъл не са позволени претендираните нарушавания на материалния закон.
Доказателствената цялост удостоверява в преобладаващата си част обстоятелствената част на обвиняването, с изключение присъединяване на подсъдимия Галин Костов и подсъдимия Нено Стоянов. Установено е по безспорен метод подбуждането от подсъдимия Станислав Михайлов посредством посредническото подбуждане и подкрепяне на подсъдимия Стоян Колев на директните причинители, подс. Стоян Петров и Манол Х. да извършат отвличането на потърпевшия Стоян С. и директно последвалото негово ликвидиране.
Касационните съдии одобряват, че двете действия са поредно свързани, като отвличането е било подчинено на задачата потърпевшия да бъде погубен, а за угаждане на користните подбуди паричното заплащане на причинителите е било обезпечено авансово от подсъдимия Станислав Михайлов. Правната подготовка на действието е съобразена точно с тази поредност. В претекстовете на постановеното от Върховен касационен съд решение се сочи, че, в случай че отвличането беше осъществено от други лица, за потърпевшия да бъде предаден на убийците, би могло да се разисква съществуването на идеална цялост, само че въпросът не е подобен.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд претенциите за по-тежка или за по-лека наказуемост не могат да бъдат задоволени, миналият дълъг интервал на наказателното гонене несъмнено би трябвало да бъде регистриран, само че в тази ситуация има двояко значение. Наложените санкции за осъществените закононарушения са поначало снизходителни, поради тежестта на осъщественото и неговите общественоопасни последствия, както и личността на подсъдимия Стоян Колев и подсъдимия Стоян Петров поради техния отрицателен юридически статус, а за подсъдимия Станислав Михайлов качеството му на държавен чиновник и уронващ престижа на държавната работа като цяло – като изцяло се споделят доводите на прокурора в касационния митинг, само че точно проявената благосклонност съответствува с нуждата от това да бъде регистриран безразсъдно дългия период на наказателното гонене.
Върховните съдии означават, че е налично признание на подсъдимия Колев, което значително е асъдействало за откриване на обективната истина по делото. Според касационният състав това признание единствено по себе си е значимо смекчаващо отговорността събитие, което не може да бъде подценявано, без значение от последващото отказване на самопризнанието. Именно това признание лежи в основата на откриване на убийството и следва да бъде надлежно ценено. Ако то бъде отхвърлено, което касационният състав не прави, то тогава подсъдимият Стоян Колев не би следвало да се употребява от това смекчаващо отговорността събитие и би следвало да получи доста по-тежко закононарушение – такова, каквото се желае от държавното обвиняване.
Затова касационният състав приема, че наложените санкции в размера си удовлетворяват в цялостна мяра условията за пропорционалност и съответност и се явяват обективни.
Според висшите съдии гражданските искове са почетени по правдивост и не се претендира тяхното увеличение, ищците желаят единствено солидарното наказание на оправданите подсъдими, което искане съдът приема, че не може да бъде задоволено. Няма съображение за понижаване на претенцията, тя е избрана по правдивост, в сходство с правосъдната процедура и изцяло регистрира болките и страданията, претърпени от загубата на убития потърпевша. Дългия интервал, минал от осъществяването на деликта, се компенсира от законната рента, която се дължи.
По тези аргументи касационната инстанция намира, че не е допустимо да удовлетвори касационните искания и че атакуваната въззивна присъда следва да бъде напълно доказана.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ