С Решение № 218/15.01.2020 г. по наказателно дело № 797/2019

С Решение № 218/15.01.2020 година по наказателно дело № 797/2019 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението от 02.05.2019 година по в.н.о.х.д. № 82/2019 година на Софийския апелативен съд (САС). Решението е дефинитивно, оповестиха от кабинета на ръководителя на Върховен касационен съд.

Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване.
Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимия и на двама от конституираните цивилен ищци и частни обвинители – брачен партньор и наследник на убитата.

С присъда по н.о.х.д. № 3902/2018 година на Софийския градски съд (СГС), след извършено кратко правосъдно разследване, подсъдимият Божидар Димитров е приет за отговорен в осъществяването на закононарушение по член 116, алинея 1, т. 6, предл. 2-ро и 3-то вр. член 115 вр. член 58а, алинея 2 и алинея 3 Наказателен кодекс (за убийството през 2018 година на Вероника Петрова след нанесен побой – по изключително непосилен метод за убитата и с особена жестокост). Наложено му е наказване „ отнемане от независимост “ в размер на 20 година Осъден е да заплати на частните обвинители и цивилен ищци сумите от по 20 000 лева (на бащата на убитата), 30 000 лева (на брачна половинка u) и 80 000 лева (на детето u), представляващи компенсации за породените от действието вреди.

С решението на САС присъдата е променена, като наказването „ отнемане от независимост “ на подсъдимия е увеличено на 30 години. В останалата u част присъдата е доказана.

Тричленният състав на Върховен касационен съд намира касационните тъжби за неоснователни. Неоснователно е настояването на подсъдимия за анулация на актовете на двете предишни инстанции и връщане на делото за разглеждането му „ по общия ред “ от Софийски градски съд. Върховните съдии акцентират, че съкратеното правосъдно разследване е извършено по искане на подсъдимия с присъединяване на бранителя му след трикратно разяснение от съда на процесуалните последици от признаването на обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, при поддръжката им от събраните на досъдебното произвеждане доказателства.
В решението на Върховен касационен съд написа, че не е налице погрешно приложение на материалния закон. Правилно и законосъобразно формата на виновността на подсъдимия е изведена от дейностите му при нанасяне на побоя над потърпевшата. Констатациите и изводите на специалистите за породените u голям брой разнообразни по тип травматични увреждания от нанесените u мощни удари с юмруци и крайници по главата, торса и крайниците, в това число и с вилица и нож в продължение на близо 6 – 7 часа през нощта на 2 против 3 март 2018 година, предизвикали гибелта u, вярно са оценени от съда като проявяване на субективното му отношение за реализиране на този резултат под формата на директен предумисъл. Инкриминираното действие на подсъдимия Димитров се явява като логически свършек на упражнявания във времето над потърпевшата нескончаем систематичен физически и душевен тормоз, с който тя не е съумяла да се оправи заради интелектуалния u недостиг и манипулируемост, както и поради нехайството на околните u и тромавостта в дейностите на съответните държавни институции за обществена отбрана на такива лица. Подобни подтиснически прояви с отправяне на смъртни закани към разнообразни лица подсъдимият Димитров е имал и в предишното, поради което е бил осъждан и което вярно е съобразено от съда като детайли от характерността му на незаконен деятел. Това е предопределило извода за изключителност на публичната заплаха както на действието, по този начин и на дееца.
Съставът на Върховен касационен съд не намира съображение за промяна на правните заключения на апелативния съд, с които е утвърдил възприетата от градския съд подготовка на действието на подсъдимия. „ При описаните време, място и метод на осъществяване на инкриминираното действие цинично звучи възражението на бранителя, че квалифициращите условия не били „ многочислени “, че то не се отличавало с „ особена смелост “, не било на „ обществено място “ на фона на породената с особена свирепост и по извънредно непосилен метод гибел на младата и нуждаеща се от особена протекция госпожица, търсеща любов и внимание от близки и другари, каквито не получила в късия си и тежък живот “, написа в решението.
Върховните съдии намират, че вярно САС е отрекъл подсъдимият да е съдействал значително при следствието на досъдебното произвеждане. Направеното от него самопризнание на обстоятелствата е логическа последица от ефикасната активност на органите на досъдебното произвеждане и няма съображение то да се прави оценка като оказано значително подпомагане за откриване на обективната истина по делото и в допълнение като смекчаващо виновността му събитие. Злоупотребата му с алкохол, в това число във въпросната нощ, няма по какъв начин да се третира като смекчаващо събитие при охарактеризирането му като нечовечен човек и по отношение на предишните му осъждания за закононарушения срещу личността на разнообразни жители. Няма никакви доказателства и за ефикасни дейности от подсъдимия за спасяването на Вероника Петрова. Според висшите съдии, като се е съобразил и с наличните отегчаващи виновността му условия, вярно въззивният съд е постановил завишаване на размера на наказването на вероятния най-много на наказването „ отнемане от независимост “ след редукцията на наказването „ доживотния затвор “.
По отношение на настояването на брачна половинка на убитата за налагане на подсъдимия на наказване „ пожизнен затвор без подмяна “ правосъдният състав на Върховен касационен съд припомня, че в хипотезата на кратко правосъдно разследване „ бонусът “ за призналия обстоятелствата обвиняем е такова наказване да „ не се постанова “, заради което целеното от частния обвинител отежняване на ситуацията на подсъдимия не може да се реализира директно възбраната на закона.
Неоснователни са и претенциите за завишаване на размера на присъдените компенсации за неимуществени вреди.