С решение на Св. Синод на Българската православна църква от

С решение на Св. Синод на Българската православна черква от 1929 година празникът " Въведение Богородично " в България се празнува и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се юноша. Според първичния план - ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали.

Локали; домашно насилие; зрелищни училищен побоища „ за лайкове “; божествен газ за „ ко стаа “ (добър ден) “ и „ аре “…(лека нощ) “; убийствени провокации в ТikTok; самоубийствени селфита; „ бонбонки “ с дрога за отскок; МОЛ-мачване на пиедестал; библиотека и образование в границите на телефона, обществените мрежи и ChatGPT.

Това е единствено част от днешния юношески, махленски, ъндърграунд, МОЛ, чат тренд или както там желаете го наречете, само че не прикачвайте думата просвета към всичко разказано нагоре. Защото това е всичко друго, само че НЕ Е просвета.

А къде в тази плашеща картина е фамилията и полезностите, които то априори е призвано да носи и да предава през вековете, макар модерните течения и нападателна ляво-либерална мода на самоопределение и криворазбрани права и свободи? Къде остана генетичният код да учи, да надгражда добродетелите на всяко последващо потомство? Къде са майката и бащата, братята  и сестрите, бабите и дядовците? Кога тези морални категории се трансфораха в „ Бро “/„ Брат “/ “Сис “/ “Пич “/ “Mен “? Кога диалогът и човешката емпатия станаха „ мач “-ване?

Някъде в лудото препускане към модерното, към новите хоризонти, обещани от изкуствения разсъдък и водачите на мнение, които стоят зад него, фамилията се трансформира в изпразнен от наличие архаизъм. Тихо и редовно то беше подменяно от имагинерните понятия за смисъл, непосредственост и историческа памет, пренаписани от новите марксисти, преоблечени като съвременни десни месии.

Та, ето ни тук, 21 век, 2025 година По-НЕсвободни, по-отчайващо безлични (и безусловно и преносно), по-роботизирани в мислите и дейностите си и от ИИ, който през днешния ден ни надгражда с пренаписана и сменена родова и историческа памет, каквато е угодна на кукловодите на международния преход. Не на родния, който чакаме да завърши 36 години и няма и да го дочакаме. Говоря за международния преход. Периодът, в който Европа от люлка на цивилизацията върви назад към новото гето на света. А сякаш загърбили колониализма международни водачи, гневни обществено, само че удовлетворени зад стените на новите си империалистични дворци, подклаждат войните в Близкия Изток, а и тук, в Европа.

Когато редовно и целеустремено рушиш градивната единица на едно свястно и обединено към полезности, морал и история общество  в лицето на фамилията, елементарно подменяш платформата върху, която да градиш новия анархо-импераиализъм (примерно).

" Власт е да разкъсаш човешките мозъци на части и да ги сглобиш в нови форми по твой избор ". „ 1984 година “, Джордж Оруел

И не, не влизам в теории на конспирацията, нито в антиутопията на Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, макар неговата проникновена книга „ 1984 година “, само следя и проучвам процесите в света и съпоставям с едно пророческо четиво от 1949 година

Започнах с къса информация за историята на официализирането на Деня на християнското семейство и на православната християнска учаща се юноша. Денят е бил неучебен, с цел да могат младежите да се отдадат на фамилиите си и дружно да отидат на църква и да се помолят. Къде в този момент виждаме такова нещо? В неучебните дни, та били те и по време на огромни християнски празници, децата, в случай че не са на СПА с баби и дядовци или, вероятно родители, които са се смилили и са си нарушат спокойствието с мърморещи младежи или плачещи мъници, то те са по МОЛ-овете.

Там се образоват, побийват се, попсуват се, качат някое друго клипче в обществените мрежи за лайкове и за известност и несъмнено, пернат един джойнт или подишат божествен газ, за лукс. Те не търсят известност посредством обучение, четене, надграждане, придобиване на обществени и трудови умения. Те търсят бърз и по опция вулгарен метод да станат „ вайръл “.

Ето по този начин наподобява светът на отрочетата на деветдесетарските деца на подправяния роден Преход, обилно закърмени с „ Едно ферари с цвят червен “, „ Ше пръсна г*за “, „ Най-ми е добре няколко мъже “, „ Тигре, тигре “, „ Левовете в марки “ и така нататък чалга извращения, от които лимбичната ми система напряко отхвърля да работи, даже, когато пиша за тях, че за слушане и дума не може да става.

Но коя ли пък съм аз…

Важни са родителите на днешната „ учаща се юноша “, горно натикани (на всяка цена!) в „ елитни учебни заведения “. Та, тъкмо родителите са тези с чалга захранката. Те са тези, които през днешния ден с хъс гледат риалити формати като Биг брат и гласоподават за още по-прости и от родните ни простаци немци. А форматът е учреден точно на книгата „ 1984 година “, само че от дълго време е изгубил замисъла на опита.

Това са родителите на „ ергените “ и „ ергенките “ от различен нашумял формат, които също се хвалят, че са ученици на „ елитни учебни заведения “.

Това са носителите на родовата памет на страна на над 1300 години, уви.

Хората белязани с ботуша на актуалния фашизъм, замаскиран като демократизъм, както споделя Оруел:

" Ако желаете картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там вечно ". „ 1984 година “.

Както вечно в душите на децата на прехода ще остане белегът от атеистичния комунистически строй, довел до цялостния разпад на духовния смисъл на фамилията и полезностите, които то носи и би трябвало да възпитава у поколенията. Обилно полят с чалгата на 90-те и началото на Милениума, които изцяло объркаха моралния компас на обществото.

И тъкмо тези смутни времена доведоха първите „ месии “ – рисковите сектанти. А по-късно и актуалните марксисти, които пък се опитваха да ни убедят, че има Родител 1 и Родител 2, а не майка и татко. Че има 102 пола, не биологично потвърдените женски и мъжки, че неолиберализмът е новата библия, а ИИ е новият господ.

И тъкмо с тези истини живеем през днешния ден, 21, ноември, 2025 година, Въведение Богородично или Денят на християнското семейство.

Без смисъл, без цел, без посока. С политици, които се храчат и наскърбяват по-грубо от маргинализирани детайли на селски пазар. С интелектуалци, които заедно са подготвени да раздерат жив човек, в случай че не е на тяхното мнение и се гаврят с обществено разстрелян поради смелостта да споделя, каквото мисли, американски демократ, да омаскарят и най-свиден роден будител от близкото минало, единствено тъй като е българин, родолюбец, а не  чуждопоклонник  - евроатлантик.

И… с деца – жертви на вербалното, прочувствено и политическо принуждение нацяло едно изгубено в Прехода, историята и родовата памет, общество.

Честит празник!