Йонко Грозев: Делата срещу Русия в Страсбург ще продължат и след изгонването й от съда
С решение на Комитета на министрите от 16 март Русия беше изключена от Съвета на Европа поради експанзията против Украйна, която нарушава съществени правила на тази организация. Една от последствията от изключването е, че Русия престава да бъде член и по Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). След разискване, в това число и от пленарния състав на Европейски съд по правата на човека, беше признато, че и във връзка с изключването е използван шестмесечният период, очакван в конвенцията, когато страна денонсира участието си по своя самодейност. В резултат приложението на конвенцията по отношение на Русия стопира на 16 септември, разяснява за " Капитал " българският арбитър в Европейски съд по правата на човека Йонко Грозев. В средата на септември генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич съобщи, че над 140 млн. съветски жители отсега нататък са лишени от закрилата на конвенцията.Независимо от това делата против Русия пред Съда по правата на индивида ще продължат, в това число и по нови тъжби, а измежду тях неизбежно ще има и недоволства за нарушени права по време на войната в Украйна, разяснява Йонко Грозев. Дори Русия да откаже да изплаща компенсациите, присъдени от съда в Страсбург, има механизми по интернационалното право, по които да се търси задоволство от имущество на съветската страна в чужбина.
Съдия Грозев, какво ще се случи с висящите каузи и тъжби против Русия след прекратяването на участието й по конвенцията? По груби калкулации към 17 000 са висящите каузи против Русия все още, които Европейският съд по правата на индивида би трябвало да откри метод да реши. Освен това съдът е способен да прегледа всички тъжби против Русия, в които се твърди нарушаване, осъществено до 16 септември 2022г. - датата на преустановяване на участието й по конвенцията. Конвенцията планува, че тъжби могат да се подават в границите на 4-месечния период след привършване на вътрешните правни средства за отбрана. В този смисъл, с изключение на жалбите, които към този момент са били подадени и висящи към този миг, ще има и новопостъпили тъжби за нарушавания, осъществени до 16 септември. Това основава известни проблеми, тъй като броят на делата е огромен, а не малко съветски адвокати напущат съда. Защо? Само жители на страна членка на Съвета на Европа могат да работят като чиновници на съвета, в случай че не са на непрекъснат, а на краткотраен контракт. Така че договорите на една немалка част от съветските адвокати няма да бъдат възобновени. Другият фактор е чисто финансов - Русия беше един от огромните контрибутори към системата, доколкото вноските към Съвета на Европа се дефинират на база на вътрешен артикул, а Русия е страна със относително огромна стопанска система. Намаляването на финансирането на съда неизбежно ще се отрази на способността му дейно да преглежда тези каузи.
Същевременно има каузи с доста сериозен интерес, като да вземем за пример междудържавните тъжби на Украйна против Русия, свързани с войната, които мисля, че към този момент са 10. Тези каузи явно ще имат огромно значение от позиция на интернационалния ред и ще бъдат гледани предпочитано от съда . След разбор на висящите каузи е допустимо да се откри, че и други каузи дават отговор на правилата за приоритет, които съдът е приел.
По отношение на останалите каузи е допустимо да се одобряват два метода. Първият е да се одобряват решения за кратко разглеждане на тези тъжби - през последните няколко години поради упованията към съда за по-голяма успеваемост в разглеждането на тъжби бяха въведени редица процедури за ускорение, в това число разглеждане от тричленни сформира, разглеждане по съкратени процедури, съкратени претекстове на правосъдните решения. Като краен вид е допустимо да се вземе и решение, сходно на това, което преди няколко години беше признато по делото Бурмич против Украйна, в което съдът отхвърли да прегледа категория тъжби и ги насочи към Комитета на министрите за общи ограничения за осъществяване. Делото Бурмич е по тъжби за несъблюдение на правосъдни решения на националните съдилища по каузи против държавни институции за финансови компенсации. По него беше признато, че големият брой тъжби и техният темперамент лишават прекомерно огромен запас от съда, без това да има задоволителен на практика смисъл, заради което съдът одобри, че няма да ги преглежда самостоятелно. Да обобщим: с изключение на 17 000 висящи тъжби против Русия, които съдът ще прегледа, настрана и всеки жител, чиито права по конвенцията са нарушени от съветската страна до 16 септември, може да подаде тъжба в Страсбург против Русия.Това значи, че за нарушаване, осъществено да речем на 15 септември, една тъжба против Русия би била позволена даже и след 5 години - след привършване на всички вътрешни средства и 4 месеца по-късно? Това е въпрос, по който няма отговор, тъй като няма правосъдна процедура и тя занапред ще би трябвало да бъде развита от правосъдните сформира. Ако самото нарушаване е станало преди 16 септември, по какъв начин се отразява изчерпването на вътрешните правни средства за отбрана след прекратяването на участието е догадка, пред която Съдът в никакъв случай не е бил изправен. Тоест жалбите против Русия могат да набъбнат лавинообразно оттук насетне, доколкото и ситуацията в Русия подготвя към от ден на ден нарушавания. Основен източник на тъжби неизбежно ще бъде и войната в Украйна. Със сигурност до 16 септември съветската страна е обвързана с конвенцията и според общоприетата процедура на съда една немалка част от дейностите в окупираните територии са дейности на съветската страна, за които тя носи отговорност за нарушаване на съществени права. Въпросът за привършване на вътрешните средства е отворен, тъй като в случай че става въпрос за междудържавните тъжби, там страната жалбоподател може да се базира на административна процедура при осъществяването на нарушавания, което я освобождава от привършване на вътрешноправните средства. Това е общоприет поход в междудържавните тъжби и мотив, който съдът одобри като състоятелен в решението си " Грузия против Русия ".
Европейският съд по правата на индивида в Страсбург. Източник: Европейски съд по правата на човека Реклама
Добре, само че по какъв начин съдът ще свърши цялата тази чудовищна работа? В съда има ясно схващане за размера на казуса, пред който е изправен и за сложността при търсенето на решение. От друга страна, той е привързан да ползва конвенцията, поради чието използване е основан. Русия и до момента отхвърляше да извършва решение на съда по правата на индивида. Това не обезсмисля ли всички тези решения, които Европейски съд по правата на човека се кани да създаде, откакто Русия може да съобщи, че не зачита този съд и няма да извършва решенията му? Има три детайла в осъществяването на едно правосъдно решение. Първият детайл е изплащането на обезщетение, в случай че такова е присъдено, другите два са предприемането на самостоятелни ограничения за възобновяване на нарушените права и генерални ограничения по повод за националното право или процедура. По отношение на самостоятелните и генералните ограничения e явно, че няма да има механизъм, по който да бъдат налагани. По отношение на компенсацията обаче, решението на Европейски съд по правата на човека продължава да бъде наложително от позиция на интернационалното право и в този смисъл са изцяло мислими други механизми за осъществяване, даже и съветската страна да откаже непринудено да извършва, което най-вероятно ще се случи. Тези механизми за осъществяване не са доста ефикасни, само че са вероятни. Какво значи това - че всеки, който осъди съветската страна в Европейски съд по правата на човека, получава някакъв тип изпълнителен титул против имущество или активи на съветската страна в чужбина? Да, това споделям. Това сигурно не е явен и създаден механизъм за осъществяване. Със сигурност ще има усложнения. Със сигурност ще има възражения пред националните съдилища, от които се желае такова осъществяване, само че от позиция на интернационалното право няма никакъв спор, че това е годно правно обвързване. Иначе казано, присъдено от съда в Страсбург обезщетение може да се търси да речем от Швейцария или Германия, където Русия има имущество?Или пък през блокирани средства на съветската страна в осъществяване на наказания, наложени против нея? То би трябвало да е имущество, което по интернационално право няма имунитет от наложително осъществяване, т.е. което е частно имущество на съветската страна. Аз чакам, че това ще бъде развиването във връзка с отговорностите, които произтичат от решения на Европейски съд по правата на човека.
Това не е правено до момента, тъй като никоя страна не е отказвала да извършва решенията на Европейски съд по правата на човека във връзка с компенсациите. Но в сегашната обстановка това е вероятен юридически път за угаждане. В решението по делото Грузия против Русия по отношение на войната от 2008г. съдът откри редица нарушавания, които съпътстват военния спор в Грузия - за нечовешко отнасяне на военнопленници и на цивилни, за отнемане от независимост, нарушение на правото на благосъстоятелност вследствие на палежи и разрушение на къщи. В момента тече процедурата по разглеждане на претенциите за компенсацията за това имущество, което ще бъде присъдено на Грузия.
В етап на разглеждане по допустимост е и делото за спора през 2014 година сред Русия и Украйна, както и за свалянето на малайзийския аероплан. Съдът съедини жалбата на Украйна против Русия и жалбата на Нидерландия против Русия за самолета, и в този момент следва взимане на решение по допустимост. Това е единствено едно от междудържавните каузи, което е образец за реакцията, която може да се чака от интернационалната общественост във връзка с спора за търсене на правосъдна отговорност. А какви са другите благоприятни условия? Търсене на самостоятелна наказателна отговорност през Международния углавен съд (МНС) . Той има пълномощия за гонене на военни закононарушения и закононарушения против човечеството, откакто Украйна също одобри юрисдикцията му, и би могъл да търси отговорност да вземем за пример за всички случаи на пукотевица против цивилни цели, за които има изявления в медиите.
Освен това, доста се приказва за основаването на профилиран съд, който да може да търси отговорност за закононарушението военна експанзия по Римския статут. Проблемът е, че Римският статут, който дава подготвеност на МНС да преглежда обвинявания против лица, във връзка с това закононарушение планува категорично процедура по единодушие на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Което, при участието на Русия в него и правото на несъгласие което има, ще направи преследването за това закононарушение невероятно. Започването на една нападателна война обаче, е в основата на всички останали закононарушения, за които МНС е способен, точно то основава условия за доста други закононарушения. Невъзможността за неговото гонене е сериозна празнина в интернационалния правов ред.
Реклама
Освен това, преследването на това закононарушение е единствената отбрана за военнослужещите, тъй като в обстановка на война доста закононарушения са планувани за отбрана на цивилното население и военнопленниците, само че военнослужещите не престават от позиция на интернационалното филантропично право да са законна цел. И в действителност единствената отговорност за това, че някой е трансформирал военнослужещите в такава законна цел, която може да бъде унищожена на бойното поле, е опцията да се търси отговорност за военна експанзия.
Този проблем с блокирането на МНС да преглежда такива тъжби предизвика доста начинания, които Украйна интензивно поддържа. Редица национални и интернационалните институции одобриха заявления в поддръжка на основаването на специфичен углавен съд, който да се занимава съответно с това закононарушение.
Възраженията са, че даже един подобен съд не взема решение главните проблеми. А те са че няма по какъв начин да се реализира дейно следствие за виновните за взимане на решението за започването на войната на Русия против Украйна, поради неналичието на съдействие от страна на съветската страна. И доказателствата, и хората, и опцията за гонене, са там. Няма по какъв начин да се подсигурява арестуването на възможния причинител и изправянето му пред този интернационален съд. Създаването на профилиран интернационален съд не взема решение никой от тези проблеми.
Ако пък съдът се сътвори с очакване за смяна в позицията на съветската страна и нейната подготвеност да сътрудничи, това също не е задоволително да осмисли съществуването му. Ако в някакъв миг в бъдещето има смяна в позицията на съветската страна, то тя умерено би могла да разреши задействането на процедурата пред МНС, планувана по Римския статут, през единодушие на Съвета за сигурност към Организация на обединените нации.
Съдия Грозев, какво ще се случи с висящите каузи и тъжби против Русия след прекратяването на участието й по конвенцията? По груби калкулации към 17 000 са висящите каузи против Русия все още, които Европейският съд по правата на индивида би трябвало да откри метод да реши. Освен това съдът е способен да прегледа всички тъжби против Русия, в които се твърди нарушаване, осъществено до 16 септември 2022г. - датата на преустановяване на участието й по конвенцията. Конвенцията планува, че тъжби могат да се подават в границите на 4-месечния период след привършване на вътрешните правни средства за отбрана. В този смисъл, с изключение на жалбите, които към този момент са били подадени и висящи към този миг, ще има и новопостъпили тъжби за нарушавания, осъществени до 16 септември. Това основава известни проблеми, тъй като броят на делата е огромен, а не малко съветски адвокати напущат съда. Защо? Само жители на страна членка на Съвета на Европа могат да работят като чиновници на съвета, в случай че не са на непрекъснат, а на краткотраен контракт. Така че договорите на една немалка част от съветските адвокати няма да бъдат възобновени. Другият фактор е чисто финансов - Русия беше един от огромните контрибутори към системата, доколкото вноските към Съвета на Европа се дефинират на база на вътрешен артикул, а Русия е страна със относително огромна стопанска система. Намаляването на финансирането на съда неизбежно ще се отрази на способността му дейно да преглежда тези каузи.
Същевременно има каузи с доста сериозен интерес, като да вземем за пример междудържавните тъжби на Украйна против Русия, свързани с войната, които мисля, че към този момент са 10. Тези каузи явно ще имат огромно значение от позиция на интернационалния ред и ще бъдат гледани предпочитано от съда . След разбор на висящите каузи е допустимо да се откри, че и други каузи дават отговор на правилата за приоритет, които съдът е приел.
По отношение на останалите каузи е допустимо да се одобряват два метода. Първият е да се одобряват решения за кратко разглеждане на тези тъжби - през последните няколко години поради упованията към съда за по-голяма успеваемост в разглеждането на тъжби бяха въведени редица процедури за ускорение, в това число разглеждане от тричленни сформира, разглеждане по съкратени процедури, съкратени претекстове на правосъдните решения. Като краен вид е допустимо да се вземе и решение, сходно на това, което преди няколко години беше признато по делото Бурмич против Украйна, в което съдът отхвърли да прегледа категория тъжби и ги насочи към Комитета на министрите за общи ограничения за осъществяване. Делото Бурмич е по тъжби за несъблюдение на правосъдни решения на националните съдилища по каузи против държавни институции за финансови компенсации. По него беше признато, че големият брой тъжби и техният темперамент лишават прекомерно огромен запас от съда, без това да има задоволителен на практика смисъл, заради което съдът одобри, че няма да ги преглежда самостоятелно. Да обобщим: с изключение на 17 000 висящи тъжби против Русия, които съдът ще прегледа, настрана и всеки жител, чиито права по конвенцията са нарушени от съветската страна до 16 септември, може да подаде тъжба в Страсбург против Русия.Това значи, че за нарушаване, осъществено да речем на 15 септември, една тъжба против Русия би била позволена даже и след 5 години - след привършване на всички вътрешни средства и 4 месеца по-късно? Това е въпрос, по който няма отговор, тъй като няма правосъдна процедура и тя занапред ще би трябвало да бъде развита от правосъдните сформира. Ако самото нарушаване е станало преди 16 септември, по какъв начин се отразява изчерпването на вътрешните правни средства за отбрана след прекратяването на участието е догадка, пред която Съдът в никакъв случай не е бил изправен. Тоест жалбите против Русия могат да набъбнат лавинообразно оттук насетне, доколкото и ситуацията в Русия подготвя към от ден на ден нарушавания. Основен източник на тъжби неизбежно ще бъде и войната в Украйна. Със сигурност до 16 септември съветската страна е обвързана с конвенцията и според общоприетата процедура на съда една немалка част от дейностите в окупираните територии са дейности на съветската страна, за които тя носи отговорност за нарушаване на съществени права. Въпросът за привършване на вътрешните средства е отворен, тъй като в случай че става въпрос за междудържавните тъжби, там страната жалбоподател може да се базира на административна процедура при осъществяването на нарушавания, което я освобождава от привършване на вътрешноправните средства. Това е общоприет поход в междудържавните тъжби и мотив, който съдът одобри като състоятелен в решението си " Грузия против Русия ".
Европейският съд по правата на индивида в Страсбург. Източник: Европейски съд по правата на човека Реклама
Добре, само че по какъв начин съдът ще свърши цялата тази чудовищна работа? В съда има ясно схващане за размера на казуса, пред който е изправен и за сложността при търсенето на решение. От друга страна, той е привързан да ползва конвенцията, поради чието използване е основан. Русия и до момента отхвърляше да извършва решение на съда по правата на индивида. Това не обезсмисля ли всички тези решения, които Европейски съд по правата на човека се кани да създаде, откакто Русия може да съобщи, че не зачита този съд и няма да извършва решенията му? Има три детайла в осъществяването на едно правосъдно решение. Първият детайл е изплащането на обезщетение, в случай че такова е присъдено, другите два са предприемането на самостоятелни ограничения за възобновяване на нарушените права и генерални ограничения по повод за националното право или процедура. По отношение на самостоятелните и генералните ограничения e явно, че няма да има механизъм, по който да бъдат налагани. По отношение на компенсацията обаче, решението на Европейски съд по правата на човека продължава да бъде наложително от позиция на интернационалното право и в този смисъл са изцяло мислими други механизми за осъществяване, даже и съветската страна да откаже непринудено да извършва, което най-вероятно ще се случи. Тези механизми за осъществяване не са доста ефикасни, само че са вероятни. Какво значи това - че всеки, който осъди съветската страна в Европейски съд по правата на човека, получава някакъв тип изпълнителен титул против имущество или активи на съветската страна в чужбина? Да, това споделям. Това сигурно не е явен и създаден механизъм за осъществяване. Със сигурност ще има усложнения. Със сигурност ще има възражения пред националните съдилища, от които се желае такова осъществяване, само че от позиция на интернационалното право няма никакъв спор, че това е годно правно обвързване. Иначе казано, присъдено от съда в Страсбург обезщетение може да се търси да речем от Швейцария или Германия, където Русия има имущество?Или пък през блокирани средства на съветската страна в осъществяване на наказания, наложени против нея? То би трябвало да е имущество, което по интернационално право няма имунитет от наложително осъществяване, т.е. което е частно имущество на съветската страна. Аз чакам, че това ще бъде развиването във връзка с отговорностите, които произтичат от решения на Европейски съд по правата на човека.
Това не е правено до момента, тъй като никоя страна не е отказвала да извършва решенията на Европейски съд по правата на човека във връзка с компенсациите. Но в сегашната обстановка това е вероятен юридически път за угаждане. В решението по делото Грузия против Русия по отношение на войната от 2008г. съдът откри редица нарушавания, които съпътстват военния спор в Грузия - за нечовешко отнасяне на военнопленници и на цивилни, за отнемане от независимост, нарушение на правото на благосъстоятелност вследствие на палежи и разрушение на къщи. В момента тече процедурата по разглеждане на претенциите за компенсацията за това имущество, което ще бъде присъдено на Грузия.
В етап на разглеждане по допустимост е и делото за спора през 2014 година сред Русия и Украйна, както и за свалянето на малайзийския аероплан. Съдът съедини жалбата на Украйна против Русия и жалбата на Нидерландия против Русия за самолета, и в този момент следва взимане на решение по допустимост. Това е единствено едно от междудържавните каузи, което е образец за реакцията, която може да се чака от интернационалната общественост във връзка с спора за търсене на правосъдна отговорност. А какви са другите благоприятни условия? Търсене на самостоятелна наказателна отговорност през Международния углавен съд (МНС) . Той има пълномощия за гонене на военни закононарушения и закононарушения против човечеството, откакто Украйна също одобри юрисдикцията му, и би могъл да търси отговорност да вземем за пример за всички случаи на пукотевица против цивилни цели, за които има изявления в медиите.
Освен това, доста се приказва за основаването на профилиран съд, който да може да търси отговорност за закононарушението военна експанзия по Римския статут. Проблемът е, че Римският статут, който дава подготвеност на МНС да преглежда обвинявания против лица, във връзка с това закононарушение планува категорично процедура по единодушие на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Което, при участието на Русия в него и правото на несъгласие което има, ще направи преследването за това закононарушение невероятно. Започването на една нападателна война обаче, е в основата на всички останали закононарушения, за които МНС е способен, точно то основава условия за доста други закононарушения. Невъзможността за неговото гонене е сериозна празнина в интернационалния правов ред.
Реклама
Освен това, преследването на това закононарушение е единствената отбрана за военнослужещите, тъй като в обстановка на война доста закононарушения са планувани за отбрана на цивилното население и военнопленниците, само че военнослужещите не престават от позиция на интернационалното филантропично право да са законна цел. И в действителност единствената отговорност за това, че някой е трансформирал военнослужещите в такава законна цел, която може да бъде унищожена на бойното поле, е опцията да се търси отговорност за военна експанзия.
Този проблем с блокирането на МНС да преглежда такива тъжби предизвика доста начинания, които Украйна интензивно поддържа. Редица национални и интернационалните институции одобриха заявления в поддръжка на основаването на специфичен углавен съд, който да се занимава съответно с това закононарушение.
Възраженията са, че даже един подобен съд не взема решение главните проблеми. А те са че няма по какъв начин да се реализира дейно следствие за виновните за взимане на решението за започването на войната на Русия против Украйна, поради неналичието на съдействие от страна на съветската страна. И доказателствата, и хората, и опцията за гонене, са там. Няма по какъв начин да се подсигурява арестуването на възможния причинител и изправянето му пред този интернационален съд. Създаването на профилиран интернационален съд не взема решение никой от тези проблеми.
Ако пък съдът се сътвори с очакване за смяна в позицията на съветската страна и нейната подготвеност да сътрудничи, това също не е задоволително да осмисли съществуването му. Ако в някакъв миг в бъдещето има смяна в позицията на съветската страна, то тя умерено би могла да разреши задействането на процедурата пред МНС, планувана по Римския статут, през единодушие на Съвета за сигурност към Организация на обединените нации.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ