Градската и придворна култура на Северна Европа
С развиването на италианския Ренесанс неговите правила и идеали постепенно прониквали и в Северна Европа. През XVI-ти век те към този момент преобладавали в интелектуалната, литературната и художествена среда на Севера – само че били променяни от новите културни цели, подбудени от религиозния и прочувствен климат на Реформацията и Контрареформацията.
Причините за такова забавяне във времето (все отново, началото на италианския Ренесанс е положено при започване на ХІV-ти век) въобще не са свързани с хипотетичното събитие, че в Северна Европа, и по-специално нейният просветен хайлайф, не знаели какво се случва в Италия. От време на време италианското въздействие се проявявало, и то много мощно, в разнообразни сфери на културата, да вземем за пример в „ Кентърбърийски разкази “ на Джефри Чосър (ок. 1390 г.).
От позиция на жанра това произведение е мощно повлияно както от Бокачо, по този начин и от френски мостри – само че сюжетът, обществените и религиозни проблеми в него са чисто английски и средновековни.
Основната разлика сред Севера и Италия била, че до ХVІ-ти век северната част на Европа оставала най-вече феодална и средновековна; съответно такива били и нейните литературни и художествени полезности.
Това е изключително ясно посредством образеца на френските хронисти от ХІV-ти век, които усвоили романтично-рицарския мироглед за историята и описвали събитията от Стогодишната война точно в подобен звук. В техните хроники смелостта и рицарската вежливост били сложени над чисто военната тактичност. Хронистът Фроасар споделя по какъв начин в борбата при Креси, където англичаните спечелили огромна победа в първия стадий на Стогодишната война, малобройните техни пехотинци (тоест, „ презрени селяни “) умъртвили доста французи:
„ … графове, барони, рицари и кавалери, на които се бил разгневил британският крал. Бохемският крал (съюзник на французите – б. а.) споделил на доближените си: „ Господа, всички ми служите, всички вие сте мои другари и братя по оръжие в този ден. Затова, тъй като съм кьорав, апелирам да ме заведете в самия кипеж на борбата, с цел да нанеса най-малко един удар с меча си. Рицарите се подчинили и, с цел да не изгубят краля в тълпата, завързали юздите на своите конете, като го сложили пред себе си. Кралят и неговите съратници се сражавали най-мъжествено, само че толкоз се откъснали от другите, че всички били убити и сутринта ги намерили, паднали на земята дружно със своите коне, които били завързани един за различен “.
Благородническата нравственос била още по-силно изразена в най-големия център на литературния и живописен патронаж северно от Алпите – при двора на бургундските владетели. Там рицарството, с неговите шампионати, литературни и музикални надпревари и превъзходни празници, приело формата на изтънчен метод на живот, на който европейските дворове подражавали чак до ХVІ-ти век.
Тогавашните духовници осъждали лукса и суетата на такова превозване на времето и даже актуалните му историци постоянно го описвали с престорено отвращение. Тези празненства обаче играели значима роля в аристократичното общество. Ако не считаме лова, те били единственият сурогат на същинските борби, наличен за младите благородници, които били възпитавани, че войната е най-достойното занятие в техния живот. Освен това, по време на тези празници на дамите се отреждала специфична роля и част от надпреварите се съпровождали с лирика и музика. Всичко това оказвало цивилизоващо влияние върху европейското дворянство.
Разбира се, както моралистите непрекъснато напомняли, такива шампионати били скъпи и разточителни. Но въпреки всичко те били доста по-евтини от същинската война и извънредно по-малко разрушителни.
Фламандските градове, които плащали със своите налози капризите на херцозите, непрестанно подлагали на критика херцогската политика – само че съвсем в никакъв случай не възразявали против придворните развлечения. А когато новият херцог тържествено влизал в някой град и тържествено се заклевал да резервира неговите привилегии, градският съвет се състезавал с двореца в организирането на изискани и скъпи развлечения.
