С развитието на брачната институция някои неща изглежда остават същите за мнозина. Проучване, публикувано от Pew Research Center в четвъртък, разкрива, че 79% от американските жени са взели фамилното име на съпруга си след брака. Само 14% от жените в бракове от противоположния пол са запазили моминското си име, а 5% са сложили с дефис моминското си име и фамилията на съпруга си.
„Беше интересно да видя жени от различни възрастови, социално-икономически и образователни групи да решат да вземат фамилното име на съпруга си“, каза Джулиана Хоровиц, асоцииран директор за изследване на социалните тенденции в Pew Research Center, пред CBS News.
Някои жени са по-склонни от други да запазят имената си, установиха изследователи. Това важи особено за по-младите жени - 20% от омъжените жени на възраст от 18 до 49 години казват, че са запазили фамилията си, в сравнение с 9% от тези на 50 или повече години. Жените със следдипломна степен и жените либерали или демократи също са много по-склонни да го направят. Испанците водят групата, като около 30% запазват имената си, докато около 10% от белите жени и 9% от чернокожите жени не са променили имената си, показва проучването.
Луси Стоун е известна с отказа да вземе името на съпруга си фамилно име, прокарвайки смела нова следа. Но отне повече от век, за да се превърне в по-широка тенденция. В продължение на години различни щати не позволяваха на жените да се регистрират, за да гласуват или да получат шофьорска книжка, освен ако не вземат фамилното име на съпруга си. Съдебните решения през 70-те години отмениха тези закони и нарастващ брой жени и двойки направиха по-малко традиционни избори относно имената, когато се женеха. И все пак, както показва това ново изследване, те остават сравнително малък дял от обществото като цяло.Саймън Дънкан, професор по социална политика в университета в Брадфорд в Обединеното кралство, е писал много за брачното име промени. Неговото изследване установи две основни причини повечето жени да решат да вземат фамилното име на съпруга си. Историческите връзки с патриархалното общество са мощна сила за много жени - и мъже - които предпочитат да се придържат към традиционния начин, установи Дънкан.
Втората причина, пише той, е идеята за „добро семейство“, в което майката, бащата и децата споделят едно и също фамилно име. Някои жени са се борили с тези предположения.
Бала Чаудхари, учен и професор в Дартмут, написа коментар в Nature за решението си да не променя името си, „за да сведе до минимум всякакви потенциални отрицателни ефекти върху моята кариера“. Тя отбеляза, че промените в имената на жените в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката могат да повлияят на публикациите им и от своя страна на кариерата им.
Но Чаудхари също пише за това как, тъй като децата й са от две раси, тя носи „повече документи, доказващи моето майчинство, отколкото аз, ако споделях фамилно име с децата си.“
Хоровиц казва, че следващите стъпки за изследователите ще бъдат да разберат по-нататък защо толкова много жени все още решават да запазят фамилното име на съпруга си дори в епоха, когато призивите за равенство между половете са нараснали в САЩ
Отговори, предоставени в проучването на Pew от 955 души, които никога не са били женени, може да предостави известна представа за бъдещето на тази тенденция: 33% казват, че биха взели фамилното име на съпруга си, 23% биха запазили собственото си фамилно име, 17% биха сложили тирето на двете имена и 24% не са със сигурност, установи проучването.
Все пак, каза Хоровиц, изследователите трябва да проучат дали жените променят имената си по „собствени лични причини“ или като „част от нещо по-голямо“.
