С разпалването на дебата около следващия дългогодишен бюджет на Европейския

...
С разпалването на дебата около следващия дългогодишен бюджет на Европейския
Коментари Харесай

Битката за бюджета: Бедните региони се страхуват да не загубят кохезионните фондове

С разпалването на дебата към идващия дълготраен бюджет на Европейския съюз, по-бедните райони на континента се готвят за заплахата от огромни съкращения на финансирането от Брюксел, написа " Политико ".

За източните страни - членки на Европейски Съюз, въпросът е от огромно значение, тъй като те се възползваха от вложения за милиарди евро в границите на кохезионната политика, целяща да подкрепи по-слабите стопански системи. Кохезионните стратегии на стойност 351.8 милиарда евро представляваха съвсем една трета от бюджета на Европейски Съюз за интервала 2014-2020 година Бъдещето на това финансиране следва да бъде разисквано в границите на по-големия спор за идващия дълготраен бюджет на Европейски Съюз – така наречен Многогодишна финансова рамка за 2021-2027 година

Комбинацията от излизането на Англия от Европейски Съюз, което ще сътвори дупка от 12-13 милиарда евро на година, и наближаването на новия бюджетен цикъл значи, че Европейски Съюз е изправен пред съществени въпроси за това по какъв начин харчи парите си. Част от полемиките са ориентирани към въпроса дали кохезионните фондове би трябвало да бъдат обвързани със спазването на върховенството на закона в страните членки. Това би разрешило на западните европейски столици да стопират парите на страни, за които се счита, че отстъпват от демокрацията, като Полша и Унгария.

Европейската комисия ще показа предлагането си през май, само че алтернативата за страните членки към този момент е ясна: подготвени ли са да заплащат повече, с цел да запазят бюджета на настоящето му равнище или да го усилят, или пък е пристигнало време за понижаване на европейските разноски.

Почти непрекъснатият приток на еврофондове се е трансформирал в даденост за хората, живеещи тук-там като източния чешки град Острава, някогашен промишлен център, чийто кмет Томаш Мацура споделя: " Определено се опитваме да се подготвим за интервал, когато европейските и други фондове ще бъдат в по-малък размер или може би нулеви ".

" Опитваме се да съберем пари от други източници ", добавя кметът, който съставлява партията на премиера Андрей Бабиш ANO. По думите му неговата администация се е обърнала към частния бранш и към други градове, с цел да си сътрудничат по планове, а градът е употребявал удобните стопански условия, с цел да понижи задълженията си и да усили финансовите си запаси.

Според някои специалисти загубата на еврофондове там ще се усети мощно. " В нашия район множеството огромни компании, които трайно вложиха в нововъведения през последните години, използваха европейските структурни и капиталови фондове, с цел да съфинансират планове ", разяснява Томаш Коларник, шеф на локална организация за районно развиване. Тя е била учредена като част от план на Европейски Съюз през 1993 година за да поддържа икономическия преход от комунизъм към капитализъм в района.

По думите му, когато има по-малко предложения за еврофинансиране, това доста ясно се вижда в макроикономическите данни. " Например строителната индустрия реагира доста сензитивно на това дали има финансиране или не ". Много организации с нестопанска цел престават да съществуват или доста понижават услугите си по време на такива интервали, споделя той.

Недоволство в Германия

" Големият спор е, несъмнено, какъв брой пари да се дадат за кохезия, какъв брой за селско стопанство, какъв брой за нови цели ", разяснява Гунтрам Волф, шеф на неправителствения институт " Брьогел ". Правителствата в Централна и Източна Европа засилено лобираха Европейски Съюз да резервира кохезионните разноски.

В случая с Чехия има три провокации: Брекзит може да остави по-малко пари в бюджета на Европейски Съюз за кохезионни разноски. В същото време Чехия е чист адресат на еврофондове и както други страни членки е под напън от Европейската комисия да усили заплащанията си в бюджета на блока, с цел да покрие дупката след Брекзит и да финансира нови цели. Централна Европа изживява самобитен стопански взрив, с помощта на който елементи от Чешката република стават по-богати и е евентуално те да получават по-малко еврофинансиране от идващия бюджет.

По време на предходния бюджетен цикъл на Европейски Съюз Чехия получи 22.1 милиарда евро, което съставлява 2% от чешкия БВП за седемгодишен интервал и 34% от държавните финансови разноски по данни на Европейската комисия.

" Има доста мощно придвижване за опазване на сумите за кохезия такива, каквито са ", разяснява финландският евродепутат Петри Сарвама. По думите му чистите платци като Германия имат интерес от това източните страни да не бъдат изоставени. Берлин даде знак, че желае да заплаща повече в евробюджета. Но съгласно Сарвама е малко евентуално разноските за кохезия да бъдат непокътнати на настоящето равнище, в случай че други стратегии на Европейски Съюз не бъдат орязани. Истинският въпрос съгласно него не е дали фондовете за кохезионната политика ще бъдат понижени, а какъв брой близки ще бъдат новите цифри до предходните.

(Текст към графиката: Кохезионната политика на Европейски Съюз е фокусирана главно върху по-слабо развитите райони, в които брутният вътрешен артикул на глава от популацията е под 75% от междинния за блока. Регионите, които през последните години означиха стопански напредък, изключително в страни като Чехия и Испания, може да не бъдат считани към този момент за " по-слабо развити " в новия бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година Заради това е допустимо да получават по-малко финансиране. В същото време се чака Брекзит да понижи междинния Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, както и парите, които могат да се употребяват за кохезионни стратегии. Картата изпод демонстрира по какъв начин районите са били категоризирани при последния кръг на финансиране, когато статуът на даден район се е определял от данните за интервала 2007-2009 година, и по какъв начин тяхната обстановка се е трансформирала до 2015 г.)Европейската комисия загатна за няколко разновидността за реформиране на кохезионната политика, в това число за опцията разноските да се концентрират само и единствено върху по-слабо развитите райони или страни. Тези сюжети ще спасят фондовете за огромна част от Централна и Източна Европа, само че няма да се харесат в Германия, където някогашните комунистически региони също се облагодетелстват от фондовете. Ако фокусът падне единствено върху слаборазвитите райони, това ще пренасочи финансирането към по-бедните области в страни като Полша, България и Румъния.

Ето за какво в съдружното съглашение, контрактувано сред водачите на двете най-големи немски партии, се показва поддръжка за кохезионни фондове за всички категории райони, които сега се облагодетелстват от тях.

Моника Вана, австрийски евродепутат от групата на Зелените, се притеснява, че новите цели като построяването на защитителен съюз ще значат по-малко пари за градовете и районите. " Комисията показва сюжети, в които единствено слаборазвитите райони получават поддръжка, което може да подкопае задачата на кохезионната политика да бъде главният инструмент на Европейски Съюз за вложения и взаимност за всички райони ", добавя тя.

" Лош нрав "

В момента Европейски Съюз предлага кохезионно финансиране за три вида райони – " по-силно развити " (с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията над 90% от междинния за ЕС), " в преход " (между 75 и 90%) или " по-слабо развити " (по-малко от 75%). Последните могат да получат най-голямо финансиране.

Моравско-силезийският район, чийто БВП на човек бе към 72% от междинното за Европейски Съюз през 2015 година, сега влиза в категорията " по-слабо развити ". Но в случай че стане малко по-богат или в случай че се промени формулата за установяване на категориите, той може да загуби кохезионни фондове.

Според някои локални хора това не е наложително нещо неприятно. " Не имам вяра в дотациите за компании ", разяснява предприемачът Томаш Бухвалдек. " Те основават неприятен нрав ". По думите му, до момента в който европейските и държавните дотации би трябвало да се употребяват за обществена инфраструктура, фирмите, които разчитат на дотации, не съумяват да се концентрират върху клиентите и да основат стойност.

Независимо от еврофондовете данни на " Евростат " демонстрират, че едвам 30% от чехите гледат на Европейски Съюз положително.

" Повечето хора не схващат фактически по какъв начин работи Европейски Съюз ", споделя студент в Техническия университет в Острава. Много локални " гледат на Европейски Съюз като на съперник, който диктува нещата ", счита той, като прибавя, че постоянно чехите получават информация от заглавия във " Facebook " и не си вършат труда да ревизират източниците си, което ги прави податливи на подправени вести. По думите му, въпреки младежите да желаят да видят света и от време на време да напущат поради по-високи заплати в Западна Европа, доста локални поданици са ксенофобски настроени и са " затворени за всичко друго ".

Министърът по европейските въпроси Алес Хмелар разяснява, че " сме клонни да забравяме за какво е била основана коехзионната политика ". " Ако бъдат направени прекомерно огромни съкращения, това ще сложи целия европейски план и главните му изгоди в риск ", добавя той.
Източник: dnevnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР