Кавказкият лабиринт и пътят на оцеляването
С разпадането на Съюз на съветските социалистически републики се оформят трите зони на неустановеност в Южен Кавказ – Абхазия, Южна Осетия и Нагорни Карабах
В изпълнената с политически събития година малко настрана остана петдневната война на Кавказ от август 2008 година На процедура тя бе засенчена от подписаната на 12 август 2018 година Конвенция за правния статут на Каспийско море. Без подозрение този факт ще окаже своето въздействие върху бъдещите процеси в района.
Кавказ, сходно на Балканския полуостров, е богат на история, спорове и политика. Много нации са минали през земите им, доста съдбоносни `грешки са правени, по тази причина и на Кавказ, и на Балканите се концентрира вниманието на общество върху модерни проблеми със мощен исторически привкус. Независимо от многочислените прилики в публичните процеси от двете страни на Черно море, значителната разлика през последните десетилетия е геополитическото структуриране в другите интернационалните организации и съюзи.
Балканите са част от Европа. Кавказ е в Евразия и през вековете е непрекъснат обект на борба за въздействие сред трите районни субекта – Русия, Турция, и Персия (от 1935 година Иран). Краят на Студената война слага нелеки въпроси пред трите страни от така наречен Закавказие – Грузия, Армения и Азербайджан. Възраждат се остарели етноконфесионални проблеми, чието начало е сложено от края на Първата международна война. С разпадането на Съветския съюз доста бързо се образуват трите зони на неустановеност в Южен Кавказ – Абхазия и Южна Осетия на територията на Грузия и спора за Нагорни Карабах сред Армения и Азербайджан. Във всяка една от конфликтните зони до 2008 година се утвърждава резистентен модел на кавказкото геополитическо пространство – война, етническо пречистване на територията, референдум, с който правно се обосновава съществуването на така наречен непризнати страни (Абхазия, Южна Осетия, Нагорни Карабах). С постигнатите сред Русия и Грузия Дагомиски съглашения през юни 1992 година, се основават условия за развиването на Южна Осетия като независима страна. Две години по-късно с постигнатото сред Руската Федерация и Грузия споразумение се взема решение и въпросът за Абхазия. През юни 1992 година се основава и по този начин наречената Минска група със съпредседатели представители от Русия, Франция, Съединени американски щати, с което се обрисува международноправната рамка за урегулиране на така наречен замразени спорове в Кавказ.
Първото десетилетие на 21 век минава през опита на Грузия с революцията на розите от есента на 2003 година да преформулира обстановката с Абхазия и Южна Осетия в посока възобновяване на грузинския интегритет. До лятото на 2008-а тези опити се демонстрират в активизиране на провокации по грузинско-южноосетинската граница, в непрекъснати обвинявания за основаване от страна на Цхинвали – столицата на Южна Осетия, на обстановки, засилващи контрабандата и като цяло икономическата неустановеност в района. Тбилиси минава към радикалния вид за решение на своето обединяване през август 2008 година в деня на откриването на летните олимпийски игри в Китай.
Предизвикателства за това има доста. През февруари 2008 година Косово едностранно разгласи своята самостоятелност, а на срещата на високо ниво на НАТО в Букурещ Грузия и Украйна се разминават, само че получават великодушни обещания за бъдещо участие в Североатлантическия пакт. Освен това тогавашният държавен секретар на Съединени американски щати Кондолиза Райс и заместник-държавният секретар Матю Брайза няколко дни преди спора излизат с позиции, които наливат масло в огъня. Грузинският президент Михаил Саакашвили атакува на 7 против 8 август Южна Осетия, с което основава най-голямата в постсъветското пространство провокация с директна устременост към досегашния принципал Русия. Много неща се изговориха и изписаха по отношение на грузинско-южноосетиско-руски спор. Продължава да се мултиплицира тезата за съветска самодейност за военно навлизане в суверенна Грузия. И до момента от време на време обособени страни или интернационалните организации излизат с заявления в отбрана на грузинското териториално единение. Важни са обаче два съществени обстоятелството. Саакашвили беше предизвикан да нахлуе в Южна Осетия, което безапелационно бе потвърдено от основана по случая група от самостоятелни специалисти, които година по-късно издадоха резултатите от изследването си. Вторият факт е обвързван с отсъствието на всяка друга реакция от интернационалните организации или обособени страни, с изключение на войнствена реторика във връзка с Русия. Нещо повече, с дейната интервенция на Франция се реализира бързото разрешаване на спора, което трайно трансформира обстановката в Кавказ.
Независимо от малобройното признание на Абхазия и Южна Осетия, те към този момент са със статута на суверенни страни. През идващите години съветските субсидии са сериозен тласък за тяхното икономическо подсилване, само че също по този начин основават условия и за тяхното преобразяване в съветски военни бази.
Укрепва се южнокавказката граница на Москва и се уголемяват, преди включването на Крим в съветските граници, черноморската акватория за Русия. Факт е, че признаването или сключването на разнообразни контракти с която и да е от двете републики, е самобитно доказателство за другата степен на взаимозависимост на съответната страна от Русия. Преди повече от месец излезе информация за подписани редица двустранни спогодби за интензивни търговски и стопански връзки сред Сирия и Южна Осетия.
Десет години след кавказката война от 2008 година се следят процеси, чиято противоречивост се демонстрира и на Кавказ, който е значима стратегическа трансмисия сред Изтока и Запада. В енергийния XXI век не престават да се разискват и трансформират в политически планове разнообразни диверсификационни планове в областта на стандартните първични материали с европейска устременост. Черноморско-каспийските страни не се отхвърлят да обвързват икономическия разцвет с политически сюжети и дейности, насочване към енергийни схеми. Доколко това ще продължи да бъде настоящо и в бъдеще, е въпрос на време и нововъведения в енергийната област.
Формално териториалното статукво, открито след. август 2008 година, продължава. Но както Съединени американски щати, НАТО и Европейският съюз, по този начин и Русия със своите съдружници в района, продължава борбата за въздействие и надзор. Смяната на властта в Армения, която някои доста желаеха да я разгласят за следващата „ цветна гражданска война “ няма по какъв начин да промени обстановката в ущърб на Кремъл. Ереван, без значение от промяната на политиците, продължава да бъде съветският форпост в южен Кавказ. Участие на грузинци, арменци и азери в учения на НАТО надали може да бъде възприето като качествена смяна на политическата картина. Освен това устойчивият троен формат на съдействие сред Русия, Иран и Турция, както и подписаната Конвенция за правния статут на Каспийско море, утвърждават в Кавказкия район районният фактор.
Независимо от войнствената реторика в световното пространство, както и разгарящата се икономическа война, трендовете към политически разговор и установяването на задоволително постоянни геополитически конфигурации, включващи трите южнокавказки републики, е вяра за някаква смяна. Кавказ продължава да е един лабиринт от пресечни точки на история, стопанска система и енергетика. В продължаващата политическа фрагментация, която ускорява подвижността на съюзите и усилва степента на непредсказуемост в района, се открива задоволително постоянна наклонност към разговор. Пътят, който извежда от кавказкия лабиринт, може да се окаже по-близо до оцеляването от другите разновидности, които се оферират.
В изпълнената с политически събития година малко настрана остана петдневната война на Кавказ от август 2008 година На процедура тя бе засенчена от подписаната на 12 август 2018 година Конвенция за правния статут на Каспийско море. Без подозрение този факт ще окаже своето въздействие върху бъдещите процеси в района.
Кавказ, сходно на Балканския полуостров, е богат на история, спорове и политика. Много нации са минали през земите им, доста съдбоносни `грешки са правени, по тази причина и на Кавказ, и на Балканите се концентрира вниманието на общество върху модерни проблеми със мощен исторически привкус. Независимо от многочислените прилики в публичните процеси от двете страни на Черно море, значителната разлика през последните десетилетия е геополитическото структуриране в другите интернационалните организации и съюзи.
Балканите са част от Европа. Кавказ е в Евразия и през вековете е непрекъснат обект на борба за въздействие сред трите районни субекта – Русия, Турция, и Персия (от 1935 година Иран). Краят на Студената война слага нелеки въпроси пред трите страни от така наречен Закавказие – Грузия, Армения и Азербайджан. Възраждат се остарели етноконфесионални проблеми, чието начало е сложено от края на Първата международна война. С разпадането на Съветския съюз доста бързо се образуват трите зони на неустановеност в Южен Кавказ – Абхазия и Южна Осетия на територията на Грузия и спора за Нагорни Карабах сред Армения и Азербайджан. Във всяка една от конфликтните зони до 2008 година се утвърждава резистентен модел на кавказкото геополитическо пространство – война, етническо пречистване на територията, референдум, с който правно се обосновава съществуването на така наречен непризнати страни (Абхазия, Южна Осетия, Нагорни Карабах). С постигнатите сред Русия и Грузия Дагомиски съглашения през юни 1992 година, се основават условия за развиването на Южна Осетия като независима страна. Две години по-късно с постигнатото сред Руската Федерация и Грузия споразумение се взема решение и въпросът за Абхазия. През юни 1992 година се основава и по този начин наречената Минска група със съпредседатели представители от Русия, Франция, Съединени американски щати, с което се обрисува международноправната рамка за урегулиране на така наречен замразени спорове в Кавказ.
Първото десетилетие на 21 век минава през опита на Грузия с революцията на розите от есента на 2003 година да преформулира обстановката с Абхазия и Южна Осетия в посока възобновяване на грузинския интегритет. До лятото на 2008-а тези опити се демонстрират в активизиране на провокации по грузинско-южноосетинската граница, в непрекъснати обвинявания за основаване от страна на Цхинвали – столицата на Южна Осетия, на обстановки, засилващи контрабандата и като цяло икономическата неустановеност в района. Тбилиси минава към радикалния вид за решение на своето обединяване през август 2008 година в деня на откриването на летните олимпийски игри в Китай.
Предизвикателства за това има доста. През февруари 2008 година Косово едностранно разгласи своята самостоятелност, а на срещата на високо ниво на НАТО в Букурещ Грузия и Украйна се разминават, само че получават великодушни обещания за бъдещо участие в Североатлантическия пакт. Освен това тогавашният държавен секретар на Съединени американски щати Кондолиза Райс и заместник-държавният секретар Матю Брайза няколко дни преди спора излизат с позиции, които наливат масло в огъня. Грузинският президент Михаил Саакашвили атакува на 7 против 8 август Южна Осетия, с което основава най-голямата в постсъветското пространство провокация с директна устременост към досегашния принципал Русия. Много неща се изговориха и изписаха по отношение на грузинско-южноосетиско-руски спор. Продължава да се мултиплицира тезата за съветска самодейност за военно навлизане в суверенна Грузия. И до момента от време на време обособени страни или интернационалните организации излизат с заявления в отбрана на грузинското териториално единение. Важни са обаче два съществени обстоятелството. Саакашвили беше предизвикан да нахлуе в Южна Осетия, което безапелационно бе потвърдено от основана по случая група от самостоятелни специалисти, които година по-късно издадоха резултатите от изследването си. Вторият факт е обвързван с отсъствието на всяка друга реакция от интернационалните организации или обособени страни, с изключение на войнствена реторика във връзка с Русия. Нещо повече, с дейната интервенция на Франция се реализира бързото разрешаване на спора, което трайно трансформира обстановката в Кавказ.
Независимо от малобройното признание на Абхазия и Южна Осетия, те към този момент са със статута на суверенни страни. През идващите години съветските субсидии са сериозен тласък за тяхното икономическо подсилване, само че също по този начин основават условия и за тяхното преобразяване в съветски военни бази.
Укрепва се южнокавказката граница на Москва и се уголемяват, преди включването на Крим в съветските граници, черноморската акватория за Русия. Факт е, че признаването или сключването на разнообразни контракти с която и да е от двете републики, е самобитно доказателство за другата степен на взаимозависимост на съответната страна от Русия. Преди повече от месец излезе информация за подписани редица двустранни спогодби за интензивни търговски и стопански връзки сред Сирия и Южна Осетия.
Десет години след кавказката война от 2008 година се следят процеси, чиято противоречивост се демонстрира и на Кавказ, който е значима стратегическа трансмисия сред Изтока и Запада. В енергийния XXI век не престават да се разискват и трансформират в политически планове разнообразни диверсификационни планове в областта на стандартните първични материали с европейска устременост. Черноморско-каспийските страни не се отхвърлят да обвързват икономическия разцвет с политически сюжети и дейности, насочване към енергийни схеми. Доколко това ще продължи да бъде настоящо и в бъдеще, е въпрос на време и нововъведения в енергийната област.
Формално териториалното статукво, открито след. август 2008 година, продължава. Но както Съединени американски щати, НАТО и Европейският съюз, по този начин и Русия със своите съдружници в района, продължава борбата за въздействие и надзор. Смяната на властта в Армения, която някои доста желаеха да я разгласят за следващата „ цветна гражданска война “ няма по какъв начин да промени обстановката в ущърб на Кремъл. Ереван, без значение от промяната на политиците, продължава да бъде съветският форпост в южен Кавказ. Участие на грузинци, арменци и азери в учения на НАТО надали може да бъде възприето като качествена смяна на политическата картина. Освен това устойчивият троен формат на съдействие сред Русия, Иран и Турция, както и подписаната Конвенция за правния статут на Каспийско море, утвърждават в Кавказкия район районният фактор.
Независимо от войнствената реторика в световното пространство, както и разгарящата се икономическа война, трендовете към политически разговор и установяването на задоволително постоянни геополитически конфигурации, включващи трите южнокавказки републики, е вяра за някаква смяна. Кавказ продължава да е един лабиринт от пресечни точки на история, стопанска система и енергетика. В продължаващата политическа фрагментация, която ускорява подвижността на съюзите и усилва степента на непредсказуемост в района, се открива задоволително постоянна наклонност към разговор. Пътят, който извежда от кавказкия лабиринт, може да се окаже по-близо до оцеляването от другите разновидности, които се оферират.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ