Какво постигна Турция за 7 дни в Африн и какво ще последва
С разнопосочни сигнали за триумфи и жертви от двете страни тече интервенцията на Турция " Маслинова клонка " в региона на сирийския град Африн и продължава за осми следващ ден. Офанзивата стартира малко след първите известия за " граничните " кюрдски (и по-малко арабски) сили, които Съединени американски щати оповестиха, че образоват в Североизточна Сирия, въпреки по-късно да отхвърлиха да имат сходни проекти. Вашингтон обаче упорства, че силите му ще останат в Северна Сирия, с цел да се предотврати завръщането на " Ислямска страна " и да се укрепи сигурността в региона.
Ако турската интервенция фактически продължи и към Манбидж, на към 100 километра от Африн, както гласи проектът на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, това би могло да изправи войски на Турция (и бунтовници от Свободната сирийска армия) и Съединените щати едни против други. Случващото се може да окаже въздействие и на ориста на Сирия, която някои интернационалните сили желаят да очертаят на идния кротичък конгрес в съветския град Сочи.
" Дневник " обобщава най-важното за дейностите на Турция в Сирия в последната седмица и последствията, които може да произтекат от тях.
Защо има турски сили в Северна Сирия
Всъщност Турция удря цели на кюрдски сили още от 2015 година, когато разгласи, че стартира въздушна акция против " Ислямска страна " и други " терористи ". Тогава критици на военните ѝ дейности твърдяха, че тя се цели повече в кюрдски милиции, в сравнение с в джихадистите, по това време завладели обширни раойни в Сирия.
Специално Африн, в провинция Алепо, се оказа в ръцете на кюрдите още през 2012 година Силите на Башар Асад стопираха да имат наличие там малко откакто стартира гражданската война. Същото се случи в огромна част от Северна Сирия - региони в нея бяха известно време под надзор на сирийски бунтовници. Кюрдите по-късно отвоюваха някои региони от " Ислямска страна ". Оказал се под съветско въздействие, Африн по този начин и не стана част от " деескалационните зони ", контрактувани в началото от Турция, Сирия и Иран.
В огромна част от Северна Сирия преобладаващи сили се обрисуваха Партията на демократичния съюз (PYD) и нейното " военно крило ", Силите за отбрана на народа (YPG). Те се считат от Анкара за разклонения на неразрешената Кюрдска работническа партия (ПКК), която в средата на 80-те години на предишния век стартира въоръжен спор с турската страна. Три десетилетия по-късно президентът (тогава към момента премиер) Реджеп Тайип Ердоган подписа с нея историческо помирение, което обаче продължи единствено две години.
Сега за Турция YPG и PYD образуват " терористичен кулоар ", който обгръща огромна част от Северна Сирия и над половината от протежението на 900-километровата обща граница и е опасност за сигурността ѝ. Затова още преди години посредством подкрепяни от нея бунтовници Анкара съумя да се " вклини " в погранична зона източно от Идлиб и Африн и западно от Манбидж и блокира опцията да има непрестанен регион под кюрдски надзор по съвсем цялата граница.
Позиции на терен
За няколко дни силите, водени от Анкара, овладяха територия на към 10 километра във вътрешността в Сирия. Идеята на турските въоръжени сили (при интервенция " Ефратски щит " през 2016 година участваха главно специфични части) беше да отворят няколко фронта в провинцията против сред 8000 и 10 000 бойци на YPG в региона и да стартират блокада на града с население към 200 000 души съгласно кюрдски източници (или 750 000, с болшинство араби бежанци от Алепо други зони в Сирия, в случай че се има вяра на данни на турските управляващи, представени от държавната телевизия TRT). Според " Гардиън " силите на Свободната сирийска войска също наброяват към 10 000 души.
#Syria civil #war: #TurkishArmy#intervention in #Afrin goes on, but the #Kurdish `terrorists` still resist... - a territorial control #map as of January 25, 2018. #Aleppo#Efrin#Erdogan#Assad#Putin#Trump#SAA#FSA#SDF#Kurdshttps://t.co/QnQqtEskvppic.twitter.com/hofkCoIiKh
— Cristian Ionita (@EdmapsCom) January 25, 2018
Турската войска и бунтовниците се насочиха към западни, източни и северни подстъпи към Африн, само че неприятното време затрудни офанзивата и ограничи поддръжката по въздух, а и планинският терен дава известно преимущество на кюрдските елементи. Според Турция една от значимите точки е градчeто Тел Рифат, източно от Африн и в близост както от следения от Свободната сирийска войска Азаз, по този начин и от намиращата се в ръцете на режима провинция Идлиб (по пътя през Тел Рифат от Азаз до Идлиб може да се стигне за 2 часа).
В хода на военните дейности данните за точните позиции на силите (и на починалите от двете страни) остават спорни. Сирийската обсерватория за правата на индивида заяви по-рано тази седмица, че турски самолети са нанесли удари в Северен Африн под съпровода на мощен артилерийски огън. Турската войска твърди, че в следствие починалите са няколкостотин, към петък по здрач - минимум 343-ма кюрдски бойци (обозначавани от Анкара като терористи).
Сирийските демократични сили (SDF) - кюрдско-арабските бойци, чийто гръбнак са YPG - към този момент са казвали, че Турция завишава изкуствено броя на починалите. Според онлайн изданието " Ал Монитор " обаче и двете страни в действителност го вършат за лични пропагандни цели, с цел да основават чувството, че имат превъзходство в спора.
© Stringer, Reuters
Жители на турския граничен град Килис разчистват парчета, откакто изстреляна от Сирия ракета уцели джамия в града.
Гневът на кюрдите
SDF споделиха през вчерашния ден вечерта, че против Турция ще последва " отговор ", в случай че тя извърши опасността си да разшири нападението против сирийски кюрдски милиции до границата с Ирак. По-рано администрацията на Африн, обвързвана с PYD и YPG, прикани сирийската войска да отбрани града от турските сили - единствено няколко дни откакто кюрдски представители отхвърлиха настояването на Русия да предадат Африн и други региони под контрола на Асад.
Дамаск обаче по този начин и не реагира незабавно на апелите на YPG и SDF, въпреки още преди турската атака да увери, че ще смъква изтребители, които навлязат във въздушното ѝ пространство. Режимът на президента Башар Асад към момента не е изпратил войски в Африн близо 36 часа откакто това бе поискано.
Какво мислят Москва и Дамаск
" Първата реакция от Русия на интервенция " Маслинова клонка " демонстрира, че двете страни са постигнали единодушие за началото на офанзивата, " сподели за " Дневник " политологът Керим Хас от Московския държавен университет. Москва не даде " публична " благословия (външното министерство първо изрази терзание от интервенцията, а министерството на защитата малко по-късно заяви, че схваща позицията на Турция). YPG, на които Русия помагаше в Африн, обаче оповестиха, че тя е " отворила небето " на региона за турски самолети, а съгласно съветски, турски и арабски медии е изтеглила и наблюдаващи (което Кремъл по този начин и не потвърди).
Според " Ал Монитор " съветските обвинявания към Съединени американски щати и известието им за " граничните сили " при започване на " Маслинова клонка " е доказателство, че Русия се възползва от обстановката на терен, с цел да всее разкол сред съдружниците Турция и Съединени американски щати, които по този начин или другояче водят война с медиатори на терен. От друга страна интервенцията демонстрира подобие на съветските и турските ползи в Северна Сирия за сметка на Съединени американски щати.
Изданието отбелязва, че краткосрочно Турция може и да реализира триумф в Африн, само че слага въпрос за дълготрайните ѝ позиции по отношение на съветските ползи. Журналистът Метин Гюрчан счита, че Москва може и да се надява, че кюрдските сили ще се видят принудени да правят отстъпка поради дейностите на Анкара и да са подготвени да предадат Африн на режима на Башар Асад. Хас счита и че е допустимо градът и покрайнините да бъдат предадени на Асад откакто бъдат отвоювани от YPG.
© Khalil Ashawi, Reuters
Турски войски североизточно от Африн.
Какво следва
Според представители на Свободната сирийска войска, интервюирани от " Гардиън ", Турция им е помогнала да обучат хиляди бойци, които могат да образуват единна войска бунтовници, които при победа в Африн да получат кулоар към провинция Идлиб, следена от обединяването " Хайят Тахрир аш Шам ", водено от някогашния клон на " Ал кайда " в Сирия. Командири от ССА настояват, че още в границите на " Ефратски щит " турските сили са подготвили такава интервенция по границата на Турция с провинция Идлиб, само че тези дейности са приключили с неуспех след сделката сред Анкара, Москва и Техеран да има " деескалационна зона " в региона на Идлиб. Според разбор на " Новая газета " предислоцирането на съветските сили в Африн (спецофицери и военна полиция), разкрило пътя за турските танкове, ще даде опция YPG да бъдат откъснати от всякаква допустима поддръжка, в това число от Дамаск.
Политологът Керим Хас обаче счита, че в подмяна на съветските дейности Турция " евентуално ще си затвори очите за по-агресивна атака в Идлиб от страна на режима в околните седмици " като част от договорката с Москва. Според него договорката сред Анкара и Москва е сложила ясни граници на територията и продължителността на " Маслинова клонка " и надали може да става дума за " изцяло преодоляване на Африн ".
Неизвестно е до каква степен ще стигнат заканите на Ердоган за нахлуване на изток към Манбидж и по какъв начин ще реагират Съединени американски щати, а и другите интернационалните играчи в спора. Трябва обаче да се имат поради двете цели, които в обособени мнения показаха турските управляващи като дълготрайна цел на задачата си в Сирия – да се оправят с " терористите " по цялото продължение на общата граница и да се уверят, че всички три и половина милиона бежанци ще се върнат в родината си. Ако Анкара фактически желае да извърши двете цели, дейностите ѝ в Сирия може да лишават повече време.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Сирийската рецесия (1273)
Ако турската интервенция фактически продължи и към Манбидж, на към 100 километра от Африн, както гласи проектът на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, това би могло да изправи войски на Турция (и бунтовници от Свободната сирийска армия) и Съединените щати едни против други. Случващото се може да окаже въздействие и на ориста на Сирия, която някои интернационалните сили желаят да очертаят на идния кротичък конгрес в съветския град Сочи.
" Дневник " обобщава най-важното за дейностите на Турция в Сирия в последната седмица и последствията, които може да произтекат от тях.
Защо има турски сили в Северна Сирия
Всъщност Турция удря цели на кюрдски сили още от 2015 година, когато разгласи, че стартира въздушна акция против " Ислямска страна " и други " терористи ". Тогава критици на военните ѝ дейности твърдяха, че тя се цели повече в кюрдски милиции, в сравнение с в джихадистите, по това време завладели обширни раойни в Сирия.
Специално Африн, в провинция Алепо, се оказа в ръцете на кюрдите още през 2012 година Силите на Башар Асад стопираха да имат наличие там малко откакто стартира гражданската война. Същото се случи в огромна част от Северна Сирия - региони в нея бяха известно време под надзор на сирийски бунтовници. Кюрдите по-късно отвоюваха някои региони от " Ислямска страна ". Оказал се под съветско въздействие, Африн по този начин и не стана част от " деескалационните зони ", контрактувани в началото от Турция, Сирия и Иран.
В огромна част от Северна Сирия преобладаващи сили се обрисуваха Партията на демократичния съюз (PYD) и нейното " военно крило ", Силите за отбрана на народа (YPG). Те се считат от Анкара за разклонения на неразрешената Кюрдска работническа партия (ПКК), която в средата на 80-те години на предишния век стартира въоръжен спор с турската страна. Три десетилетия по-късно президентът (тогава към момента премиер) Реджеп Тайип Ердоган подписа с нея историческо помирение, което обаче продължи единствено две години.
Сега за Турция YPG и PYD образуват " терористичен кулоар ", който обгръща огромна част от Северна Сирия и над половината от протежението на 900-километровата обща граница и е опасност за сигурността ѝ. Затова още преди години посредством подкрепяни от нея бунтовници Анкара съумя да се " вклини " в погранична зона източно от Идлиб и Африн и западно от Манбидж и блокира опцията да има непрестанен регион под кюрдски надзор по съвсем цялата граница.
Позиции на терен
За няколко дни силите, водени от Анкара, овладяха територия на към 10 километра във вътрешността в Сирия. Идеята на турските въоръжени сили (при интервенция " Ефратски щит " през 2016 година участваха главно специфични части) беше да отворят няколко фронта в провинцията против сред 8000 и 10 000 бойци на YPG в региона и да стартират блокада на града с население към 200 000 души съгласно кюрдски източници (или 750 000, с болшинство араби бежанци от Алепо други зони в Сирия, в случай че се има вяра на данни на турските управляващи, представени от държавната телевизия TRT). Според " Гардиън " силите на Свободната сирийска войска също наброяват към 10 000 души.
#Syria civil #war: #TurkishArmy#intervention in #Afrin goes on, but the #Kurdish `terrorists` still resist... - a territorial control #map as of January 25, 2018. #Aleppo#Efrin#Erdogan#Assad#Putin#Trump#SAA#FSA#SDF#Kurdshttps://t.co/QnQqtEskvppic.twitter.com/hofkCoIiKh
— Cristian Ionita (@EdmapsCom) January 25, 2018
Турската войска и бунтовниците се насочиха към западни, източни и северни подстъпи към Африн, само че неприятното време затрудни офанзивата и ограничи поддръжката по въздух, а и планинският терен дава известно преимущество на кюрдските елементи. Според Турция една от значимите точки е градчeто Тел Рифат, източно от Африн и в близост както от следения от Свободната сирийска войска Азаз, по този начин и от намиращата се в ръцете на режима провинция Идлиб (по пътя през Тел Рифат от Азаз до Идлиб може да се стигне за 2 часа).
В хода на военните дейности данните за точните позиции на силите (и на починалите от двете страни) остават спорни. Сирийската обсерватория за правата на индивида заяви по-рано тази седмица, че турски самолети са нанесли удари в Северен Африн под съпровода на мощен артилерийски огън. Турската войска твърди, че в следствие починалите са няколкостотин, към петък по здрач - минимум 343-ма кюрдски бойци (обозначавани от Анкара като терористи).
Сирийските демократични сили (SDF) - кюрдско-арабските бойци, чийто гръбнак са YPG - към този момент са казвали, че Турция завишава изкуствено броя на починалите. Според онлайн изданието " Ал Монитор " обаче и двете страни в действителност го вършат за лични пропагандни цели, с цел да основават чувството, че имат превъзходство в спора.
© Stringer, Reuters
Жители на турския граничен град Килис разчистват парчета, откакто изстреляна от Сирия ракета уцели джамия в града.
Гневът на кюрдите
SDF споделиха през вчерашния ден вечерта, че против Турция ще последва " отговор ", в случай че тя извърши опасността си да разшири нападението против сирийски кюрдски милиции до границата с Ирак. По-рано администрацията на Африн, обвързвана с PYD и YPG, прикани сирийската войска да отбрани града от турските сили - единствено няколко дни откакто кюрдски представители отхвърлиха настояването на Русия да предадат Африн и други региони под контрола на Асад.
Дамаск обаче по този начин и не реагира незабавно на апелите на YPG и SDF, въпреки още преди турската атака да увери, че ще смъква изтребители, които навлязат във въздушното ѝ пространство. Режимът на президента Башар Асад към момента не е изпратил войски в Африн близо 36 часа откакто това бе поискано.
Какво мислят Москва и Дамаск
" Първата реакция от Русия на интервенция " Маслинова клонка " демонстрира, че двете страни са постигнали единодушие за началото на офанзивата, " сподели за " Дневник " политологът Керим Хас от Московския държавен университет. Москва не даде " публична " благословия (външното министерство първо изрази терзание от интервенцията, а министерството на защитата малко по-късно заяви, че схваща позицията на Турция). YPG, на които Русия помагаше в Африн, обаче оповестиха, че тя е " отворила небето " на региона за турски самолети, а съгласно съветски, турски и арабски медии е изтеглила и наблюдаващи (което Кремъл по този начин и не потвърди).
Според " Ал Монитор " съветските обвинявания към Съединени американски щати и известието им за " граничните сили " при започване на " Маслинова клонка " е доказателство, че Русия се възползва от обстановката на терен, с цел да всее разкол сред съдружниците Турция и Съединени американски щати, които по този начин или другояче водят война с медиатори на терен. От друга страна интервенцията демонстрира подобие на съветските и турските ползи в Северна Сирия за сметка на Съединени американски щати.
Изданието отбелязва, че краткосрочно Турция може и да реализира триумф в Африн, само че слага въпрос за дълготрайните ѝ позиции по отношение на съветските ползи. Журналистът Метин Гюрчан счита, че Москва може и да се надява, че кюрдските сили ще се видят принудени да правят отстъпка поради дейностите на Анкара и да са подготвени да предадат Африн на режима на Башар Асад. Хас счита и че е допустимо градът и покрайнините да бъдат предадени на Асад откакто бъдат отвоювани от YPG.
© Khalil Ashawi, Reuters
Турски войски североизточно от Африн.
Какво следва
Според представители на Свободната сирийска войска, интервюирани от " Гардиън ", Турция им е помогнала да обучат хиляди бойци, които могат да образуват единна войска бунтовници, които при победа в Африн да получат кулоар към провинция Идлиб, следена от обединяването " Хайят Тахрир аш Шам ", водено от някогашния клон на " Ал кайда " в Сирия. Командири от ССА настояват, че още в границите на " Ефратски щит " турските сили са подготвили такава интервенция по границата на Турция с провинция Идлиб, само че тези дейности са приключили с неуспех след сделката сред Анкара, Москва и Техеран да има " деескалационна зона " в региона на Идлиб. Според разбор на " Новая газета " предислоцирането на съветските сили в Африн (спецофицери и военна полиция), разкрило пътя за турските танкове, ще даде опция YPG да бъдат откъснати от всякаква допустима поддръжка, в това число от Дамаск.
Политологът Керим Хас обаче счита, че в подмяна на съветските дейности Турция " евентуално ще си затвори очите за по-агресивна атака в Идлиб от страна на режима в околните седмици " като част от договорката с Москва. Според него договорката сред Анкара и Москва е сложила ясни граници на територията и продължителността на " Маслинова клонка " и надали може да става дума за " изцяло преодоляване на Африн ".
Неизвестно е до каква степен ще стигнат заканите на Ердоган за нахлуване на изток към Манбидж и по какъв начин ще реагират Съединени американски щати, а и другите интернационалните играчи в спора. Трябва обаче да се имат поради двете цели, които в обособени мнения показаха турските управляващи като дълготрайна цел на задачата си в Сирия – да се оправят с " терористите " по цялото продължение на общата граница и да се уверят, че всички три и половина милиона бежанци ще се върнат в родината си. Ако Анкара фактически желае да извърши двете цели, дейностите ѝ в Сирия може да лишават повече време.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Сирийската рецесия (1273)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ