Протестиращи искат справедливост за хората с увреждания
С митинг под наслов „ Системата ни убива – Системата блокира “ родители на деца с увреждания желаеха правдивост както за своите чеда, по този начин и за всички тежко заболели хора в страната ни. Те развяха черни флагове, с цел да покажат какъв брой е черен животът им. Проявата притегли към 30 участници, които получиха поддръжка от гражданското съдружие ДНЕС и придвижване „ Възраждане “. Всички дружно блокираха за малко един от натоварените булеварди – „ Георги Бенковски “, въпреки и за малко, с цел да привлекат вниманието върху наболелите от години проблеми и да изискат ефикасни промени, гарантиращи заслужен живот на българските жители, лишени от здраве и самостоятелност. Основното искане е гласуването на Закона за персоналната помощ.
„ Смятаме, че е извънредно време тези, които са обхванато с власт, само че демонстрират тотално безхаберие, да се осъзнаят и да погледнат трезво на проблемите на хората с увреждания. Знаем какъв брой мъчно се гледа крепко дете, а при болните е още по-тежко, грижата е денонощна, сподели Антоанета Тенева, една от участничките в митинга. Трябва да сме единни, с цел да се съхраним като народ. Няма да позволим системата да ги убие! “.
Протестиращите упорстват законите, отнасящи се за хората с увреждания, да бъдат главно преразгледани. Да се заложи предписание, че всяка майка би трябвало да е първи вид за персонален помощник на детето си, тъй като поставя грижи 24 часа в денонощието, до момента в който обезпечаваните помощници по стратегии помощници са за по няколко часа, а те са извънредно незадоволителни. Освен това родител, който отглежда дете с увреждания, да бъде обезпечаван. Сега отдалите се на повредените си чеда освен остават без стаж и право на пенсия, само че нямат и здравно обезпечаване. Така не могат да се лекуват, защото нямат и пари да си заплащат на частно. А те са нужни здрави и мощни на децата си, защото и когато към този момент са огромни, те имат нужда от компаньон.
Сред фамилиите на деца с увреждания се разраства българския феномен, именуван „ здравна емиграция “, описа Кръстанка Кълвачева, една от организаторките на митинга. Много хора търсят избавление в чужбина, надявайки се, че в цивилизованите страни ще намерят по-добри условия за болните си чеда. И намират. Пазарджиклийка се е изселила във Франция с 15-годишния си наследник, измъчен от няколко доста тежки диагнози. Въпреки инвалидността си, момчето там е под опеката на профилиран център, осигуряващ му нужните грижи. Вече даже посещава учебно заведение и се образова.
Сред недоволните беше и 22-годишната Румяна, родена с детска церебрална парализа. Момичето е претърпяло 20 интервенции, с цел да проходи, само че и до момента не може да се движи сама, би трябвало някой да я крепи. Дължи забележителните усъвършенствания в положението си на борбената си майка – Радка Станева. Девойката споделя, че интервенциите й, като се изключи последната, са плащани от страната, само че за рехабилитацията са събирани пари с дарителски акции – страната не поема долекуването, а фамилиите като това на Руми не могат да си го разрешат. Това е една от измененията, което желае младата пазарджиклийка. Въпреки компликациите, тя към този момент е квалифициран обществен служащ и мечтае да работи в системата, с цел да извоюва повече права за себеподобните си.
От ръководещите зависи дали митингите ще продължат, обявиха участници в митинга, които напомнят, че това е осмата сходна демонстрация, а палатковият лагер на недоволството стои на жълтите павета към този момент 123 дни. Ако не се подхващат съответни ограничения, родителите на деца с увреждания са подготвени да продължат битката по всички вероятни способи.
„ Смятаме, че е извънредно време тези, които са обхванато с власт, само че демонстрират тотално безхаберие, да се осъзнаят и да погледнат трезво на проблемите на хората с увреждания. Знаем какъв брой мъчно се гледа крепко дете, а при болните е още по-тежко, грижата е денонощна, сподели Антоанета Тенева, една от участничките в митинга. Трябва да сме единни, с цел да се съхраним като народ. Няма да позволим системата да ги убие! “.
Протестиращите упорстват законите, отнасящи се за хората с увреждания, да бъдат главно преразгледани. Да се заложи предписание, че всяка майка би трябвало да е първи вид за персонален помощник на детето си, тъй като поставя грижи 24 часа в денонощието, до момента в който обезпечаваните помощници по стратегии помощници са за по няколко часа, а те са извънредно незадоволителни. Освен това родител, който отглежда дете с увреждания, да бъде обезпечаван. Сега отдалите се на повредените си чеда освен остават без стаж и право на пенсия, само че нямат и здравно обезпечаване. Така не могат да се лекуват, защото нямат и пари да си заплащат на частно. А те са нужни здрави и мощни на децата си, защото и когато към този момент са огромни, те имат нужда от компаньон.
Сред фамилиите на деца с увреждания се разраства българския феномен, именуван „ здравна емиграция “, описа Кръстанка Кълвачева, една от организаторките на митинга. Много хора търсят избавление в чужбина, надявайки се, че в цивилизованите страни ще намерят по-добри условия за болните си чеда. И намират. Пазарджиклийка се е изселила във Франция с 15-годишния си наследник, измъчен от няколко доста тежки диагнози. Въпреки инвалидността си, момчето там е под опеката на профилиран център, осигуряващ му нужните грижи. Вече даже посещава учебно заведение и се образова.
Сред недоволните беше и 22-годишната Румяна, родена с детска церебрална парализа. Момичето е претърпяло 20 интервенции, с цел да проходи, само че и до момента не може да се движи сама, би трябвало някой да я крепи. Дължи забележителните усъвършенствания в положението си на борбената си майка – Радка Станева. Девойката споделя, че интервенциите й, като се изключи последната, са плащани от страната, само че за рехабилитацията са събирани пари с дарителски акции – страната не поема долекуването, а фамилиите като това на Руми не могат да си го разрешат. Това е една от измененията, което желае младата пазарджиклийка. Въпреки компликациите, тя към този момент е квалифициран обществен служащ и мечтае да работи в системата, с цел да извоюва повече права за себеподобните си.
От ръководещите зависи дали митингите ще продължат, обявиха участници в митинга, които напомнят, че това е осмата сходна демонстрация, а палатковият лагер на недоволството стои на жълтите павета към този момент 123 дни. Ако не се подхващат съответни ограничения, родителите на деца с увреждания са подготвени да продължат битката по всички вероятни способи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ