Разводите поскъпват
С смяната на минималната работна заплата от 1 януари 2025 година
Издръжката на дете пораства от 233 лв. до 318 лв. след 4 години
Сключват извънсъдебно съглашение
Увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2025 година ще докара до автоматизираното нарастване на сумите за прехрана на децата при бракоразвод, разясниха пред “Труд news ” специалисти по фамилно право. Това е по този начин, тъй като съгласно Семейния кодекс, минималната прехрана, която е законово регламентирана, е закрепена върху една четвърт от минималната работна заплата.
За 2024 година минималната прехрана за дете е 233,25 лв., защото минималната работна заплата е 933 лв., само че с плануваното є нарастване от идната година (1077 лв., б. а.), издръжките в бракоразводните каузи за малолетните каузи следва да станат в най-малък размер от 269,25 лв., означиха пред “Труд news ” адвокати.
Средногодишно съотношението сред размера на минималната работна заплата от 1077 лева към междинната работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата 2023 година и първите две тримесечия на настоящата 2024 година, е 50 на 100.
Предложеният размер на минималната работна заплата от 1077 лв. се приближава до главните допускания по Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2024-2028 на Министерството на финансите.
За 2026 година в прогнозите на минималните трудови хонорари е заложено те да са в размер от 1162 лв. и плануваното нарастване е с 85 лв..
Това автоматизирано ще усили и минималния размер на месечната прехрана при бракоразводните каузи и минималната сума ще стане след 2 години 290,50 лв..
С още 54 лв. ще бъде нарастването на МРЗ през 2027 година и ще стане 1216 лв., като това ще се отрази върху издръжката по Семейния кодекс с ново нарастване и тя ще стане 304 лв..
Ако прогнозите на финансовото министерство за 2028 година станат факт, то параметрите на минималното заплащане се усилват с още 56 лв. и минималната работна заплата от 1 януари 2028 година ще е 1272 лв., а минималната прехрана по Семейния кодекс - 318 лв..
Избягването на правосъдни каузи по установяване прехрана на дете при разведени или разграничени родители е най-удачният вид, споделят юристи по бракоразводни каузи, които всеобщо предлагат на страните да подписват извънсъдебно съглашение, само че да плануват растежа на минималната работна заплата, с цел да не влизат родителите в непрекъснати каузи.
Конституционният съд анулира наложителните договаряния
Медиацията може да понижи цената на раздялата
От 1 юли тази година у нас трябваше да бъде въведена наложителна медиация – прийом за извънсъдебно разрешаване на разногласия, в който бяха включени и бракоразводните каузи. Конституционният съд обаче я „ анулира ” по искане на Висшия адвокатски съвет, като одобри един от причините, че не е обяснен добре въпросът кой заплаща за уредниците на най-малко една наложителна среща сред някогашния брачен партньор и брачна половинка.
Все отново остава доброволната медиация, при която двойката може сама да позволи проблемите при развода, всяка от двете страни да отбрани ползите си, да се договорят кое ще е най-добре за децата, да разделят заслужено имуществената общественост и да запазят връзките си. Всичко това – без да вървят на поредност от съвещания в съда, а единствено на едно или две, на които да показват и прегледат съглашението сред страните. Таксата, която се заплаща за медиация, е в пъти по-малко от разноските по дълготрайно дело.
Според Закона за медиацията, която работи у нас от 2004 година, посредникът е самостоятелен, безпристрастен и неутрален специалист, който оказва помощ на страните да преодолеят напрежението между тях, да поддържат връзка по-лесно, да изяснят противоречивите въпроси, ползите и потребностите на всяка от страните, да преценяват плюсовете и минусите на вероятните решения и да изберат най-изгодното и реалистично за двете страни решение. За задачата се вършат няколко срещи отвън съда по правила, избрани взаимно от страните и посредника, във време и място, комфортни за някогашните съпрузи.
По всяко време, в случай че не са удовлетворени от договарянията, те могат да се откажат и разводът им да продължи по нормалния ред в съда.
Близо 70 на 100 се разделят по взаимно съгласие
От сключването на брак до раздялата минават приблизително по 15 години
Коефициенти на брачност и бракоразводност за 2023 година по данни на Национален статистически институт.
Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15,4 години, пресметна Националният статистически институт за 2023 година. През предходната година са регистрирани 21 800 юридически брака - с 4213 по-малко по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност е 3.4‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (16 105) са измежду популацията в градовете.
Броят на разводите през 2023 година е 9088, или с 437 по-малко от записаните през 2022 година. През 2018 година разводите са общо 10 596, през 2019 година 10 859, през 2020 година - 9015 броя, а през 2021 година - 10 021.
От всички прекъснати бракове 77,6% се отнасят за популацията в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекъснати по “взаимно единодушие ” (67,8 на сто), следват аргументите “несходство в характерите ” (19,3%) и “фактическа разлъка ” (11,8%).
Разводът не е бил първи за 11,1% от дамите и 11,7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2023 година.
През 2023 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 33,4 и 30,3 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0.4 години за мъжете и 0.2 за дамите.
За 84,6% от дамите и 84,2% от мъжете, подписаният цивилен брак през 2023 година е бил първи. Областите с най-вече бракове на 1000 души от популацията са София (столица) - 4.1‰, и Разград - 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност е в област Перник - 2,4‰.
Диан Дунев, Адвокатска гилдия - Бургас, пред “Труд news ”: С нарастването от 933 на 1077 лв., минимумът става към 270 лв.
Размерът на издръжката ще се промени, тъй като е обвързана с минималната работна заплата и ще нарасне изрично, стига минималната работна заплата да нарасне. То е математика. При нарастване от 933 на 1077 лв., може би минималната прехрана ще стане към 270 лв., като до момента беше 234 лв.. Това заяви бургаският юрист Диан Дунев пред “Труд news ”.
Но размерът на издръжката се дефинира от потребностите на детето и какви са опциите на родителя, който би трябвало да заплаща. Примерно, в случай че едно дете има характерни потребности, в случай че има разнообразни болести, потребност от рехабилитация, в случай че посещава занятия, и родителят, който е наказан да заплаща има опция, то издръжката няма да е в минималния размер, а ще бъде доста повече.
Ивайло Василев, лекар по гражданско и фамилно право, пред “Труд news ”: Във всеки един миг съществува опция за
по-висок размер на издръжката
- Господин Василев, по какъв начин въздейства нарастването на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2025 година върху издръжките по Семейния кодекс?
- В Семейния кодекс е избран най-малък размер на издръжката, който е 1/4 от минималната работна заплата, избрана към съответния миг. Към 2024 година 1/4 от МРЗ е 233,25 лв.. Това е избраният най-малко, под който съдът, при определянето на прехрана, е неприемливо да пада при никакви условия. Увеличението на МРЗ води до съразмерно нарастване на минималния размер на издръжката. Минималната заплата обаче не пораства с нужните темпове, с цел да отрази минималния размер на издръжката, който да бъде съответен на актуалната икономическа обстановка в България. Според мен към сегашния миг минималният размер на издръжката е по-скоро алегорична сума, която всеки един жител може да реши, когато прави разноски за развъждането на едно дете, дали 233,25 лв. до каква степен може да стигнат.
- Как стои въпросът със правосъдните решения за прехрана, включително и споразуменията, които са подписани в предходни години, а и с тези, които към днешна дата са законосъобразни и са над минималния предел, примерно 240 лв. на месец, само че след 1 януари 2025 година сумата от 233,25 лв. ще бъде 269,25 лв., най-малко съгласно оферти размер на МРЗ от Министерския съвет?
- Когато имаме съглашение при родителите на малолетните лица, което е най-често срещаната догадка за погашение на прехрана, или в хипотезата, в която имаме бракоразводно решение, в което е присъдена прехрана, в този случай, откакто е влезнал в действие съответния правосъден акт - било то решение за утвърждение на съглашението, било то решение за преустановяване на брак, в този случай за родителя, който отглежда детето и в чиято изгода са присъдени родителските права, при смяна на събитията съществува във всеки един миг опция да изиска съда по-висок размер на издръжката, който е съответен от въпросната смяна, в тази ситуация на МРЗ. Такъв иск може да се води без ограничавания на времето до навършване на пълноправие на детето, респективно съдът преценява кои са тези нови и изменени условия, които постановат актуализиране на размера на издръжката. И едно от обективните условия, които се преценяват, са и възрастта на детето, започването на учебно заведение, повишаване на разноските на превоз и тн. Всяка фактическа обстановка е друга. Това е и ролята на съда - да съобрази какво постанова увеличението на издръжката. Съдът преценя и опциите на родителя, който заплаща издръжката, съгласно неговите благоприятни условия и приходи.
- Какви могат да бъдат претенциите на самите деца за издръжката?
- Законът слага по принцип две съществени разграничения във връзка с издръжката - първият интервал е дължима прехрана на дете за малолетно дете, до 18 годишна възраст. В този случай искът се предявява от родителя, на който са предоставени родителските права против другия родител. Издръжката се присъжда на детето, само че се изплаща посредством родителя, който отглежда детето. Когато детето навърши 18-години, това е законово съображение издръжката да прекрати своето деяние. Законът споделя по този начин - в случай че детето е учащо се в постоянна форма на образование, било то в среднообразователно учебно заведение или във висше образователно заведение, тогава детето има правото непосредствено да предяви иск по отношение на родителите, като този иск може да бъде предявен по отношение на единия или двамата родители. В този случай то може да получи непосредствено от родителите си прехрана по силата на самото правосъдно решение. Разбира се, изцяло допустима е хипотезата, което е и най-разпространеният вид, родителите непринудено да пожелаят да оказват помощ на пълнолетното си дете и да го устоят, до момента в който то се образова. В този случай, парите се превеждат на детето като разноски за квартира, рaзходи за семестриална такса, разноски за живот, които по-скоро могат да бъдат от юридическа позиция като нормални дарения. Тоест, родителят осъзнава своя честен дълг да спомогне своето дете да получи обучение. И въпреки да не се минава през съда, в този случай се приема, че това е прехрана или всекидневно подаяние от родител към дете. Ако родителят откаже да извършва тези си отговорности, детето може да търси своите права по правосъден ред.
Издръжката на дете пораства от 233 лв. до 318 лв. след 4 години
Сключват извънсъдебно съглашение
Увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2025 година ще докара до автоматизираното нарастване на сумите за прехрана на децата при бракоразвод, разясниха пред “Труд news ” специалисти по фамилно право. Това е по този начин, тъй като съгласно Семейния кодекс, минималната прехрана, която е законово регламентирана, е закрепена върху една четвърт от минималната работна заплата.
За 2024 година минималната прехрана за дете е 233,25 лв., защото минималната работна заплата е 933 лв., само че с плануваното є нарастване от идната година (1077 лв., б. а.), издръжките в бракоразводните каузи за малолетните каузи следва да станат в най-малък размер от 269,25 лв., означиха пред “Труд news ” адвокати.
Средногодишно съотношението сред размера на минималната работна заплата от 1077 лева към междинната работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата 2023 година и първите две тримесечия на настоящата 2024 година, е 50 на 100.
Предложеният размер на минималната работна заплата от 1077 лв. се приближава до главните допускания по Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2024-2028 на Министерството на финансите.
За 2026 година в прогнозите на минималните трудови хонорари е заложено те да са в размер от 1162 лв. и плануваното нарастване е с 85 лв..
Това автоматизирано ще усили и минималния размер на месечната прехрана при бракоразводните каузи и минималната сума ще стане след 2 години 290,50 лв..
С още 54 лв. ще бъде нарастването на МРЗ през 2027 година и ще стане 1216 лв., като това ще се отрази върху издръжката по Семейния кодекс с ново нарастване и тя ще стане 304 лв..
Ако прогнозите на финансовото министерство за 2028 година станат факт, то параметрите на минималното заплащане се усилват с още 56 лв. и минималната работна заплата от 1 януари 2028 година ще е 1272 лв., а минималната прехрана по Семейния кодекс - 318 лв..
Избягването на правосъдни каузи по установяване прехрана на дете при разведени или разграничени родители е най-удачният вид, споделят юристи по бракоразводни каузи, които всеобщо предлагат на страните да подписват извънсъдебно съглашение, само че да плануват растежа на минималната работна заплата, с цел да не влизат родителите в непрекъснати каузи.
Конституционният съд анулира наложителните договаряния
Медиацията може да понижи цената на раздялата
От 1 юли тази година у нас трябваше да бъде въведена наложителна медиация – прийом за извънсъдебно разрешаване на разногласия, в който бяха включени и бракоразводните каузи. Конституционният съд обаче я „ анулира ” по искане на Висшия адвокатски съвет, като одобри един от причините, че не е обяснен добре въпросът кой заплаща за уредниците на най-малко една наложителна среща сред някогашния брачен партньор и брачна половинка.
Все отново остава доброволната медиация, при която двойката може сама да позволи проблемите при развода, всяка от двете страни да отбрани ползите си, да се договорят кое ще е най-добре за децата, да разделят заслужено имуществената общественост и да запазят връзките си. Всичко това – без да вървят на поредност от съвещания в съда, а единствено на едно или две, на които да показват и прегледат съглашението сред страните. Таксата, която се заплаща за медиация, е в пъти по-малко от разноските по дълготрайно дело.
Според Закона за медиацията, която работи у нас от 2004 година, посредникът е самостоятелен, безпристрастен и неутрален специалист, който оказва помощ на страните да преодолеят напрежението между тях, да поддържат връзка по-лесно, да изяснят противоречивите въпроси, ползите и потребностите на всяка от страните, да преценяват плюсовете и минусите на вероятните решения и да изберат най-изгодното и реалистично за двете страни решение. За задачата се вършат няколко срещи отвън съда по правила, избрани взаимно от страните и посредника, във време и място, комфортни за някогашните съпрузи.
По всяко време, в случай че не са удовлетворени от договарянията, те могат да се откажат и разводът им да продължи по нормалния ред в съда.
Близо 70 на 100 се разделят по взаимно съгласие
От сключването на брак до раздялата минават приблизително по 15 години
Коефициенти на брачност и бракоразводност за 2023 година по данни на Национален статистически институт.
Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15,4 години, пресметна Националният статистически институт за 2023 година. През предходната година са регистрирани 21 800 юридически брака - с 4213 по-малко по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност е 3.4‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (16 105) са измежду популацията в градовете.
Броят на разводите през 2023 година е 9088, или с 437 по-малко от записаните през 2022 година. През 2018 година разводите са общо 10 596, през 2019 година 10 859, през 2020 година - 9015 броя, а през 2021 година - 10 021.
От всички прекъснати бракове 77,6% се отнасят за популацията в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекъснати по “взаимно единодушие ” (67,8 на сто), следват аргументите “несходство в характерите ” (19,3%) и “фактическа разлъка ” (11,8%).
Разводът не е бил първи за 11,1% от дамите и 11,7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2023 година.
През 2023 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 33,4 и 30,3 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0.4 години за мъжете и 0.2 за дамите.
За 84,6% от дамите и 84,2% от мъжете, подписаният цивилен брак през 2023 година е бил първи. Областите с най-вече бракове на 1000 души от популацията са София (столица) - 4.1‰, и Разград - 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност е в област Перник - 2,4‰.
Диан Дунев, Адвокатска гилдия - Бургас, пред “Труд news ”: С нарастването от 933 на 1077 лв., минимумът става към 270 лв.
Размерът на издръжката ще се промени, тъй като е обвързана с минималната работна заплата и ще нарасне изрично, стига минималната работна заплата да нарасне. То е математика. При нарастване от 933 на 1077 лв., може би минималната прехрана ще стане към 270 лв., като до момента беше 234 лв.. Това заяви бургаският юрист Диан Дунев пред “Труд news ”.
Но размерът на издръжката се дефинира от потребностите на детето и какви са опциите на родителя, който би трябвало да заплаща. Примерно, в случай че едно дете има характерни потребности, в случай че има разнообразни болести, потребност от рехабилитация, в случай че посещава занятия, и родителят, който е наказан да заплаща има опция, то издръжката няма да е в минималния размер, а ще бъде доста повече.
Ивайло Василев, лекар по гражданско и фамилно право, пред “Труд news ”: Във всеки един миг съществува опция за
по-висок размер на издръжката
- Господин Василев, по какъв начин въздейства нарастването на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2025 година върху издръжките по Семейния кодекс?
- В Семейния кодекс е избран най-малък размер на издръжката, който е 1/4 от минималната работна заплата, избрана към съответния миг. Към 2024 година 1/4 от МРЗ е 233,25 лв.. Това е избраният най-малко, под който съдът, при определянето на прехрана, е неприемливо да пада при никакви условия. Увеличението на МРЗ води до съразмерно нарастване на минималния размер на издръжката. Минималната заплата обаче не пораства с нужните темпове, с цел да отрази минималния размер на издръжката, който да бъде съответен на актуалната икономическа обстановка в България. Според мен към сегашния миг минималният размер на издръжката е по-скоро алегорична сума, която всеки един жител може да реши, когато прави разноски за развъждането на едно дете, дали 233,25 лв. до каква степен може да стигнат.
- Как стои въпросът със правосъдните решения за прехрана, включително и споразуменията, които са подписани в предходни години, а и с тези, които към днешна дата са законосъобразни и са над минималния предел, примерно 240 лв. на месец, само че след 1 януари 2025 година сумата от 233,25 лв. ще бъде 269,25 лв., най-малко съгласно оферти размер на МРЗ от Министерския съвет?
- Когато имаме съглашение при родителите на малолетните лица, което е най-често срещаната догадка за погашение на прехрана, или в хипотезата, в която имаме бракоразводно решение, в което е присъдена прехрана, в този случай, откакто е влезнал в действие съответния правосъден акт - било то решение за утвърждение на съглашението, било то решение за преустановяване на брак, в този случай за родителя, който отглежда детето и в чиято изгода са присъдени родителските права, при смяна на събитията съществува във всеки един миг опция да изиска съда по-висок размер на издръжката, който е съответен от въпросната смяна, в тази ситуация на МРЗ. Такъв иск може да се води без ограничавания на времето до навършване на пълноправие на детето, респективно съдът преценява кои са тези нови и изменени условия, които постановат актуализиране на размера на издръжката. И едно от обективните условия, които се преценяват, са и възрастта на детето, започването на учебно заведение, повишаване на разноските на превоз и тн. Всяка фактическа обстановка е друга. Това е и ролята на съда - да съобрази какво постанова увеличението на издръжката. Съдът преценя и опциите на родителя, който заплаща издръжката, съгласно неговите благоприятни условия и приходи.
- Какви могат да бъдат претенциите на самите деца за издръжката?
- Законът слага по принцип две съществени разграничения във връзка с издръжката - първият интервал е дължима прехрана на дете за малолетно дете, до 18 годишна възраст. В този случай искът се предявява от родителя, на който са предоставени родителските права против другия родител. Издръжката се присъжда на детето, само че се изплаща посредством родителя, който отглежда детето. Когато детето навърши 18-години, това е законово съображение издръжката да прекрати своето деяние. Законът споделя по този начин - в случай че детето е учащо се в постоянна форма на образование, било то в среднообразователно учебно заведение или във висше образователно заведение, тогава детето има правото непосредствено да предяви иск по отношение на родителите, като този иск може да бъде предявен по отношение на единия или двамата родители. В този случай то може да получи непосредствено от родителите си прехрана по силата на самото правосъдно решение. Разбира се, изцяло допустима е хипотезата, което е и най-разпространеният вид, родителите непринудено да пожелаят да оказват помощ на пълнолетното си дете и да го устоят, до момента в който то се образова. В този случай, парите се превеждат на детето като разноски за квартира, рaзходи за семестриална такса, разноски за живот, които по-скоро могат да бъдат от юридическа позиция като нормални дарения. Тоест, родителят осъзнава своя честен дълг да спомогне своето дете да получи обучение. И въпреки да не се минава през съда, в този случай се приема, че това е прехрана или всекидневно подаяние от родител към дете. Ако родителят откаже да извършва тези си отговорности, детето може да търси своите права по правосъден ред.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ