С. Великова: Промените в НПК оставят много отворени въпроси, но не съкращават сроковете на делата
С измененията в Наказателно-процесуалния от ноември се целеше да се компенсира бавното правораздаване и оправдателните присъди по по този начин наречените знакови каузи. Делата против властимащите и хора на високи публични и държавни позиции бяха конфискувани от Софийския градски съд и бяха трансферирани в Специализирания углавен съд. Бяха основани и специфични правила, по които да се гледат тези каузи. Резултатът обаче беше, че се мина от едната прекаленост към другата. Това разяснява за предаването „ 12+3 “ по „ Хоризонт “ журналистът Силвия Великова и изясни.
„ Ако при предходното положение имаше прочут превес по повод правата на обвинени и подсъдими над тези на потърпевшите, имаше и много по-голяма самостоятелност на съда, което сигурно е обикновено. Сега се даде доста повече превес на прокуратурата и на потърпевшите - до степен, че се ограничиха правата на обвинени и на подсъдими. Факт е, че не всички обвинени и подсъдими стават наказани и в този случай този баланс на привата е изключително значим, в това число и с цел да се избегнат каузи в Европейския съд по правата на индивида, а и с цел да не се нанасят вреди на хората, които в някакъв стадий наподобяват отговорни, само че след това се оказва, че доказателствата не стигат, с цел да бъдат наказани. Затова и Върховния касационен съд, и Адвокатският съвет пратиха промени в Конституцинния съд като предизвестиха, че се върви към съществено нарушение на правата ".
Великова даде за образец наложителния арест в случаите на задочно обвиняване, какъвто е казусът с Цветан Василев. Други спънки, съгласно юристите е подмяната на мярката за неотклонение „ парична гаранция “, както и въвеждането на така наречен „ разпоредително съвещание “, след което обаче се оказва че няма по какъв начин да бъдат обсъждани процесуални нарушавания, зародили по време на самия развой.
„ Това обаче, съгласно адвокати, първо, трансформира съда в един фиктивен съдия, защото той няма различен избор с изключение на произнасяйки се в този момент повече в никакъв случай да не се намеси в процедурата, въпреки това, дава доста повече преимущества на прокуратурата “.
Разпоредителните съвещания са били въведени за икономисване на време, само че практиката до момента демонстрира, че такова икономисване няма, разяснява Великова. Остава и въпросът какво се случва с въпросите, в случай че измененията в Наказателно-процесуален кодекс бъдат оповестени за противоконституционни и дали подсъдимите няма да намерят метод да предявят искания по Закона за отговорността на страната.
Остава въпросът и какво ще се случи, в случай че се окаже, че профилираната прокуратура и профилираният съд нямат право да гледат каузи против персони, както и какво ще се случи с разгръщането на Антикорупционната комисия.
„ Ако при предходното положение имаше прочут превес по повод правата на обвинени и подсъдими над тези на потърпевшите, имаше и много по-голяма самостоятелност на съда, което сигурно е обикновено. Сега се даде доста повече превес на прокуратурата и на потърпевшите - до степен, че се ограничиха правата на обвинени и на подсъдими. Факт е, че не всички обвинени и подсъдими стават наказани и в този случай този баланс на привата е изключително значим, в това число и с цел да се избегнат каузи в Европейския съд по правата на индивида, а и с цел да не се нанасят вреди на хората, които в някакъв стадий наподобяват отговорни, само че след това се оказва, че доказателствата не стигат, с цел да бъдат наказани. Затова и Върховния касационен съд, и Адвокатският съвет пратиха промени в Конституцинния съд като предизвестиха, че се върви към съществено нарушение на правата ".
Великова даде за образец наложителния арест в случаите на задочно обвиняване, какъвто е казусът с Цветан Василев. Други спънки, съгласно юристите е подмяната на мярката за неотклонение „ парична гаранция “, както и въвеждането на така наречен „ разпоредително съвещание “, след което обаче се оказва че няма по какъв начин да бъдат обсъждани процесуални нарушавания, зародили по време на самия развой.
„ Това обаче, съгласно адвокати, първо, трансформира съда в един фиктивен съдия, защото той няма различен избор с изключение на произнасяйки се в този момент повече в никакъв случай да не се намеси в процедурата, въпреки това, дава доста повече преимущества на прокуратурата “.
Разпоредителните съвещания са били въведени за икономисване на време, само че практиката до момента демонстрира, че такова икономисване няма, разяснява Великова. Остава и въпросът какво се случва с въпросите, в случай че измененията в Наказателно-процесуален кодекс бъдат оповестени за противоконституционни и дали подсъдимите няма да намерят метод да предявят искания по Закона за отговорността на страната.
Остава въпросът и какво ще се случи, в случай че се окаже, че профилираната прокуратура и профилираният съд нямат право да гледат каузи против персони, както и какво ще се случи с разгръщането на Антикорупционната комисия.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ