Президентът със списък за служебни премиери
С измененията в Конституцията двойното поданство ще е позволено за министри и депутати
Парламентът ще работи непрестанно - с клетвата на новите ще завършва работата на старите депутати
Законите за избор на регулатори с 2/3 болшинство
Президентът ще има право да избира длъжностен министър-председател сред ръководителя на Народното събрание, на Върховния касационен съд (ВКС), на Сметната палата или негов заместител, гуверньора на Българска народна банка или надлежно подуправителите, омбудсмана или неговия заместител. Тези корекции направи комисията по конституционни въпроси в неделя в главния закон на страната. Второ гласоподаване в пленарна зала е планувано за вторник, а след седмица ще е третото, дефинитивно приемане на измененията в Конституцията. Министърът на правораздаването Атанас Славов възрази против включването на ръководителя на Върховен касационен съд в кръга от лицата, които да стават служебни министър председатели. “Има и сходно мнение на самия Върховен касационен съд - да не е измежду лицата, които се избират са длъжностен министър председател. Иначе рискуваме самият Върховен касационен съд да оспори тази част от конституционните промени. Нямаме потребност от такова произвеждане ”, сподели Славов по време на разискванията. Но неговата съпартийка Надежда Йорданова (ДБ) съобщи, че по този начин депутатите давали на президента “максимално необятен избор ” при назначението на длъжностен министър-председател.
Мандатът на основния прокурор се понижава от 7 на 5 години, като той няма да има право на втори мандат на поста. С измененията Висшият правосъден съвет се разделя на два - правосъден и прокурорски съвет. Съдебният съвет ще има 15 членове, в това число ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, като 8 членове ще се избират от съдиите, а 5 - от Народното събрание. Прокурорският съвет ще се състои от 10 членове - основният прокурор, 2 - определени от прокурорите, 1 - определен от следователите и 6, определени от Народното събрание.
Парламентът ще може да приема закони за избор на регулатори с квалифицирано болшинство - 2/3 или най-малко 160 гласа, взеха решение още в комисията по конституционни въпроси.
Сред най-коментираните промени бе разрешаването на двойното поданство за министри и депутати, като условието за депутати е да са живели най-малко 18 месеца в страната. Поправката мина с 5 на 4 гласа, като срещу беше и ръководителят на комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков. По време на разискването останаха без отговори въпроси като по какъв начин ще се действа, в случай че определен за депутат у нас има проблеми с правораздаването в друга страна, на която също е жител. Не е ясно дали имунитетът като народен представител в България ще спре краткотрайно дейностите на правоохранителните органи в непозната страна, обясниха адвокати. Казус би могъл да се получи и с депутатстване в две страни - в случай че лицето е определено за депутат у нас, само че в това време е член на парламент и на друга страна, в която също има поданство.
За да се подсигурява непрекъсваемостта на активността на Народното събрание и мандатът на новия парламент ще стартира да тече от клетвата на новите депутати, като още веднъж се резервира текста първото съвещание да се открива от най-възрастния определен за депутат. Изборите за ново Народно заседание се създават не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на настоящото Народно заседание. “С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се приключват пълномощията на предходното Народно заседание ”, гласят финалните текстове.
Парламентът ще работи непрестанно - с клетвата на новите ще завършва работата на старите депутати
Законите за избор на регулатори с 2/3 болшинство
Президентът ще има право да избира длъжностен министър-председател сред ръководителя на Народното събрание, на Върховния касационен съд (ВКС), на Сметната палата или негов заместител, гуверньора на Българска народна банка или надлежно подуправителите, омбудсмана или неговия заместител. Тези корекции направи комисията по конституционни въпроси в неделя в главния закон на страната. Второ гласоподаване в пленарна зала е планувано за вторник, а след седмица ще е третото, дефинитивно приемане на измененията в Конституцията. Министърът на правораздаването Атанас Славов възрази против включването на ръководителя на Върховен касационен съд в кръга от лицата, които да стават служебни министър председатели. “Има и сходно мнение на самия Върховен касационен съд - да не е измежду лицата, които се избират са длъжностен министър председател. Иначе рискуваме самият Върховен касационен съд да оспори тази част от конституционните промени. Нямаме потребност от такова произвеждане ”, сподели Славов по време на разискванията. Но неговата съпартийка Надежда Йорданова (ДБ) съобщи, че по този начин депутатите давали на президента “максимално необятен избор ” при назначението на длъжностен министър-председател.
Мандатът на основния прокурор се понижава от 7 на 5 години, като той няма да има право на втори мандат на поста. С измененията Висшият правосъден съвет се разделя на два - правосъден и прокурорски съвет. Съдебният съвет ще има 15 членове, в това число ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, като 8 членове ще се избират от съдиите, а 5 - от Народното събрание. Прокурорският съвет ще се състои от 10 членове - основният прокурор, 2 - определени от прокурорите, 1 - определен от следователите и 6, определени от Народното събрание.
Парламентът ще може да приема закони за избор на регулатори с квалифицирано болшинство - 2/3 или най-малко 160 гласа, взеха решение още в комисията по конституционни въпроси.
Сред най-коментираните промени бе разрешаването на двойното поданство за министри и депутати, като условието за депутати е да са живели най-малко 18 месеца в страната. Поправката мина с 5 на 4 гласа, като срещу беше и ръководителят на комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков. По време на разискването останаха без отговори въпроси като по какъв начин ще се действа, в случай че определен за депутат у нас има проблеми с правораздаването в друга страна, на която също е жител. Не е ясно дали имунитетът като народен представител в България ще спре краткотрайно дейностите на правоохранителните органи в непозната страна, обясниха адвокати. Казус би могъл да се получи и с депутатстване в две страни - в случай че лицето е определено за депутат у нас, само че в това време е член на парламент и на друга страна, в която също има поданство.
За да се подсигурява непрекъсваемостта на активността на Народното събрание и мандатът на новия парламент ще стартира да тече от клетвата на новите депутати, като още веднъж се резервира текста първото съвещание да се открива от най-възрастния определен за депутат. Изборите за ново Народно заседание се създават не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на настоящото Народно заседание. “С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се приключват пълномощията на предходното Народно заседание ”, гласят финалните текстове.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ




