В „Думи на надежда“: Смърт и живот има в силата на езика
С апела да премахнем хапливият език и да бъдем по-съзнателни за това, което изговаряме и метода, по който реагираме на другите, свещеник Живко Тончев продължава тематиката за плевелите в градината на душата. В рубриката „ Думи на вяра “ по Дарик, той насочва в поредност от излъчвания към нещата, които ограбват насладата и унищожават пълноценния живот на индивида.
„ В Библията се приказва доста за езика като орган, който е извънредно значим. В нея написа за лъжовен, претенциозен, подъл, хвалебствен език, език на ехидна, на непозната жена, език като изострен меч, само че също и за мек език, мил, който славослови Бога. Цар Соломон споделя, че
В книгата „ Притчи “ написа, че благият език е дърво на живот. Божието слово още споделя:
„ Смърт и живот има в силата на езика и тези, които го владеят ще ядат плодовете му “.
Тоест какви плодове желаеме да има в нашия живот, значително се дефинира от езика ни или от това което приказваме “, споделя свещеник Тончев и напомня думите на Господ Исус Христос:
„ От това, което преизпълва сърцето приказват и устата “.
„ Има хора, надарени с подарък слово – мисълта им тече бързо, елементарно и на място си служат с причини... Но Библията споделя да сме бързи да слушаме, а мудни да приказваме и мудни да се гневим. Дали е елементарно да слушаш повече, а да приказваш по-малко и да овладяваш страстите си? “, пита проповедникът.
За да покаже резултатът от неналичието на надзор върху думите, той напомня по какъв начин деятел Яков съпоставя езика с юздите в устата на коня и кормилото на кораба. „ Или нещо малко, което трансформира посоката. Така е и в океана на живота, нашият език може да ни насочи към положително и умерено пътешестване или към стихия. В обществените мрежи през днешния ден се вижда по какъв начин хората въпреки не непосредствено, очи в очи, си разрешават да употребяват доста язвителен език с обиди, жлъч, подигравка. Това се случва по-лесно точно, поради липса на директна словесна връзка. Така по-лесно нападаш. Това не е градивно и дори разрушително. Днес сме очевидци на доста спорове с обиди и словесни престрелки и сред водачите на пътя, и сред депутатите и водачите на партии в Народното събрание. Но думите могат да основават усеща. А от тях да следват реакции “, предизвестява свещеник Тончев.
И добавя, че освен думите, а и тонът, с който се приказва предизвикат усеща и реакции. „ Понякога може думите да не са директна засегнатост, само че тонът да демонстрира задачата зад тях. Викането и яростта също. Особено в фамилията, където човек е най-свободен и без задръжки, там би трябвало да бъде най-внимателен, с добър звук и думи на създаване. Защото те дават живот, а този живот, влияе и върху самите нас и децата ни. Библията споделя, че благият език е дърво на живот. Може да има промяна към околните, само че не с противен звук и обиди. Каквато и истина да кажем с обидни думи и звук, тя затваря другия и това не води до нещо градивно. Нека да решим да не нараняваме с езика си, а да сътворяваме посредством него. Да премахнем хапливия език, а с мил език да носим живот “, прикани свещеник Живко Тончев.
„ В Библията се приказва доста за езика като орган, който е извънредно значим. В нея написа за лъжовен, претенциозен, подъл, хвалебствен език, език на ехидна, на непозната жена, език като изострен меч, само че също и за мек език, мил, който славослови Бога. Цар Соломон споделя, че
В книгата „ Притчи “ написа, че благият език е дърво на живот. Божието слово още споделя:
„ Смърт и живот има в силата на езика и тези, които го владеят ще ядат плодовете му “.
Тоест какви плодове желаеме да има в нашия живот, значително се дефинира от езика ни или от това което приказваме “, споделя свещеник Тончев и напомня думите на Господ Исус Христос:
„ От това, което преизпълва сърцето приказват и устата “.
„ Има хора, надарени с подарък слово – мисълта им тече бързо, елементарно и на място си служат с причини... Но Библията споделя да сме бързи да слушаме, а мудни да приказваме и мудни да се гневим. Дали е елементарно да слушаш повече, а да приказваш по-малко и да овладяваш страстите си? “, пита проповедникът.
За да покаже резултатът от неналичието на надзор върху думите, той напомня по какъв начин деятел Яков съпоставя езика с юздите в устата на коня и кормилото на кораба. „ Или нещо малко, което трансформира посоката. Така е и в океана на живота, нашият език може да ни насочи към положително и умерено пътешестване или към стихия. В обществените мрежи през днешния ден се вижда по какъв начин хората въпреки не непосредствено, очи в очи, си разрешават да употребяват доста язвителен език с обиди, жлъч, подигравка. Това се случва по-лесно точно, поради липса на директна словесна връзка. Така по-лесно нападаш. Това не е градивно и дори разрушително. Днес сме очевидци на доста спорове с обиди и словесни престрелки и сред водачите на пътя, и сред депутатите и водачите на партии в Народното събрание. Но думите могат да основават усеща. А от тях да следват реакции “, предизвестява свещеник Тончев.
И добавя, че освен думите, а и тонът, с който се приказва предизвикат усеща и реакции. „ Понякога може думите да не са директна засегнатост, само че тонът да демонстрира задачата зад тях. Викането и яростта също. Особено в фамилията, където човек е най-свободен и без задръжки, там би трябвало да бъде най-внимателен, с добър звук и думи на създаване. Защото те дават живот, а този живот, влияе и върху самите нас и децата ни. Библията споделя, че благият език е дърво на живот. Може да има промяна към околните, само че не с противен звук и обиди. Каквато и истина да кажем с обидни думи и звук, тя затваря другия и това не води до нещо градивно. Нека да решим да не нараняваме с езика си, а да сътворяваме посредством него. Да премахнем хапливия език, а с мил език да носим живот “, прикани свещеник Живко Тончев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ