`Чувствам се като аутсайдер в собствения си дом, когато децата на партньора ми са там`
С приятелката ми съм от близо година. И двамата сме разведени с нашите някогашни сътрудници и тя има две деца в тийнейджърска възраст от брака си. Обичам я и сме щастливи, само че в този момент се тормозя, че скочихме да живеем дружно прекомерно рано.
Тя през цялото време искаше да направи нещата публични, само че мисля, че това беше, тъй като беше на възобновяване от последната й връзка. Децата й остават при нас през седмицата и вървят при татко си през уикендите. Мислех, че ще се оправя с това, само че нямам лични деца и е мъчно.
Чувствам се като новобранец в личния си дом и в никакъв случай няма време за нас като двойка. Старая се с нейните деца, само че те не ме улесняват. Почти съм сигурен, че ме възмущават, макар че явно нямам нищо общо с разпадането на брака на родителите им.
Когато условно загатнах по какъв начин се усещам, сътрудникът ми излетява и ми припомня Знаех, че има деца и в какво се замесвам. Но не мисля, че го направих!
Звучи зле, само че нямам самообладание да дойдат уикендите, тъй че см...
Прочетете целия текст »
