Сърце, душа, за България!
С приказките, болежките и недоволствата дотук, към този момент е време за МЪЖЕ
Световното пристигна! 48 години след епохалните борби в София, Ямбол, Хасково и Кърджали почитателите на групов спорт №1 в България още веднъж ще могат да се насладят на майсторство от най-висока класа. 24-те най-силни страни влизат в борба за бленуваната купа, която чака своя собственик на всеки 4 години. България, като хазаин в София, Русе и Варна, ще стане мотив за коментар на всеки, който обича този спорт, без значение в коя точка на планетата се намира. Време е да блеснем в цялостната си мощ. И като уредник, и като волейболна мощ, за каквато продължаваме да имаме искания, че сме, на инат на всички проблеми съпътстващи тима напоследък. Дойде време за мъже.
В заключителните месеци преди старта на шампионата в България се говореше най-вече за травми, кавги, напрежение и напълно малко за същински волейбол. През идващите три седмици обаче това ще се промени. Малцина са страните, които са получавали втори късмет да провеждат сходен конгрес. Което дава прелестна опция на тези 14, на които Пламен Константинов се спря, да разпрострат капацитета си в цялостна степен и дружно с 5-те хиляди фенове във Варна и, надяваме се, 12-те хиляди в София във втората фаза да прелетят към борбата за оценките в Торино.
Селекционерът на трикольорите си разреши да употребява Лигата на нациите, с цел да опитва и да ревизира на кои може да има доверие за идното международно състезание. Оказа се, че вариантите пред него не са доста огромни и на процедура съвсем няма ново име в листата за мондиала. Къде поради травми, къде поради разочароващо показване от борда изпадна цялостен един състав, който също можеше да претендира за освен това на това международно. Но, както сподели Любо Ганев – не е значимо кои ги няма, а кои са тук.
Та кои са хората, на които България ще разчита да превъзмогнат всички проблеми и сплотени като пестник да изиграят, за какво не цялостни 12 мача на шампионата?
Георги Сеганов ще получи страхотна опция да се утвърди като водещ разпределител на националния ни отбор в идващите 10-ина години. Талантът някак по насила получи титулярното място за сметка на контузения Георги Братоев и в този момент би трябвало да прояви темперамент, с цел да зарежда с качествени топки съотборниците си. За негова опция бе предпочетен Добри Димитров за сметка на Иван Станев, като и двамата нямат съвсем никакъв опит. Това значи, че ще се разчита на сериозна поддръжка от съотборници и аудитория, с цел да могат плеймейкърите ни да устоят на голямото напрежение, което е върху плещите им.
На всички останали постове обаче точно опитът е това, което проличава в селекцията на Константинов. При отсъствието на Цветан Соколов Николай Учиков ще е този, който ще опита да смаже противниковите пръсти, с цел да подвига трибуните на крайници. Дългогодишният опит, който натрупа като нападател в Италия, Аржентина и Гърция, дава известно успокоение, въпреки и тук алтернативата в лицето на Мирослав Градинаров да не е от най-солидните. Учиков е от диагоналите, при които началото на мача е доста значимо и когато той влезе в темп, съвсем няма обсада, която да може да му се опълчи.
Най-спокойна наподобява обстановката при центровете и посрещачите. На първо време при мрежата България сега не разполага с по-добри имена от четиримата, записани от Гибона. Виктор Йосифов, Николай Николов, Теодор Тодоров и Георги Сеганов са от международна големина и това сигурно дава известно утешение както при треньора, по този начин и при почитателите. Контузени или не, щом тези четиримата са в листата, значи са подготвени да умрат на терена, само че да спрат противника.
Подобно е ситуацията и при посрещачите. Валентин Братоев се завърна като един от водачите ни в Лигата на нациите и в този момент на дневен ред е да трансферира солидната форма, която показва там, за най-важните мачове в кариерата му. Братята Николай и Розалин Пенчеви са доста разнообразни като качества в офанзива, само че и двамата се оправят доста мощно при посрещане. Вездесъщият Тодор Скримов пък постоянно може да направи разлика със страхотния нюх, който показва против доста по-високи и здрави противници при мрежата.
Какво да кажем пък за сърцето и душата на този народен тим в последните 15 години – Теодор Салпаров? За всички е ясно, че либерото няма съответен заместител, без значение по какъв начин се споделя той. Но и не е необходим подобен, тъй като силата му е неизчерпаема. В последното си огромно състезание с националния екип Теди ще направи и невъзможното, с цел да избави всяка една топка, без значение от сервис или в отбрана. Възможно е Петър Каракашев също да получи късмет в някои от мачовете, само че при всички положения наличието на Салпаров внася огромна доза успокоение.
Ясно е, че Пламен Константинов не разполага с допустимо най-хубавия състав, за който несъмнено е мечтал да има. Но пред него се обрисува може би последната опция да покаже на всички, че не е значим самостоятелният капацитет, а колективът. България няма да бъде хазаин на международно състезание може би в идващите още 40 години. Както той, по този начин и всеки един оживял, с цел да играе във Варна, София, а за какво не и в Торино, би трябвало да осъзнае този факт. Втори късмет няма да има. След години никой няма да помни аргументите България да се класира за съответната си позиция. Всеки обаче ще помни точно крайното място, което ще заеме. Медал ще е може би повече от всичко, което тези 14 момчета дружно с треньорския щаб са си мечтали. Докато обаче нищо не е решено и последната топка не е забита на полето, фантазиите ще са тези, които ще окрилят хората в залата и тези пред тв приемниците, че фактически всичко е допустимо.
Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт "
Световното пристигна! 48 години след епохалните борби в София, Ямбол, Хасково и Кърджали почитателите на групов спорт №1 в България още веднъж ще могат да се насладят на майсторство от най-висока класа. 24-те най-силни страни влизат в борба за бленуваната купа, която чака своя собственик на всеки 4 години. България, като хазаин в София, Русе и Варна, ще стане мотив за коментар на всеки, който обича този спорт, без значение в коя точка на планетата се намира. Време е да блеснем в цялостната си мощ. И като уредник, и като волейболна мощ, за каквато продължаваме да имаме искания, че сме, на инат на всички проблеми съпътстващи тима напоследък. Дойде време за мъже.
В заключителните месеци преди старта на шампионата в България се говореше най-вече за травми, кавги, напрежение и напълно малко за същински волейбол. През идващите три седмици обаче това ще се промени. Малцина са страните, които са получавали втори късмет да провеждат сходен конгрес. Което дава прелестна опция на тези 14, на които Пламен Константинов се спря, да разпрострат капацитета си в цялостна степен и дружно с 5-те хиляди фенове във Варна и, надяваме се, 12-те хиляди в София във втората фаза да прелетят към борбата за оценките в Торино.
Селекционерът на трикольорите си разреши да употребява Лигата на нациите, с цел да опитва и да ревизира на кои може да има доверие за идното международно състезание. Оказа се, че вариантите пред него не са доста огромни и на процедура съвсем няма ново име в листата за мондиала. Къде поради травми, къде поради разочароващо показване от борда изпадна цялостен един състав, който също можеше да претендира за освен това на това международно. Но, както сподели Любо Ганев – не е значимо кои ги няма, а кои са тук.
Та кои са хората, на които България ще разчита да превъзмогнат всички проблеми и сплотени като пестник да изиграят, за какво не цялостни 12 мача на шампионата? Георги Сеганов ще получи страхотна опция да се утвърди като водещ разпределител на националния ни отбор в идващите 10-ина години. Талантът някак по насила получи титулярното място за сметка на контузения Георги Братоев и в този момент би трябвало да прояви темперамент, с цел да зарежда с качествени топки съотборниците си. За негова опция бе предпочетен Добри Димитров за сметка на Иван Станев, като и двамата нямат съвсем никакъв опит. Това значи, че ще се разчита на сериозна поддръжка от съотборници и аудитория, с цел да могат плеймейкърите ни да устоят на голямото напрежение, което е върху плещите им.
На всички останали постове обаче точно опитът е това, което проличава в селекцията на Константинов. При отсъствието на Цветан Соколов Николай Учиков ще е този, който ще опита да смаже противниковите пръсти, с цел да подвига трибуните на крайници. Дългогодишният опит, който натрупа като нападател в Италия, Аржентина и Гърция, дава известно успокоение, въпреки и тук алтернативата в лицето на Мирослав Градинаров да не е от най-солидните. Учиков е от диагоналите, при които началото на мача е доста значимо и когато той влезе в темп, съвсем няма обсада, която да може да му се опълчи.
Най-спокойна наподобява обстановката при центровете и посрещачите. На първо време при мрежата България сега не разполага с по-добри имена от четиримата, записани от Гибона. Виктор Йосифов, Николай Николов, Теодор Тодоров и Георги Сеганов са от международна големина и това сигурно дава известно утешение както при треньора, по този начин и при почитателите. Контузени или не, щом тези четиримата са в листата, значи са подготвени да умрат на терена, само че да спрат противника.
Подобно е ситуацията и при посрещачите. Валентин Братоев се завърна като един от водачите ни в Лигата на нациите и в този момент на дневен ред е да трансферира солидната форма, която показва там, за най-важните мачове в кариерата му. Братята Николай и Розалин Пенчеви са доста разнообразни като качества в офанзива, само че и двамата се оправят доста мощно при посрещане. Вездесъщият Тодор Скримов пък постоянно може да направи разлика със страхотния нюх, който показва против доста по-високи и здрави противници при мрежата.
Какво да кажем пък за сърцето и душата на този народен тим в последните 15 години – Теодор Салпаров? За всички е ясно, че либерото няма съответен заместител, без значение по какъв начин се споделя той. Но и не е необходим подобен, тъй като силата му е неизчерпаема. В последното си огромно състезание с националния екип Теди ще направи и невъзможното, с цел да избави всяка една топка, без значение от сервис или в отбрана. Възможно е Петър Каракашев също да получи късмет в някои от мачовете, само че при всички положения наличието на Салпаров внася огромна доза успокоение.
Ясно е, че Пламен Константинов не разполага с допустимо най-хубавия състав, за който несъмнено е мечтал да има. Но пред него се обрисува може би последната опция да покаже на всички, че не е значим самостоятелният капацитет, а колективът. България няма да бъде хазаин на международно състезание може би в идващите още 40 години. Както той, по този начин и всеки един оживял, с цел да играе във Варна, София, а за какво не и в Торино, би трябвало да осъзнае този факт. Втори късмет няма да има. След години никой няма да помни аргументите България да се класира за съответната си позиция. Всеки обаче ще помни точно крайното място, което ще заеме. Медал ще е може би повече от всичко, което тези 14 момчета дружно с треньорския щаб са си мечтали. Докато обаче нищо не е решено и последната топка не е забита на полето, фантазиите ще са тези, които ще окрилят хората в залата и тези пред тв приемниците, че фактически всичко е допустимо.
Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ