Петър Ганев, икономист от ИПИ: Новите пенсии и заплати не са...
- С признат бюджет 2022 или без, непоклатимо ли остава повдигането на минималната пенсия от януари?
- Минималната пенсия е вдигната със 120 лв. и става 420 за тази година. Каква ще бъде идната година, не знаем, тъй като зависи от разнообразни решения. Това, което видяхме през последните години като нарастване на минималните пенсии, е едно от най-драстичните нараствания в Европа. За няколко години тя извървя път от към 200 лв. и към този момент е над 400. Това е съвсем удвояване. Това бе предстоящо заради ниския растеж на пенсиите и огромния растеж на доходи в бюджета. Все отново би трябвало да бъде открит баланс - не може до безспир да подвигаме минималната пенсия и тя да приближи прекалено много междинната, и по този начин да обезсмисли цялата пенсионна система и концепцията всеки да се обезпечава на действителен приход. По-големият въпрос остава - коя част от това, което заделяме, отива в персоналната ни сметка. Тук смяна няма - по-голямата част от вноската отива в общия кюп, а не в персоналната сметка.
Вдигането на оптималния застрахователен приход ще докара до доста повече разногласия, в сравнение с повишението на минималната заплата
Забавянето на бюджет 2022 е неприятна вест за общините
Увеличението на минималните пенсии у нас за последните години е едно от най-драстичните в Европа
- Г-н Ганев, партиите от бъдещата ръководеща коалиция бяха неприятно сюрпризирани от желанието на служебния кабинет да внесе план за бюджет до 17 ноември. Имаше ли смисъл от този ход?
- Ако гледаме развиването през последните дни, ще забележим, че все по-трудно става бюджетът да бъде признат през тази година. Това е заради две аргументи - едната е, че в договарянията сред " Продължаваме промяната ", Българска социалистическа партия, " ИТН " и " Демократична България " за възможната ръководеща коалиция към този момент се изрази мнение, че бюджет 2022 би трябвало да се довърши и гласоподава през януари. Това значи, че
в първия месец от новата година няма да имаме бюджет.
А това, което служебният финансов министър Валери Белчев предложи, е да се внесе някаква базова версия на бюджета, която да се разиска с сътрудниците. Това наподобява по-скоро като да не е бърза писта. Бързата писта би изисквала още през днешния ден да бъде импортиран бюджетът и да има разискване, и бързо държавно управление. Да се отсрочи с две седмици, значи, че просто няма време да се одобри. Очевидно отиваме към сюжета, при който през януари ще се работи по новия бюджет.
- Казвате, че законът дава някакво пояснение, само че той не е явен какво споделя, ако има изменени параметри - вдигната минимална пенсия и нова минимална заплата. Законно ли ще е да се одобри сходно нарастване за януари без гласуван бюджет?
- Така нареченото предписание 1/12 не съществува в този формат - просто споделя, че ще се харчи колкото се е харчило за същия интервал предната година, което не е 1/12. Има обаче разнообразни бюджети - пенсиите идват от Държавното публично обезпечаване, някои заплащания в опазването на здравето идват от Здравната каса. Държавният бюджет по-скоро касае прехвърлянията към тези бюджети, тъй че по-скоро няма да има проблем. Тъй като този механизъм в този тип и настройка не е юридически до момента, има опасности. Със сигурност ще има и разногласия до каква степен се простира властта на финансовия министър да взема под внимание влизането в действие на актове на Народното събрание и Министерския съвет, с цел да актуализира едно или друго заплащане в бюджета, което би било друго от това през януари 2021-ва.
- Подобно решение на финансовия министър не е ли атакуемо като незаконосъобразно?
- Атакуемо е от позиция на политически спор - т.е. няма по какъв начин някой да тръгне с процедура, която да изземе едно или друго заплащане. Това, което може да стане, е да има спор и разнообразни отзиви по използването на този текст и в последна сметка да се отиде до Конституционния съд, който да го пояснява. Това единствено по себе си няма да вземе парите на една или друга група - по-скоро дава пояснение по какъв начин тъкмо се ползва този механизъм, който до момента не е прилаган. Това е напълно действително да се случи, тъй като тласъците на политиците ще са разнообразни.
Управляващите ще желаят да бъдат оптимално гъвкави - да могат оптимално доста да актуализират заплащания и политики
А всяка една съпротива ще желае да е оптимално строга и да се ползва законът, както е записан в първото си изречение, въпреки след това да има някои запетайки и става малко по-сложен, а точно - да се харчи това, което е харчено през януари предната година. Този спор е предвидим и най-вероятно през януари ще се води при разискването на бюджета.
- Ще преглътнат ли бизнес сдруженията повдигането на минималната заплата до 710 лв.?
- Този спор занапред се случва в тристранката, а по-късно идва в Народното събрание. Минималната заплата има непосредствено отношение към работодатели и синдикати. Синдикатите ще желаят доста по-голямо нарастване, а работодателите ще са на друга позиция - ще има нарастване на минималната заплата с 50 лв.. Тя пораства с долу-горе толкоз последните години. На фона на растящи приходи, доходи в бюджета и растяща инфлация е безусловно предстоящо това нарастване. В последните години в действителност имаме такива постоянни нараствания.
Не имам вяра да замразим минималната заплата на фона на това, че откакто стопанската система пораства, порастват и приходите
По-интересен би бил дебатът за оптималния застрахователен приход, който към този момент може в действителност да скара работодатели и държавно управление. Преди няколко години беше повишен доста и е противоречиво - дали когато в този момент излизаме от рецесията и разчитаме на най-динамичния бранш - цифровите технологии, би трябвало тъкмо него да го ударим като застрахователен приход. Той ще има отношение към приходите на доста младежи. Последното повдигане на оптималния застрахователен приход бе от 2600 на 3000 лв. (предложението на новия кабинет е да е 3450 лв. - б. р.). Това нарастване сега предстои на разискване, само че то би имало пряк резултат към тези хора, които получават по-високи приходи. Има и позиция на аутсорсинг асоциацията, тези, които са в нововъведения и програмен продукт, имат мнение против повдигането на оптималния застрахователен приход. Това ще е една от тематиките, която по-скоро ще скара разнообразни групи, а не толкоз повдигането на минималната заплата.
- Преди време беше оповестено, че това ще е последната година, когато ще има заложено повдигане на минималната работна заплата и след това за няколко години това ще спре. Има ли такива планове при новите условия?
- По-скоро концепцията е дали да има механизъм, тъй че това да става автоматизирано. Това също е спор, който непрекъснато се отсрочва за сметка на политическо решение - в тази ситуация на комплицирана коалиция.
- Следва ли, че от повдигането на минималната заплата и скока на инфлацията частните компании също ще пристъпят към повишение на възнагражденията?
- Заплатите в частния бранш сега се усилят и по-скоро те водят наклонността. Това ще продължи и в идната година. Директното вземане предвид ще е в браншове, свързани с минималната заплата - по-ниско платени сфери в някои изостанали региони - в Северозапада, хотели, заведения за хранене. В тези браншове има хора на минимална заплата и техните приходи би трябвало автоматизирано да бъдат обновени. Ако има отрицателен резултат, той е районен и е секторен.
- Местните бюджети не могат да бъдат признати без държавен бюджет. Общините имат ли учредения за терзания поради забавянето?
- Със сигурност това не е добра вест за общинските бюджети. За да бъдат направени, те зависят от държавния бюджет - минимум с цел да се вземат под внимание другите прехвърляния и делегирани действия. Общините също ще би трябвало да изчакат какво ще одобри страната, с цел да изготвят своите бюджети. При тях е по-отигран вид да влизат в новата година без бюджет, само че въпреки всичко не е прелестно да закъсняват. Те към този момент привикнаха - при тях закъсняха и проектите, и тактиките до 2027 година, тъй че общините ще би трябвало да изчакат.
Петър Ганев стартира като стажант в Института за пазарна стопанска система през 2007 година В момента е на служба старши икономист. Интересите му са в разнородни области, като фокусът пада върху конкуренция, налози, икономическа независимост, климатични промени, енергетика, последна беднотия. Той е основател и уредник на Студентския клуб към ИПИ. Автор е на редица публикации, оповестени в седмичния бюлетин на ИПИ „ Преглед на стопанската политика”, в бюлетина за ниски налози, както и в редица печатни и електронни издания.
- Местните бюджети не могат да бъдат признати без държавен бюджет. Общините имат ли учредения за терзания поради забавянето?
- Със сигурност това не е добра вест за общинските бюджети. За да бъдат направени, те зависят от държавния бюджет, минимум с цел да се вземат под внимание другите прехвърляния и делегирани действия. Общините също ще би трябвало да изчакат какво ще одобри страната с цел да изготвят своите бюджети. При тях е по-отигран вид да влизат в новата година без бюджет, само че въпреки всичко не е прелестно да закъсняваа. Те към този момент привикнаха – при тях закъсняха и проектите и тактиките до 2027 година – тъй че общините ще би трябвало да изчакат.
- Минималната пенсия е вдигната със 120 лв. и става 420 за тази година. Каква ще бъде идната година, не знаем, тъй като зависи от разнообразни решения. Това, което видяхме през последните години като нарастване на минималните пенсии, е едно от най-драстичните нараствания в Европа. За няколко години тя извървя път от към 200 лв. и към този момент е над 400. Това е съвсем удвояване. Това бе предстоящо заради ниския растеж на пенсиите и огромния растеж на доходи в бюджета. Все отново би трябвало да бъде открит баланс - не може до безспир да подвигаме минималната пенсия и тя да приближи прекалено много междинната, и по този начин да обезсмисли цялата пенсионна система и концепцията всеки да се обезпечава на действителен приход. По-големият въпрос остава - коя част от това, което заделяме, отива в персоналната ни сметка. Тук смяна няма - по-голямата част от вноската отива в общия кюп, а не в персоналната сметка.
Вдигането на оптималния застрахователен приход ще докара до доста повече разногласия, в сравнение с повишението на минималната заплата
Забавянето на бюджет 2022 е неприятна вест за общините
Увеличението на минималните пенсии у нас за последните години е едно от най-драстичните в Европа
- Г-н Ганев, партиите от бъдещата ръководеща коалиция бяха неприятно сюрпризирани от желанието на служебния кабинет да внесе план за бюджет до 17 ноември. Имаше ли смисъл от този ход?
- Ако гледаме развиването през последните дни, ще забележим, че все по-трудно става бюджетът да бъде признат през тази година. Това е заради две аргументи - едната е, че в договарянията сред " Продължаваме промяната ", Българска социалистическа партия, " ИТН " и " Демократична България " за възможната ръководеща коалиция към този момент се изрази мнение, че бюджет 2022 би трябвало да се довърши и гласоподава през януари. Това значи, че
в първия месец от новата година няма да имаме бюджет.
А това, което служебният финансов министър Валери Белчев предложи, е да се внесе някаква базова версия на бюджета, която да се разиска с сътрудниците. Това наподобява по-скоро като да не е бърза писта. Бързата писта би изисквала още през днешния ден да бъде импортиран бюджетът и да има разискване, и бързо държавно управление. Да се отсрочи с две седмици, значи, че просто няма време да се одобри. Очевидно отиваме към сюжета, при който през януари ще се работи по новия бюджет.
- Казвате, че законът дава някакво пояснение, само че той не е явен какво споделя, ако има изменени параметри - вдигната минимална пенсия и нова минимална заплата. Законно ли ще е да се одобри сходно нарастване за януари без гласуван бюджет?
- Така нареченото предписание 1/12 не съществува в този формат - просто споделя, че ще се харчи колкото се е харчило за същия интервал предната година, което не е 1/12. Има обаче разнообразни бюджети - пенсиите идват от Държавното публично обезпечаване, някои заплащания в опазването на здравето идват от Здравната каса. Държавният бюджет по-скоро касае прехвърлянията към тези бюджети, тъй че по-скоро няма да има проблем. Тъй като този механизъм в този тип и настройка не е юридически до момента, има опасности. Със сигурност ще има и разногласия до каква степен се простира властта на финансовия министър да взема под внимание влизането в действие на актове на Народното събрание и Министерския съвет, с цел да актуализира едно или друго заплащане в бюджета, което би било друго от това през януари 2021-ва.
- Подобно решение на финансовия министър не е ли атакуемо като незаконосъобразно?
- Атакуемо е от позиция на политически спор - т.е. няма по какъв начин някой да тръгне с процедура, която да изземе едно или друго заплащане. Това, което може да стане, е да има спор и разнообразни отзиви по използването на този текст и в последна сметка да се отиде до Конституционния съд, който да го пояснява. Това единствено по себе си няма да вземе парите на една или друга група - по-скоро дава пояснение по какъв начин тъкмо се ползва този механизъм, който до момента не е прилаган. Това е напълно действително да се случи, тъй като тласъците на политиците ще са разнообразни.
Управляващите ще желаят да бъдат оптимално гъвкави - да могат оптимално доста да актуализират заплащания и политики
А всяка една съпротива ще желае да е оптимално строга и да се ползва законът, както е записан в първото си изречение, въпреки след това да има някои запетайки и става малко по-сложен, а точно - да се харчи това, което е харчено през януари предната година. Този спор е предвидим и най-вероятно през януари ще се води при разискването на бюджета.
- Ще преглътнат ли бизнес сдруженията повдигането на минималната заплата до 710 лв.?
- Този спор занапред се случва в тристранката, а по-късно идва в Народното събрание. Минималната заплата има непосредствено отношение към работодатели и синдикати. Синдикатите ще желаят доста по-голямо нарастване, а работодателите ще са на друга позиция - ще има нарастване на минималната заплата с 50 лв.. Тя пораства с долу-горе толкоз последните години. На фона на растящи приходи, доходи в бюджета и растяща инфлация е безусловно предстоящо това нарастване. В последните години в действителност имаме такива постоянни нараствания.
Не имам вяра да замразим минималната заплата на фона на това, че откакто стопанската система пораства, порастват и приходите
По-интересен би бил дебатът за оптималния застрахователен приход, който към този момент може в действителност да скара работодатели и държавно управление. Преди няколко години беше повишен доста и е противоречиво - дали когато в този момент излизаме от рецесията и разчитаме на най-динамичния бранш - цифровите технологии, би трябвало тъкмо него да го ударим като застрахователен приход. Той ще има отношение към приходите на доста младежи. Последното повдигане на оптималния застрахователен приход бе от 2600 на 3000 лв. (предложението на новия кабинет е да е 3450 лв. - б. р.). Това нарастване сега предстои на разискване, само че то би имало пряк резултат към тези хора, които получават по-високи приходи. Има и позиция на аутсорсинг асоциацията, тези, които са в нововъведения и програмен продукт, имат мнение против повдигането на оптималния застрахователен приход. Това ще е една от тематиките, която по-скоро ще скара разнообразни групи, а не толкоз повдигането на минималната заплата.
- Преди време беше оповестено, че това ще е последната година, когато ще има заложено повдигане на минималната работна заплата и след това за няколко години това ще спре. Има ли такива планове при новите условия?
- По-скоро концепцията е дали да има механизъм, тъй че това да става автоматизирано. Това също е спор, който непрекъснато се отсрочва за сметка на политическо решение - в тази ситуация на комплицирана коалиция.
- Следва ли, че от повдигането на минималната заплата и скока на инфлацията частните компании също ще пристъпят към повишение на възнагражденията?
- Заплатите в частния бранш сега се усилят и по-скоро те водят наклонността. Това ще продължи и в идната година. Директното вземане предвид ще е в браншове, свързани с минималната заплата - по-ниско платени сфери в някои изостанали региони - в Северозапада, хотели, заведения за хранене. В тези браншове има хора на минимална заплата и техните приходи би трябвало автоматизирано да бъдат обновени. Ако има отрицателен резултат, той е районен и е секторен.
- Местните бюджети не могат да бъдат признати без държавен бюджет. Общините имат ли учредения за терзания поради забавянето?
- Със сигурност това не е добра вест за общинските бюджети. За да бъдат направени, те зависят от държавния бюджет - минимум с цел да се вземат под внимание другите прехвърляния и делегирани действия. Общините също ще би трябвало да изчакат какво ще одобри страната, с цел да изготвят своите бюджети. При тях е по-отигран вид да влизат в новата година без бюджет, само че въпреки всичко не е прелестно да закъсняват. Те към този момент привикнаха - при тях закъсняха и проектите, и тактиките до 2027 година, тъй че общините ще би трябвало да изчакат.
Петър Ганев стартира като стажант в Института за пазарна стопанска система през 2007 година В момента е на служба старши икономист. Интересите му са в разнородни области, като фокусът пада върху конкуренция, налози, икономическа независимост, климатични промени, енергетика, последна беднотия. Той е основател и уредник на Студентския клуб към ИПИ. Автор е на редица публикации, оповестени в седмичния бюлетин на ИПИ „ Преглед на стопанската политика”, в бюлетина за ниски налози, както и в редица печатни и електронни издания.
- Местните бюджети не могат да бъдат признати без държавен бюджет. Общините имат ли учредения за терзания поради забавянето?
- Със сигурност това не е добра вест за общинските бюджети. За да бъдат направени, те зависят от държавния бюджет, минимум с цел да се вземат под внимание другите прехвърляния и делегирани действия. Общините също ще би трябвало да изчакат какво ще одобри страната с цел да изготвят своите бюджети. При тях е по-отигран вид да влизат в новата година без бюджет, само че въпреки всичко не е прелестно да закъсняваа. Те към този момент привикнаха – при тях закъсняха и проектите и тактиките до 2027 година – тъй че общините ще би трябвало да изчакат.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ