Приеха меморандум за повишаване на стандартите в здравеопазването
С приемането на Меморандум за повишение на стандартите в бранша и зов за основаване на Стратегия за изцяло развиване на опазването на здравето в Република България и пътна карта, включваща ограниченията и дейностите за осъществяване на стратегическите цели, завърши първия ден от форума „ Активно поданство за дейно здравеопазване”, оповестиха от Националната пациентска организация (НПО). Събитието се организира в границите на финансирания от Фонд Активни жители на ЕИП план „ Активни жители за локални и национални промени в здравеопазването” и съставлява заключително мероприятие в границите на 10 Национален конгрес на пациентските организации. Тази година Конгресът се организира посредством серия конференции с акцент върху разнообразни проблеми на българското опазване на здравето.
Като част от събитието на 14 май 2022 година се организира експертна полемика с присъединяване на доктор Александър Симидчиев, зам.-председател на Комисия по опазването на здравето, проф. Антония Димова, декан на Факултет по публично опазване на здравето към Медицински университет – Варна, проф. доктор Христо Хинков, Дирекция Психично здраве и предварителна защита на взаимозависимост към НЦОЗА; Аркади Шарков, Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), адв. Мария Петрова, шеф на адвокатска фирма по здравно право „ ЛексМедика “, доктор Пенчо Пенчев, Български червен кръст и други
Участниците и гостите на събитието се сплотиха към мнението, че системата на опазването на здравето е недофинансирана, само че в това време и лимитираният финансов запас се употребява неефективно. Те поддържаха нуждата от незабавната ѝ цялостна цифровизация, във фокуса на която да бъде пациентът с неговите самостоятелни потребности, както и наложителното му присъединяване – посредством пациентските организации, във вземането на решения за подобряването на успеваемостта на българското опазване на здравето. Голяма част от участниците видяха мястото на пациентските организации в работата по създаване на здравна просвета в популацията.
„ Имаме нужда нашите пациенти да бъдат по-често включвани във вземането на решения,
защото те най-добре познават пътя, по който минават. Да, те имат елементарен достъп до опазване на здравето. Въпросът е, че решенията, които им се оферират, са на парче, а когато би трябвало да се съберат тези части, те стигат до болница “, означи ръководителят на Национална пациентска организация доктор Иван Вецев.
Зам.-председателят на Комисия по опазването на здравето в 47-то Народно заседание доктор Александър Симидчиев, който е и член на Комисия за директното присъединяване на жителите и взаимоотношението с гражданското общество, удостовери, че в действителност има потребност от доста повече директно присъединяване във вземането на решения на хората, които са наранени от политиките. Той беше безапелационен, че опазването на здравето не е народен приоритет, по тази причина, въпреки за двадесет години средствата да са се нараснали в пъти, делът им остава към 7% от брутния вътрешен артикул на страната. „ В страните, с които желаеме да се съпоставяме, средствата за опазване на здравето са към 19% от Брутният вътрешен продукт, при нас е 7% “, означи доктор Симидчиев. И попита: „ Какъв е смисълът да се дадат доста пари за лекуване на заболяване, което е хванато малко преди гибелта? Ние имаме потребност да влагаме в предварителна защита и профилактика на доста по-ранен стадий. В същото време Касата влага ниско едноцифрено число в предварителна защита и профилактика, а в късните стадии на лекуване – двуцифрено число “.
Доскорошният дълготраен шеф на Националния център по публично здраве и разбори проф. Христо Хинков цитира проучване за факторите, които въздействат върху здравната популация на популацията, което непрекъснато се актуализира в разнообразни страни, само че общото е, че делът на въздействието на здравните системи се резервира към 10% по отношение на каузи на всички фактори. Според проучването
най-голямо въздействие – към 40%, има персоналното държание
Влиянието на икономическите фактори е към 30-35%, останалият дял си поделят околната среда и наследствени фактори. „ Ние нямаме отношение към личното си здраве и чакаме страната или следващия министър, или политическата мощ да реши този проблем. Това някой би трябвало да го възпитава и би трябвало да се стартира от първите 7 години. Това е извънредно значимо и това е работата на една пациентска организация, тъй като явно на държавно равнище това не може да се случи “, счита проф. Хинков.
Специалистът по здравно право и създател на адвокатска фирма по здравно право „ ЛексМедика “ – юрист Мария Петрова, означи, че „ ние имаме стратегии, само че нямаме дълготрайни тактики “. „ За мен положителното здраве минава през 5 съставния елемент – институционални, организационни, нормативни, финансови и публични. И всички те са обвързани между тях. Решението е дейните жители час по-скоро да желаят електронно опазване на здравето и бистрота на системата. На мен ми направиха усещане данните за предотвратимата смъртност. Това е нещо извънредно плашещо, тъй като това значи, че при други реакции и намеси от страна на страната тези хора можеха да бъдат живи “, заключи адв. Мария Петрова.
Според здравният икономист Аркади Шарков, в случай че хората получават най-после сметка за лекуването си и в нея е маркирано какъв брой е платила за съответното му лекуване страната през солидарната осигурителна система и какъв брой самият пациент, точно тогава те ще се научат да ценят здравето си повече, тъй като ще видят, че нищо не е гратис, просто не го заплащат те. И за него
проблем е неналичието на тактики, тъй като политиците желаят да видят резултати в кратковременен проект,
а не след 10-15 години, което е невероятно.
Анета Драганова от Асоциацията на пациентите с автоимунни болести призна, че е добре пациентите да бъдат сложени в центъра на здравната система, само че и да са научени самите те да ценят здравето си. „ Когато е болен, пациентът прави оценка, че страната е длъжна, би трябвало да заплати всичко, с цел да се върне той при фамилията си. Това мислене би трябвало да се промени и може би тук е нашата роля на пациентските организации, че даже пациентите, които са диагностицирани, не се наблюдават вярно “, означи Драганова.
Според доктор Иван Вецев казусът е в неналичието на едно доста значимо звено в здравната система – здравната медиация, чиято роля е точно да коментира на пациентите какво държание би трябвало да имат и за какво е неотложно да съблюдават лекарските рекомендации. Той счита, че това е роля, която пациентските организации могат да поемат.
Д-р Пенчо Пенчев от Българския червен кръст съобщи, че съгласно него здравната тактика би трябвало да бъде написана от пациентските организации, а не от политиците, тъй като:
„ Политиците се сменят, само че проблемите остават
и пациентските организации са тези, които би трябвало да упражняват напън върху политиците нещата да се случват “.
В рамките на втората част на събитието се организира сесия, в която посредством видео послание се включи някогашният общоприет секретар на Европейския пациентски конгрес – госпожа Никола Бедлингтън. Тя показа положителни практики от Европа за дейни цивилен общества в опазването на здравето и обърна особено внимание, че пациентските организации следва да имат цялостен консенсус между тях за това, което желаят от политиците и за методите по какъв начин да бъде реализирано. „ Ако има различия, това дава отлична опция на политиците да не подхващат никакви дейности, тъй че единодушието и единодействието са от основно значение за триумфа “, акцентира Бедлингтън.
По време на заключителната част от сесията, където се организира и полемиката по приемане на Меморандума за повишение на стандартите в бранша, се оформиха извънредно забавни оферти. Сред акцентите беше и слагането на приоритет върху диагностиката, лекуването и рехабилитацията на пациентите с редки заболявания и интензивно включване на България във всички 24 референтни мрежи в Европейски Съюз по редки заболявания. Решението се взе, откакто бяха изнесени стряскащи данни за отношението на страната към пациентите с редки болест. Според тях, в международен мащаб към 5% от популацията страда от редки заболявания, което значи, че
у нас има към 350 000 пациенти, страдащи от тях
От към 7000 са редки болести, до момента в който в България са приети единствено към 2% и за системата останалите пациенти не съществуват. В Европа в последните години са одобрени 58 лечения за редки заболявания, а за българските пациенти са налични единствено 8. В Европейски Съюз има 24 референтни мрежи, основани за редките болести. България взе участие единствено в 5 от тях и има единствено 4 пациентски покровители.
Като част от събитието на 14 май 2022 година се организира експертна полемика с присъединяване на доктор Александър Симидчиев, зам.-председател на Комисия по опазването на здравето, проф. Антония Димова, декан на Факултет по публично опазване на здравето към Медицински университет – Варна, проф. доктор Христо Хинков, Дирекция Психично здраве и предварителна защита на взаимозависимост към НЦОЗА; Аркади Шарков, Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), адв. Мария Петрова, шеф на адвокатска фирма по здравно право „ ЛексМедика “, доктор Пенчо Пенчев, Български червен кръст и други
Участниците и гостите на събитието се сплотиха към мнението, че системата на опазването на здравето е недофинансирана, само че в това време и лимитираният финансов запас се употребява неефективно. Те поддържаха нуждата от незабавната ѝ цялостна цифровизация, във фокуса на която да бъде пациентът с неговите самостоятелни потребности, както и наложителното му присъединяване – посредством пациентските организации, във вземането на решения за подобряването на успеваемостта на българското опазване на здравето. Голяма част от участниците видяха мястото на пациентските организации в работата по създаване на здравна просвета в популацията.
„ Имаме нужда нашите пациенти да бъдат по-често включвани във вземането на решения,
защото те най-добре познават пътя, по който минават. Да, те имат елементарен достъп до опазване на здравето. Въпросът е, че решенията, които им се оферират, са на парче, а когато би трябвало да се съберат тези части, те стигат до болница “, означи ръководителят на Национална пациентска организация доктор Иван Вецев.
Зам.-председателят на Комисия по опазването на здравето в 47-то Народно заседание доктор Александър Симидчиев, който е и член на Комисия за директното присъединяване на жителите и взаимоотношението с гражданското общество, удостовери, че в действителност има потребност от доста повече директно присъединяване във вземането на решения на хората, които са наранени от политиките. Той беше безапелационен, че опазването на здравето не е народен приоритет, по тази причина, въпреки за двадесет години средствата да са се нараснали в пъти, делът им остава към 7% от брутния вътрешен артикул на страната. „ В страните, с които желаеме да се съпоставяме, средствата за опазване на здравето са към 19% от Брутният вътрешен продукт, при нас е 7% “, означи доктор Симидчиев. И попита: „ Какъв е смисълът да се дадат доста пари за лекуване на заболяване, което е хванато малко преди гибелта? Ние имаме потребност да влагаме в предварителна защита и профилактика на доста по-ранен стадий. В същото време Касата влага ниско едноцифрено число в предварителна защита и профилактика, а в късните стадии на лекуване – двуцифрено число “.
Доскорошният дълготраен шеф на Националния център по публично здраве и разбори проф. Христо Хинков цитира проучване за факторите, които въздействат върху здравната популация на популацията, което непрекъснато се актуализира в разнообразни страни, само че общото е, че делът на въздействието на здравните системи се резервира към 10% по отношение на каузи на всички фактори. Според проучването
най-голямо въздействие – към 40%, има персоналното държание
Влиянието на икономическите фактори е към 30-35%, останалият дял си поделят околната среда и наследствени фактори. „ Ние нямаме отношение към личното си здраве и чакаме страната или следващия министър, или политическата мощ да реши този проблем. Това някой би трябвало да го възпитава и би трябвало да се стартира от първите 7 години. Това е извънредно значимо и това е работата на една пациентска организация, тъй като явно на държавно равнище това не може да се случи “, счита проф. Хинков.
Специалистът по здравно право и създател на адвокатска фирма по здравно право „ ЛексМедика “ – юрист Мария Петрова, означи, че „ ние имаме стратегии, само че нямаме дълготрайни тактики “. „ За мен положителното здраве минава през 5 съставния елемент – институционални, организационни, нормативни, финансови и публични. И всички те са обвързани между тях. Решението е дейните жители час по-скоро да желаят електронно опазване на здравето и бистрота на системата. На мен ми направиха усещане данните за предотвратимата смъртност. Това е нещо извънредно плашещо, тъй като това значи, че при други реакции и намеси от страна на страната тези хора можеха да бъдат живи “, заключи адв. Мария Петрова.
Според здравният икономист Аркади Шарков, в случай че хората получават най-после сметка за лекуването си и в нея е маркирано какъв брой е платила за съответното му лекуване страната през солидарната осигурителна система и какъв брой самият пациент, точно тогава те ще се научат да ценят здравето си повече, тъй като ще видят, че нищо не е гратис, просто не го заплащат те. И за него
проблем е неналичието на тактики, тъй като политиците желаят да видят резултати в кратковременен проект,
а не след 10-15 години, което е невероятно.
Анета Драганова от Асоциацията на пациентите с автоимунни болести призна, че е добре пациентите да бъдат сложени в центъра на здравната система, само че и да са научени самите те да ценят здравето си. „ Когато е болен, пациентът прави оценка, че страната е длъжна, би трябвало да заплати всичко, с цел да се върне той при фамилията си. Това мислене би трябвало да се промени и може би тук е нашата роля на пациентските организации, че даже пациентите, които са диагностицирани, не се наблюдават вярно “, означи Драганова.
Според доктор Иван Вецев казусът е в неналичието на едно доста значимо звено в здравната система – здравната медиация, чиято роля е точно да коментира на пациентите какво държание би трябвало да имат и за какво е неотложно да съблюдават лекарските рекомендации. Той счита, че това е роля, която пациентските организации могат да поемат.
Д-р Пенчо Пенчев от Българския червен кръст съобщи, че съгласно него здравната тактика би трябвало да бъде написана от пациентските организации, а не от политиците, тъй като:
„ Политиците се сменят, само че проблемите остават
и пациентските организации са тези, които би трябвало да упражняват напън върху политиците нещата да се случват “.
В рамките на втората част на събитието се организира сесия, в която посредством видео послание се включи някогашният общоприет секретар на Европейския пациентски конгрес – госпожа Никола Бедлингтън. Тя показа положителни практики от Европа за дейни цивилен общества в опазването на здравето и обърна особено внимание, че пациентските организации следва да имат цялостен консенсус между тях за това, което желаят от политиците и за методите по какъв начин да бъде реализирано. „ Ако има различия, това дава отлична опция на политиците да не подхващат никакви дейности, тъй че единодушието и единодействието са от основно значение за триумфа “, акцентира Бедлингтън.
По време на заключителната част от сесията, където се организира и полемиката по приемане на Меморандума за повишение на стандартите в бранша, се оформиха извънредно забавни оферти. Сред акцентите беше и слагането на приоритет върху диагностиката, лекуването и рехабилитацията на пациентите с редки заболявания и интензивно включване на България във всички 24 референтни мрежи в Европейски Съюз по редки заболявания. Решението се взе, откакто бяха изнесени стряскащи данни за отношението на страната към пациентите с редки болест. Според тях, в международен мащаб към 5% от популацията страда от редки заболявания, което значи, че
у нас има към 350 000 пациенти, страдащи от тях
От към 7000 са редки болести, до момента в който в България са приети единствено към 2% и за системата останалите пациенти не съществуват. В Европа в последните години са одобрени 58 лечения за редки заболявания, а за българските пациенти са налични единствено 8. В Европейски Съюз има 24 референтни мрежи, основани за редките болести. България взе участие единствено в 5 от тях и има единствено 4 пациентски покровители.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ