Добрият милиардер и как се печели морално надмощие чрез „филантропия“
С премиерата на най-новата му книга Бил Гейтс още веднъж превзема медийния свят – в подкаст наличие, телевизионни излъчвания и при блестящите основатели на наличие, които го показват като „ положителното момче “ на софтуерния свят, написа Fast Company.
В съпоставяне със своите сътрудници Илон Мъск, Марк Зукърбърг и Джеф Безос, които в последно време се трансформират в политически фигури с все по-десни убеждения, Гейтс в действителност наподобява като умен избавител с благородна задача. Но… дали това в действителност е по този начин?
Историята ни връща в края на 19. век, когато стоманеният магнат Андрю Карнеги – един от най-богатите хора за всички времена – написа есето „ Евангелието на благосъстоянието “.
В него той излага концепция, която звучи познато и през днешния ден – че благосъстоянието е потребно за обществото, тъй като подтиква нововъведения и напредък, а по-късно може да се върне към хората чрез… магията на филантропията. С други думи: „ Да, тъпкахме ви, до момента в който работихте, само че ето ви малко литература. “
Днешните софтуерни милиардери мислят по същия метод. Инвеститори като Марк Андрисън имат вяра, че има един неписан контракт сред Силициевата котловина и обществото – дано сътворяваме благосъстояния с оптималната независимост, а по-късно ще върнем част от тях под формата на дарения. Нищо че в това време се случват „ дребни “ неща като климатична рецесия, неравноправие и дехуманизация на труда.
А когато президентът Джо Байдън нарушава тази „ договорка “, съгласно Андрисън тъкмо това подтиква болшинството от софтуерния хайлайф да се обърне надясно и да застане до фигури като Доналд Тръмп.
Но в случай че би трябвало да посочим едно лице на актуалната филантропия в жанр „ аз знам кое е най-хубаво за света “… няма чие друго име да споменем, също така на Бил Гейтс.
Не че подценяваме триумфите му по някакъв метод – фондацията на Гейтс, да вземем за пример, поддържа имунизациите против полиомиелит, ротавирус и COVID-19, борила се е против маларията и ХИВ, и съгласно някои оценки е избавила над 100 милиона човешки живота все още.
Това са много впечатляващи триумфи и няма по какъв начин да ги оспорваме.
Но, както и при Карнеги, рецензията към филантропа не липсва. Много от плановете на Gates Foundation се водят повече от персоналния интерес на Гейтс, в сравнение с от действителните потребности на общностите.
А неуспехите – като някои просветителни стратегии или земеделски начинания в Африка – постоянно демонстрират тъкмо това: едни решения, спуснати от горната страна, без локално присъединяване и без резултат във времето.
Да не забравяме, че еволюцията му във човеколюбец не стартира тъкмо поради положителното му сърце…
През 90-те Microsoft беше въвлечена в огромно дело за антиконкурентни практики. Публичното държание на Гейтс през това време – отбранително и даже надменно – съществено накърни имиджа му. И тъкмо тогава той прави „ рисковия завой “ към облика на „ положителния милиардер “.
Истината е, че когато няколко души – даже с в действителност положителни планове – вземат решение по какъв начин да харчат голямото си благосъстояние, това слага под въпрос самата концепция за народна власт. Защото даже когато раздаваш милиардите си за деца, ваксини и заболели животни… въпреки всичко ти си фаворизиран и можеш да задържаш власт.
А практиката потвърждава този аргумент.
Образователната промяна на Gates Foundation в Съединени американски щати, да вземем за пример, интензивно предизвиква стандартизирани проби и самостоятелни учебни заведения с държавно финансиране – без да се допитват до учителите и техния опит. А повярвайте ми, в случай че има едно нещо, което учителите по целия свят ненавиждат – това е тъкмо някой да прави промени, без действително да е стъпвал в обувките на един учител. Особено когато става въпрос за по-малки възпитаници.
В последна сметка самодейностите задълбочават неравенствата в системата, а учителите са натоварени с доклади и метрики, които ги трансформират в админи, а не вдъхновители в класната стая.
В Африка фондацията финансира индустриално земеделие и ГМО култури – постоянно срещу волята на локални фермери, които упорстват за устойчиви, само че не толкоз огромни практики. Въпреки милионите, вложените старания не водят до трайна продоволствена сигурност.
Дори и в тематиката за климатичните промени, където Гейтс е считан за водач, той още веднъж залага главно на скъпи и пробни технологии като непосредствено хващане на въглерод и геоинженерство – за сметка на изпитани и обективни политики за понижаване на излъчванията, които слагат в центъра обществената отговорност и климатичната правдивост.
Много хора от неправителствения бранш споделят сходни разочарования – че Gates Foundation деформира цялата екосистема на дарителството, воден от личната логичност и ползи. Всичко се подчинява на числата, логаритмите и „ оптималните решения “, а културният, историческият и човешкият подтекст изчезват от уравнението.
Този метод отразява философията на ефикасния алтруизъм (ЕА) – обичана концепция на елита в Силициевата котловина. Според нея моралните решения би трябвало да се взимат като математически уравнения, основани на индикатори като „ качество на живот за година “.
Това звучи обективно, само че в действителност води до дехуманизацията на цели групи, като хората с увреждания, и отстрани всяка самодейност, която не може да бъде изразена в проценти и оптимизация.
И дано не забравяме – Сам Банкман-Фрийд, дискредитираният крипто бизнесмен, е горделив ефикасен човеколюбец. А Илон Мъск самичък декларира, че това е философията, която най-вече се приближава до неговата персонална.
Сега сме в миг, който поразително припомня на Златната ера от края на 19. век – софтуерни скокове, свръхбогати фигури, политическо напрежение, публично неодобрение.
И тогава обществото реагира – с вълна от промени, наречена Прогресивна епоха, която върна фокуса върху индивида, справедливостта и обществения интерес.
Дали обаче днешната многоизмерна рецесия – климатична, обществена, икономическа – ще роди същия пробив?
В изискванията на нов мандат за Тръмп наподобява изкушаващо да търсим опора в така наречен „ положителни милиардери “, както предложи и ръководителят на Демократическата партия Кен Мартин. Но не можем да приказваме за нова Прогресивна епоха, в случай че не стартираме да си задаваме най-неудобния въпрос:
Как е допустимо един човек да натрупа сходно благосъстояние? И на каква цена.
В съпоставяне със своите сътрудници Илон Мъск, Марк Зукърбърг и Джеф Безос, които в последно време се трансформират в политически фигури с все по-десни убеждения, Гейтс в действителност наподобява като умен избавител с благородна задача. Но… дали това в действителност е по този начин?
Историята ни връща в края на 19. век, когато стоманеният магнат Андрю Карнеги – един от най-богатите хора за всички времена – написа есето „ Евангелието на благосъстоянието “.
В него той излага концепция, която звучи познато и през днешния ден – че благосъстоянието е потребно за обществото, тъй като подтиква нововъведения и напредък, а по-късно може да се върне към хората чрез… магията на филантропията. С други думи: „ Да, тъпкахме ви, до момента в който работихте, само че ето ви малко литература. “
Днешните софтуерни милиардери мислят по същия метод. Инвеститори като Марк Андрисън имат вяра, че има един неписан контракт сред Силициевата котловина и обществото – дано сътворяваме благосъстояния с оптималната независимост, а по-късно ще върнем част от тях под формата на дарения. Нищо че в това време се случват „ дребни “ неща като климатична рецесия, неравноправие и дехуманизация на труда.
А когато президентът Джо Байдън нарушава тази „ договорка “, съгласно Андрисън тъкмо това подтиква болшинството от софтуерния хайлайф да се обърне надясно и да застане до фигури като Доналд Тръмп.
Но в случай че би трябвало да посочим едно лице на актуалната филантропия в жанр „ аз знам кое е най-хубаво за света “… няма чие друго име да споменем, също така на Бил Гейтс.
Не че подценяваме триумфите му по някакъв метод – фондацията на Гейтс, да вземем за пример, поддържа имунизациите против полиомиелит, ротавирус и COVID-19, борила се е против маларията и ХИВ, и съгласно някои оценки е избавила над 100 милиона човешки живота все още.
Това са много впечатляващи триумфи и няма по какъв начин да ги оспорваме.
Но, както и при Карнеги, рецензията към филантропа не липсва. Много от плановете на Gates Foundation се водят повече от персоналния интерес на Гейтс, в сравнение с от действителните потребности на общностите.
А неуспехите – като някои просветителни стратегии или земеделски начинания в Африка – постоянно демонстрират тъкмо това: едни решения, спуснати от горната страна, без локално присъединяване и без резултат във времето.
Да не забравяме, че еволюцията му във човеколюбец не стартира тъкмо поради положителното му сърце…
През 90-те Microsoft беше въвлечена в огромно дело за антиконкурентни практики. Публичното държание на Гейтс през това време – отбранително и даже надменно – съществено накърни имиджа му. И тъкмо тогава той прави „ рисковия завой “ към облика на „ положителния милиардер “.
Истината е, че когато няколко души – даже с в действителност положителни планове – вземат решение по какъв начин да харчат голямото си благосъстояние, това слага под въпрос самата концепция за народна власт. Защото даже когато раздаваш милиардите си за деца, ваксини и заболели животни… въпреки всичко ти си фаворизиран и можеш да задържаш власт.
А практиката потвърждава този аргумент.
Образователната промяна на Gates Foundation в Съединени американски щати, да вземем за пример, интензивно предизвиква стандартизирани проби и самостоятелни учебни заведения с държавно финансиране – без да се допитват до учителите и техния опит. А повярвайте ми, в случай че има едно нещо, което учителите по целия свят ненавиждат – това е тъкмо някой да прави промени, без действително да е стъпвал в обувките на един учител. Особено когато става въпрос за по-малки възпитаници.
В последна сметка самодейностите задълбочават неравенствата в системата, а учителите са натоварени с доклади и метрики, които ги трансформират в админи, а не вдъхновители в класната стая.
В Африка фондацията финансира индустриално земеделие и ГМО култури – постоянно срещу волята на локални фермери, които упорстват за устойчиви, само че не толкоз огромни практики. Въпреки милионите, вложените старания не водят до трайна продоволствена сигурност.
Дори и в тематиката за климатичните промени, където Гейтс е считан за водач, той още веднъж залага главно на скъпи и пробни технологии като непосредствено хващане на въглерод и геоинженерство – за сметка на изпитани и обективни политики за понижаване на излъчванията, които слагат в центъра обществената отговорност и климатичната правдивост.
Много хора от неправителствения бранш споделят сходни разочарования – че Gates Foundation деформира цялата екосистема на дарителството, воден от личната логичност и ползи. Всичко се подчинява на числата, логаритмите и „ оптималните решения “, а културният, историческият и човешкият подтекст изчезват от уравнението.
Този метод отразява философията на ефикасния алтруизъм (ЕА) – обичана концепция на елита в Силициевата котловина. Според нея моралните решения би трябвало да се взимат като математически уравнения, основани на индикатори като „ качество на живот за година “.
Това звучи обективно, само че в действителност води до дехуманизацията на цели групи, като хората с увреждания, и отстрани всяка самодейност, която не може да бъде изразена в проценти и оптимизация.
И дано не забравяме – Сам Банкман-Фрийд, дискредитираният крипто бизнесмен, е горделив ефикасен човеколюбец. А Илон Мъск самичък декларира, че това е философията, която най-вече се приближава до неговата персонална.
Сега сме в миг, който поразително припомня на Златната ера от края на 19. век – софтуерни скокове, свръхбогати фигури, политическо напрежение, публично неодобрение.
И тогава обществото реагира – с вълна от промени, наречена Прогресивна епоха, която върна фокуса върху индивида, справедливостта и обществения интерес.
Дали обаче днешната многоизмерна рецесия – климатична, обществена, икономическа – ще роди същия пробив?
В изискванията на нов мандат за Тръмп наподобява изкушаващо да търсим опора в така наречен „ положителни милиардери “, както предложи и ръководителят на Демократическата партия Кен Мартин. Но не можем да приказваме за нова Прогресивна епоха, в случай че не стартираме да си задаваме най-неудобния въпрос:
Как е допустимо един човек да натрупа сходно благосъстояние? И на каква цена.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ