Цените на храните са се увеличили с 79% само за 10 години
С премахването на преференциалните ставки по Данък добавена стойност и преследването на инфлационния аршин за влизане в еврозоната, цените на храните още веднъж станаха централен въпрос в публичните и политически полемики, осведомиха от. Те бяха мотив за протести на комерсиалните вериги и за оферти за нормативни ограничавания на надценките. Настоящият разбор показва дълготрайната ценова динамичност на храните и я съпоставя с измененията в приходите на семействата.
Според хармонизирания показател на потребителските цени към януари 2025 година, ценовото ниво в страната е повишено с 42% по отношение на 2015 година При храните обаче нарастването е доста по-високо – 79% за същия интервал. Сред обособените групи храни се следят съществени разлики в темпа на повишаване. Най-голямо нарастване има при зеленчуците – 98%, следвани от хляба – 94%. В другия завършек на спектъра се намират рибата и морските блага с растеж от 42% и плодовете с 48%. Останалите хранителни артикули са в диапазона сред 50% и 80% повишаване.
До края на 2021 година нарастването при общия хранителен показател е към 20%. След това, обаче, скоковете в цените на суровините, силата и трудовите разноски водят до ускорено повишаване. Ако разгледаме последните три години, т.е. интервала от месеците преди войната в Украйна до януари 2025 година, ценовата динамичност е още по-осезаема. Общото равнище на потребителските цени се е нараснало с 26%, само че при храните повишаването е 50%, а при зеленчуците – 56%.
Интересен случай са маслата и мазнините, които за този интервал са поскъпнали с релативно по-скромните 22%. Това не регистрира внезапните им скокове през лятото и есента на 2022 година, когато цените доближиха рекордни стойности. Хлябът е една от храните с най-голямо повишаване през последните години, като цената на ценовия му показател доближава 223 по отношение на 2015 година
През 2022 година цената му се покачва със 100% по отношение на 2015 година, което води до въвеждането на нулева ставка на Данък добавена стойност. Това води до краткотрайно поевтиняване, само че при нормализиране на цените на суровините , цената на продукта остава постоянна. През 2024 година страната вкарва таван на комерсиалната надценка на хляба, само че анализът демонстрира, че това не е имало забележим резултат върху крайната цена. Обратно, премахването на нулевата ставка на Данък добавена стойност в края на 2024 година води до внезапно повишаване на хляба с над 30% единствено за един месец.
Ценовата динамичност обаче би трябвало да се преглежда в подтекста на приходите. За интервала сред 2015 година и 2023 година нарастването на междинния приход на разположение от домакинство е 119%. По предварителни данни за 2024 година, този растеж доближава 135%.
Заплатите на работещите също означават по-силен напредък по отношение на цените на храните. Това значи, че дълготрайното повишаване на приходите надалеч надвишава растежа в цените на храните. Дори в предполагаем случай, при който семействата се изхранват само с самун, той би останал по-достъпен по отношение на 2015 година
През последните години цените на храните в действителност набъбнаха доста, изключително при хляба и зеленчуците . Въпреки това, растежът в приходите на семействата се оказва по-бърз от темпа на повишаване на питателните артикули. Опитите за контролиране на цените посредством тавани на надценката не са довели до осезаеми резултати за крайните консуматори. По-скоро те наподобяват като комфортен популистки инструмент, с който политиците показват ангажираност към тематиката, без действително да реализират ефикасни резултати.
Вместо механично контролиране на цените, политиките следва да се концентрират върху възстановяване на икономическата среда, стимулиране на конкуренцията и понижаване на административните тежести за производителите и търговците.
За още вести вижте
Присъединете се към нашия
Финансово подкрепяне за фермери! Започва акцията за директни заплащания 2025
